№ 214
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20245001000208 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила
въззивна жалба от Б. Д** АД срещу постановеното решение №17 от
15.01.2024 г. по търг.дело №439/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в
отхвърлителната му част.
С посоченото решение Х. С., шведски гражданин, роден на ******** г.,
със съдебен адрес: В., ул. О. *, офис * – адв.Х., е осъден да заплати на Б. Д**
АД, ЕИК *********, сумата 41 265,20 лв., представляваща дължим
неизплатен остатък от главница, цялата от 78 233,20 лв., на основание
договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти
/ЗКСД/ от 17.10.2014 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба – 28.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата 3
644,32 лв. разноски по делото. Със същото решение искът за главница е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 108 761,46 лв., както и
са отхвърлени исковете за заплащане на сумата 6344,42 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. – 27.07.2022 г. и на сумата
1
236,97 лв., представляваща наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. –
27.07.2022 г.
Жалбоподателят - Б. Д** АД, чрез процесуалния представител
юрисконсулт С. Д., е останал недоволен от така постановеното решение в
отхвърлителната му част. Според него то е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Не е съгласен с изводите на съда за недействителност на
договорни клаузи и дължимост само на чистата стойност на кредита. Изложил
е подробни съображения за олихвяването на възнаградителната лихва и за
обективна новация на задължението. Моли да се отмени решението в
обжалваната му отхвърлителна част, като се уважат исковите претенции.
Претендира разноските и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Х. С., чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Х.,
е представил отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна, тъй
като не са налице оплакванията на жалбоподателя. Моли да се потвърди
решението. Претендира разноските за въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 24.01.2024 г., а
въззивната жалба срещу него е подадена на 06.02.2024 г. в двуседмичния
срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна.
Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето
защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
Установява се, че съдът е сезиран с осъдителни искове по чл.430 ТЗ
във връзка с чл.16 ЗКСД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите: 108 761,46 лв. –
главница, от която 78 233,20 лв. усвоен кредит за заплащане на такси за
обучение и 30 528,26 лв. капитализираната лихва, ведно с обезщетение за
забава от момента на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане, 6 344,42 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. -
27.07.2022 г., 236,97 лв. – наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. -
27.07.2022 г.
Няма спор във въззивното производство, че на 17.10.2014 г. между
банката и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
2
ЗКСД за предоставяне на кредит в размер на 78 233,20 лв. за заплащане на
такси за обучение в М. у. - гр. П., че кредитът е усвояван на части, че е
усвоена договорената сума, както е посочено в исковата молба. Ответникът не
е погасявал договорното си задължение до връчване на исковата молба срещу
него. Съобразно въведените оплаквания във въззивната жалба, понастоящем
се спори относно дължимостта на претендираните лихви.
Ищецът твърди, че е договорено кредитополучателят да заплаща
фиксирана лихва в размер на 7% годишно, която се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като
се капитализира годишно. Така е извършена капитализация на следните дати:
17.10.2015 г. – 938,58 лв., 17.10.2016 г. – 2 091,94 лв., 17.10.2018 г. – 3 347,33
лв., 17.10.2018 г. – 4 661,70 лв., 17.10.2019 г. – 6 052,86 лв., 17.10.2020 г. –
6 672,79 лв., 28.10.2021 г. – 6 763,06 лв. Общият размер на капитализираната
лихва е 30 528,26 лв.
Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след
изтичането на гратисния период, като кредитът следва да се погасява на равни
месечни вноски съобразно изготвения погасителен план – 119 равни месечни
вноски в размер на по 1 262,81 лв. и последна – 120-та месечна вноска - в
размер на 1 263,29 лв. с падежна дата – 28-мо число на всеки месец. Крайният
срок за полагане на последния държавен изпит на Х. С. е 30.09.2020 г. и
гратисният период по договора изтича на 30.09.2021 г. Първата падежна дата
след изтичането на гратисния период е 28.10.2021 г. След изтичането на
гратисния период кредитополучателят не е заплатил нито една месечна
вноска, като към подаването на исковата молба е настъпил падежът на десет
месечни погасителни вноски в общ размер на 12 628,10 лв., от които 6 283,68
лв. просрочена част главница и 6 344,42 лв. просрочена част
редовна/договорна лихва.
Ищецът се позовава на чл.17.1 от Общите условия, че при забава в
плащането на месечна вноска частта от вноската, представляваща главница,
се олихвява с договорената наказателна лихва в размер на договорната лихва,
увеличен с 10% , както и на чл.17.2, уреждащ предсрочна изискуемост на
кредита при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, като до предявяване на искова молба се олихвява с договорения
3
лихвен процент и надбавка за забава 10 процентни пункта, а след тази дата –
със законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Заявява, че поради забавяне в
погасяването на задължението по договора за кредит, обявява целия кредит за
предсрочно изискуем с подаване на исковата молба.
Ответникът е представил отговор, с който признава исковата молба,
вкл. че е усвоил отпуснатия кредит и, че не е извършвал плащания по него.
Окръжният съд е приел, че чл.17,ал.5 от ЗКСД препраща към защита на
кредитополучателя, когато той е физическо лице, по чл.143-148 от ЗЗП,
разгледал е уговорките в договора и Общите условия за лихви, констатирал е
противоречие на т.10.2 и т.17.2 от Общите условия с правилата на чл.18,ал.3,
чл.17,ал.4, чл.24,ал.1 от ЗКСД, приел е, че те са недействителни, че чрез
прибавянето на изтекли лихви за гратисния период към главницата
задължението е нарастнало, че е налице анатоцизъм по смисъла на чл.10,ал.3
от ЗЗД, което не е позволено при отношения с физически лица и противоречи
на чл.20,ал.1 от ЗКСД и ЗЗП.
Съдът не е обвързан от направеното признание, когато признатото
право противоречи на закона или на добрите нрави. Ето защо и в
съответствие с оплакванията във въззивната жалба се установява следното:
Процесният договор е сключен за сумата от 78 233,20 лв. целево за
заплащане на такси за обучение, като е уговорен гратисен период за
издължаване на главницата и лихвата – от първото усвояване на кредита до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа. От датата на изтичане на
гратисния срок започва да тече сръкът за издължаване – 120 месеца.
Съгласно чл.7 от договора, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва,
която не може да надхвърля 7% на годишна база.
Неразделна част от договора са Общите условия. Видно от раздел
четвърти – Олихвяване, разходи по кредита, за предоставения кредит
кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за
кредит. Съгласно чл.10.2, лихвата се начислява върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай
се капитализира годишно.
Раздел седми от Общите условия урежда отговорностите и санкциите.
Съгласно чл.17.1, при забава на плащането на месечната вноска от деня,
4
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно чл.17.2, при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавката за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците
настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до
клиента. След предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.18.1, уговорени са и допълнителни случаи за настъпване
на предсрочна изискуемост – неплащане на три последователни погасителни
вноски на падежа, представяне на невярна информация от кредитополучателя,
нпередоставяне на документ, удостоверяващ качеството на студент или
докторант за два поредни семестъра, невръщане на други заеми към банката,
поради влошено финансово състояние. Изискуемият кредит се отнася в
просрочие и се олихвява по реда на чл.17.2.
Приложен е и погасителен план към договора от 30.09.2021 г., който
не носи подписите на страните.
Няма спор, че кредитът е усвоен на части, че срокът за полагане на
последния държавен изпит за ответника е 30.09.2020 г. и краят на гратисния
период е 30.09.2021 г. Към този момент, съгласно констатациите на вещото
лице от назначената съдебно счетоводна експертиза, общо преведената сума
по кредита е 78 233,20 лв. Отпуснатият кредит е олихвяван с фиксиран лихвен
процент от 7 процентни пункта и е непроменен. Общият размер на кредита е
формиран на база дължимата семестриална такса, която се олихвява годишно
и капитализира към главницата, като главницата е 108 761,46 лв.,
представляваща сбор от заплатените такси за обучение в размер на 78 233,20
лв. и капитализираната договорна лихва в размер на 30 528,26 лв.
Към датата на подаване на подаване на исковата молба – 29.07.2022 г.
просрочените вноски са 12 628,10 лв., от които 6 451,22 лв. главница и
6 176,88 лв. договорна лихва. Общият брой дни забава е 1 362.
Към 28.07.2022 г. непогасените задължения са следните: 78 233,20 лв.
– усвоена главница, 30 528,26 лв. – капитализирана лихва, 6 176,88 лв. –
5
договорна лихва извън гратисния период, 241,47 лв. – лихва за забава за
периода 28.10.2021 г. – 28.07.2022 г.
Изчислени са задълженията по договора за кредит при положение, че
се приеме за предсрочна изискуемост датата на връчване на исковата молба
на ответника – 06.10.2022 г.: усвоената главница + капитализираната лихва са
непроменени, договорната лихва извън гратисния период за времето
28.10.2021 г. – 06.10.2022 г. – 7 528,26 лв., лихва за забава за същия период –
377,88 лв. Определени са и просрочените вноски към този момент. Изчислени
са и лихвите при невключване към главницата на капитализираните лихви.
Установява се, че след подаването на исковата молба в периода
06.10.2023 г. - 05.12.2023 г. Х. С. е извършил плащания в размер на 36 968 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото е
несъмнено, че е сключен целеви договор за кредитиране на студенти и
докторанти, който договор се урежда от правилата на ЗКСД с държавна
финансова подкрепа, който е специален спрямо общите правила за
кредитиране. Гарантира правото на достъп до образование, като форма на
държавна политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна
гаранция по всеки договор – гарантира главницата и лихвите, при неплащане
на кредита го погасява от държавния бюджет чрез плащане от министерство
на образованието в определените хипотези. Поради това правилата относно
начина на сключване, предмета и изпълнението на договора защитават
студентите и са императивни. Изрично е предвидено, че за договора за
кредит по този закон се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.
Така, в чл.17 от него е предвидена форма на договора - писмена, като
договорът трябва да е изготвен на ясен и разбираем език. Съгласно чл.17,ал.4,
кредитополучателят има право и не е длъжен да извършва плащания, които не
са включени в условията на сключения договор. При нарушения на формата
на договора, при невключени условия в договора, както и когато
кредитополучателят не е уведомен за всички условия на договора преди
сключването му, което правило е уредено в чл.18,ал.3, както и не са спазени
задължителните реквизити на типовите условия по чл.7, договорът се счита за
недействителен, съгласно ал.6. В този случай и по силата на ал.7,
кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но
6
не дължи лихви, такси или други разходи.
Съгласно чл. 20, лихвата, която кредитополучателят дължи на банката,
не може да надхвърля седем процента пункта и уговорка за по – висока лихва
е нищожна.
Съгласно чл. 21, максималният размер на кредита за плащане на такси
за обучение се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на
оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план, и
всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. Съгласно чл. 23,
кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по
време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изипт или защита на дипломната работа съгласно учебния план за
съответната специалност.
Съгласно чл. 24, общият размер на задълженията на кредитополучателя
се формират след изтичане на гратисния период и включват главницата,
чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и
лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец
след изтичане на гратисния период, съгласно погасителния план, уговорен
между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на равни
месечни погасителни вноски става в 10 – годишен срок, считано от края на
гратисния период.
По делото се установява, че по договора е отпуснат кредит за
заплащане на семестриални такси и, че е уговорена фиксирана лихва за
предоставения кредит, която не може да надхвърля 7% годишна база, без да
има конкретно фиксиран размер на лихвата. В същото време в Общите
условия е предвидено, че за предоставения кредит се заплаща фиксирана
лихва, посочена в самия договор за кредит, както и начисляването и да става
върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния
период, като в последния случай се капитализира годишно – чл.10.2. Това е
сторено в процесния случай, като към усвоената сума е прибавена
капитализираната лихва в максималния и размер, като сборът от двете суми
съставлява претендираната главница по кредита /остатъчната главница/.
Допълнително след изтичане на гратисния период се претендира договорна
лихва върху остатъчната главница, както и наказателна лихва. Достигнало се
7
е до прибавяне на изтеклите възнаградителни лихви за гратисния период към
главницата, като по този начин размерът на главницата се е увеличил
/остатъчна главница/, а оттук и до начисляване на договорна лихва върху
увеличената главница, вкл. и върху включените възнаградителни лихви за
гратисния период.
Установява се, че текстът на договора е преведен на английски език
от преводач, за което е направено изрично отбелязване. Такова не се съдържа
в приложените Общи условия. Липсва и в приложения погасителен план,
изготвен след изтичане на гратисния период, като няма и данни този
погасителен план да е връчен на ответника.
Въз основа на гореизложеното, не се установява страните да са
договорили фиксиран размер на договорната лихва съгласно чл.7 от договора
и капитализиране на лихвата съгласно чл.10.2 от Общите условия, а оттук и
не са налице условията на чл.17, ал.3 и ал. 4, както и на чл.18,ал.3 от закона, а
именно посочените клаузи да са съобщени на кредитополучателя на ясен и
разбираем за него език при липсата на преведени Общи условия, на
включването им в договора между страните, на узнаването им при
сключването на договора. На практика за кредитополучателя са останали
неясни икономическите последици от сключването на договора. В договора
липсва клауза за капитализация на лихвата към главницата, а и подобна
клауза не съответства на чл.21 и на чл.24,ал.1,т.1 от закона, определящи
обхвата на главницата - отпуснатите средства за такси.
Понятието капитализация е навлязло в практиката от отменената
Наредба №9 на БНБ, в която е определено като споразумение между
кредитора и кредитополучателя, по силата на което дължимите несъбрани
лихви по кредит се добавят към неплатената и недължима главница по
вземането към датата на падежа. С него се достига увеличаване на
неизискуемата главница чрез прибавяне към нея на дължими и непросрочени
лихви, а в случая това не е уговорено и не е позволено от специалния закон.
Претендира се и договорната лихва след гратисния период върху
посочената главница към падежа, в която е включена и капитализираната
лихва, което съставлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД,
т.нар.сложна лихва, представляваща начисляване на лихва върху просрочени
/изтекли/ лихви. Това е допустимо на основание чл.294, ал.1 от ТЗ само при
8
уговорка между страните, ако те са търговци. В случая ответникът няма
качеството на търговец и не е постигната такава уговорка. Кредитът е със
специална цел и лихвата за него не може да доведе до начисляване на по-
голям процент от предвидения максимален размер от 7% в чл.20, ал.1 от
закона.
Претендира се и изискуема лихвена надбавка за забава. Същата не е
уговорена в договора, а е предвидена в чл.17.2 от Общите условия, съгласно
който при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавката за забава в
размер на 10 процентни пункта, или общо 17 %. Тази лихва не е посочена
също в договора, за нея няма разписани ясни правила, приети от
кредитополучателя. Възможно е да се уговори между страните обезщетение
при забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид съгласно
изискването за писмена форма на договора, ясно и разбираемо, да има
постигнато съгласие, материализирано в документ, който е подписан
двустранно, при отчитане и тълкуване на законово определената максимална
лихва от 7 % по договора, в която разпоредба не е индивидуализиран вида на
лихвата – дали са отнася само за възнаградителна, или и за лихва за забава.
Следователно и чл. 17.2 от Общите условия противоречи с правилата на чл.
18, ал. 3, чл. 17, ал. 4, чл. 24, ал. 1 от закона, които са императивни и имат за
цел защита на кредитополучателя.
Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, с оглед комантираните нарушения на
изискванията на чл. 17, ал.3 и ал.4, както и на чл. 18, ал. 3 от същия закон,
целия договор за кредит се явява недействителен, като на основание
чл.17,ал.7 следва да се дължи чистата стойност на кредита. В случая не може
да се приеме тезата на обективна новация между страните, съгласно която
правоотношението по договора между страните е прекратено, като на негово
място е възникнало ново, поради липса на постигнато съгласие за това. Ето
защо, процесните във въззивното производство лихви се явяват недължими и
не следва да се уважават. Претенцията в тази и част е неоснователна. До този
краен извод е достигнал и окръжният съд, поради което неговото решение
следва да се потвърди в обжалваната му отхвърлителна част.
По разноските: ответникът е направил претенция за присъждане на
9
разноските за въззивното производство – 2 300 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно списък по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ
и преводно нареждане, което е основателно с оглед резултата на делото. Не е
налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение спрямо
предмета на въззивното производство и неговата сложност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №17 от 15.01.2024 г. по
търг.дело №439/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителната
му част, с която са отхвърлени исковете, предявени от Б. Д** АД, ЕИК
*********, срещу Х. С., шведски гражданин, роден на ******** г., със
съдебен адрес: В., ул. О. *, офис * – адв.Х., за заплащане на разликата над
41 265,20 лв., представляваща дължим неизплатен остатък от главница,
цялата от 78 233,20 лв., на основание договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране
на студенти и докторанти /ЗКСД/ от 17.10.2014 г., до пълния предявен размер
от 108 761,46 лв., както и на сумата 6344,42 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. – 27.07.2022 г., и на сумата
236,97 лв., представляваща наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. –
27.07.2022 г.
В останалата част посоченото решение, с което Х. С., шведски
гражданин, роден на ******** г., със съдебен адрес: В., ул. О. *, офис * –
адв.Х., е осъден да заплати на Б. Д** АД, ЕИК *********, сумата 41 265,20
лв., представляваща дължим неизплатен остатък от главница, цялата от
78 233,20 лв., на основание договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти /ЗКСД/ от 17.10.2014 г., ведно с обезщетение за забава
от подаването на исковата молба – 28.07.2022 г., до окончателното
изплащане, както и сумата 3 644,32 лв. разноски по делото, решението е
влязло в сила, като необжалвано.
Осъжда Б. Д** АД, ЕИК *********, да заплати на Х. С., шведски
гражданин, роден на ******** г., със съдебен адрес: В., ул. О. *, офис * –
адв.Х., направените разноски за въззивното производство в размер на 2 300
10
лв.
Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11