РЕШЕНИЕ
№98
гр.Варна, 10.01.2009г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, облигационно-трудово
отделение, деветнадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети
декември хиляди и осма година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Т.П.
при участието на секретаря П.В., като разгледа
докладваното от съдията гр.д№8727 по
описа на съда за 2007г., за да се
произнесе взе предвид следното:
С.К. ***, ул.”Ц. Б.” №**, с ЕГН:********** е предявила в условията на
обективно евентуално и субективно пасивно съединяване против М.М.Д. с ЕГН:**********
и К.А.Д. с ЕГН:**********,***, искове
както следва: по чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД за
обявяване нищожността до размер на * ид.ч. на обективирания в НА №*** от **.**.**** г., том **, рег.№****, нот.д. №***/**** г. по описа на вписания под №*** в регистъра на НК нотариус О. С. с район на
действие ВРС договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
новообразуван имот №****, кадастрален район №*** по плана на новообразуваните имоти на местност „Т.”, землище В., гр.В., целият с площ от *** кв.м., начин на трайно ползване: индивидуално
застрояване, при граници: имот №***, път на
община В., имот№****, имот №**** и път на община В. за сумата от 4 889.10 лв., сключен между В. Н. Х., в качеството му на пълномощник на И. М. И., К. И. М., С. И. М. и С.К. М. от една
страна и М.М.Д. по време на брака й с К.А.Д. от друга, поради липса на съгласие
от страна на продавача С.К. М., а в условията
на евентуалност иск с правно основание и чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД за обявяване нищожността на договора поради противоречието му с
добрите нрави, изразяващо се в ниската продажна цена на имота.
Ищцата поддържа, че в качеството си на собственик до
размер на * ид.части
на недвижимия имот, предмет на процесната сделка
никога не е изразявала съгласието си за отчуждаването му. В тази връзка упалномощеното от нея и останалите съсобственици лице е
разполагало единствено с правата да извършва от тяхно име фактически и правни
действия за снабдяването им с необходимите документи за издаването на
нотариален акт за собственост, но не и да се разпорежда с имота, тай като при
клаузата за разпореждане в пълномощното последният не е индивидуализиран, а е
посочено най-общо „разпореждане с недвижими имоти”. Отделно от това в
пълномощното не е определена бъдещата продажна цена, поради което ищцата не е
изразила съгласие за продажбата на имота срещу договорената между пълномощника
и първата ответницата такава. В условията на евентуалност твърди, че сделката
се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като обективираната в наториалния акт
продажна цена е значително по-ниска от пазарната
стойност на имотите с местоположението и характеристиките на процесния. По тези
съображения ищцата обективира искане за положително
произнасяне по претенциите й и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците М.М.Д. и К.А.Д. в депозирана на
28.02.2008г. молба застъпват становище за неоснователност на предявените
искове. Поддържат, че при сключване на сделката действащото от името и за
сметка на продавачите лице е било надлежно упълномощено да извърши
разпоредителните действия.
Съдът, като прецени по реда на чл.188,
ал.1 от ГПК /отм./ събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №** от **.**.**** г.,
издадена по реда на чл.§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на община В. в полза на наследниците на К. Г. П. е завършила отпочнатата с
Решение №*** от *.**.****г. на ПК – В.
реституционна процедура, като на същите е възстановено правото на собственост
върху поземлен имот с ид.№**** по ПНИ на м.”Т.”, землище „В.”, с
обща площ от *** кв.м. при граници: имоти с ид.№№**** – път и ****-път. Правоимащите лица са
въведени във владение на посочения имот с Протокол №** от **.**.**** г.
Видно от представените по делото
Удостоверения за наследници от **.**.**** г. и **.**.**** г., издадени от район „П.” на община В., след смъртта
си К. Г. П., б.ж. на гр.В., починал на **.**.**** г., е
оставил за свои наследници по закон С.К. М. и Д. К. И. Последната от своя страна е наследена след
смъртта си от преживелия си съпруг И. М. И. и синовете си
С. И. М. и К. И. М.
С пълномощно, с нотариална заверка на
подписите от **.**.**** г.,
извършена от вписания в регистъра на НК под №*** нотариус Я. Н. с район на действие ВРС, И. М. И., К. И. М., С. И. М. и С.К. М., в
качеството си на наследници на К. Г. П., са оправомощили В. Н. Х. да ги
представлява пред всички административни и финансови органи, нотариус и където
е необходимо, като извършва фактически и правни действия от тяхно име и за
тяхна сметка във връзка с възстановен им с Решение №***/**.**.**** г. на ПК –
В. поземлен имот в м.”Д. С.”, в землището
на кв.”В.” – по описание в цитираното решение от КП „Т.” от **** г., а по
плана на новообразуваните имоти за местността, представляващ имот с №****, да приема въвод във
владение, получава издаването на скици и оценки, удостоверения, извършва правни
действия по снабдяването им с нотариален акт. Упълномощеното лице е придобило
правото и на управление и разпореждане по начин и условия по своя преценка,
вкл. правото да договаря сам със себе, да сключва предварителни договори за
отчуждаване и получаване на продажната цена.
От приетия като доказателство по делото
НА №***, том **, рег.№****, нот.д.№***/**** г. по описа
на вписания в регистъра на НК под №***
нотариус О. С. с район на действие ВРС, се установява, че В. Н. Х., в качеството си на пълномощник на И. М. И., К. И. М., С. И. М. и С.К. М. е
сключил с М.М.Д. договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в
гр.В., землище „В.”,
представляващ новообразуван имот с ид.№**** по ПНИ на м.”Т.” с обща от *** кв.м.
при граници: имоти с ид.№№*** – път и ****-път.
Уговорената продажна цена за недвижимия имот възлиза на 4 889.10 лв.,
равна на данъчната му оценка, като сумата е получена от продавачите напълно преди
подписването на нотариалния акт.
Видно от представеното Удостоверение за
семейно положение и членове на семейството, издадено от община В. към датата на сключване на договора за
покупко-продажба купувачът М.М.Д. се е намирала в брак с А. К. Д.
Съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата в хода на производството съдебно-техническа експертиза пазарната
стойност на процесния имот към **.**.**** г. се
равнява на сумата от 12 000.00 лв. В съобразителната част на заключението
и при изслушването му в проведеното на 10.12.2008г. съдебно заседание вещото
лице поддържа, че при определяне цената на имота е взета предвид маломерността
му, обстоятелството, че същият е образуван в противоречие с нормите на ЗУТ,
задължителни за селищни образувания и невъзможността да бъде застроен.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
За да е налице визираното в
разпоредбата на чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД
основание за нищожност на процесния договор следва да се установи по несъмнен
начин, че страната, оспорваща действителността на сделката, не е изразила
валидно съгласие за нейното сключване.
Съдебният състав намира, че събраните в хода на
производството доказателства не са в състояние да обусловят извода за
осъществяване елементите на посочения фактически състав. От съдържанието на
представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите се установява, че собствениците на
процесния имот, сред които и ищцата са изразили воля за разпореждане от тяхно
име и за тяхна сметка с вещта. Същата е индивидуализирана в пълномощното по
ясен и безусловен начин, поради което обстоятелството, че по-надолу в текста е
изписано „недвижимите имоти”, вместо „недвижимия имот” не поставя под съмнение
действителната воля на собствениците за разпореждане именно с тази вещ. Не
могат да бъдат споделени релевираните от ищцата
доводи и за липсата на съгласие от нейна страна за отчуждаване на имота срещу
посочената в обективиращия сделката нотариален акт
цена, доколкото собствениците са оправомощили изрично упълномощеното лице да
извърши разпореждането при условия по негова преценка.
По изложените съображения съдът намира,
че липсват предпоставките на чл.26, ал.2, предл.
второ от ЗЗД, поради което предявеният на това основание иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния
иск съдът дължи произнасяне по евентуално съединената претенция с правно
основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД за
обявяване нищожността на сделката поради противоречието й с добрите нрави.
Посоченото основание за
недействителност предполага установяването на обективно несъответствие между
постигнатите уговорки от страните по сделката и онези неписани правила за
поведение, които преобладаващата част от обществото приема да спазва,
изхождайки от принципите на добросъвестност и справедливост при размяна на
насрещни престации.
В конкретния казус ищцата обосновава
тезата си за накърняване на етичните правила с твърдението, че получената
продажната цена по атакуваната транслативна сделка не
съответства на действителната стойност на имота. Съдът намира, че при
преценката на събраните в хода на производството доказателства не може да се
направи извод за липсата на еквивалентност в престациите
на страните по процесния договор за покупко-продажба. В тази връзка следва да
се отбележи, че договорената цена, равна
на данъчната оценка на недвижимия имот не би могла да се възприеме априори за
несправедлива, доколкото в гражданския оборот именно данъчната оценка служи
като основа за определянето на неговата стойност, като само от волята на
страните зависи определянето на по-висока такава. Отделно от това съдът, кредитирайки
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза като
обективно и компетентно изготвено, намира, че с оглед характеристиките и
местоположението на процесния недвижим имот, пазарната стойност на същия не
надвишава значително уговорената между страните цена. Следователно не може да
се приеме, че насрещните престации на страните по
договора се намират в такова количествено несъответствие, което обуславя извода
за противоречие с общоприетото разбиране за справедливост.
По тези съображения съдът намира
предявеният по реда на чл.26, ал.1, предл. трето от
ЗЗД иск за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Въпреки този изход от спора в полза на
ответниците не следва да се присъждат по реда на чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ съдебно
– деловодни разноски за настоящото производство предвид липсата на изрично
искане в този смисъл и доказателства за направени такива.
Мотивиран от гореизложеното,
Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К. ***, ул.”Ц. Б.” №**, с ЕГН:********** против М.М.Д. с ЕГН:********** и К.А.Д. с ЕГН:**********,*** искове с правно
основание чл.26, ал.2, предл второ и чл.26, ал.1, предл трето от ЗЗД за обявяване нищожността до размер на * ид.ч. на обективирания в НА №*** от **.**.**** г., том *, рег.№****, нот.д. №***/**** г. по описа на вписания под №*** в регистъра на НК нотариус О. С. с район на
действие ВРС договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
новообразуван имот №****, кадастрален район №*** по плана на новообразуваните имоти на местност „Т.”, землище В., гр.В., целият с площ от *** кв.м., начин на трайно ползване: индивидуално
застрояване, при граници: имот №****, път на
община В., имот№****, имот №**** и път на община В. за сумата от 4 889.10 лв., сключен между В. Н. Х., в качеството му на пълномощник на И. М. И., К. И. М., С. И. М. и С.К. М. от една
страна и М.М.Д. по време на брака й с К.А.Д. от друга, поради липса на съгласие
от страна на продавача С.К. М. и в условията
на евентуалност за обявяване нищожността на договора поради противоречието му с
добрите нрави, изразяващо се в ниската продажна цена на имота като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в пред ВОС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪД: