Р Е Ш Е Н И Е № 73
гр. Сливен, 19.04.2018 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и шести март
през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия:
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 413 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във
връзка с чл.195б ал.1 от Закона за водите.
Образувано
е по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 95/15.11.2017 г. издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който по отношение
на „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД е установено публично държавно
вземане във връзка с издадено Разрешително № 0709/12.12.2001 г. за водовземане
на подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на
главница 981 830,08 лева и лихва за забава в размер на 392 020,78 лева.
В
жалбата се твърди, че оспореният Акт за установяване на публично държавно
вземане е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на
закона и е вследствие на превратно упражняване на власт. Счита, че
административният орган е допуснал груби съществени нарушения на
административно процесуалните и
процедурните правила регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са
довели до формиране на незаконосъобразен извод в обжалвания административен
акт. Счита, че този административен акт е издаден при неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон. Счита, че дружеството не може да бъде длъжник и
не дължи посочените парични задължения изцяло. Счита, че липсва законно
регламентирано материално-правно основание за възникване в тежест на дружеството
на установените в него задължения. Административният орган не е съобразил и
приложил института на погасителната давност. Моли съда да постанови решение, с
което отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане.
Претендира за направените разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателя, чрез п. си п. а.Р. подържа жалбата. Твърди, че
директорът на басейновата дирекция е следвало да уведоми титуляра на
разрешителното за размера на дължимата такса, сметката, по която следва да бъде
платена и срокът за заплащането й, като след това уведомление вземането ставало
изискуемо и ликвидно, т.е. подлежащо на изпълнение. Според тарифите действали
през периода, било посочено, че такси се плащат в единия случай до 31 януари на
следваща година, а в другия случай до 31 март на следващата година. Те били
подзаконови нормативни актове и при противоречие със закона, каквото на пръв
поглед очевидно било налице, административният орган е следвало да приложи
закона. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010
г. и 2011 г., както и за допуснати процесуални нарушения, тъй като от поканата
за доброволно изпълнение не ставало ясно, дали е покана за доброволно
изпълнение или уведомление по чл.25 от АПК.
Ответникът
по жалба - Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез п.
си с. ю. Д. Б. оспорва жалбата. Твърди, че жалбата е недоказана и неправилна. Моли
съда, да отхвърли същата и да остави в сила издадения АУПДВ.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С
разрешително № 0709/12.12.2001 г издадено от Министъра на околната среда и
водите, на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, е предоставено
правото на водовземане за подземни води, чрез водовземни съоръжения - 5 броя тръбни
кладенци и 8 броя шахтови кладенци разположени в землището на с.Бинкос, общ.
Сливен, землището на с.Сърцево, общ.Твърдица и землището на с.Близнец,
общ.Твърдица, с цел на водоползването
питейно - битови цели, място но водоползване: За питейно - битово
водоснабдяване на гр.Нова Загора и селища в община Нова Загора от
водоснабдителна група „Черевенаково“, с разпределение на разрешеното водно
количество: годишно до 5 676 480 куб. м./год., с краен срок на действие на
разрешителното - 12.12.2026 г. (стр.31-36)
Видно
от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена
вода през 2010 г., в частта относно ЦПС „Червенаково“, подадената вода за
цялата 2010 г. е 8 815 454 м3. (л.91 от делото)
Съгласно
справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода
през 2011 г., в частта относно ЦПС „Червенаково“, подадената вода за цялата
2011 г. е 8 447 624 м3. (л.99 от делото)
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2013 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 0709/12.12.2001 г., че иззетото
количество вода през 2012 г., гр.Нова Загора е 2 361 915 м3. (л.44 от делото)
С
декларации по чл.194б от ЗВ от 31.01.2014 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 0709/12.12.2001 г., че иззетото
количество вода през 2013 г., е 2372237 м3. за Нова Загора (л.45 от делото) и 7095115 м3
за ЦПС „Червенаково“ (л.46 от делото).
С
декларации по чл.194б от ЗВ от 30.01.2015 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 0709/12.12.2001 г., че иззетото
количество вода през 2014 г., е 1159102 м3. за гр.Раднево (л.47 от делото) и 3733168 м3 за
ЦПС „Червенаково“ (л.48 от делото)..
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 28.01.2016 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 0709/12.12.2001 г., че иззетото
количество вода през 2015 г., за ЦПС „Червенаково“ е 6850088 м3. (л.49 от делото).
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 16.01.2017 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 0709/12.12.2001 г., че иззетото
количество вода през 2016 г за ЦПС „Червенаково“ е 5612164 м3. (л.68 от делото).
На
20.10.2017 г. с. на ответника и. А. Г. – г. е. в Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР
Пловдив и и.А. Г.-М. – с. е. в Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив съставили
констативен протокол № СЛ595 относно извършена проверка по разрешително № 0709/12.12.2001
г., в който посочили, водата от подземните източници по разрешителното,
посредством бункерни помпени станции се подава в черпателен водоем с обем 4000
мЗ. От черпателния водоем посредством централна помпена станция /ЦПС/
"Червенаково" постъпва в напорен водоем НВ - 5000 м3, от където по
стоманен тръбопровод ф 720 мм. достига до населените места на община Нова
Загора. От напорния водоем по стоманения тръбопровод с диаметър 720 мм. водата
по отклонения достига до населените места на община Нова Загора както следва:
-първото
отклонение е за с. Баня, общ. Нова Загора;
-следва
отклонение при местността Мечи камък за с. Съдийско поле и с. Ценино;
-преди
с. Кортен, общ. Нова Загора е отклонението на тръбопровода за с.Кортен и с.
Асеновец;
-в
землището на с. Кортен при удароубивателна шахта се отклонява тръбопровод за
захранване на напорен водоем с обем 6000 м3 за водоснабдяването на гр. Нова
Загора.
-
от удароубивателната шахта започва тръбопровод за захранване на населените
места на община Нова Загора.
За
измерването на отнетите, и ползвани водни маси от водоизточниците, на ЦПС
"Червенаково" е монтиран разходомер тип: Взлет PC - УРСВ -10М. Към
момента на проверката измервателното устройство е изправно при моментно,
сумарно показание 67926728 м3.
Въведено
е електронно отчитане на отнетите водни маси. Ежемесечно се отчитат подадените
водни маси за питейно-битовото водоснабдяване на населените места на община
Нова Загора. Води се дневник с ежемесечното потребление на отнетата и подадена
вода от ДПС Червенаково отчетена през разходомерното устройство.
От
представения по време на проверката дневник отнетите водни маси по години са
както следва:
През
2010 г. началното показание на 02.01.2010 г. е 12 641 840 м3 на 05.01.2011
г. е 21 433 740 м3. Общо за 2010 г. отнетите водни маси са 8 791 900 м3.
През
2011 г. начално показание на 05.01.2011. г. е 21433740 м3 на 03.01.2012 г. е
29047420 м3. Общо за 2011 г. отнетите водни маси са 7 613 680 м3.
През
2012 г. началното показание на 03.01.2012 г. е 29047420 м3, крайно показание на
03.01.2013 г. е 37611788 м3. Общо за 2012 г. отнетите водни маси са 8 564 368
м3.
През
2013 г. началното показание на 02.01.2013 г. 37611788 м3, крайното показание на
02.01.2014 г. 41 791 808 м3. Общо за 2013 г. отнетите водни маси са 4 180
020 м3.
През
2014 г. началното показание на 02.01.2014 г. е 41 791 808 м3 крайното показание
на 02.01.2015 г. е 49288668 м3. Общо за 2014 г. отнетите водни маси са 7 496
860 м3.
През
2015 г. началното показание на 02.01.2015 г. е 49 288 668 м3, крайното показание
на 05.01.2016 г. е 56 303 532 м3. Общо за 2015 г отнетите водни маси са 7 014
864 м3.
През
2016 г. началното показание на 05.01.2016 г. е 56 303 532 м3, крайното показание
на 01.01.2017 г. е 61 733 344 м3. Общо за 2016 г отнетите водни маси са 5 429
812 м3.
С
констативен протокол № СЛ 598 от 24.10.2017 г. съставен от и. А. Г. – г. е. в
Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив е обективирана проверка по документи във
връзка с Разрешително № 0709/12.12.2001 г.
В протокола е посочено, че отнетите водни маси за периода 01.01.2010 г.
до 31.12.2016 г. са установени след извършената на 20.10.2017 г. проверка на
място, на ВС Червенаково - ЦПС Червенаково, обективирана с констативен протокол
№ Сл 595/20.10.2017; г. от представения по време на проверката, дневник за
добитите водни количества от водоизточниците на ВС Червенаково, воден в ЦПС
Червенаково. След направената проверка на представените годишни справки и
декларации по чл. 194б от ЗВ за отнетите и подадени водни количества от ВС
Червенаково посредством ЦПС Червенаково е налице несъответствие на годишното
потребление по години от годишната справка с количеството съгласно дневника за
добитите водни количества от водоизточниците на ВС Червенаково, воден в ЦПС
Червенаково.
В
съответствие с разпоредбите на чл. 194 и чл. 194 б от ЗВ дължимите годишни
такси са неправилно изчислени от ВиК Сливен ООД и следва да бъдат изчислени
както следва:
През
отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., отнетите водни маси от ВС
Червенаково възлизат на 8791900 м3. Дължимата годишна такса за периода от
0.1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154/28.07.2000 г.обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на Т=Е х W- 0,02
лв/м3 х 8 791 900 м3 = 175838,00 лв.
През
отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. отнетите водни маси от ВС
Червенаково възлизат на 7 613 680 м3. Дължимата годишна такса за периода
от 01.01.2011 до 31.12.2011 г. се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на: Т=Е х W- 0,02
лв/м3 х 7 613 680 м3 = 152 273,60 лв.
За
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. дължимите такси са изчислени съгласно
действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011
г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г. и са както следва:
През
отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите водни маси от ВС
Червенаково възлизат на 8 564 368 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 8 564
368 м3 = 171 287,36 лв.
През отчетения период от 01.01.2013 г, до 31.12.2013 г.
отнетите водни маси от ВС Червенаково възлизат на 4 180 020 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2013. г. до
31,12.2013 г. възлиза на : Т=Е х W— 0,02 лв/м3 х 4 180 020 м3 = 83 600,40
лв.
През
отчетения период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите водни маси от ВС
Червенаково възлизат на 7 496 860 м3. Дължимата годишна такса за периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., възлиза на : Т=Е х W- 0,02 лв/м3 х 7 496
860 м3 = 149 937,20 лв.
През
отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите води и маси от ВС
Червенаково възлизат на 7 014 864 м3. Дължимата годишна такса за периода
от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 7 014 864
м3 = 140 297,28 лв.
През
отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите водни маси от ВС
Червенаково възлизат на 5 429 812 м3. Дължимата годишна такса за периода
от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г, възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 5 429 812
м3 = 108596,24 лв.
С
покана за доброволно изпълнение изх.№ ПО-02-106 от 24.10.2017 г., Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" поканил „Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД, да заплати доброволно в седемдневен срок от
получаването и, задължението си по чл.194, ал. 1, т. 1, б „б" от Закона за
водите, като титуляр по разрешителни за водовземане от подземни води, по разрешително № 0709/12.12.2001 г., издадено
от Министъра на околната среда и водите на „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД, за правото на водовземане подземни води, за питейно - битово
водоснабдяване на гр.Нова Загора и селища в община Нова Загора от
водоснабдителна група „Червенаково“, за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г.,
в размер на 981 830,08 лв., върху която следва да се начисли и дължимата лихва
за периода на забава. В покана е включено и уведомление по чл.26 от АПК, че при
незаплащане на дължимите такси, ще открие производство по издаване на АУПДВ.
Тази
покана, заедно с констативен протокол № СЛ 598/24.10.2017 г. е връчена на
оспорващия с известие за доставяне на 26.10.2017 г. (л.29 от делото).
С
оспорения АУПДВ № 95/15.11.2017 г., издаден от директора на БД ИБР, е
установено по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и
канализация Сливен" ООД, гр.Сливен по горепосоченото разрешително, а
именно за дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 0709/12.12.2001
г. издадено от Министъра на околната среда и водите за периода от 01.01.2010 г.
до 31.12.2016 г., главница 981 830,08 лева, ведно с дължима лихва за периода на
забава в размер на 392 020,78 лева. Констатирано е, че към датата на издаване
на АУПДВ от страна на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, не
са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода
01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. по посоченото разрешително.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение става
ясно, че задълженията за лихви върху определените с АУПДВ № 95/15.11.2017 г.,
главни задължения са в общ размер 384451,19 лв.. Според вещото лице разликата в
изчисляването на лихвите се дължи на обстоятелството, че в АУПДВ лихвата се
изчислява на база 365 дни, а следвало да се изчислява на база 360 дни.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Оспореният
административен акт е съобщен на оспорващия на 20.11.2017 г., а жалбата е подадена
по пощата на 04.12.2017 г.. Подадена е от лице непосредствен адресат на акта, с
който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК:
По основателността на жалбата:
Жалбата
е частично основателна.
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредба на чл. 195 б от ЗВ,
съгласно която актове за установяване на публични държавни вземания, с които се
определят вземанията за неизплатените такси по този закон се издават от директорът
на съответната басейнова дирекция. Таксите, размера на които е определен с
оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал.1, т.1 б."б" от ЗВ за
осъществено ползване на воден обект с цел водовземане на подземни води.
Таксите
за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй
като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на
Държавата. По силата на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК, публични са държавните и
общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със
закон. Основанието за дължимите такси са регламентирани със ЗВ. Разпоредбите на
чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се
осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по
основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в
подзаконов нормативен акт – Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ,
бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в
сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ
бр. 2 от 6.01.2017 г в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл.4 ал.1
от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за
водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15,
ал.1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на
следващата година.
При
издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК,
включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и
процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б ал.2
от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на установените с констативен протокол иззети
водни количества по водоизточници за периода 2010-2016 г. Изготвено е
уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на
АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз
основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След
установяване на дължимите такси е издаден оспореният АУПДВ. По изложените
съображения, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че актът е издаден при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съдът
не възприема възраженията на жалбоподателя относно твърденията, че задълженията
не отговарят на действителния размер на водовземане по години, както и че е
налице съществени разминавания в сумите. Размерите на установените като
изразходени количества вода са констатирани въз основа на водената от самото
дружество отчетност за използваните количество вода за конкретните периоди. С констативен
протокол № СЛ 598 от 24.10.2017 г. и констативен протокол № Сл 595/20.10.2017;
г. е отразена проверката на дневника за добитите водни количества от
водоизточниците на ВС Червенаково, воден в ЦПС Червенаково. Този дневник е бил
представен от "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД на БД ИБР,
поради което и въз основа тези данни отчетени от самия жалбоподател количества
са изчислени и задълженията по години. Не са представени от жалбоподателя данни
за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма за
потребление. Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват
и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са
представени други данни за ползваните води по процесното разрешително освен
тези установени от служителя на БД ИБР в констативен протокол № СЛ 598 от 24.10.2017
г. въз основа на информацията предоставена от оспорващия.
Съгласно
чл. 194б, ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и
обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на
околната среда и водите. Съгласно ал.2 образецът по ал. 1 съдържа данните
съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата.
Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и съобразно
процесното разрешително. При извършената проверка от административния орган е
установено, че посочените количества в тези справки са различни от отразените в
дневника на ежемесечното потребление на отнетата и подадена вода от ДПС
Червенаково отчетена през монтираното разходомерното устройство.
Съгласно
чл.194б ал.3 от ЗВ директорът на басейнова дирекция извършва проверка на
информацията по ал. 1 и съответствието и със: 1. резултатите от собствения
мониторинг; 2. показанията на измервателните устройства, и 3. резултатите от
извършения през годината контрол. Ако при проверката по ал. 3 се установи
несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата,
директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на
обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса (чл.194б ал.5 от ЗВ).
Несъответствието между предоставената от оспорващия информация по чл.194б ал.1
от ЗВ и действително ползваното количество вода е установено с констативен
протокол № Сл 595/20.10.2017 г., а нарочната проверка по чл.194б ал.5 от ЗВ е
осъществена с констативен протокол № СЛ 598 от 24.10.2017 г.. Установените от
административния орган ползвани количества вода, както бе посочено по-горе са
установени въз основа на мониторинга осъществяван от оспорващия. Независимо, че
жалбоподателя не представи оригинала на представения пред служителите на БДИБР дневник
на ежемесечното потребление на отнетата и подадена вода от ДПС Червенаково,
въпреки изричното определение на съда в този смисъл, неговото съществуване е
несъмнено, с оглед представените по делото копия от този дневник и отразеното в
горепосочените констативни протоколи. Именно пречките създадени от оспорващия
за събиране на това доказателство, дава основание съгласно чл.161 от ГПК, да се
приеме, че обстоятелствата отразени в този документ са истивски.
В
този смисъл е неуспешно възражението на жалбоподателя относно истинността на констативен
протокол № Сл 595/20.10.2017 г. и констативен протокол № СЛ 598 от 24.10.2017
г.. за посочените количества вода. Както бе посочено по-горе именно титуляра на
разрешителното за водоползване следва да измерва и води отчет за ползваното
количество вода и да информира съответната басейнова дирекция. В случай, че
жалбоподателя разполага с информация за различно количество ползвана вода от
установената от контролните органи, то следваше да представи същата по делото.
В тежест на страната е да установи благоприятните за нея факт и тъй като това
не беше сторено, то съдът следва да приеме, че посоченото от административния
орган количество вода е правилно установено.
Неоснователни
са изложените в оспорващия съображения относно началния момент, от който се
дължи таксата и законната лихва за забава. Съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от
2000 г. таксите за водоползване са годишни и се внасят от титулярите на
разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а
според чл. 15, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване, таксите за водовземане, ползване на воден обект и за
замърсяване от 2011 г. таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март
на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението
обуславя изпадането в забава при неплащане, и съответно - началният момент, от
който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното задължение
за 2010 г. – 01.02.2011 г., а за периода 2011- 2016 г. - 01.04 на съответната
следваща година. (чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите
подобни вземания), като в случая началния момент на дължимите лихви е определен
законосъобразно.
Според
тезата на оспорващия задължението за заплащане на такса и съответно и за
изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на
разрешителното от страна на директорът на басейнова дирекция за размера на
дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да
бъде заплатена, съгласно чл.194б ал.4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона
доколкото същият определя съответен краен срок за заплащане на таксата за
водовземане. В горепосочените тарифи е определен начина на изчисляване на
таксите за водоползване, използваното количество вода се измерва от титуляра на
съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува
необходимост от определяне размера на таксата от директорът на басейновата
дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен
характер, а не конститутивен за възникване на задължението.
Задължението
за такса за водоползване, с оглед на чл. 194 ал.1 от ЗВ, възниква при наличие
на установените в закона материалноправни предпоставки. Това са качеството на субекта
водоползвател - титуляр на разрешително за водоползване по смисъла на чл. 48 ЗВ, наличието на обект ползването на води или
воден обект по смисъла на чл. 46 ЗВ и наличието на правната връзка между
субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите. Освен тези
предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за такса, т.
е. да се превърне то в ликвидно и изискуемо, е необходимо да се определи
облагаемата основа и ставката.
За
да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване
на задълженията за такса по чл.194 ал.1 ЗВ законодателят е наложил на правните
субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за
установяване на задълженията факти. Следователно, целта на публичноправното
задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията
факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната
норма, която установява задължението, и по този начин да се установи
пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния
субект за таксата и правомощието на държавата да търси нейното изпълнение,
както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер
на задължението. Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на
материалноправните предпоставки поражда задължението за такса неизпълнението на
задължението за деклариране или неговото неточно изпълнение не води до
невъзникване на задължението за такса.
Както
бе посочено по-горе размерът на дължимите такси за водоползване се определя
според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да
уведомява съответната БД за ползваното количество вода, но пълното или неточно
неизпълнението на това задължение не означава, че освобождава титуляра на
разрешението за водоползване от задължението за заплащане на такса в
установените в закона срокове. Задълженията за такса възникват еx lege, с
осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното
в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях.
Нито възникването, нито изпълнението на това задължение законодателят е
обвързал от издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това
да е надлежно връчен на задълженото лице. Именно това изрично е посочено и в
чл. 195в ал.1 ЗВ, който установява, че невнесените в срок такси, по закона, се
събират заедно с лихвите и разноски от НАП.
Фактът,
че разпоредбата на чл. 194б ал. 4 ЗВ
установява задължение на директорът на басейнова дирекция да уведомява писмено
титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането
й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от
законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или
който ги прави ликвидни и изискуеми. Това уведомление не е индивидуален
административен акт за установяване на размера на задълженията. Този акт има
само информативен характер - за улеснение на задълженото лице.
С
оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл.194б
ал.4 ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, то директора на
съответната басейнова дирекция, има правомощието да издаде служебно акт по чл.
166 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията (В този
смисъл е константната съдебна практика на ВАС, включително Решение № 1755 от
10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 109/2016 г., VII о., Решение № 9518 от
13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2008 г., I о., Решение № 16853 от
16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2013 г., VII о.,)
Този
извод следва и от разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл.
195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В тази разпоредба не е посочено като
основание за издаването на акта, изпращане на съответно уведомление по чл.194б
ал.4 от ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен
характер. В случая разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ е спазена, като за
съществуващите задължения е изпратена покана за доброволно изпълнение и са
съставени констативни протоколи от
извършения контрол за изпълнение на задължението.
Във
връзка с възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията към 2010
година и 2011 година, съдът констатира следното:
Според
разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл. 171, ал.2 от кодекса,
с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Съгласно
чл. 172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането,
бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за
разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или
отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5.
с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение. Според чл. 172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение; ако актът за установяване бъде отменен,
давността не се смята прекъсната. Според чл. 172, ал.3 от ДОПК, от прекъсването
на давността започва да тече нова давност.
Давността
не се прилага служебно, като в жалбата и в становището по делото на
пълномощника на оспорващия е направено изрично възражение в този смисъл.
Предвид
посоченото, таксите за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. е
следвало да бъдат внесени до 31.01.2011 г. Считано от 01.01.2012 г. 5-годишната
давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК спрямо таксите за водовземане за 2010 г.
изтича на 31.12.2016 г. (или на 01.01.2017 г. по правилото на чл. 22, ал.3 от ДОПК). Следователно, частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са
вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2010 г. –
31.12.2010 г. (общ размер от 175 838,00 лв. и законни лихви от общо 123 409,51
лв.) е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Що
се отнася до частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени
задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., то
настоящият състав на съда намира, че същата е правилна и законосъобразна,
поради което жалбата е неоснователна в тази си част и не следва да бъде
уважена.
Следва
да се посочи, че 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК, спрямо таксите
за водовземане за 2011 г. започва да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на
31.12.2017 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването на
оспорения по делото АУПДВ.
В
случая, дружеството жалбоподател е поканено да заплати задълженията си по
процесното разрешително за 2010 г. и за 2011 г. едва с ПДИ с Изх.№ ПО-02-44 от 31.08.2017
г., но изпращането на посочената покана няма характер на изпълнително действие
по смисъла на ДОПК и съгласно посоченото ТР № 2 от 26.06.2015 г., поради което
не е налице прекъсване или спиране на давността спрямо задълженията, предмет на
оспорения АУПДВ. Давността е прекъсната с издаването на оспорения АУПДВ (чл.
172, ал.2 от ДОПК) на 15.11.2017 г. и то само по отношение на дължимите такси
за водовземане за 2011 г. и следващите, тъй като към 15.11.2017 г. е изтекла
давността по отношение на задълженията за такси за водовземане за 2010 г.
По
отношение възражението за неправилно определени лихви на задълженията за такси
за съответните години, по делото се установи от назначената експертиза, че
неправилно е изчислена лихвата за задължението за такси за 2010 г., като същото
е изчислено за период от 01.01.2011 г. до 15.11.2017 г., а не от падежа на
задължението 01.02.2011 г. Доколкото неправилно е определено главното
задължение за 2010 г., то се явява недължимо и задължението за лихви. За
останалите години експерта е приел, че лихвите са неправилно изчислени, тъй като
лихвата е определена за 365 дни, а не при дневен размер 1/360 от годишния
лихвен процент. Този извод на експерта е необоснован. Съгласно Член
единствен ал.1 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения (Обн., ДВ, бр. 106
от 23. 12. 2014 г.) МС на РБ е определил годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. В ал.3 от същия текст на нормативния акт е
посочено, че лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e
приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила
от 1 юли e приложим за второто полугодие. Според ал.2 на тази правна норма дневният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен по ал. 1.
Систематичното
тълкуване на правилата за определяне на законната лихва дават основание да се
направи извода, че правната норма разграничава годишен размер на законната
лихва и дневен размер на законната лихва. Логичния извод при това разрешение на
закона, е че дневния размер на законната лихва е приложим за периоди по-малки
от една година, докато за периоди които изпълват една година следва да се
приложи размера на годишната лихва по Член единствен ал.1 от Постановление №
426 от 18 декември 2014 г., като се съобрази ОЛП на БНБ за съответното
полугодие. В този смисъл извода на вещото лице, че годишния размера на
законната лихва следва да се изчисли на база 360 дни е необоснован. Ето защо
съдът не възприема заключението на вещото лице в тази му част.
По
административната преписка на стр. от 83-88 на делото е приложено изчисление на
дължимата законна лихва върху главниците на задълженията за такси за
съответните години, според лихвения калкулатор на НАП. Тези изчисления не са
опровергани от събраните по делото доказателства, поради което съдът счита
възражението за неправилно изчислени лихви за неоснователно.
С
оглед гореизложеното жалбата е основателна относно установеното с оспорения
АУПД задължение за такса за ползване на вода за 2010 г. по горепосочените
разрешителни, поради което оспорения административен акт следва да бъде отменен
в тази му част, ведно с акцесорното задължение за лихви. В останалата част
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
този изход на делото, оспорващия има правото на разноски, съразмерно на
уважената част от жалбата (16632 лв. : 1373850,86 = 0,0121 лв. х 299247,51 лв.
= 3620,90 лв.) и съгласно представения списък на разноските (лист 192), които
следва да бъдат заплатени от Басейнова дирекция за управление на водите
Източнобеломорски район.
Ответникът
по оспорването не е правил искания за разноски.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 95 от 15.11.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, с който на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-ти септември“ № 27 ЕИК *********, е определена такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 0709 от 12.12.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в общ размер от 175 838,00 лв. и начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 123409,51 лв. за периода от 01.01.2011 г. до 15.11.2017 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ жалбата "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-ти септември“ № 27 ЕИК ********* срещу останалата част на Акт за установяване на публично държавно вземане № 95 от 15.11.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, да заплати на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-ти септември“ № 27 ЕИК *********, сумата от 3620,90 лв.(три хиляди шестстотин и двадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред
Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: