О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/……………………2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
Мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от мл. с. Филип Радинов
в.
ч. т. д. № 415
по описа на съда за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл., във връзка с чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение по чл. 423 от ГПК с вх. №
71996/04.10.2019 г., ведно с обусловената от него частна жалба с вх. №
71998/04.10.2019 г. чрез адв. М. Д. – АК Варна,
съответно срещу Заповед № 8464/29.09.2010 г. за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК и разпореждане по чл. 419 от ГПК за допуснато незабавно изпълнение и двете
по частно гражданско дело № 14755/2010 г. на РС Варна (унищожено).
При образуване на делото към него е съединена и частна
жалба с вх. № 71999/04.10.2019 г., подадена по пощата на 02.10.2019 г. от Я.Р.А.
срещу разпореждане по чл. 407 от ГПК за издаване на изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 14755/2010 г. на РС Варна (унищожено).
Във възражение с вх. № 71996/04.10.2019 г. се твърди, че в разписката
за връчване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20107110401826 описа на ЧСИ Д. П.– Янкова, ведно с заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е невярно удостоверено, че подписът върху ПДИ е положен от Я.А.,
поради което последният не е узнал за заповедта за незабавно изпълнение на
датата на връчването на поканата. Длъжникът претендира съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения
срок е постъпил отговор по възражението от „ЕОС Матрикс”
ЕООД, чрез юрк. П. К., в който се излагат доводи за
недопустимост, а в условията на евентуалност - за неоснователност на
възражението. Твърди се, че в хода на изпълнително дело № 20107110401826 описа
на ЧСИ Д. П.покана за доброволно изпълнение, ведно с заповедта за незабавно
изпълнение са връчени на длъжника на 20.11.2010 г., поради което е пропуснат
срокът за подаване на възражение по чл. 423 от ГПК. Направено е искане възражението да бъде
оставено без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение.
Поддържа становище, че в производството по възражението по чл. 423 от ГПК
разноски не се дължат.
В частна жалба с вх. № 71998/04.10.2019 г. се твърди, че при издаване
на заповедта за незабавно изпълнение съдът не е извършил служебна проверка за
неравноправните клаузи в договора за кредит, както и че претенцията е погасена
по давност. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане по чл. 419
от ГПК, с което е допуснато незабавно изпълнение. Жалбоподателят претендира
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от „ЕОС Матрикс” ЕООД, чрез юрк. П. К., в който се излагат доводи за недопустимост,
поради пропускане срока за обжалване, а в условията на евентуалност - за неоснователност
на частната жалба като се иска оставянето ѝ без разглеждане, респ. без
уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
и е противопоставено възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката
на жалбоподателя.
В частна жалба с
вх. № 71999/04.10.2019 г. се излагат доводи идентични с тези в частна жалба
с вх. № 71998/04.10.2019 г. като е направено искане за отмяна на обжалваното
разпореждането по чл. 407 от ГПК за издаване на изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 14755/2010 г. на РС Варна (унищожено). Жалбоподателят
претендира съдебно-деловодни разноски.
Като съобрази доказателствата по
делото и становищата на страните, съдът приема следното от фактическа страна:
По
молба на „ОББ” АД, въз основа на Заповед № 8464/29.09.2010 г. за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело № 14755/2010 г. на РС
Варна (унищожено) и изпълнителен лист от 08.10.2010 г. е образувано
изпълнително дело № 20107110401826 описа на ЧСИ Д. П.– Янкова с длъжник Я.Р.А.
за парични вземания по договор за кредит от 29.08.2006 г. В разписката към ПДИ
е удостоверено, че на 20.11.2010 г. лично на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, ведно с заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът не е подал възражение
срещу заповедта за незабавно изпълнение. На 15.04.2014 г. длъжникът е получил,
чрез своята съпруга съобщение за запор на трудовото възнаграждение, а на
29.08.2014 г. и 31.10.2014 г. Я.Р.А. лично е заплатил в кантората на съдебния
изпълнител част от дълга по изпълнителното дело. На 11.10.2016 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при новия му работодател, а на
14.02.2017 г. и 13.03.2017 г. Я.Р.А. лично е заплатил в кантората на
съдебния изпълнител част от дълга по изпълнителното дело. На 19.09.2017 г. на
длъжника, чрез неговата съпруга е връчено съобщение за наложен запор върху
трудово възнаграждение при следващия му работодател. На 31.08.2018 г. чрез
договор за цесия „ОББ” АД е прехвърлило вземанията си по заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист на „ЕОС Матрикс”
ЕООД. На 20.08.2019 г. изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция. На същата дата по молба на „ЕОС Матрикс” ЕООД въз основа на изпълнителния лист от
08.10.2010 г. е образувано ново изпълнително дело № 20197110401046 по описа на
ЧСИ Д. П.– Янкова с длъжник Я.Р.А. относно вземанията предмет на процесната заповед за незабавно изпълнение, но с взискател цесионера. На
22.09.2019 г. покана за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист е
връчена на брата на Я.Р.А. със задължение да му я предаде.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Когато от външна страна е нА.це редовно връчване – както в случая, заповедта се
стабилизира с изтичане на срока за подаване на възражение. Въвеждайки
оплаквания, че в разписката за връчване
на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20107110401826 описа
на ЧСИ Д. П.– Янкова е невярно удостоверено, че подписът върху ПДИ е положен от
длъжника, последният всъщност навежда твърдения за ненадлежно връчване на
заповедта. При тези твърдения, меродавни за квА.фикацията на искането, с която е сезиран съдът са
указанията в т. 6 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, според които когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде
възражение срещу заповедта поради ненадлежно връчване на същата, приложимият
ред за защита е този по чл. 423 от ГПК.
Предвид
изложеното, съдът приема, че е сезиран с възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК срещу Заповед № 8464/29.09.2010 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело № 14755/2010 г. на РС Варна (унищожено).
Срокът за подаване на възражение по чл. 423 от ГПК е
едномесечен и започва да тече от момента на узнаване на заповедта за
изпълнение. Длъжникът поддържа, че не е узнал за заповедта, поради невярно
удостоверяване на подписа върху ПДИ от 20.11.2010 г. Видно обаче от материА.те по делото е, че на длъжника неколкократно
е връчвано съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение, както и
че в периода от 2013 г. до 2017 г. той множество пъти се е явявал лично в
кантората на съдебния изпълнител и е погасявал част от дълга по изпълнително
дело № 20107110401826 описа на ЧСИ Д. П.– Янкова, за което по делото е има
приложени приходни касови ордери подписани от касиер и Я.А.. Това поведение,
категорично опровергава тезата на длъжника, че не е знаел за задължението,
установено в изпълнителния лист, респ. за наличието на основание, на което този
лист е издаден. От изложеното е видно, че която и от посочените дати да бъде
възприета за меродавна за узнаване на вида на задължението, основанието за
неговото пораждане, респ. заповедта за изпълнение, възражение вх. №
71996/04.10.2019 г., подадено по пощата на 02.10.2019 г. е депозирано извън
срока по чл. 423 от ГПК.
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение е обусловена от приемането на възражението по чл. 423 от ГПК, поради
което разглеждането ѝ е недопустимо.
При образуване на делото към него е
съединена частната жалба по чл. 407 от ГПК срещу разпореждането за издаване на
изпълнителен лист. В тази връзка следва да се посочи, че разпореждането, с
което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение имплицитно
съдържа в себе си и разпореждане за издаване на изпълнителен лист. ГПК
предвижда като способ за защита на длъжника срещу допуснато незабавно
изпълнение реда за обжалване по чл. 419 от ГПК. Доколкото съществува специално
уредена процедура за защита на длъжника при допуснато незабавно изпълнение на
заповед за изпълнение – какъвто е и настоящия случай, то частната жалба по чл.
407 от ГПК срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист се явява
процесуално недопустима, тъй като не е насочена срещу акт, различен от този,
предмет на жалбата по чл. 419 от ГПК.
Предвид изтъкнатото, възражението и
частните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по
тях следа да бъде прекратено.
Частната жалба срещу разпореждането
за незабавно изпълнение не е разгледана, поради което на „ЕОС Матрикс” ЕООД не следва да се присъжда поисканото юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА въззивно
частно търговско дело № 415/2020 г. по описа на ОС Варна, като:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Възражение
с вх. № 71996/04.10.2019 г., подадено по пощата на 02.10.2019 г. от Я.Р.Али
чрез адв. М. Д. – АК Варна, срещу Заповед №
8464/29.09.2010 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по частно
гражданско дело № 14755/2010 г. на РС Варна (унищожено);
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
Частна жалба с вх. № 71998/04.10.2019 г., подадено по пощата на 02.10.2019 г.
от Я.Р.Али чрез адв. М. Д. – АК Варна, срещу
разпореждане по чл. 419 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по частно гражданско дело № 14755/2010 г. на РС Варна (унищожено);
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
Частна жалба с вх. № 71999/04.10.2019 г., подадено по пощата на 02.10.2019 г.
от Я.Р.Али чрез адв. М. Д. – АК Варна, срещу
разпореждане по чл. 407 от ГПК за издаване на изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 14755/2010 г. на РС Варна (унищожено);
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му пред Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.