Р Е Ш Е Н И
Е
№ 6
гр. Велико Търново, 28.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д.С.,
като разгледа докл...аното
от съдията И. Янева адм.дело N 527 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.С.К. *** против Ревизионен акт
№ Р-**********4801-091-001 / 20.05.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 142
/ 11.08.2020г.,
с който са установени допълнително задължения за данък върху доходите за 2013г.
в размер на 754лв., за 2015г. в размер на 2 447лв. и за 2016г. в размер на
320лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. В жалбата и писмени бележки се твърди, че ревизионния акт е издаден
от некомпетентен орган, постановен е в нарушение на процесуалния и материалния
закони. Доводите на страната са за липсата на предпоставките за преминаване към ревизия по особения
ред, неправилно определени основа за облагане с данъци
и задължения за данък
върху доходите в резултат от непризнаване на получени суми от родител и на
неправилна интерпретация на събраните доказателства. Моли се за отмяната на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт №
Р-04000419004801-091-001 / 20.05.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 142 / 11.08.2020г., с който са установени допълнително задължения за
данък върху доходите за 2013г. в размер на 754лв., за 2015г. в размер на 2
447лв. и за 2016г. в размер на 320лв. и за невнесените в срок задължения за
данъци са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Н.С.К.
е физическо лице без регистрация като едноличен търговец, собственик и
управител на ЕООД „КН – 04" с предмет на дейност търговия на дребно
с части и принадлежности за автомобили. К. е съдружник и управляващ ООД „Авто вулкан", което от регистрацията си не извършва
дейност. За ревизирания период Н.К. получава дивиденти от ЕООД „КН – 04”,
получени в брой, съгласно дадена информация от дружеството. Размерът им е
4 000лв. за 2013г., за които е начислен данък в размер на 200лв., заплатен
по банков път на 12.03.2014г. за 2014г. дивидентите са 6 000лв. с данък от
300лв., заплатен по банков път на 19.02.2015г. и за 2015г. са 4 700лв. и
заплатен на 25.03.2016г. данък в размер на 235лв. През 2013г. по лична сметка
на К. постъпват суми в размер на 11 140лв. от ЕАД „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг.
Съгласно писмени обяснения тези суми сапо сключен
договор с ЕООД
„КН – 04" и са преведени по сметка на
дружеството.
В подавани Справки по
чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми има данни за изплатени суми на К. за
2012г. в размер на 198,91лв. и удържан данък 22,11лв, за 2013г. в размер на
927,54лв. и удържан данък 103,07лв и за 2014г. в размер на 7 201,99лв. и
удържан данък 3 130,26лв.
От органите по приходите
са изискани данни от банките в България за наличие на банкови сметки на К.,
като са установени две сметки, една от които е без движение с наличност 0 лв.
За втората банкова сметка ***и отчетен период – за 2013г. начално салдо
5 168,55лв. и крайно салдо 11 387,06лв., за 2014г. начално салдо
11 387,06лв. и крайно салдо 2 039,35лв., за 2015г. начално салдо 2 039,35лв.
и крайно салдо 642,93лв. и за 2016г. начално салдо 642,93лв. и крайно салдо 965,91лв.
Изискана е и информация за извършени плащания по банков път, като за всяка една
година е предоставена. За 2013г. 700лв. са преведени по сметка на ЕООД „КН – 04".
От органите по приходите е извършена справка в
информационната база на НАП и са установени издадени на К. фактури. Извършени
са насрещни проверки на ЧСИ във връзка с издадени фактури № ********** /
18.02.2014г. за 48.00лв. и № ********** / 17.06.2014г. за 92.32лв. В дадения
отговор е отразено наличието на образувано изпълнително производство срещу
лицето по изпълнителен лист, издаден от Районен съд Велико Търново и
заплащането на дължимото през 2014г.
Извършена е насрещна проверка на ООД „Илстрой” във връзка с издадена фактура № 3855 /
16.09.2016г. с данъчна основа 66 666,66лв. и ДДС 13 333,33лв. Предмет
на доставката по фактурата е „Аванс за апартаменти от 90.14кв.м., ул.„Симеон
Велики", вх. Б, 2-ри и 3-ти етаж". От дружеството изпълнител са
представени Договор от 16.09.2016г. с Н.С.К. и К.Д.К.(двамата наречени
"възложител - купувач") за извършване на строителство и продажба на
недвижими имоти – 2 бр. апартаменти по 90.14кв. м. в сграда, построена върху
собствен на "изпълнителя" парцел на ул. "Симеон Велики",
гр.В .Търново, банково извлечение на фирмената сметка в лева на дружеството от
19.09.2016г., видно от което е извършен банков превод на 80 000лв. от сметката
на К.Д.К..
При справка в Имотния регистър е установено извършване
през 2015г. на продажба на недвижим имот на Поземлен имот, парцел –УПИ VII-926,
площ по документи 1500.000 кв.м. с къща, лятна кухня и сайвант, обл. В. Търново , общ. Полски Тръмбеш, с. Обединение
съгласно нотариален акт № 45 / 15.05.2015г. на Р.К.И.за сумата от
20 000лв.
От ОД на МВР Велико Търново е изискана информация за
регистрирани на името на Н.К. превозни средства, като е изпратена исканата
информация, от която е видно, че в периода на ревизията са налице придобити и
продадени автомобили.
През 2015г. е регистриран внесен от Швейцария
автомобил Опел Мовано, като съгласно декларация на
ревизираното лице заплатената сума за автомобила е 2 000лв.
През 2016г. с Фактура № 3847 / 22.12.2016г. издадена
от АД „Олимпик” К. придобива МПС ДЕУ, модел Сиело, на стойност 3 000лв. заплатени в брой. Сделката е
потвърдена от издателя на фактурата при извършена му насрещна проверка.
С
Договор от 01.04.2016г. М.Д.С.продава на Н.К.
лек автомобил „Фиат", модел „Улайс", с рег. № ***за сумата
от 1 000лв.
На 26.08.2015г. в КАТ е вписана смяна на собствеността
на товарен автомобил марка „МЕРЦЕДЕС 308 Д" на С.С.
С., като при насрещна проверка лицето заявява, че не е закупувало автомобил.
А.С.Д. закупува ремарке за лек автомобил марка
"КНАУС 8903" с рег. №
*** на 17.09.2015г. от Н.С.К. и К.Д.К.за сумата от 50лв.
На 07.10.2016г. К.А.Й.закупува от К. мотоциклет „ Сузуки" за 1 000лв., съгласно писмени обяснения на
купувача.
От Община Велико Търново са изискани данни за
заплатени местни данъци и такси от Н.К. и съгласно получен отговор за 2013г. са
заплатени общо 75,99лв., за 2015г. общо 121,20лв. и за 2016г. общо 112,18лв.
От доставчика на електроенергия са изискани данни за
заплатено потребление на електроенергия от лицето, от отговора на което е видно
липса на сметки за 2013г., заплащане на сметки през 2015г. на обща стойност
22,15лв. и за 2016г. – 209,19лв.
До доставчици на телекомуникационни услуги са
отправени запитвания за заплащани услуги от К., като един от тях дава отговор
за предоставени услуги на стойност 376,98лв. за 2013г., 628,81лв. за 2015г. и
640лв. за 2016г.
От ревизираното лице са декларирани за целите на
производството по чл.122 от ДОПК различни данни. За наличните парични средства
са декларирани налични в началото на периода 2013г., 2015г. и 2016г. съответно
11 300лв., 4 100лв. и 26 100лв., а за налични в края на периода
7 400лв., 26 100лв. и 14 700лв. По отношение на парични средства
по банкови сметки са декларирани налични в началото на 2013г., 2015г. и 2016г.
съответно 5 168,55лв., 2 039,35лв. и 642,93лв. и налични в края на
2013г., 2015г. и 2016г. съответно 11 387,06лв., 642,93лв. и 965,91лв.
По отношение на разходите са
декларирани разходи за издръжка и живот (в т.ч. за храна, напитки, тютюневи изделия,
облекло, обувки, жилищно обзавеждане и поддръжка, и др.) в размер на
2 600лв. за 2013г., 4 400лв. за 2015г. и 4 700лв. за 2016г. Като извършени през
2013г. и 2015г. разходи за почивки и
развлечения са посочени ежегодно 500лв. Разходи за плащания на данъци,
осигурителни вноски, такси и мита са декларирани по 1 500лв. ежегодно.
Разходи за козметични и други медицински разноски са декларирани по 600лв. за
2013г. и 2015г. Декларирани са и по 500лв. ежегодно разходи за платени
погасителни вноски по договори за лизинг, внесени суми по застраховки,
отпуснати кредити или за погасяване на заеми и лихви по тях. Като разходи за
издръжка в полза на трети лица, в т.ч. в полза на членове на домакинството Ви
(в т.ч. съпруг/а; лица, живеещи във фактическо съпружеско съжителство с Вас,
както и вашите деца и роднини ако живеят при Вас) са заявени 2 200лв. през
2013г., 3 200лв. през 2015г. и 3 600лв. през 2016г.
Декларирани са и получени
през 2015г. безвъзмездно суми от 30 000лв. от К.Г.С. – майка на Н.К.. Извършена е насрещна проверка на С., при която тя
потвърждава писмено даването на сумата през 2015г. чийто произход е спестени
през годините средства.
Въз
основа на така установените факти органите по приходите намират наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК – наличие на данни за
укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото
му състояние за ревизирания период. Преминато е към облагане по реда на чл.122
от ДОПК и е извършена съпоставка на получените приходи и извършените разходи от
лицето.
За данъчен период 2013г. са установени приходи общо в
размер на 31 609,26лв. формирани от налични парични средства в брой
11 300лв., налични парични средства в банка 5 169,26лв., получен
дивидент 4 000лв., получени суми от трети лица 11 140лв. Разходите са
общо 39 152,04лв. – налични парични средства в брой в края на периода
7 400лв., налични парични средства в банка в края на периода
11 387,06лв., внесени по сметка на третото лице 11 140лв., издръжка
за живот 4 800лв., комунални разходи 376,98лв., екскурзии 500лв.,
заплатени данъци 1 500лв., медицински разходи 600лв., разходи за
застраховки 500лв. и други разходи 948лв. При така установените приходи и
разходи на лицето е налице превишение на разходите в размер на
7 542,78лв., което е прието за основа за облагане с данъци и върху него е
определен дължимия за годината данък в размер на 754,28лв.
За данъчен период 2014г. е установено превишение на
приходите над разходите в размер на 9 351,73лв., поради което и липсва
определена основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК и начислен данък за
внасяне.
За данъчен период 2015г. са установени приходи общо в
размер на 35 864,35лв. формирани от налични парични средства в брой 4 100лв.,
налични парични средства в банка 2 039,35лв., получен дивидент 4 700лв.,
получени суми от продажба на недвижим имот и ремарке 20 025лв. и 5 000лв.
дарение от майка. Разходите са общо 60 343,89лв. – налични парични
средства в брой в края на периода 26 100лв., налични парични средства в банка в
края на периода 642,93лв., издръжка за живот 7 600лв., комунални разходи 650,96лв.,
екскурзии 500лв., заплатени данъци 1 500лв., медицински разходи 600лв.,
разходи за застраховки 500лв., 2 000лв. за придобиване на автомобил,
20 000лв. преведени по сметка на съпругата и други разходи 250лв. При така
установените приходи и разходи на лицето е налице превишение на разходите в
размер на 24 479,54лв., което е прието за основа за облагане с данъци и
върху него е определен дължимия за годината данък в размер на 2 447,95лв.
За данъчен период 2016г. са установени приходи общо в
размер на 27 605,34лв. формирани от налични парични средства в брой 26 100лв.,
налични парични средства в банка 642,93лв., получени суми от продажба на мотоциклет
500лв. и 362,41лв. застрахователна премия. Разходите са общо 30 815,10лв.
– налични парични средства в брой в края на периода 14 700лв., налични парични
средства в банка в края на периода 965,91лв., издръжка за живот 8 300лв.,
комунални разходи 849,19лв., заплатени данъци 1 500лв., разходи за
застраховки 500лв. и 4 000лв. за ремонт на автомобил. При така установените
приходи и разходи на лицето е налице превишение на разходите в размер на 3 209,76лв.,
което е прието за основа за облагане с данъци и върху него е определен дължимия
за годината данък в размер на 320,97лв.
В хода на настоящото производство от страните са
представени нови писмени доказателства – договор за покупко-продажба от
19.08.2015г. за продажба от Н.К. на С.С. на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***за
сумата от 500лв.
По делото са приети без оспорване основно и
допълнително заключения на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира
в частите съдържащи математически изчисления. Въпросът кои приходи и разходи на
лицето следва да бъдат включени в съответния данъчен период е правен и на него
следва да се отговори със съдебния акт. Едва след като се извърши преценка на
видовете приходи и разходи на лицето може да се извърши и изчисление относно
техния конкретен размер.
Съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
обективно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.
Настоящият състав кредитира и дадените под клетва
показания на свидетелите К.Г.С., П.С.Д. и М.С.Д.. Показанията на тримата
свидетели са безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
като се дава житейски обосновано основание за предоставяне на парични средства
на К. от майка му – прехвърлен апартамент на единия син и предоставени пари на
другия син.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
След извършване на служебна проверка
съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, с оглед представените в
оригинал електронни документи, доказателства за наличието на валиден
квалифициран електронен подпис на издателите им и заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза.
Доколкото в конкретния случай едни и
същи факти обосновават както преминаването към облагане по особения ред и
формирането на основа за облагане с данъци, то след анализ на установените факти
съдът ще се произнесе както по отношение на наличието на предпоставките за
облагане по реда на чл.122 от ДОПК, така и по отношение на основата за
определяне на данъци и дължимия данък за оспорените пред съда данъчни периоди.
За данъчен период 2013г. след
проверка на заявените обстоятелства относно декларираните налични парични
средства в брой /продажба на овце с получена по банков път сума/ органите по
приходите признават за налични в брой в началото на периода 11 300лв.
Останалите признати приходи не са спорни – наличните парични средства в банкова
сметка ***, заплатения дивидент е удостоверен от дружеството, а постъпилите
11 140лв. от ЕАД „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” са приходи
на ЕООД
„КН – 04", на което са преведени в същия данъчен
период.
По отношение на разходите съдът намира, че не следва
да бъде включвана като разход сумата от 7 400лв. – декларирани от лицето
налични парични средства в брой в края на периода. В нито едно производство,
включително и наказателно, заявленията и декларациите на адресата на акта нямат
самостоятелно значение като доказателство. Независимо от факта, че декларацията
по чл.124 от ДОПК представлява писмено изявление на лицето за неизгодни за него
факти, само тази декларация не може да послужи като основа за определяне на
данъци. Декларираните от лицето данни се взимат предвид при потвърждаването им
от други събрани в производството доказателства от трети лица. В конкретния
случай пред ревизиращите органи и пред съда не са представени доказателства за
наличие на парични средства в брой в посочения размер, за да се отчетат те като
разходи на К.. Още повече, че органите по приходите избирателно приемат едни
заявени от лицето данни, когато става въпрос за извършени през годините
разходи, а когато става въпрос за получени приходи, тези данни се изследват и
не се признават приходи. Недопустим е този различен подход на органите по
приходите – или признават всички декларирани от ревизираното лице данни или
признават само тези данни, които се потвърждават от събраните доказателства.
Както вече бе отбелязано в ревизионното и съдебното производства не се
установиха налични парични средства в брой в размер на 7 400лв. към
31.12.2013г., поради което тази сума не следва да бъде отчитана като разход за
този данъчен период.
Правилно са отразени като разходи наличните парични
средства по банкова сметка, *** „КН-04” и суми за застраховки.
Неправилно като размер са отразени разходи за данъци
за сумата от 1 500лв., както е декларирано от лицето. При ревизията са
установени действително платените данъци и задължителни осигурителни вноски от К..
Дължимите данък върху доходите, данък върху дивидентите и задължителни
осигурителни вноски са заплащани от платеца на дохода ЕООД „КН-04” – факт който
е установен при насрещна проверка на дружеството. Действително платените местни
данъци и такси за 2013г. са в размер на 75,99лв. съгласно предоставени данни от
Община Велико Търново. Този случай илюстрира пълното игнориране на събраните от
органите по приходите доказателства за действително извършени разходи, когато
декларираните от лицето разходи са по-високи. Това поведение е в противоречие
както на основните принципи на ДОПК за обективност, вярно установяване на факти
и безпристрастност, така и на основни права на човека – правото на добра
администрация.
Неправилно като разходи са отчетени отделно
действително установените разходи за електричество и телекомуникации в размер
на 376,98лв., здравни и медицински разходи в размер на 600лв. и разходи за
екскурзии в размер на 500лв. Тези разходи са част от издръжката за живот и
следва да бъдат включени в нея. След като в декларацията по чл.124 от ДОПК
липсва отделно перо за разходите за комунални услуги, които са лесно установими от ревизиращите, то очевидно тези разходи са
включени в разходите за живот, които лицето е декларирало. Още повече, че
статистическите данни на Националния статистически институт, използвани от
органите по приходите за определяне на разходите за живот, когато липсват
декларирани или са в по-нисък размер, включват както разходите за храна, така и
за комунални услуги, данъци, застраховки, здравеопазване, свободно време и
културен отдих. Така за целите на ревизионно производство по чл.122 от ДОПК
тези разходи са изкуствено разделени очевидно за деклариране на по-високи данни
или объркване на ревизирания субект. Видно от публична информация на сайта на
Националния статистически институт паричните разходи на домакинство за 2013г.
са в размер на 10 415лв., а за лице 4 390лв. Декларирания от жалбоподателя
разход за издръжка и за издръжка на семейството е в размер на 4 800лв. –
близко до статистическия размер, поради което и като разход за живот следва да
се отчете декларирания от К.. Отделно разходи за комунални услуги, екскурзии и
здравни и медицински не следва да се отчитат, тъй като съдът намира, че те са
включени в общия размер на разходите за живот.
По тези съображения през 2013г. съдът намира, че К.
извършва следните разходи – 11 387,06лв. по банкова сметка ***.12.2013г.,
11 140лв. преведени на ЕООД „КН-04”, 4 800лв. издръжка живот,
75,99лв. заплатени данъци, 500лв. разходи за застраховки и 948лв. други
разходи. Така установеният от съда общ размер на извършените през 2013г.
разходи възлиза на 28 851,05лв.
При съпоставяне на признатите от органа по приходите и
съда приходи в размер на 31 609,26лв.
и установените от съда разходи в размер на 28 851,05лв. се установява
наличието на достатъчно приходи за покриване на извършените през годината
разходи и останали парични средства в размер на 2 758,21лв. Наличието на
положително салдо води до извод и за липсата на основание за облагане по реда
на чл.122 от ДОПК, тъй като не се установява твърдяното от органите по
приходите обстоятелство за наличие на данни за укрити приходи или доходи и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.
След като не са налице предпоставките за преминаване към облагане по реда на
чл.122 от ДОПК, то и възприетата основа за облагане с данъци и начислен данък
върху доходите са неправилно определени и ревизионния акт в частта, в която е
начислен данък върху доходите за данъчен период 2013г. следва да бъде отменен.
Данъчен период 2014г. е извън
обхвата на съдебната проверка, но за целите на правилното приложение на закона
и определянето на наличните парични средства на лицето обективно, следва да
бъде взето предвид установеното в хода на ревизията превишение на приходите над разходите в размер на 9 351,73лв.
За данъчен период 2015г. съдът
намира, че неправилно като налични парични средства в брой в началото на
периода е взета декларираната от лицето сума от 4 100лв., а не
установената в хода на ревизионното производство положителна разлика от
предходния данъчен период 9 351,73лв. И в този случай е налице игнориране
на установените от самите ревизиращи факти за сметка на декларираните от
ревизираното лице обстоятелства. При наличието на събрани писмени
доказателства, доказани приходи и разходи за предходен отчетен период, то
липсва логика да не бъде зачетен установения резултат, а да бъде приета
декларираната от лицето сума. Едната стойност почива на установени факти и то
от органите по приходите, а другата на заявление на ревизираното лице.
Приходите от налични парични
средства в банка, продажби на недвижим имот и ремарке и дивидент са безспорни
между страните.
В хода на ревизионното производство
са събрани доказателства за извършена през 2015г. от К. продажба на товарен
автомобил марка „МЕРЦЕДЕС 308 Д" на С.С.
С., като представения пред КАТ писмен договор не е изискан и като приход през
годината не са отразени постъпили суми от продажбата. В хода на съдебното
производство жалбоподателя представя копие от договора за покупко-продажба, от
който е видна цената на сделката – 500лв. Като приход на К. следва да бъде
отразена сумата от 250лв. предвид съсобствеността върху автомобила.
Спорен е въпросът за получено
дарение в размер на 30 000лв. от майката на жалбоподателя. Органите по
приходите приемат, че липсват безспорни доказателства за наличието на такава
сума у дарителя, като не извършват нито една проверка за нейното имуществено
състояние, получавани приходи и т.н. Пред съда дарителката заявява, че тъй като
дарява недвижим имот на едното си дете, то на другото предоставя парична сума,
която счита за равностойна. За произхода на сумата и пред съда поддържа
заявеното писмено в хода на ревизията, че това са спестяванията й през годините.
Възможността за спестяване на посочената сума не е опровергана от събраните в
хода на ревизията и пред съда писмени доказателства. Няма данни лицето да е
извършвало покупки преди 2015г. на недвижими имоти, автомобили или друго
движимо имущество на значителна стойност, поради което съдът намира за
обективно възможно събирането на посочената сума от предходни години. След като
и двете страни по сделката заявяват предоставянето на 30 000лв. през
2015г., то липсва основание това изявление да не бъде зачетено – липсват
обективни доказателства за невъзможността сумата от 30 000лв. да е
притежание на дарителя.
По изложените съображения съдът
намира за безспорно установени следните приходи на Н.К. за 2015г. -
9 351,73лв. налични парични средства в брой, 2 039,35лв. налични по
банкова сметка, ***. приходи от продажба на недвижим имот, товарен автомобил и
ремарке, 4 700лв. изплатен дивидент и 30 000лв. дарение от майка.
Общият размер на признатите приходи възлиза на 66 366,08лв.
По отношение на разходите съдът намира, че не следва
да бъде включвана като разход сумата от 26 100лв. – декларирани от лицето
налични парични средства в брой в края на периода. В нито едно производство,
включително и наказателно, заявленията и декларациите на адресата на акта нямат
самостоятелно значение като доказателство. Независимо от факта, че декларацията
по чл.124 от ДОПК представлява писмено изявление на лицето за неизгодни за него
факти, само тази декларация не може да послужи като основа за определяне на
данъци. Декларираните от лицето данни се взимат предвид при потвърждаването им
от други събрани в производството доказателства от трети лица. В конкретния
случай пред ревизиращите органи и пред съда не са представени доказателства за
наличие на парични средства в брой в посочения размер, за да се отчетат те като
разходи на К.. Още повече, че органите по приходите избирателно приемат едни
заявени от лицето данни, когато става въпрос за извършени през годините
разходи, а когато става въпрос за получени приходи, тези данни се изследват и
не се признават приходи. Недопустим е този различен подход на органите по
приходите – или признават всички декларирани от ревизираното лице данни или
признават само тези данни, които се потвърждават от събраните доказателства.
Както вече бе отбелязано в ревизионното и съдебното производства не се
установиха налични парични средства в брой в размер на 26 100лв. към 31.***.,
поради което тази сума не следва да бъде отчитана като разход за този данъчен
период.
Правилно са отразени като разходи наличните парични
средства по банкова сметка, ***, за закупуване на автомобил, преведени по
банков път на съпругата му и други разходи.
Неправилно като размер са отразени разходи за данъци
за сумата от 1 500лв., както е декларирано от лицето. При ревизията са
установени действително платените данъци и задължителни осигурителни вноски от К..
Дължимите данък върху доходите, данък върху дивидентите и задължителни
осигурителни вноски са заплащани от платеца на дохода ЕООД „КН-04” – факт който
е установен при насрещна проверка на дружеството. Действително платените местни
данъци и такси за 2015г. са в размер на 121,20лв. съгласно предоставени данни
от Община Велико Търново. Този случай илюстрира пълното игнориране на събраните
от органите по приходите доказателства за действително извършени разходи,
когато декларираните от лицето разходи са по-високи. Това поведение е в
противоречие както на основните принципи на ДОПК за обективност, вярно
установяване на факти и безпристрастност, така и на основни права на човека –
правото на добра администрация.
Неправилно като разходи са отчетени отделно
действително установените разходи за електричество и телекомуникации в размер
на 650,96лв., здравни и медицински разходи в размер на 600лв. и разходи за
екскурзии в размер на 500лв. Тези разходи са част от издръжката за живот и
следва да бъдат включени в нея. След като в декларацията по чл.124 от ДОПК
липсва отделно перо за разходите за комунални услуги, които са лесно установими от ревизиращите, то очевидно тези разходи са
включени в разходите за живот, които лицето е декларирало. Още повече, че
статистическите данни на Националния статистически институт, използвани от
органите по приходите за определяне на разходите за живот, когато липсват
декларирани или са в по-нисък размер, включват както разходите за храна, така и
за комунални услуги, данъци, застраховки, здравеопазване, свободно време и
културен отдих. Така за целите на ревизионно производство по чл.122 от ДОПК
тези разходи са изкуствено разделени очевидно за деклариране на по-високи данни
или объркване на ревизирания субект. Видно от публична информация на сайта на
Националния статистически институт паричните разходи на домакинство за 2015г.
са в размер на 11 047лв., а за лице 4 605лв. Декларирания от
жалбоподателя разход за издръжка и за издръжка на семейството е в размер на 7 600лв.
– по-висок от статистическия на човек и ½ от статистическия за
домакинство. Отделно разходи за комунални услуги, екскурзии и здравни и
медицински не следва да се отчитат, тъй като съдът намира, че те са включени в
общия размер на разходите за живот. При съпоставка на статистическите данни за
2015г. относно разхода на домакинство за данъци /555лв/ и за съобщения /485/ и
действително установените разходи на К. за данъци /121,20лв./ и
телекомуникационни услуги /628,80лв./, както и на включените разходи за
здравеопазване /594лв./ и развлечения /545лв./ с декларираните от К. медицински
разходи /600лв./ и разходи за екскурзии / 500лв./ съдът намира, че
статистическите данни за паричен разход на домакинство за 2015г. са достоверни
за извършените от семейството на К. разходи за годината. Действителните и
декларирани разходи са приблизително същите или доста близки до публикуваните
статистически данни. Поради което съдът намира, че като разход за издръжка за
живот на Н.К. следва да бъде включен разход в размер на ½ от
публикувания от Националния статистически институт паричен разход домакинство в
размер на 5 523,50лв. /11 047/2/. Корекция от ½ е необходима, тъй
като К. има съпруга и приходите и разходите на семейството са общи – самия
орган по приходите признава половината приход през 2015г. от продажба на
ремарке – продадено е за сумата от 50лв., а е признат приход от 25лв. Този
подход на съвместност на приходите следва да бъде
зачетен и при извършването на разходите, поради което и като разход на К.
следва да бъде отразен половината от статистическия разход за издръжка.
По тези съображения през 2015г. съдът намира, че К.
извършва следните разходи – 642,93лв. по банкова сметка ***.***., 5 523,50лв.
издръжка живот, 121,20лв. заплатени данъци, 500лв. разходи за застраховки,
2 000лв. за закупуване на автомобил, 20 000лв. преведени по банков
път на съпругата му и 250лв. други разходи. Така установеният от съда общ
размер на извършените през 2015г. разходи възлиза на 29 037,63лв.
При съпоставяне на признатите от съда приходи в размер
на 66 366,08лв. и разходи в размер на 29 037,63лв. се установява
наличието на достатъчно приходи за покриване на извършените през годината
разходи и останали парични средства в размер на 37 328,45лв. Наличието на
положително салдо води до извод и за липсата на основание за облагане по реда
на чл.122 от ДОПК, тъй като не се установява твърдяното от органите по
приходите обстоятелство за наличие на данни за укрити приходи или доходи и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.
След като не са налице предпоставките за преминаване към облагане по реда на
чл.122 от ДОПК, то и възприетата основа за облагане с данъци и начислен данък
върху доходите са неправилно определени и ревизионния акт в частта, в която е
начислен данък върху доходите за данъчен период 2015г. следва да бъде отменен.
За данъчен период 2016г. при установено от съда
начално салдо в размер на 37 328,45лв. дори и установените некоректно от
органите по приходите разходи в размер на 30 815,10лв. не могат да
мотивират извод за наличие на недеклариран приход, тъй като само началното
салдо е достатъчно да покрие всички действителни и декларирани разходи на
лицето. Поради което и за този данъчен период липсва основание за облагане по
реда на чл.122 от ДОПК, тъй като не се установява твърдяното от органите по
приходите обстоятелство за наличие на данни за укрити приходи или доходи и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.
След като не са налице предпоставките за преминаване към облагане по реда на
чл.122 от ДОПК, то и възприетата основа за облагане с данъци и начислен данък
върху доходите са неправилно определени и ревизионния акт в частта, в която е
начислен данък върху доходите за данъчен период 2016г. следва да бъде отменен.
По изложените съображения ревизионния
акт в частта, в която е потвърдена от решаващия орган е постановен в нарушение
на процесуалния и материалния закони и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на
спора
основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски съобразно представения списък с разноските и доказателствата за
действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №
Р-04000419004801-091-001 / 20.05.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 142 / 11.08.2020г., с който са установени допълнително
задължения за данък върху доходите за 2013г. в размер на 754лв., за 2015г. в
размер на 2 447лв. и за 2016г. в размер на 320лв. и за невнесените в срок
задължения за данъци са начислени лихви.
ОСЪЖДА Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Н.С.К. *** сума в размер на 2 010лв. ( две хиляди и десет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването
му.
Съдия: