Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4241 07.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8532 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София сг.
14, представлявано от Д.Д.- ***- ***, чрез пълномощника си юрк. Р.С., е предявил против В.М.П., ЕГН: **********,***, искове за осъждане на ответника да
му заплати следните суми: сумата от
14 509, 54 лева- главница,
произтичаща от договор за потребителски
заем *****/ 08.02.2017 г., сумата
от 3 830, 12 лева- възнаградителна лихва по договора и сумата
от 2 525, 05 лева- лихва за забава
за периода 05.09.2017 г.-
22.05.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 27.05.2019 г. до окончателното плащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че с договор за потребителски заем *****/ 08.02.2017 г. ищецът отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 15 000 лева, ведно със закупуване на застраховка от 2 700 лева. Сумата била получена от длъжника, който удостоверил това с полагането на подпис в договора. Тя следвало да бъде върната на 48 месечни вноски, всяка от по 465, 39 лева, при ГПР- 16, 34 % и ГПЛ- 13, 35 %. Месечната вноска била сбор от главница по заема, ведно с възнаградителна лихва и месечна погасителна вноска по застраховката. Длъжникът преустановил плащането по кредита на 05.08.2017 г., като погасил само четири месечни вноски. На основание чл. 5, изречение второ от договора, вземането по кредита ставало предсрочно изискуемо при просрочие на две или повече вноски. Към момента на изискуемостта оставали непогасени 44 вноски, възлизащи в размер на 20 477, 16 лева, от която главница от 14 509, 54 лева, 3 830, 12 лева- възнаградителна лихва по договора и сумата от 2 525, 05 лева- лихва за забава за периода 05.09.2017 г.- 22.05.2019 г. Претендират се и разноски. Моли се за постановяване на неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит и условията по него, ведно с погасителен план и извлечение по кредита, застраховка, преддоговорна информация и покана за плащане до длъжника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 31.07.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. също лично на 25.09.2019 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в общ размер на 834, 58 лева
(листове 32 и 38) и дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100
лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.М.П.,
ЕГН: **********,***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София
сг. 14, представлявано от Д.Д.- ***- ***, следните суми: сумата от
14 509, 54 (четиринадесет хиляди петстотин и девет
лева и петдесет и четири стотинки) лева- главница, произтичаща от договор за потребителски
заем *****/ 08.02.2017 г., сумата
от 3 830, 12 (три хиляди
осемстотин и тридесет лева и дванадесет стотинки) лева- възнаградителна лихва по договора
и сумата от 2 525, 05 (две хиляди петстотин двадесет и пет лева и пет стотинки) лева- лихва за забава за
периода 05.09.2017 г.- 22.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване
на иска- 27.05.2019 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото:
държавна такса в размер на 834, 58 (осемстотин тридесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки) лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД