Р Е Ш Е Н И Е  №

 

Гр. Сливен, 03.02.2021 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито  заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря…..и с участието на прокурора…………..…..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова……………………..търговско дело № 4 по описа за 2021 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Производството е образувано по жалба против отказ на Агенция по вписванията и намира правното си основание в чл. 25 от ЗТР.

          Образувано е по жалбата на Л.Т.Л., в качеството й на ликвидатор на „Ателие-М“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. Д.П., против Отказ № 220201218121711/29.12.2020г., постановен от АВп, Търговски регистър към МП,  с който е отказано вписването на й като ликвидатор на дружеството и срок на ликвидацията.

В жалбата си твърди, че едноличния собственик на капитала и управител на „Ателие-М“ ЕООД – М.Ц.М. е починала на 28.07.2019 г. Наследникът С.П. Х. е свикала общо събрание на наследниците на починалия едноличен собственик и управител на дружеството, за да се вземе решение по чл. 157, ал. 1 ТЗ дали да се продължи дейността на дружеството или да се пристъпи към ликвидацията му. Като мотив за отказа да бъде вписан ликвидатора на дружес­твото длъжностното лице е посочило следното: дадено е указание да се представи нотариално заверен протокол, в кой­то да са представени всички наследници. Счита, че това указание за абсолютно неприложимо към производството по вписване на ликвидатор на дружеството. В ТЗ липсва изискване на общото събрание на съдружниците или в случая на наследниците да присъстват всички съдружници съответно наследници. За вземане на решение по ТЗ е разписан необходим кворум за вземане на конкретни решения. Счита, че такова искане не почива на законово изискване. Представеното споразу­мение между всички наследници, което е подписано от всеки един от тях и представлява тяхно­то волеизявление, че всеки един от тях желае да получи дружествен дял в дружеството, счита, че не е нужно да има нотариална заверка на подписите на наслед­ниците, тъй като чрез представеното споразумение не се взема решение за изменение или до­пълване на дружествения договор (чл. 137, ал. 1, т. 1 от ТЗ), не се приемат и/или изключват съдружници и не се дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член (чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ), не се вземат решения за намаляване и увеличаване на капитала на дружеството (чл. 137, ал. 1, т. 4 от ТЗ) и не се избира нов управител на дружеството (чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. първо от ТЗ), не се взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях (чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ). Това споразумение не е част от фактическия състав на вземането на решение за преминаване към ликвидация и вписване на ликвидатор.

          Като втори мотив за отказа било посочено, че в представения протокол от проведеното общо събрание с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието с рег. №№ 3935, 3936 на Нотариус Д.Н., рег. № 092 на Нотариалната камара не било ясно как било гласувано отстрана на всеки един участник („за", „против" или „въздържал се"). Твърди, че този мотив е изцяло юридически неиздържан и не  почива на действителното съдържание на волеизявленията на участниците в заседанието наследници и пълномощници. В протокола изрично било записано, че в общото събрание са били представени лично или чрез пълномощник 12 (дванадесет) от четиринадесетте правоимащи наследници, които представляват 84 % от капитала на дружеството и всички взети на засе­данието решения са взети с гласовете на 84 % от представения капитал, т.е. всички решения на общото събрание са взети с единодушие и всички представени лица са гласували за вземане на конкретните решения. Счита, че няма изрично изискване в протоколите от общите събра­ния да бъде изрично посочвано колко от представляваните лица са гласували „за", колко „про­тив" и колко „въздържал се", когато решението е взето единодушно с гласовете на целия предс­тавен на събранието капитал.

          На трето място, от съдържанието на представените пълномощни издадени от Ц.Д. на пълномощника М.П.Б. – В. с удостоверен подпис и съдържание с рег. № 1068, 1069 от 26.10.2020 г. на нотариус И.П. с рег. № 345 на Нотариалната камара и пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание с рег. № 1070, 1071 на нотариус И.П. с рег. № 345 на Нотариалната камара не можело да се установи пълномощника да е упълномощен за представителство на проведеното ОС. Трябвало пълномощното да бъде за конкретно събрание и да съдържа начина на гласуване. Счита този мотив за изцяло незаконосъобразен и непочиващ на изложената от Ц.П.Д. воля. В двете пълномощни изрично било записано, че в качеството си на наследник на М.Ц.М., едноличен собственик на капитала на „Ателие - М" ЕООД тя упълномощава сестра си М.П.Б. – В. да я представлява на общото събрание на наследниците като от нейно име да гласува на събранието, като в пълномощно с рег. №№ 1070, 1071/26.10.2020 г. на нотариус И.П., рег. № 345 на Нотариалната камара в т. 8 изрично е упълномощила сестра си да гласува със „за" за всички предложения така, както са направени в поканата т.е. упълномощителят изрично и в двете пъл­номощни е посочил, че те са издадени за участие в точно това общо събрание и за конкретно гласуване. Счита, че дори да се приеме, че липсва упълномощаване, то ре­шението за прекратяване на дружеството чрез ликвидация и назначаването на ликвидатор и в този случай е взето с изискуемото мнозинство.

Моли съда да отмени обжалвания отказ, като незаконосъобразен и претендира разноски.

В съответствие с разпоредбата на чл. 25 ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, чрез упълномощения юрисконсулт И.Т. е депозирала писмен отговор. В него се твърди, че жалбата е недопустима, тъй като лицето Л.Т.Л. не е ликвидатор на „Ателие-М“ ЕООД и не може да представлява надлежно дружеството. По същество счита същата за неоснователна, тъй като със заявление Б6 с рег. № 20201218121711 е поискано вписване на прекратяване на търговската дейност на дружеството и откриване на производство по ликвидация, като ликвидацията е процес, който се инициира по решение на съдружниците или на едноличния собственик на капитала с цел преустановяване на стопанската дейност на дружеството, осребряване на дружественото имущество, довършване на текущи сделки, събиране на вземанията от трети лица и т.н., докато се стигне до разпределение на имуществото между съдружниците и заличаване на дружеството като субект на правото.

Решението за откриване на производство по ликвидация на дружеството било взето със споразумителен протокол от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството. Споразумението от дата 31.10.2020 г., което имало характера на доброволна делба не било нотариално заверено, като на заявителя било указано да представи споразумението с нотариална заверка. Формата за действителност при наследяване на дружествени дялове била с нотариална заверка на подписите и съдържание едновременно, съгласно чл.129 от ТЗ - Решение № 161/11.01.2011г. по т.д. № 28/2010, Т.К. , I Т.О.на ВКС.

Твърди, че за гласуване в ОС, било необходимо изрично пълномощно, а такова липсвало. Твърди, че в протокола от събранието липсвала информация колко от присъствалите как са гласували, а разпоредбата на чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ гласи, че дружеството се прекратява с решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство. Това по своя характер не давало възможност да се установи дали решението за откриване на производство по ликвидация е законосъобразно взето.

На следващо място длъжносното лице по регистрацията правилно било констатирало, че представените пълномощни с рег. № 1068 и № 2080 не се установявали дали пълномощника е упълномощен за представителство на проведеното Общо събрание. Видно от приложеното пълномощно, упълномощителят е определил правата, които има неговият пълномощник и никъде не фигурирало правото на глас в проведено общо събрание. В подкрепа на това била съдебната практика, според която понятието „изрично" пълномощно е дефиниран, като е прието, че пълномощно за представителство на ОС следва да е конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и за конкретните действия.

Жалбата е допустима и подадена в срок, видно от представената обратна разписка за връчване на отказа на 05.01.2021г. Разгледана по съществото си жалбата е  неоснователна.

Неоснователно е възражението, че лицето Л.Т.Л. не е легитимирана да подаде жалба, тъй като не вписана, като ликвидатор на дружеството. Доколкото това лице е била заявител в особеното регистърно производство то е легитимирано при постановен отказ да го обжалва.

Жалбоподателката е подала заявление вх. № 20201218121711/18.12.2020г., по образец Ф 6 от Наредба №1 за водене съхраняване и достъп до ТР и РЮЛНЦ, като е поискала да бъде вписана, като ликвидатор и да бъде вписан срок на ликвидацията – шест месеца.

Към заявлението са приложени протокол от извънредно заседание на ОС на съдружниците на „Ателие – М“ ЕООД, проведено на 31.10.2020г., удостоверение за наследници на починалия едноличен собственик на капитала – М.Ц.М., споразумение между наследниците, декларация по чл. 13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; пълномощни; квитанция за внесена д.т.

Първоначално са били дадени указания на заявителя да представи „нотариално заверен протокол, в който да са представени всички наследници“.  

С атакувания Отказ № 20201218121711-3/7/29.12.2020г., ДЛР е констатирало, че не са изпълнени указанията и е отказало вписване. Като мотив за отказа е посочено, че  представения споразумителен протокол с рег. № 3935 и удостоверено съдържание с рег. № 3936/31.10.2020г.  на нотариус рег. № 092 на НК, за прекратяване на дейността на дружеството и избор на ликвидатор не се установява как е гласувано, а също и представените пълномощни от наследника  Ц. Д. не били изрично за посоченото събрание и в тях не било посочено кака да гласува пълномощника. 

Отказът е законосъобразен, макар  и не на основанията, изложени в него.

„Ателие – М“ ЕООД е търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала М.Ц.М. е починала на 28.07.2019г. Същата е оставила наследници по закон. С оглед разпоредбата на  чл. 157 от ТЗ  със смъртта на едноличния собственик на капитала на ЕООД същото се прекратява, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Видно от учредителния акт на дружеството друго, различно от разпоредбата на чл. 157 от ТЗ не е било предвидено в него. Продължаването на дейността на дружеството от наследниците се осъществява, като същите заявят искане за вписване като съдружници. Такова обстоятелство не е заявено за вписване. В този случай те придобиват правото да получат ликвидационен дял от имуществото на дружеството, съобразно наследствената си част. Практиката на ВКС в тези случаи на прекратяване на дружеството, поради смърт на едноличния собственик на капитала е непротиворечива и приема, че дружеството се прекратява автоматично със смъртта на едноличния собственик на капитала без да е необходимо допълнително решение. След автоматичното прекратяване на дейността на дружеството следва да бъде назначен ликвидатор.  Налице е законова празнота относно това, кой следва да определи ликвидатора в тези случаи. В Решение № 73 от 21.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2413/2018 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че липсата на законова уредба за иницииране производството по ликвидация, следва да се разреши с прилагане на закона по аналогия, по следните съображения: наследниците на едноличния собственик на капитала ще следва да се считат легитимирани да предявят прекратяването по силата на закона и за откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор по аналогия с чл. 60а, т. 2 ТЗ. Тези лица, след като не са заявили, че искат да продължат дейността на дружеството и не са се вписали като съдружници нямат качеството на такива и не могат да провеждат общо събрание (което е орган на дружеството и което се състои от съдружниците). Те са физически лица, наследници на починалия собственик на капитала, които по изрично разпореждане на закона имат право да искат вписване на определени обстоятелства т.е. те следва да бъдат заявители в особеното регистърно производство на основание чл. 15 ал.1 т.3 от ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото заявлението по образец В 6 не е подадено от оправомощените лица, ДЛР правилно е отказало вписване на ликвидатор и срок на ликвидацията.

По изложените съображения жалбата срещу Отказ № 20201218121711-3/7/29.12.2020г. следва да бъде оставена без уважение.

Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител е претендирала присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. С оглед разпоредбата на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮНЛНЦ такава се дължат. Размерът на дължимото в производството юрисконсултско възнаграждение се определя от съда на основание чл. 78 ал.8 от ГПК в размер не по-висок от този, определен с Наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ. За охранителните производства този размер е от 80 до 120лв. – чл.23 т.5 от Наредбата. В конкретния случай, съдът намира, че следва да присъди минималния размер, тъй като производството не се развива в открито с.з. и е представен само писмен отговор.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата  на Л.Т.Л., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д.П.П., със съдебен адрес ***,  в качеството й на заявител по заявление вх. № 20201218121711/18.12.2020г., против Отказ № 20201218121711-3/7/29.12.2020г. на АВп, с който е отказано вписването й като ликвидатор и срок на ликвидацията на ТД „Ателие-М“ ЕООД ЕИК *********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Л.Т.Л., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д.П.П., със съдебен адрес *** да заплати на Агенция по вписванията направените разноски в размер на 80лв.

Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните  пред Апелативен съд – Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: