Решение по дело №319/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

191

Година

6.1.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.20

Година

2011

Председател:

Секретар:

Производство по реда на чл.235 и сл. от ГПК

Ищецът „Б. Д.”Е. с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С. ул.”М.” №.../ съдебен адрес „Б. Д.”Е.- Ф.-гр. В. Т. ул.”Ц.О.” №3/ е предявила против ответника К. П. П. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.”А. М.”№... искове с правно основание по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника П.,че за ищеца”Б. Д.” Е. съществуват вземания както следва:1/ по ипотечен кредит сключен с ответника на 18.10.2007г.в размер на сумата 101 308.35лв. непогасена главница по кредите;2/ сумата 8 638.06лв. договорна лихва по договора върху главницата за периода 19.04.2009г. до 13.01.2010г., както и законна лихва върху главницата считано от 14.01.2010г. до окончателното и изплащане ; 3/ разноски по ч.гр.д.№194/2010г. на ВТРС в размер на 3 748.39лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №141/20.01.2010г по Ч.гр.д.№194/2010г. на ВТРС

В исковата си молба ищецът твърди,че по силата на договор за ипотечен кредит от 18.10.2007г.,чрез финансовия си център в гр. В. Т. е предоставил на ответника П. кредит в размер на 103 000лв.,със срок на издължаване 36 месеца,считано от датата на неговото усвояване.Кредита се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план към договора.За обезпечаване на кредита ответникът учредил в полза на Банката договорна ипотека върху недвижим имот, като между страните бил сключен договор изразен в н.а за договорна ипотека № ...

Поради това ,че ответникът допуснал забава на плащанията по погасителния план за повече от 90 дни,съгласно т.20.2 от Общите условия към договора кредитът станал предсрочно изискуем на 21.08.2009г. и бил отнесен в просрочие.За да реализира правата си на 13.10.2010г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл.417 от ГПК и такава била издадена под № 141 по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д.№ 194/2010г на ВТРС.Бил издаден и изпълнителен лист за вземането и разноски по делото в размер на 3 748.39.лв..В законния срок длъжникът П. подал възражение по Ч гр.д.№194/2010г. на ВТРС ,че не дължи сумите по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по делото.От този момент за банката се пораждал правния интерес да поиска да бъде признато за установено по отношение на длъжника – ответник ,че съществуват вземанията му срещу него по договора за кредит в размер на главница от 101 308.35лв.,договорна лихва за периода от 19.04.2009г. до 13.10.2010г. в размер на сумата 8 638.06лв. и разноски по делото в размер на 3 748.39лв за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С петитума на исковата молба е поискал да бъде постановено решение с което да се признае за установено по отношение на ответника,че вземанията на ищеца по договора за ипотечен кредит от 18.10.2007г. съществуват в следните размери:остатък от непогасена главница в размер на 101 308.35лв.,договорна лихва за периода от 19.04.2009г. до 13.10.2010г. в размер на сумата 8 638.06лв. и разноски по делото в размер на 3 748.39лв по издадената здаповед за изпълнение респективно изпълнителен лист.. Претендира присъждане на направените разноски по делото в настоящата инстанция.

Като доказателства към исковата молба са приложени: Договор за ипотечен кредит,Приложение№1-погасителен план по договора за кредите,Нотариален акт за договорна ипотека,Приложение №3 към договора”Общи условия” за предоставяне на ипотечни кредити, извлечение от личната кредитна сметка на длъжника. С исковата молба е направено искане за прилагане на Ч гр.д.№ 194/2010г. на ВТРС.

Ответникът е оспорил иска с отговор на исковата молба Вх.№ 7975/23.07.2010г., като е заел становището ,че банката не може само на основание на фактическото просрочване с повече от 90 дни на плащанията по погасителния план да приеме ,че целия непогасен размер на кредита става предсрочно изискуем и да предприеме действия за издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, а следва да обяви предсрочната изискуемост със нарочно волеизявление отправено до длъжника .Като аргумент за това възражение ответника е посочил разпоредбата на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.Същевременно не можело да се приеме,че с депозирането на заявлението за образуване на заповедното производство банката била обявила кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ.В отговора е направено изложение на следното твърдение: През м.май 2009г. длъжника по кредита инициирал среща и официален разговор с тогавашния ръководител на звено”Кредитиране” на Финансовия център на банката в гр. В. Т. с оглед обсъждане на възможности за преструктуриране на кредита но получел отказ.

С отговора е поискал личното явяване на Г.И. –ръководител сектор”Кредитиране на частни лица” при „Б. Д.” Е. гр.С. –финансов център В. Т. пред съда за да отговори на въпроса отказал ли е преговори с ответника за преструктуриране на кредита през м. май 2009г.,преди последния да изпадне в забава.С отговора са представени две вносни бележки от ответника за внесени суми за погасяване на кредити към „Б. Д.” Е. гр.С. С отговора е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение кога са постъпили погасителните вноски по погасителния план, покрива ли ли са размера на задълженията по погасителния план и на коя дата е направена последната погасителна вноска?

В срока по закона ищецът не е заел писмено становище по отговора на ответника.

С доклад по делото в съдебно заседание от 30.09.2010г. съдът е отделил спорното от безспорното и е разпределил доказателствената тежест с оглед заетите становище и направените твърдения ,възражения и доказателствени искания.

По делото е изслушаÝо и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

По силата на сключен на 18.10.2007г.между ищеца и ответника договор за ипотечен кредит за текущи нужди ищецът чрез финансовия си център в гр. В. Т. е предоставил на ответника Падарев кредит в размер на 103 000лв.,със срок на издължаване 36 месеца,считано от датата на неговото усвояване, като страните се съгласили отношенията във връзка с този заем да се уреждат съгласно разпоредбите на договора и общите условия на банката за ипотечните кредити-приложение № 3 към договора.

Съгласно уговореното по договора кредита се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план, който представлява неразделна част от договора-приложение №1 към договора.

За обезпечаване на кредита ответника учредил в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот, като между страните бил сключен договор изразен в н.а за договорна ипотека № ...

Ответникът погасявал задълженията си по погасителния план до м. април 2008г., когато погасил частично дължимата вноска.От 20.05.до 21.08.2008г. не погасил дължимите суми по погасителния план.

Поради това ,че ответникът допуснал забава на плащанията по погасителния план за повече от 90 дни,съгласно т.20.2 от Общите условия към договора кредитът станал предсрочно изискуем на 21.08.2009г. и бил отнесен в просрочие.За да реализира правата си на 14.01.2010г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл.417 от ГПК и такава била издадена под № 141 по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д.№ 194/2010г на ВТРС.Бил издаден и изпълнителен лист за вземането с разноски по делото в размер на 3 748.39.лв..В законния срок длъжникът П. подал възражение по Ч. гр.д.№194/2010г. на ВТРС ,че не дължи сумите по заповедта за изпълнение ,респективно изпълнителния лист издадени по делото.

С искова молба подадена в законния срок банката кредитор е предявила настоящия иск за признаване за установено по отношение на длъжника – ответник ,че съществува вземането му срещу него по договора за кредит в размер на главница от 101 308.35лв.,договорна лихва за периода от 19.04.2009г. до 13.01.2010г. в размер на сумата 8 638.06лв. и законна лихва върху главницата начиная от 14.01.2010 г до окончателното изплашане на вземането,както и иск за разноски в размер на 3 748.39лв в заповедното производство.

След завеждането на делото до настоящия момент ответника не е направил никакви вноски за погасяването на вземането или част от него.

Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

Договора за кредит е валиден, сключен в изискуемата се от закона писмена форма с екземпляри за всяка една от страните . Неразделна част от същия са погасителен план и „Общи условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити”.

Съгласно чл.11 от сключения между страните договор за кредит общите условия на банката са неразделна част от договора и същите са предоставени като приложение към договора на длъжника.

Съгласно .20.2. от тези общи условия при допусната от длъжника забава в плащанията на главница или лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.До предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ процентни пункта.Следователно съгласно договора условието за възникване на предсрочната изискуемост на кредита е единствено забава в плащанията по кредита на главница или лихва повече от 90 дни, която е налице.

Несъстоятелно е възражението на ответника,че съгласно чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции банката кредитор е длъжна да уведоми длъжника и след като това уведомление бъде получено от него да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем.

На първо място с договора чрез разпоредбата а чл.11 от същия и т.20.2 от общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити, условието за възникване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита е изрично и изчерпателно уговорено ,поради което не се налага договора да се допълва със законова разпоредба, тъй като съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат силата на закон относно уговореното за лицата които са ги сключили.

На второ място разпоредбата на чл.60 ал.2 не е императивна, а диспозитивна разпоредба и с нея се признава при определени условия правото на банката кредитор да поиска издаване на заповед за изпълнение, а не се определят процедура и изисквания за обявяване на предсрочната изискуемост на непогасения остатък от кредита.

Видно от съдържанието на представеното извлечение от личната кредитна сметка на ответника ,което не е оспорено като документ ,съпоставено с погасителния план, представените от ответника вносни бележки и заключението на съдебно-счетоводната експертиза ,че забавата на ответника за задължението му за изплащане на главница и лихва съгласно погасителния план към датата 21.08.2009г. е била над 90 дни.

Несъстоятелно е възражението на ответника ,чес към 21.08.2009г. забавата му не е била в размер над 90 дни ,тъй като бил извършил плащания по кредита за следните суми и със следните вносни бележки :1/ сумата 400лв. по вн. бел от 17.06.2009г.; 2/сумата 300лв. по вн. бел от 24.06.2009г.;3/ сумата 700лв. по вн. бел. от 20.07.2009г., и 4/сумата 1000лв. от 09.09.2009г., както и ,че банката сама разпределяла внесените суми по вносните бележки по други кредити на вносителя и по този начин оставила умишлено този ипотечния кредит необслужван.

Съгласно чл.76 длъжникът има правото да посочи кое свое задължение погасява от неколкото еднородни задължения, които има към един кредитор.От съдържанието на вносните бележки е видно ,че ответника е погасявал чрез внесените с тях суми други свои задължения по други кредити- свои жилищни кредити и персонален кредит на съпругата си ,докато видно от съдържанието на договора за ипотечен кредит, договора за ипотека и извлечението от сметка процесния кредит е бил ипотечен кредит за текущи нужди, а не жилищен кредит.От заключението на съдебно –счетоводната експертиза се установява същото, както и обстоятелството,че банката е отнесла внесените суми по другите кредити съобразявайки се с волеизявленията на длъжника направени във вносната бележка относно това кои задължения погасява с внесените с тях суми.

Ето защо въз основа на гореизложеното съдът намира ,че предявените искове за признаване за установено ,че вземанията на банката ищец срещу длъжника ответник по Заповед № 141 от 20.01.2010г., и изпълнителен лист издадени по Ч гр.д.№ 194/2010г. на ВТРС съществуват за следните суми:1/ за сумата 101 308.35лв.непогасена главница по договор за ипотечен кредит за текущи нужди;2/договорна лихва за периода от 19.04.2009г. до 13.10.2010г. в размер на сумата 8 638.06лв както и законната лихва върху главницата начиная от 14.01.2010 г до окончателното изплащане на вземането.

Искът за установяване на вземането на Банката против ответника длъжник П. за сумата в размер на 3748.39 лева направени разноски в заповедното производств е недопустим.Предмет на иска по чл.422 от ГПК е установяване на съществуване на вземането по реда на чл.417 от ГПК и направените разноски в заповедното производство за извън предмета на този иск.Поради което искат за съществуването на вземането по тях следва да се остави без разглеждане и производството в тази му част прекрати.

С оглед изхода на делото следва ответника да бъде осъден да заплати на Банката ищец юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 428.00 лв както и направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 2 398.93 лв..

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. П. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.”А. М.”№..., че съществуват вземанията на „Б. Д.”Е. с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С. ул.”М.” №.../ съдебен адрес „Б. Д.”Е.- Ф.-гр. В. Т. ул.”Ц.О.” №..., по Заповед № 141 от 20.012.2010г., и изпълнителен лист издадени по Ч гр.д.№ 194/2010г. на ВТРС съществуват за следните суми:1/ за сумата 101 308.35лв.непогасена главница по договор за ипотечен кредит за текущи нужди от 18.10.2007г.;2/договорна лихва по кредита по същия договор за периода от 19.04.2009г. до 13.10.2010г. в размер на сумата 8 638.06лв. както и законната лихва върху главницата от 14.01.2010 до окончателното изплащане на вземането.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАЕ искът на „Б. Д.”Е. с ЕИК 1... със седалище и адрес на управление гр. С. ул.”М.” №... съдебен адрес „Б. Д.”Е.- Ф.-гр. В. Т. ул.”Ц.О.” №..., за установяване на вземането в размер на сумата 3748.39 лева направени разноски в заповедното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСЪЖДА К. П. П. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.”А. М.”№...,да заплати на „Б. Д.”Е. с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С. ул.”М.” №.../ съдебен адрес „Б. Д.”Е.- Ф.-гр. В. Т. ул.”Ц.О.” №...сумата428.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция както и направените разноски в размера на сумата от 2 398.93 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението,че е изготвено, а в частта с която е прекратено производството за установяване на вземането в размер на сумата 3748.39 лева направени разноски в заповедното производство според характера си на определение в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: