Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.05.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

20.04.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

483

по описа за

2022

година.

Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано след изпращането по подсъдност от ВАС с Определение № 9563/27.10.2022 г. по а.д. № 9579/2022 г.

Депозирана е жалба от П.Д.К. от *** против Заповед № ЗСП/Д-СМ-Д/156 от 05.04.2022 г. на Д„Социално подпомагане“ – Смолян и Решение № 21-РД06-0005/26.04.2022 г. на РД „Социално подпомагане“ гр. Смолян. В жалбата е въведено искане и за заплащане на сумата в размер на  50 000 лв.

Предвид обстоятелството, че в жалбата К. изрично е поискал да му бъде назначен служебен защитник, с Определение № 171/08.11.2022 г. съдът е дал указания за представяне по делото на доказателства по смисъла на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. След изпълнение на указанията на съда с Определение № 189/24.11.2022 г. е допуснато предоставянето на правна помощ по делото. След определянето от АК – Кърджали на адвокат, който да осъществи процесуално представителство по делото е постановено Определение № 10/13.01.2023 г., с което е назначен процесуален представител на П.Д.К. и жалбата е оставена без уважение, като е указано на процесуалния представител да изправи констатираните нередовности и в 7-дневен срок да посочи, в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания акт, в какво се състои конкретното искане до съда и поддържа ли се искането за присъждане на вреди в размер на 50 000 лв. и срещу кого е предявено същото.

С Молба вх. № 403/03.02.2023 г., депозирана от назначения представител на П.Д.К. *** – адв. Р.Р., е въведено уточнение, че искането до съда е за отмяна на незаконосъобразния административен акт-Заповед № ЗСП/Д-СМ-Д/156/05.04.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” - Девин, както и на потвърждаващото го Решение № 21-РД 06-005/26.04.2022 г. на директора на РД „Социално подпомагане”- Смолян. Посочено е,  че обжалвания акт е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон - ППЗСП.

В молбата изрично е посочено, че жалбоподателят поддържа въведения в жалбата иск за вреди в размер на 50 000 лв., който е предявен срещу Дирекция „Социално подпомагане“ – Смолян и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Смолян. Въведени са доказателствени искания за назначаване на икономическа и съдебно-медицинска експертизи, както и искане за допускане до разпит на свидетел.

Предвид горното съдът е приел, че с оглед размера на претенцията за обезщетение от вреди и въведените доказателствени искания за назначаване на експертизи, с които очевидно се цели установяване на имуществени и неимуществени вреди, че разглеждането на иска за обезщетение ще затрудни производството по оспорване на административния акт, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от АПК, с Определение от 09.02.2023 г. е отделил предявения иск за обезщетение в отделно производство следва същият да бъде отделен за разглеждане в отделно производство.

С оглед горното, предмет на производството по настоящето дело е оспорването на Заповед № ЗСП/Д-СМ-Д/156/05.04.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” - Девин, с искане да бъде отменена от съда като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез назначеният му процесуален представител адв. Р.Р., поддържа жалбата си. В хода на устните състезания адв. Р. излага съображения, че П.Д. е подал заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП, поради здравословни причини и нужда от лечение. Отказано му е била такава помощ, с мотиви, че нямало доказана жизненоважна потребност от една страна, от друга, жалбоподателят не е декларирал обстоятелството, че съжителства с друго лице, което работи и има доходи. Считам, че заповедта на  Д „СП” – Девин, както и потвърждаващото го решение на РД „СП” – Смолян, са незаконосъобразни, поради противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че заповедта и решението съдържали един и същи необоснован извод и в резултат на това се явявали незаконосъобразни и необосновани. Нямало посочени конкретни критерии, въз основа на които да се приемело, кога, какви точно заболявания и с каква тежест, следвало да установяват данните по преписката, за да се уважи искането. Намира, че с оглед цялостното здравословно състояние, което се доказвало с медицинските документи, за жалбоподателят е имало такава възникнала жизненоважно потребност от помощ за лечение. Твърди, че приетото от административния орган обстоятелство, че не било декларирано съжителство с Р.М., то същото се опровергавало, тъй като в съдебно заседание същата лицето било разпитано като свидетел и заявило пред съда, че не съжителства с жалбоподателя. Това било достатъчно да се приеме, че не е доказано съжителстване с друго лице, което има доходи. Предвид това и въз основа на събраните доказателства по делото, моли съда да постанови решение, с което да приемете, че Заповед № ЗСП/Д-СМ-Д/156 от 05.04.2022 г. на директора на Д „СП” – Девин, както и потвърждаващото решение на РД „СП” – Смолян са незаконосъобразни и да отмените същите, като задължите Д„СП” – Девин, да се произнесе отново по подадено от П.Д.К. заявление-декларация от 10.03.2022 г., съобразно дадените от съда указания по отношение на прилагането на материалния закон.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция “Социално подпомагане” - Кирково, лично и чрез юрисконсулт Н. Д., оспорва жалбата. В хода на устните състезания пълномощник сочи, че 10.03.2022 г. в Д „СП” – Девин, е постъпило заявление-декларация от П.К., за отпускане на еднократна помощ – поради здравословни причини и нужда от лечение. Съгласно изискванията на нормативната уредба била извършена социална анкета, която в своята същност била дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в ДСП, изразяваща в проверки в дома по настоящ адрес на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация относно конкретното заявление-декларация. В конкретния случай, исканата помощ от П.К. била такава по реда на чл. 16 от ПП на ЗСП. По своя характер това била еднократна помощ, възникнала вследствие на някакво непредвидимо събитие от здравен, образователен, комунално-битов или друг жизненоважен характер, което поставяло в затруднено материално положение гражданите. Тя може да се отпуска, ако са изпълнени две кумулативни условия - да има наличие на инцидентно възникнала потребност и лицето/семейството да са в невъзможност да покрият непредвидените разходи със собствени средства. От приложените доказателства към административната преписка, безспорно се установявало, че при подаване на заявлението-декларация, жалбоподателят не е приложил никакви медицински документи. Във връзка с това, директорът на дирекция „СП” – Девин, бил изпратил писмо до П.К. с указание за представяне на медицински документи, които да докажат наличието на здравословен проблем и необходимостта от лечение в тази насока. Уведомителното писмо било прието от Р.М., след което същата подала жалба и същевременно е приложила обменна карта на пациента П.Д.К. с поставени диагнози, назначена терапия, назначени изследвания и резултати, извършени в периода 2009 г. - 2018 г. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, административният орган действал в условията на оперативна самостоятелност, т.е. преценява при какви условия да се произнесе. На базата на събраните доказателства директорът на Д „СП” – Девин бил преценил, че няма инцидентно възникнала нужда при условията на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП и въз основа на това се е произнесъл със съответния административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената и приета по делото административна преписка по оспорения акт/л. 43 и сл. от а.д. № 181/2022 г. на Административен съд – Смолян/, съдържаща заверени копия: Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СМ-Д/156/10.03.2022 г.; Уведомление от 15.03.2022 г.; Уведомително писмо с изх. № 2101-94П-00-0240 от 17.03.2022 г.; Известие за доставяне от 21.03.2022 г.; Жалба с вх. № 2101-94П-0267/30.03.2022 г.; Обменна карта на пациента П.Д.К., издадена от ИППИМП д-р А. Т. ЕООД; Писмо с изх. № 2101-94П-00-0240#1 от 01.04.2022 г.; Известие за доставяне от 08.04.2022 г.; Справка за семейно положение; 2 бр. Справки за настоящ адрес; 4 бр. Справки от НБД „Население“;  Социален доклад от 05.04.2022 г.; Заповед № ЗСП/Д-СМ-Д/156/05.04.2022 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Девин; Известие за доставяне от 08.04.2022 г.; Решение № 21-РД06-0005/26.04.2022 г., издадено от директора на РДСП - Смолян; Писмо с изх. № 21-94П-00-0249#1 от 26.04.2022 г.; Известие за доставяне от 31.05.2022 г.,  се установя, че: На 10.03.2022 г. П.Д.К. е депозирал заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ вх. № ЗСП/Д-СМ-Д/156 на дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково; Предприети са действия по извършване на социална анкета от служител на Д„СП“ – Кирково, при което е извършено посещение в дома на жалбоподателя в *** на 15.03.2022 г. Предвид отсъствието на лицето е оставено уведомление, съдържащо покана за явяване в 3-дневен срок в дирекция „Социално подпомагане“ гр.Девин. До П.Д. е изпратено и уведомително писмо, получено на 21.03.2022 г. от Р.М., в което са разяснение предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл. 15 от ППЗСП и е отправена покана в 14-дневен срок да представи медицински документи, удостоверяващи здравния му статус и, разходнооправдателни документи за проведено лечение, както и да декларира съжителствата с него лице на семейни начала и неговите доходи за предходен месец. В писмото е указано, че при непредставяне на изисканите доказателства, исканата помощ ще бъде отказана; В отговор, на 30.03.2022 г. П.Д. е депозирал жалба в ДСП – Девин, към която е приложил обменна карта, отразяваща извършените му прегледи и поставени диагнози през 2009 г., 2012 г., 2014 г., 2015 г. и 2018 г., издадени от д-р А. Т.; Социалният работник е изготвил социален доклад, в който е отправил предложение за отказ на отпускане на исканата помощ; На 05.04.2022 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Девин е издал Заповед ЗСП/Д-СМ-Д/156/05.04.2022 г., с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и чл. 16, ал. 1 от ППЗСП във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 8 от ЗСП, е отказал отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди на П.Д.К. Органът е изложил мотиви, че в случая няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност, като е налице и недекларирано съжителство с лице на семейни начала, което работи и невъзможност да се определи дохода на семейството, както и правото на подпомагане.  Цитираната заповед е обжалвана от адресата й в законоустановения срок пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Смолян; Депозираната жалба е преценена като неоснователна от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Смолян, поради което с Решение № 21-РД06-0005/26.04.2022 г., е отхвърлена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на акта в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, респ. не са налице отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК, поради следните съображения:

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/, Социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП регламентира възможността, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

В срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2 – чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. Когато социалната анкета не може да бъде извършена поради отсъствие се оставя уведомление, като се определя тридневен срок за явяване в ДСП за справка.

Съгласно чл. 27, ал. 9 от ППЗСП, въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или за отказ на помощта, за нейния вид и размер.

Легалната дефиниция за социална анкета е дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, а именно, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Именно резултатите от анкета се взимат предвид при издаването на акта по чл. 28 от ППЗСП, т.е. всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, констатирани със социалната анкета. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад, директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със заповед за отпускане или за отказ на социална помощ. Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира като заповедта за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало заявлението, в 14-дневен срок от нейното издаване - чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП. Така описаните процедури, респ. нормативно установените, са спазени в производството по издаване на процесната заповед. Предвид това съдът намира, че същата е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила.

Анализът на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, предвиждаща възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, обоснова извода, помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно. С други думи, потребностите следва да излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. В настоящия случай от представените в хода на административното производство доказателства, както и от тези, събрани в производството пред съда, не се установява да са налице такива потребности по отношение на жалбоподателя. Като мотиви в искането за отпускане на помощта е посочено: „поради здравословни причини, имам нужда от лечение“. Очевидно е, че се иска еднократна помощ за нужди на заявителя П.Д., като не е посочен размера на търсената помощ и липсва обоснован инцидентния характер на потребността. Представеното допълнително доказателства пред административния орган -  Обменна карта на пациента П.Д.К., издадена от ИППИМП д-р А. Т. ЕООД, касае извършените му прегледи и поставени диагнози през 2009 г., 2012 г., 2014 г., 2015 г. и 2018 г. В случая не са представени доказателства, от които да се установява, че при подаване на молбата – 10.03.2022 г. са били налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. Доказателства за това не се съдържат и в представените по делото и приети като доказателства: Епикриза от 27.03.2019 г. на Р.А.М., *** епикриза на Р.А.М. от 25.01.2021 г., Амбулаторен лист № ** от *** г.; Амбулаторен лист № ** от *** г.; 6 бр. Касови бележки и Амбулаторен лист № ** от *** г., удостоверяващи здравословното състояние на Р.А.М. и Й. П. К., както и извършени разходи за *** лечение. Същите са ирелевантни за настоящия спор, тъй като от една страна не сочат на възникнали внезапни здравословни проблеми на жалбоподателя, в какъвто смисъл е мотивирано искането, а от друга най-общо съдържат данни за *** лечение на децата на К., без да е налице конкретизация, от кого и за какво лечение се касае, т.е. дали същото има инцидентен характер, като с изключение на една от касовите бележки, носеща дата – 19.01.2022 г., всички останали касаят период след подаването на заявлението-декларация.

На следващо място, от въведеното описание на нуждите в заявлението-декларация може да се направи извод, че по-скоро се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им, за които е неприложимо основанието по  чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.

До обратния извод не водят и дадените в съдебно заседание свидетелски показания на Р.М. Свидетелката излага възприятия относно необосновани действия на институциите спрямо нея и семейството й, данни за влошено здравословно състояние на дъщеря си и П.Д., които обаче не са в пряка връзка с оспорената заповед, с оглед характера на исканата еднократна помощ.  Предоставените от свидетелката данни за здравословното състояние на жалбоподателя са твърде общи и неконкретизирани, поради което не могат да аргументират инцидентна и внезапно възникнала потребност. За инцидентно възникнала здравна потребност се приема тази, която е извън обичайното здравословно състояние на лицето. Такава потребност е налице и при хронични заболявания, при които обаче е констатирано влошаване на здравето в определен момент, за каквато влошаване не се твърди и не се сочат доказателства по делото.

С други думи, след като в случая са налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, то процесната заповед не е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" е реализирал административното производство в съответствие с разписаните административнопроизводствени правила в ЗСП и ППЗСП, при спазване на относимите материалноправни норми и в съответствие с целта на закона.

За прецизност следва да се отбележи, че липсата на деклариране на обстоятелството, че жалбоподателя съжителства с Р.М., каквато констатация е въведена в социалния доклад, съответно липсата на данни за доходите на лицето, водят до невъзможност от обективна преценка на всички относими обстоятелства по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Констатацията за съвместно съжителство на лицата е изведена от социалния характер с оглед извършената справки в НБД „Население“, видно от която за М. и К. е налице един и същи постоянен и настоящ адрес по местоживеене.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед ЗСП/Д-СМ-Д/156/05.04.2022 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане" – Девин, с която на П.Д.К. е отказано отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.К. от ***, с ЕГН **********, против  Заповед ЗСП/Д-СМ-Д/156/05.04.2022 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане" – Девин, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и чл. 16, ал. 1 от ППЗСП във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 8 от ЗСП, е отказано отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди на П.Д.К., като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане).

                                                                              Председател: