РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8433 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.
2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ .
Ищецът К.И.Б. твърди, че с присъда по НОХД № 709/16г. на СРС е бил оправдан
по две от повдигнатите му обвинения за набеждаване. Като основание за образуване
на наказателното производство срещу него е послужила негова жалба до СГП от
21.12.2012г. срещу Н.М., М.Б.и М.Д., по която
проверка не е извършвана. Сочи, че с действията си длъжностните лица на
ответника са отхвърлили правото му на защита чрез правото на сезиране на
компетентен орган на властта за извършено престъпление и злонамерено са
образували срещу него наказателно производство, с което са нарушили правата му
на гражданин. Сочи на злоупотреба с власт и изопачаване на професията. Посочва
, че наказателният съд е провел заседанията си в началото, когато е бил с
незаздравяла рана от сърдечна операция, като за първото заседание е бил отведен
в съда от служители на охрана на съдебната власт. Твърди, че воденото срещу
него наказателно производство довело до влошаване на здравословното му
състояние , до обостряне на хроничните му заболявания, особено след
арестуването му, като се е повишило артериалното налягане, на съдържанието на
захар в кръвта, появил се е хроничен главобол, безпричинна смяна на
настроенията, забавяне на съобразяването и изразяването, увеличаване на
теглото, безсъние и др. Съобразно с
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.на РБ
да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди както следва:
сума в размер на 10 000 000 лева вследствие оправдаването му за
набеждаване на съдия Маджаров и 10 000 000лв. вследствие
оправдаването му за набеждаване на ЧСИ Б..
Ответникът П.на РБ оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдените от ищеца сериозни увреждания в
емоционален, социален и професионален план. Оспорва твърдяното обостряне на
здравословното състояние на ищеца. Оспорва претенциите като завишени по размер.
Сочи, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за леко умишлено престъпление,
наказуемо с обществено порицание, като срещу него не е била взета мярка за
неотклонение, не са налагани други мерки за процесуална принуда, и на практика
производството не е създало никакви сериозни затруднения и ограничения в обичайния
начин на живот на ищеца. Още повече, че по едно от трите му повдигнати
обвинения ищецът е бил признат за виновен. Според ответника, всичко това сочи
на ниска степен на евентуално увреждане и нисък интензитет на отрицателни
преживявания на ищеца, което изключва отговорността на прокуратурата или
значително намалява нейната отговорност. Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
С постановление от 29.01.2014г. по ДП
№31/2014г. на СДВР, пр.пр.№ 1072/14г.- на СРП срещу
ищеца е образувано наказателно досъдебно производство за това, че на
21.12.2012г. в гр.София, с жалба до СГП, пред надлежен орган на властта –
прокурор от СГП е набедил Н.М., М.Д. и М.Б.в
престъпления, като знаел, че същите са невинни – престъпление по чл.286 ал.1 от НК. Приложено е постановление от 15.0.12014г. по пр.пр.№
10945/12г. на СГП за отказ да се образува наказателно производство по жалбата
на Б. от 21.12.2012г. Видно от събраните по преписката данни, ищецът не е бил
осъждан, срещу него не е било образувано друго наказателно производство. С
постановление от 12.05.2014г. на разследващ полицай, е постановено
принудителното довеждане на Б. в сградата на СДВР, тъй като не е установен на
известните адреси. Посочено е, че Б. има качеството на свидетел. Впоследствие,
ищецът е обявен и за общонационално издирване с бюлетин № 1540/21.05.2014г. на
СДВР и с тел.№ 19524/20.05.2014г. на ГД „НП“. Ищецът е разпитан в качеството му
на свидетел на 9.02.2015г. на ищеца е назначена комплексна психиатрична и
психологична експертиза със задача да установи дали същия страда от психично
заболяване, може ли да участва в наказателното производство, може ли да
възприема правилно фактите, които имат значение за делото. На 11.02.2014г. експертите дават заключение,
че освидетелствания е психично здрав и че неговите психични годности
не са нарушени. Към преписката е приложена жалба на К.Б. от 16.02.2015г.
адресирана от директора на СДВР, в която той посочва, че на 11.02.2015г. е бил
арестуван от трима служители на СВДР и насилствено отведен в СДВР от 11,39ч. до
15.05ч. От приложените призовки, докладни записки и писма става ясно, че след
принудителното довеждане в СДВР ищецът отново не е бил намерен от органите на
разследването, отново е обявен за ОДИ и е постановено принудителното му
довеждане. С постановление от 20.07.2015г. Б. е привлечен за обвиняем за
извършени три обвинения по чл.286 ал.1 от НК, като му е взета мярка за
неотклонение „подписка“. Постановлението е връчено на ищеца на 27.10.2015г. На
същата дата той е разпитан в качеството му на обвиняем и му е предявено
разследването. Със заключително мнение от 10.11.2015г. досъдебното производство
е изпратено от СДВР на СРП с мнение за съд.
На 13.01.2016г. срещу ищеца е внесен
обвинителен акт на СРП за това, че:
- на 21.12.2012г. в гр.София, пред надлежен
орган на властта – пред прокурор в СГП , чрез изложеното в жалба от
20.12.2012г. входирана на 21.12.2012г. в СГП с
вх.№ 10945/12г. набедил Н.Д.М.в престъпление по чл.308 от НК- чрез думите
„жалба срещу съдия Н.М.- председател на 117 с-в при СРС, ГО…за извършено
престъпление от съдия Н.М.- издаване на подправен изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 11785/2011г. по описа на СРС в полза на „Т.С.“ ЕАД, като знаел ,
че е невинен – престъпление по чл.286 ал.1 от НК;
- На 21.12.2012г. в гр.София,
пред надлежен орган на властта – пред прокурор в СГП , чрез изложеното в
жалба от 20.12.2012г. входирана на 21.12.2012г.
в СГП с вх.№ 10945/12г. набедил М.Д.Д.в
престъпление по чл.289 от НК – с думите „жалба срещу М.Д.Д.…за извършено престъпление от юрисконсулт М.Д.Д.– за окозване на корупционен натиск върху съдия Н.М.
за издаване на подправен изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 11785/2011г. по
описа на СРС в полза на „Т.С.“ ЕАД, като знаел , че е невинна –
престъпление по чл.286 ал.1 от НК;
- На 21.12.2012г. в гр.София,
пред надлежен орган на властта – пред прокурор в СГП , чрез изложеното в
жалба от 20.12.2012г. входирана на 21.12.2012г.
в СГП с вх.№ 10945/12г. набедил М.И. Б. …за извършено престъпление от …М.И.
Б., ЧСИ № 838 за съзнателно образуване на основание подправен изпълнителен
лист на изп.дело № 20128380406341 по неговия
опис в полза на „Т.С.“ ЕАД, като знаел , че е невинен – престъпление по
чл.286 ал.1 от НК.
С разпореждане от 18.01.2016г. СРС е
насрочил образуваното НОХД № 709/2016г. на СРС. Призовката не е била връчена на
ищеца, като според представената докладна записка на ПИ от 28.01.2016г. , той
се е укривал. В докладна записка от 18.02.2016г. на ОД „Охрана“ София е посочено,
че по данни на съседка на ищеца, същият от седмица-две се намира в болница, тъй
като имал сърдечно заболяване.
В проведеното на 18.02.2016г. с.з.
ищецът не се е явил, съдът не е дал ход на делото, като е изменил взетата по
отношение на подсъдимия Б. мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под
стража“ и е обявил Б. за общодържавно издирване.
В проведеното второ с.з. на 17.03.2016г.
ищецът е бил доведен принудително. Посочил е, че е бил в болница и на
15.12.2015г. му е била направена тежка сърдечна операция , като само преди 3
дни и започнал да става от леглото. Изразил е съгласие да се гледа делото,
въпреки че не му е връчен препис от обвинителния акт и разпореждането за
насрочване на делото. Представил е епикриза на УМБАЛ
„Св.Анна“ АД София, видно от която за периода 13-24.12.2015г. е бил
хоспитализиран като е претърпял оперативна интервенция - Ао
клапно протезиране. В това
заседание съдът е изменил мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“
и е отменил общодържавното издирване на ищеца. Следват три с.з. на 28.04.2016г.
, на 3.06.2016г. и на 01.07.2016г., когато ищецът се е явявал. На 1.07.2016г.
съдът се приключил съдебното следствие и с присъда е признал ищеца за виновен
за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК спрямо М.Д., и го е оправдал по
останалите две обвинения. Мярката за неотклонение е потвърдена. Наложено му е
наказание лишаване от свобода за една година, изтърпяването на което е отложено
на основание чл.66 от НК, както и наказание „обществено порицание“. Във връзка
с тълкуване на наложеното наказание „обществено порицание“ съдът е постановил диспозитива на присъдата да се постави на видно място в
сградата на кметството за срок от 1 месец.
По жалба и протест присъдата е била
обект на въззивна проверка от СГС по ВНОХД № 4414/16г.
Проведено е едно с.з. на 8.11.2016г. С окончателно решение от 27.01.2017г.
присъдата на СРС е потвърдена.
Към наказателното производство е
приложена преписката образувана по повод жалбата на ищеца до СГП от 21.12.2012г.
Ищецът е
представил решение на ТЕЛК от 6.01.2017г., видно от което той страда от следните
заболявания: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип
ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия,
варикозни вени на долните крайници, за които му е
определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
Други допустими и относими доказателства не са
ангажирани.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Според т. 13 на
задължителното за съобразяване от съдилищата
Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.дело
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето
е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2 ал.
1 т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2,
ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.
Ако са настъпили
имуществени вреди, обезщетението за тях не се
поглъща, а се присъжда самостоятелно. Легитимиран ответник по иск с процесното
правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент
на държавата. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, изложено
в отговора на исковата молба, че не е надлежен ответник.
Предвид
осъдителната присъда по едно от повдигнатите на ищеца обвинения, не може да се
приеме, че задържането на ищеца под стража е било незаконно, вкл. и обявяването
му за общодържавно издирване.
Ищецът е
оправдан по две от повдигнатите му три обвинения. Той претендира обезщетение за
търпени от него неимуществени вреди за всяко от двете обвинения поотделно. Вредите,
който се търпят от незаконно обвинение се присъждат с общо обезщетение,
независимо от броя на обвиненията, тъй като болките и страданията не могат да
се отграничат. Броят на обвиненията се взема предвид
от съда при определяне на обезщетението.
Независимо, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за търпените от него унижение, стрес, влошено здравословно състояние по време на воденото срещу него наказателно производство, съдът приема, че той е търпял обичайните в такива случаи вреди. Съгласно установената съдебната практика на ВКС фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно преследване – така решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. на ІV ГО на ВКС. Представената медицинска документация за хирургична интервенция през м.декември 2015г. и установените с решение на ТЕЛК от м.01.2017г. сериозни заболявания на ищеца, въпреки и да попадат в периода на воденото срещу него наказателно производство, не може да обоснове категоричен извод, че те са получени в резултат от това наказателно производство.
При наличие
на претърпени неимуществени болки и страдания поради незаконно обвинение,
следва да се определи справедлив размер на обезщетението, чиято цел е да
възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на увредения
ищец. Съдържанието на понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД е изяснено в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Обстоятелствата, които съдът съобразява при определяне на справедлив размер на
обезщетението при деликт по чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е и процесния са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато
незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на
процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участие на ищеца процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията
в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. В
конкретния случай ищецът К.Б. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за набеждаване
по чл. 286, ал. 1 от НК , за което НК е предвидил
наказание лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
Следователно обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК. Предвиденото кумулативно наказание е с тежки последици за доброто име
на всеки осъден, тъй като присъдата подлежи на публично оповестяване. Наказателното
производство е продължило за ищеца 18 месеца и 7 дни – от привличането му като
обвиняем на 20.07.2015г. до влизане в законна сила на оправдателната присъда на
27.01.2017г. Съдът намира, че производството има разумна
продължителност, още повече, че част от времето на досъдебното производство е
изминало в установяването на ищеца. Спрямо ищеца е взета първоначално най – леката
мярка за неотклонение „подписка“, в последствие заменена със „задържане под
стража“, като фактическото задържане на
ищеца е било на 17.03.2017г. , когато ищецът бил принудително доведен в съдебно
заседание. В същото съдът е изменил мярката за неотклонение в „подписка“ ,
която е останала до приключването на наказателното производство. Както съдът
вече отбеляза, вземането на най-тежката мярка за неотклонение не може да бъде
преценена като незаконна, тъй като по отношение на едно от обвиненията ищецът е
признат за виновен. Мярката за неотклонение обезпечава нормалното развитие на
цялото наказателно производство, вкл. всички обвинения. Ако по едно от тях
ищецът е бил признат за виновен, то мярката е била взета законосъобразно, респ.
ограничената личната свобода на ищеца е била оправдана. Ищецът не е участвал в
голям брой процесуални и процесуално – следствени действия – два разпита на
досъдебното производство, вземане на сравнителни образци за експертиза, шест
о.с.з. на две инстанции по разглеждане и решаване на наказателното дело.
Настоящият състав на съда отчита, че ищецът, на 65г. е с чисто съдебно минало,
като това е първото водено срещу него наказателно производство. Отделно от
това, не може да не се отчете и какъв е повода за образуваното срещу него
наказателно производство. Ищецът е подал жалба в прокуратурата срещу органи на
власт /съдия и ЧСИ/, за които е вярвал, че са извършили престъпление, заради
започнало срещу съпругата му принудително изпълнение за неплатени сметки към „Т.-С.“
ЕАД. Както и наказателния съд е установил, изпълнителният лист, въз основа на
който е било започнало принудителното изпълнение срещу съпругата на Б., е бил
неправилно издаден, тъй като заповедта за изпълнение не е била влязла в сила,
поради подадено от Божкова възражение по чл.415 от ГПК. Това обстоятелство е
можело да бъде установено от разследващите органи по преписката, образувана по
жалбата на Б. от 21.12.2012г., за да се установят субективните му разбирания за
твърдените от него неправомерни деяния в тази жалба. Вместо това, срещу него е започнато
наказателно производство, вкл. и му е назначена психиатрична-психологична
експертиза, без да е обосновано кое е дало съмнения за психическата годност на
ищеца. По принцип правото на жалба е конституционно право /чл.45 от Конституцията на РБългария/. Гражданите не могат да
бъдат ограничени в своите обръщения до органите на власт да сочат само
установени престъпни обстоятелства. Ако имат съмнения за извършени престъпни
деяния, гражданите не само могат, а и са длъжни да сигнализират правоохранителните органи. А в случай, че се установи след
проверка, че не е налице неправомерно поведение на трети лица, това не може да
води до повдигане на обвинения за набеждаване. Прокуратурата е органа по
разследването и не може да се изисква от гражданите да правят самостоятелно
разследване преди да сигнализират прокуратурата. Безспорно е обаче, че
гражданите не могат да отправят към прокуратурата невярна информация и да
накърняват доброто име на другите. В конкретния случай ищецът е сигнализирал
прокуратурата във връзка с воденото срещу съпругата му принудително изпълнение
и е очаквал проверка по жалбата си, но вместо това срещу него е започнала такава
проверка. Изложеното обосновава по – висок интензитет на засягане на личността
на ищеца. Съдът съобразява и икономическите условия в страната към момента на
увреждането.
Предвид всичко изложено съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
незаконно повдигнатите обвинения в престъпление, за което бил оправдан, се
явява сумата от 10 000 лв. до която така предявените искове са основателни
и доказани по размер. В останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 000лв. исковете са
неоснователни.
По разноските за
настоящото производство:
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът П.на РБългария дължи на ищеца внесената от
него държавна такса в размер на 10 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на РБългария да
заплати на К.И.Б., ЕГН **********, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 10000 лв. / десет хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно
повдигнати две обвинения в престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК, за които бил оправдан с Присъда № 5185,
постановена на 01.07.2016 г. по н.о.х.д.№ 709/2016 г. на СРС, НО, 11 състав,
потвърдена с Решение № 116 от 27.01.2017 г. на СГС, НК, 12 въззивен състав по в.н.о.х.д. № 4414/2016г., както и 10лв.
за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за неимуществени вреди за разликата до
пълния претендиран размер от общо 20 000 000 лв., като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: