№ 237
гр. Шумен, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20243600500344 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗД „ Бул Инс „ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника адв. М. Г. от САК срещу решение № 270/25.04.2024 г. по гр.д. № 1739/2024 г.
по описа на ШРС в частта, в която са присъдени обезщетения на ищците за неимуществени
вреди, както следва: по отношение на Г. Н. Г. – за разликата над 5 000 лева до 16 000 лева и
по отношение на М. Д. Г. – за разликата над 10 000 лева до 24 000 лева, както и в частта за
законните последици от уважаване на исковете в обжалваната част.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради необоснованост и
нарушение на процесуалния и материалния закон, по съображения, изложени подробно в
жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част, като
отхвърли предявения от Г. Н. Г. иск за горницата над 5 000 лева и предявения от М. Д. Г. иск
за горницата над 10 000 лева, ведно със законните последици от това.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемите Г. Н. Г. и М. Д.
Г., действащи чрез пълномощника адв. Я. Д. от САК, в който оспорват въззивната жалба като
неоснователна и молят за оставянето й без уважение, като им бъдат присъдени и
извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор и от Я. К. С., чрез
пълномощника адв. Ф. Л., конституирана в качеството й на трето лице помагач на страна на
ответника, в който оспорва частично въззивната жалба и моли съдът да отмени решението
1
на ШРС изцяло и отхвърли като неоснователни предявените искови претенции, респ. да
намали размера на присъденото обезщетение, предвид направените от нея възражения за
съпричиняване и прекомерност на претенциите.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 1739/2024 г. по описа на ШРС е образувано по, предявени от въззиваемите
срещу жалбоподателя субективно и обективно съединени искове за осъждане на ответника
да заплати на ищците обезщетение за вреди, причинени им при ПТП на 07.02.2023 г.,
осъществено на път І-4, км. 238+450, между лек автомобил „ Фолксваген Голф „, рег. № .....,
тежкотоварен автомобил „ МАН ТХГ „, рег. № ...... и лек автомобил „ Хюндай Туксон „ , рег.
№ ......, както следва: 1/ на Г. Н. Г. – 16 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на уведомяване на ответника за предявяване на доброволна претенция –
20.03.2023 г. до окончателното й плащане и 1 250 лева за имуществени вреди, нанесени на
собствения му лек автомобил „ Хюндай Туксон „, рег. № ......, като частичен иск от 7 000
лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
й плащане и 2/ на М. Д. Г. – 10 000 лева за неимуществени вреди, като частичен иск от 24
000 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника за предявяване
на доброволна претенция – 20.03.2023 г. до окончателното й плащане, както и извършените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил изцяло исковите претенции като
неоснователни.
С определение № 2243/03.10.2023 г. първоинстанционният съд е конституирал като
трето лице помагач на страната на ответника Я. К. С., която в предоставения й от съда срок е
оспорила предявените искове.
С протоколно определение от 28.02.2024 г. е допуснато изменение на исковите
претенции, както следва: 1/ на Г. Н. Г. – 16 000 лева за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на ответника за предявяване на доброволна
претенция – 20.03.2023 г. до окончателното й плащане и 6 555 лева за имуществени вреди,
нанесени на собствения му лек автомобил „ Хюндай Туксон „, рег. № ......, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и 2/
на М. Д. Г. – 24 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
уведомяване на ответника за предявяване на доброволна претенция – 20.03.2023 г. до
окончателното й плащане.
Съдът е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е осъдил Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул.
”.......” № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.П. и К.К. да заплати на
Г. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57,
2
със съдебен адресат – адв. Я. Д. от САК, гр. София, пл. „.........“ № 3, ет. 2, офис 10, сграда на
СБА, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сума в размер на 6 555 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в повреди на лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № ......, собственост
на Г. Н. Г., в резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км.
238+400 в землището на общ. Търговище, по вина на водача Я. К. С., управлявал МПС – лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ....., за което бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност
до 08.03.2023 г. със Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, сума в размер на 16 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания вследствие на причинени
травматични увреждания при ПТП, станало на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км.
238+400 в землището на общ. Търговище, по вина на водача Я. К. С., управлявал МПС – лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ....., за което бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност до
08.03.2023 г. със Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество,
респ. на предявяване на доброволната претенция – 20.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”.......” № 87,
представлявано заедно от изпълнителните директори С.П. и К.К. е било осъдено да заплати
на М. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап.
57, със съдебен адресат – адв. Я. Д. от САК, гр. София, пл. „.........“ № 3, ет. 2, офис 10, сграда
на СБА, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сума в размер на 24 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
претърпени болки и страдания вследствие на причинени травматични увреждания при ПТП,
станало на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км. 238+400 в землището на общ.
Търговище, по вина на водача Я. К. С., управлявал МПС – лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ....., за което бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност до 08.03.2023 г.
със Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество, респ. на
предявяване на доброволната претенция – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата. С решението Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* е било
осъдено да заплати и на Г. Н. Г., ЕГН ********** и М. Д. Г., ЕГН сумата от 2 662.20 лева,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи
лица, както и, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на
упълномощения адвокат на ищците – адв. Я. Д. от САК сумата от 5 706.60 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от
3
исковете. В решението е посочено изрично, че е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответното дружество Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с
ЕИК ********* - Я. К. С., с ЕГН **********.
Решението се обжалва от ответника в частта, в която са присъдени обезщетения на
ищците за неимуществени вреди, както следва: по отношение на Г. Н. Г. – за разликата над 5
000 лева до 16 000 лева и по отношение на М. Д. Г. – за разликата над 10 000 лева до 24 000
лева, както и в съответната част за разноските.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, с влязлото в сила в необжалваната му част решение № 270/25.04.2024 г.
по гр.д. № 1739/2023 г. по описа на ШРС е установено със сила на пресъдено между
страните, че на 07.02.2023 г. около 13.20 часа, на път І-4, в посока гр. Шумен, ищецът
управлявал собствения си лек автомобил, марка „Хюндай Туксон” с peг. № ......, а негов
спътник била ищцата, седяща на предната дясна седалка. Лекият автомобил се движел след
товарен автомобил - влекач „Ман ГТХ” с peг. № ......, с прикачено към него полуремарке
марка „Шварцмюлер” с peг. № ........, управляван от М.Б.Х.. При достигане на двата
автомобила до км. 238+450, при навлизане в сравнително плавен ляв завой срещуположно
на тях се движел лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“ с peг. № ....., управляван от
третото лице помагач Я. К. С.. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не успял да
се впише в кривата на завоя, поради което навлязъл в насрещната лента, като с предната си
лява част се ударил в предната лява странична част на товарен автомобил „Ман ГТХ” /в
областта на предна част на преден ляв калник и предно ляво колело/. След този удар лекият
автомобил „Фолксваген Голф“ продължил да се движи в насрещната лента и с предната си
лява част се ударил в предната лява част на лек автомобил „Хюндай Туксон”, който се
придвижил напред /спрямо своята посока на движение/ и се обърнал по таван в десния край
на платното. Междувременно, лек автомобил „Фолксваген Голф“ се завъртял на 180 градуса
спрямо вертикалната си ос и преустановил движението в средната част на платното.
Произшествието се случило при ясно време и много добра видимост, на сухо пътно платно,
без неравности, по двулентов път с ширина на лентите 4.10 метра, разделени с непрекъсната
осева линия, с банкети от двете страни с широчина 0.50 м.. Преди мястото на удара в посока
гр. Търговище скоростта на движение била ограничена с пътен знак В26 на 70 км/час, а за
идващите от гр. Търговище - с ограничението за извън населени места 90 км/час, като в
близост не били налице пешеходни пътеки и други особености, влияещи върху пътната
обстановка. Скоростта на лек автомобил „Хюндай Туксон“ към момента на удара с лек
автомобил „Фолксваген Голф“ била 67.8 км/час, като водачът на първия автомобил не е
разполагал с достатъчно време за намаляване на скоростта, но за времето, което е имал е
успял да насочи автомобила към дясната част на платното за движение. Причината за
преобръщане на лек автомобил „Хюндай Туксон“ е била относителното противоположно
движение на двете МПС, при което водачът на „Хюндай Туксон“ е имал възможност да
4
възприеме приближаващия се лек автомобил „Фолксваген Голф“, но не е разполагал с време
за избягване на удара, както и косото навлизане на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с по-
ниска предна лява част в по-високата предна лява част на лек автомобил „Хюндай Туксон“,
което е довело до повдигане предната лява и странична част на последния във въздуха и
последващо обръщане през дясната странична част на таван. Лек автомобил „Хюндай
Туксон“ е бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на мястото на водача и
пасажера до него и по време на удара обезопасителните колани на тези места са били
задействани.
Причината за настъпването на описаното ПТП от автотехническа гледна точка е, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е допуснал управляваното от него МПС да
напусне платното за движение и да навлезе в насрещната лента, удряйки първоначално с
предната си лява част предната лява странична част на товарен автомобил „Ман ТГХ”, след
което автомобилът, продължавайки да се движи в насрещната лента, да се удари с предната
си лява част в предната лява част на лек автомобил „Хюндай Туксон”, който от удара се
придвижил напред /спрямо своята посока на движение/ и се обърнал по таван в десния край
на платното. При ПТП не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил „Хюндай Туксон“ ищци.
Към датата на настъпване на ПТП – 07.02.2023 г. за лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег. № ..... е имало сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност” №
BG/02/122000691015 при ответното дружество, валидна до 08.03.2023 г.. Въз основа
уведомления от ищците за причинени им от ПТП неимуществени вреди, двете с дата
20.03.2023 г., застрахователят е образувал щета № ********** и щета № **********, по
които не е извършил плащане.
Визираните факти не се оспорват от жалбоподателя, който не отрича и
обстоятелството, че в качеството му на застраховател по цитирания застрахователен договор
е материално правно легитимиран да обезщети причинените на въззиваемите, като пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, неимуществени вреди.
Спорът между страните е относно вида на претърпените от ищците травматични
увреждания и обема на причинените им, като пряка и непосредствена последица от ПТП,
неимуществени вреди, както и относно размера на дължимото обезщетение, като
жалбоподателят признава, че дължи такова в размер на 5 000 лева – на въззиваемия Г. Н. Г. и
в размер на 10 000 лева – на въззиваемата М. Д. Г., присъдени с влязлото в сила решение на
ШРС.
От своя страна, в отговора си на въззивната жалба, освен заявените от жалбоподателя
възражения, третото лице помагач навежда и такива относно механизма на ПТП и вината на
всеки от участниците за настъпването му, които възражения обаче не следва да се обсъждат
в настоящото производство, поради установителното действие на влязлото в сила решение
по гр.д. № 1739/2023 г. на ШРС спрямо това трето лице, съгласно нормата на чл. 223 от ГПК
5
и липсата на подадена от негова страна жалба срещу решението.
Във връзка с правния спор, предмет на настоящото производство, от приложената по
делото медицинска документация се установи, че непосредствено след инцидента ищците са
били откарани в МБАЛ – Търговище, където са били приети контактни и адекватни, с болки
в гърдите и шията. Малко по-късно на същите е са били направени образни изследвания,
при които не са били установени рентгенови данни за фрактури на прешлени, ребра и
пневмоторакс. На 13.02.2023 г. двамата са били прегледани от съдебен лекар, които е дал
следните заключения, обективирани в издадените им съдебно медицински удостоверения: 1/
За Г. Г. – контузиа на гръден кош, фрактура на 9-то ребро в ляво аксиларно; палпаторна
болезненост в областта на ограничени зони в двете гръдни половини; кръвонасядания в
областта на дясното бедро; палпаторна болезненост в лявата хълбочна област, който са
могли да настъпят при описаното ПТП и са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота и 2/ За М. Г. – множествени кръвонасядания в областта на лявата гърда,
лявата ребрена дъга, предна коремна стена, лява подбедрица; плитки порезни наранявания
по 4-ти и 5-ти пръст на дясната ръка; болка и оток в областта на лява колянна става;
палпаторна болезненост в теменната област на главата – без видими травматични
увреждания, които са могли да настъпят при описаното ПТП и са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. На 27.02.2023 г., в ДКЦ – І Шумен на ищеца е
било извършено повторно образно изследване – рентгенография на гръден кош и бял дроб,
при което е установена фрактура на 9-то ребро аксиларно, бял дроб – без инфилтрати в
паренхима, сърце – хипертонично. На същата дата ищцата е била прегледана от лекар –
ортопед, който е констатирал болка и оток в областта на ляво колянна става; ограничена
походка на дълги разстояния; отрицателни тестове за връзкова увреда и й е поставил
окончателна диагноза травма на няколко структури на коляното. На 13.05.2023 г. на ищцата е
била извършена МРТ на колянна става в МБАЛ „ Спектър „ ООД, гр. София, при която е
било констатирано – ставен излив; комплексно дегенеративно преустройство на медиален
менискус с лезия в заден рог, достигаща до долната артикулираща повърхност; лезия в двата
рога и тялото на латералния менискус; хондропатия на пателата; костномозъчен оток на
медиален бедрен кондил с лекостепенна деформация на артикулиращата повърхност;
тендиноза на медиална колатерална връзка. На 16.06.2023 г. ищцата е била консултирана от
ортопед в гр. Шумен, който е установил оток с палпаторна болка в лява колянна става с
ограничени и болезнени движения. На 23.08.2023 г., отново след преглед при педиатър, на
ищцата е била поставена диагноза изкълчване на коляно и препоръчано оперативно лечение.
В периода 07.09. – 09.09.2023 г. ищцата е била лекувана в ООТ при МБАЛ „ Еврохоспитал „,
с диагноза вътреставни увреждания на колянната става, като й е била извършена оперативна
интервенция – артроскопия на коляно под обща венозна анестезия. По време на тази
процедурата са били установени радиална лезия на заден рог на медиален мениск;
езиковидна лезия на латерален мениск – хондропатия ІІІ ст. на медиален отдел и ІІІ-ІV
фемуро-пателарна става и са били извършени парциална менисцектомия на медиален и
латерален мениск и абразио на хонралните дефекти, като пациентката е била изписана с
подобрение, с препоръки за двигателен режим, физиотерапия и рехабилитация, както и за
6
вътреставна апликация с високомолекулярен хондропротектор.
Според заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, възприето като
обективно и компетентно дадено, като пряка и непосредствена последица от ПТП на
07.02.2023 г., ищецът е получил следните травматични увреждания: фрактура на 9-то ребро
в ляво, имаща характер на средна телесна повреда и кръвонасядане на дясно бедро, като
през първите 10-15 дни от периода болките са били по-интензивни, което обусловило
необходимостта от прием на обезболяващи медикаменти през първия месец след травмата, а
след това при нужда. Счупването на реброто се е характеризирало с болки през първите 20-
30 дни, при кашлица, вдигане на тежко, завъртане в леглото, ниски температури, което е
изисквало специфичен щадящ режим през първите 3-4 месеца, като пълният
възстановителен период е бил 6 месеца. Първоначално счупването на реброто не е било
разпознато, тъй като рентгеновото изследване е направено само в една проекция, поради
което по първоначални данни Г. е бил диагностициран единствено за повърхностна травма,
която обаче впоследствие е била уточнена като фрактура на 9-то ребро, като в медицинската
документация няма данни за травма от колан, което налага извод, че счупването на ребро е
от травмата при претърпяното ПТП. В резултат на същото ПТП, на ищцата са били
причинени следните травматични увреждания: контузия на ляво коляно с оток и излив в
лява колянна става; вътреставни увреди и разкъсване на външен езикообразен мениск.
Колянната травма е довела до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за
срок по-голям от 1 месец, поради което представлява средна телесна повреда. Травмата е
наложила и оперативна артроскопия на ляво коляно, поради което левият долен крайник е
бил обездвижен с поставянето на ортеза и се е наложило ползването на помощно средство за
срок от 30 дни. Възстановителният период за описаната травма е 10-12 месеца, през които
пострадалата не е била в състояние да използва функционално и пълноценно левия си крак,
изпитвала е затруднение при движение, сгъването и разгъването в колянната става,
изкачване и слизане по стълби. При проведен преглед близо 1 година след ПТП, вещото
лице е установило трайни неблагоприятни последици, изразяващи се в дефицит на
движенията в лявата колянна става, както следва: дефицит при изпъване от 10 градуса и
дефицит при сгъване от 30 градуса, като, с оглед на дегенеративните промени не се
препоръчва продължително ходене с километри, а за в бъдеще са възможни и усложнения от
развитие на по-сериозна артроза. Според заключението на експерта, констатираните при
извършения на ищцата на 13.03.2023 г. ЯМР изменения и процеси в лявата колянна става -
лезията на латералния мениск /външния/ тип езикова увреда, костно-мозъчния оток на
медиалния бедрен кондил /оток в гъбестото вещество на костта/ и тендинозата на медиалния
колатерал /вътрешната връзка/ трябва да бъдат отнесени към претърпяната травма от ПТП,
тъй като не са я предшествали, а са се появили непосредствено след нея. Увредата на задния
рог на вътрешния мениск, хондропатията /износването/ на хрущяла на капачето и бобовите
остеофити по бедрените кондили са дегенеративни /възрастови/ изменения и са с давност
поне една година преди травмата, като без съмнение травмата на коляното след ПТП ги е
обострила. Визираните състояния са лечими.
7
По делото са изслушани четирима свидетели, като от показанията на свид. Н. Г. Н.
/син на ищците/ се изяснява, че непосредствено след ПТП родителите му са били силно
уплашени и разстроени. Баща му Г. бил със силно изкривена стойка наляво, понеже имал
болки в гърдите и хълбока. Изпитвал и затруднение при дишане и движение. Движенията му
били ограничени и изпитвал болка дори в легнало положение, поради което спял на
противоположната страна на счупеното ребро. Възстановяването му продължило около три
месеца. Майка му М. била с отток на лявото коляно и изпитвала болки в лявата гърда, на
която имала имплант след операция от злокачествено заболяване, което много я
притеснявало. Заради силно отеклото коляно, имала затруднени движения и
възстановяването й продължило много дълго време, поради което решила да си направи
ЯМР. Тогава се установило, че има скъсан менискус, което станало причина да се подложи
на операция на менискуса. След операцията, провела рехабилитация и физиотерапия, но все
още изпитвала известни ограничения в движението на колянната става, а походката й била
променена. Наложилото й се дълго залежаване повлияло зле на цялостния й тонус и
започнала по-лесно да се изморява. Свидетелят твърди, че през първите седмици след
инцидента се налагало да посещава родителите си всеки ден и да пазарува вместо тях, тъй
като било много студено и им било трудно да излизат навън. Заявява, че майка му се
страхува, когато я вози в колата си и често го моли да намали скоростта.
От показанията на свид. М.П.П. /роднина по сватовство на ищците/ се изяснява, че
първата вечер след ПТП и двамата ищци са били стресирани и изпитвали физически болки.
М. Г. била силно притеснена от контузията на лявата си гърда, тъй като била с карцином и
имала поставен имплант. Също така лявото й коляно било оттекло, а по дясната й ръка
имало порезни рани. Г. Г. бил със синини по левия крак и гръдния кош, движенията му били
затруднени, а походката му била изменена. Впоследствие болките и на двамата ищци се
засилили, което станало причина да направят допълнителни прегледи, при които се
установило, че Г. Г. има счупено ребро от лявата страна, а М. Г. има скъсани два менискуса,
което наложило да бъде оперирана. След това, през цялото лято тя била със затруднено
движение и болки, трудно слизала по стълби. Свидетелката твърди, че е давала на ищците
мехлеми за синините, както и болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, тъй като
е фармацевт и била наясно с тяхното състояние, както и, че досега двамата продължават да
приемат лекарства за сън и за нервни разстройства, тъй като не били успели да преодолеят
стреса от ПТП и всеки път се стряскали при разминаване с други автомобили, а ищецът се
престрашил да шофира много след инцидента. Заявява, че до ПТП ищцата не е имала оток
на коляното и не е изпитвала болки в тази област, нито е имала затруднения при движение.
От показанията на свид. Г. В.В. /разследващ полицай по воденото във връзка с ПТП
ДП № 111/2023 г. на РУ – Търговище/ се изяснява, че е образувал дело за нанесени щети, а
отделно от това и бързо производство срещу Я. К. С. за наркотици, по повод на което
разпитвал ищците в кабинета си в сградата на РУ – Търговище. Тогава същите не ползвали
помощни средства за придвижване, но състоянието им не било добро, имали болки и се
чувствали зле. Ищецът бил в малко по-лошо състояние, тъй като имал спукано ребро, а
8
ищцата нямала видими проблеми. Близо месец след ПТП досъдебното производство било
прекратено, защото нямало значителни имуществени вреди, а съдебният лекар бил
определил, че и при двамата пострадали телесните повреди са леки.
На зададени му по реда на чл.176 от ГПК въпроси ищецът отговаря, че след
инцидента и докато бил в СО при МБАЛ – Търговище изпитвал само лека болка, но през
нощта и на другия ден почувствал всички други симптоми.
На зададени й по реда на чл.176 от ГПК въпроси ищцата отговаря, че след ПТП
коляното й било натъртено, синьо и подуто, но в болницата й била направена снимка само
на гръдния кош.
По делото е приложено ДП № 111/2023 г. по описа на РУ – Търговище, образувано по
повод процесното ПТП, поради данни за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, което е било прекратено с постановление на зам. окръжен прокурор при
РП – Търговище от 09.06.2023 г. на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК. От
визираното постановление се установява, че след образуване на ДП № 111/2023 г. са били
образувани и БП № 112/2023 г. по описа на РУ – Търговище, за престъпление по чл.346, ал.1
от НК, както и БП № 113/2023 г. по описа на РУ – Търговище, за престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК срещу Я. К. С., поради това, че на 07.02.2023 г. е управлявала собствения си
автомобил „Фолксваген“, рег. № ..... след употреба на алкохол и държане на наркотични
вещества.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Правно релевантните факти при иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента са установяване на договорно правоотношение по договор за
застраховка, покриващ риска „ Гражданска отговорност „, сключен между деликвента и
ответното дружество; противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици за ищеца; причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца
вреди и техният вид и размер. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест тези факти подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност на извършителя на непозволеното увреждане,
залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, респ. да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице.
В случая не се спори между страните и е признато за установено по отношение на
същите и третото лице помагач със силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение на
ШРС по гр.д. № 1739/2023 г., че на 07.02.2023 г., ищецът управлявал собствения си
автомобил „ Хюндай Туксон „, рег. № ......, придружаван от ищцата, като при движение по
път І-4, км.238+450 двамата претърпели ПТП с участието лек автомобил „Фолксваген Голф
„, рег. № ....., който преди това се ударил в тежкотоварен автомобил „ МАН ТХГ „, рег. №
......, като причина за верижната катастрофа било поведението на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф „, рег. № ....., за който имало сключена застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност” № BG/02/122000691015 при ответното дружество,
9
валидна до 08.03.2023 г.. На следващо място не се спори и е признато за установено по
силата на визирания съдебен акт, че, като пряка и непосредствена последица от описаното
ПТП, на ищците са били причинени неимуществени вреди, чието репариране ответникът е
отказал, като, с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 1739/2023 г. ШРС, същият е
бил осъден, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да им заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди в размер до 5 000 лева – на ищеца Г. Г. и в размер до 10 000 лева
– на ищцата М. Г..
Спорът между страните в настоящото производство е единствено дали всички
претендирани от ищците вреди са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП и
за размера на дължимото от застрахователя обезщетение, като ответникът не поддържа
заявеното с отговора на исковата молба и отхвърлено като неоснователно от
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, за безспорно наличието
на визираните в чл.432, вр. чл.498, ал.1 от КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане обезщетение на ищците за причинените им при въпросното ПТП
неимуществени вреди, а именно: настъпило ПТП с участието на застраховано лице по
договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, със застраховател
ответника; вина на застрахования за ПТП; причиняване в резултат от същото ПТП телесни
увреждания на ищците; предявяване от тяхна страна претенция пред застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпените при ПТП неимуществени вреди и отказ на
застрахователя за заплащане на такова.
Относно възражението на ответника за отсъствието на причинно следствена връзка
между ПТП и твърдените от ищците вреди, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се доказа по категоричен и несъмнен
начин, че в резултат от ПТП на ищците са били причинени следните травматични
увреждания: 1/ Ищецът е получил фрактура на 9-то ребро в ляво, имаща характер на средна
телесна повреда и кръвонасядане на дясно бедро, като през първите 10-15 дни от периода
болките са били по-интензивни. Счупването на реброто се е характеризирало с болки през
първите 20-30 дни, при кашлица, вдигане на тежко, завъртане в леглото, ниски температури,
което е обусловяло необходимостта от прием на обезболяващи медикаменти през първия
месец след травмата и е изисквало специфичен щадящ режим през първите 3-4 месеца, като
пълния възстановителен период е бил 6 месеца. Освен това, същият е изживял силен
първоначален стрес, а по-късно и негативни емоции, свързани с притеснения за неговото и
на съпругата му здраве и със страх от шофиране; 2/ Ищцата е получила множество
кръвонасядания в областта на лява гърда, лява ребрена дъга, предна коремна стена и лява
подбедрица, плитки порезни рани на пръстите на дясна ръка и контузия на ляво коляно с
оток и излив в лява колянна става; вътреставни увреди и разкъсване на външен езикообразен
мениск. Колянната травма е довела до трайно затруднение в движението на ляв долен
крайник за срок по-голям от 1 месец, поради което представлява средна телесна повреда.
Травмата е наложила и оперативна артроскопия на ляво коляно, поради което левият долен
10
крайник е бил обездвижен с поставянето на ортеза и се е наложило ползването на помощно
средство за срок от 30 дни. Възстановителният период за описаната травма е бил 10-12
месеца, през които пострадалата не е била в състояние да използва функционално и
пълноценно левия си крак, изпитвала е затруднение при движение, сгъването и разгъването
в колянната става, изкачване и слизане по стълби. Близо година след ПТП, същата страда от
дефицит на движенията в лявата колянна става, както следва: при изпъване - от 10 градуса и
при сгъване - от 30 градуса, като, с оглед на дегенеративните промени, не се препоръчва
продължително ходене с километри, а за в бъдеще са възможни и усложнения от развитие на
по-сериозна артроза. Лезията на латералния мениск /външния/ тип езикова увреда, костно-
мозъчния оток на медиалния бедрен кондил /оток в гъбестото вещество на костта/ и
тендинозата на медиалния колатерал /вътрешната връзка/ са в пряка причинно следствена
връзка с претърпяната травма от ПТП, тъй като не са я предшествали, а са се появили
непосредствено след нея. Увредата на задния рог на вътрешния мениск, хондропатията
/износването/ на хрущяла на капачето и бобовите остеофити по бедрените кондили са
дегенеративни /възрастови/ изменения и са с давност поне една година преди травмата, но
травмата на коляното след ПТП ги е обострила. Освен посочените телесни увреждания,
ищцата е изпитала силен първоначален стрес, страх от факта, че по време на ПТП е наранила
лявата си гърда, на която е бил поставен имплант след мастектомия поради онкологично
заболяване и от влошаване травмата на лявото й коляно, както и страх да се придвижва с
кола. През първите три седмици ищците са били затруднени и да излизат от дома си, поради
което са имали нужда от помощ при снабдяване с продукти.
Досежно възражението на жалбоподателя, че счупването на 90-то ребро на ищеца не
е в причинна връзка с ПТП, приема, че е неоснователно, тъй като от приложената
медицинска документация и заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ се
установява с категоричност, че счупването е било установено 5 дни след инцидента, и
потвърдено с рентгенография 22 дни по-късно, като първоначално е било диагностицирано
погрешно като пукване; могло е да бъде получено при пътния инцидент и не са събрани
данни да е било предизвикано от травма от колан или поради други обстоятелства или
болестни процеси като силна кашлица, битова травма, самонараняване, падане,
свръхнапрежение на мускулите, остеопатия, остеопороза и др., което е достатъчно да се
обоснове извод, че единствената причина за увреждането е именно процесното ПТП.
Съдът счита, че като неоснователно следва да се отхвърли и възражението на
жалбоподателя за липса на причинно следствена връзка между ПТП и получената от ищцата
травма на лявото коляно, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
се установява с категоричност, че увредата е настъпила не преди, а непосредствено след
инцидента на 07.02.2023 г. и няма данни да е свързана с битов инцидент или да в следствие
не дегенеративни изменения, което е основание да се заключи, че единствената причина за
увреждането е процесното ПТП.
В съответствие с изложеното, приема за доказано, че ответникът дължи заплащане
на обезщетение на ищците за описаните по-горе физически болки и емоционални страдания.
11
Относно конкретния размер на обезщетенията, съдът съобрази следното:
Според задължителната практика на ВКС, имуществената застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите има обезщетителен характер. С нея се дава
застрахователна закрила срещу риска за застрахования да възникне деликтна по характера
си отговорност вследствие на притежаването или използването на моторното превозно
средство по време на движение или престой. Предназначението й е да репарира в рамките на
застрахователната сума/покритие/лимит вредите на увреденото лице, за които отговаря
застрахования. По прекия иск на увреденото лице за обезщетение на неимуществените вреди
от настъпилото застрахователно събитие – за претърпените болки и страдания от телесните
и/или емоционални увреждания, съдът следва да вземе предвид както техния характер и
тежест, така и интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания,
прогнозите за проявлението им в бъдеще. В мотивите на решението съдът е длъжен не само
да посочи всички тези обективно проявени обстоятелства, които са в причинна връзка със
застрахователното събитие, но и да ги прецени в тяхната съвкупност с оглед особеностите
на конкретния случай и съобразно икономическото състояние в страната към момента на
увреждането, израз на което са застрахователните лимити към деликта/към събитието, да
определи обезщетението за неимуществени вреди, без да надхвърля застрахователното
покритие. Дължимото обезщетение се определя при спазване на критериите за
справедиливост по чл.52 от ЗЗД.
В раздел ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че понятието „ справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания такива обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на причиняването му, проведеното лечение,
продължителността на възстановителния процес, интензитета на претърпените болки и
страдания, произтичащите от тях неудобства в битов и социален план, възрастта на
пострадалия, прогнозата за отражението на уврежданията върху психическото и физическото
му здраве за в бъдеще и пр. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди и в мотивите към решението си да посочи конкретно
релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди,
като период и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде
източник за обогатяване на пострадалия.
В конкретния случай се установи, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил фрактура на 9-то ребро в ляво, имаща характер на средна телесна повреда и
кръвонасядане на дясно бедро, като през първите 10-15 дни от периода болките са били по-
интензивни. Счупването на реброто се е характеризирало с болки през първите 20-30 дни,
12
при кашлица, вдигане на тежко, завъртане в леглото, ниски температури, което е обусловяло
необходимостта от прием на обезболяващи медикаменти през първия месец след травмата и
е изисквало специфичен щадящ режим през първите 3-4 месеца, като пълният
възстановителен период е бил 6 месеца. Освен това, същият е изживял силен първоначален
стрес, а по-късно и негативни емоции, свързани с влошаване на първоначалното му
състояние, установяване счупването на 9-то ребро и изпитаните поради това болка и
дискомфорт при движение и сън, към които изживявания са се насложили и притеснения, че
в първите седмици след инцидента не е могъл да излиза и да бъде в помощ на съпругата си,
както и продължителен страх от шофиране. Към датата на ПТП ищецът е бил на 70 години,
което безспорно е затруднило възстановяването му и е удължило периода на изпитвания от
него физически и психичен дискомфорт. Предвид горното и като съобрази икономическите
условия в страната към датата на настъпване на уврежданията, съдът приема, че дължимото
се на ищеца обезщетение следва да бъде определено в размер на 16 000 лева, за която сума
искът му е основателен и следва да се уважи.
По отношение на ищцата се установи, че в резултат на ПТП същата е получила
множество леки наранявания по цялата лява половина от тялото и пръстите на дясната ръка,
както и контузия на ляво коляно с оток и излив в лява колянна става; вътреставни увреди и
разкъсване на външен езикообразен мениск. Колянната травма е довела до трайно
затруднение в движението на ляв долен крайник за срок по-голям от 1 месец, поради което
представлява средна телесна повреда. Травмата е наложила и оперативна артроскопия на
ляво коляно, поради което левият долен крайник е бил обездвижен с поставянето на ортеза и
се е наложило ползването на помощно средство за срок от 30 дни, а след това е била
проведена рехабилитация и физиотерапия. Възстановителният период за описаната травма е
бил 10-12 месеца, през които пострадалата не е била в състояние да използва функционално
и пълноценно левия си крак, изпитвала е затруднение при движение, сгъването и
разгъването в колянната става, изкачване и слизане по стълби. Близо година след ПТП,
същата страда от дефицит на движенията в лявата колянна става, както следва: при изпъване
- от 10 градуса и при сгъване - от 30 градуса, като, с оглед на дегенеративните промени, не
се препоръчва продължително ходене с километри, а за в бъдеще са възможни и усложнения
от развитие на по-сериозна артроза. Лезията на латералния мениск /външния/ тип езикова
увреда, костно-мозъчния оток на медиалния бедрен кондил /оток в гъбестото вещество на
костта/ и тендинозата на медиалния колатерал /вътрешната връзка/ са в пряка причинно
следствена връзка с претърпяната травма от ПТП, тъй като не са я предшествали, а са се
появили непосредствено след нея. Увредата на задния рог на вътрешния мениск,
хондропатията /износването/ на хрущяла на капачето и бобовите остеофити по бедрените
кондили са дегенеративни /възрастови/ изменения и са с давност поне една година преди
травмата, но травмата на коляното след ПТП ги е обострила. Поради уврежданията и
наложилото се лечение пострадалата е била обездвижена за около един месец, което
неминуемо е довело до нарушаване нормалния й ритъм на живот и социални контакти,
снижаване на физическата й енергия и невъзможност да се справя с част от домакинските са
задължения. Освен това, ищцата е изпитала негативни емоции като силен първоначален
13
стрес, страх от факта, че по време на ПТП е наранила лявата си гърда, на която е бил
поставен имплант след мастектомия поради онкологично заболяване, безпокойство от
влошаване на здравословното й състояние, както и страх да се придвижва с кола. Към датата
на ПТП ищцата е била на 67 и е страдала от дегенеративни изменения, който са били
допълнително утежнени от получените при катастрофата травми. Освен това, въпреки
проведеното лечение, вкл. оперативно, една година след инцидента същата има значителен
дефицит на движенията в лявата колянна става, както, с оглед на дегенеративните промени,
за в бъдеще са възможни и усложнения от развитие на по-сериозна артроза. Предвид
изложеното и икономическите условия в страната към датата на настъпване на
уврежданията, съдът приема, че дължимото се на ищцата обезщетение следва да бъде
определено в размер на 24 000 лева, за която сума искът й е основателен и следва да се
уважи.
Както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, на основание
чл.429, ал.2, т.2 и ал.3, вр. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, върху присъдените обезщетения се дължи
законна лихва за забава, считано от датата, на която ищците са предявели застрахователните
си претенции пред застрахователя – 20.03.2023 г., до окончателното погасяване на
задълженията.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
достига до извод, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и следва
да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, жалбоподателят
следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемите адв. Я. Д. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 3 180 лева, с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270/25.04.2024 г. по гр.д. № 1739/2023 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”.......” № 87,
представлявано заедно от изпълнителните директори С.П. и К.К. е осъдено да заплати на Г.
Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сума в размер над 5 000 лева до
пълния предявен размер от 16 000 лева, или за разликата от 11 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и
страдания вследствие на причинени травматични увреждания при ПТП, станало на
07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км. 238+400 в землището на общ. Търговище, по вина
на водача Я. К. С., управлявал МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № ....., за което е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност до 08.03.2023 г., ведно със законната лихва
14
върху главницата, считано от датата на уведомяване на ответното застрахователно
дружество, респ. на предявяване на доброволната претенция – 20.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, в ЧАСТТА, в която Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”.......”
№ 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.П. и К.К. е осъдено да заплати
на М. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап.
57, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сума в размер над 10 000 лева
до пълния предявен размер от 24 000 лева, или за разликата от 14 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и
страдания вследствие на причинени травматични увреждания при ПТП, станало на
07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км. 238+400 в землището на общ. Търговище, по вина
на водача Я. К. С., управлявал МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № ....., за което е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност до 08.03.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на уведомяване на ответното застрахователно
дружество, респ. на предявяване на доброволната претенция – 20.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата и в съответната ЧАСТ за разноските.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”.......” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори С.П. и К.К. да заплати адв. Я. Д. Д. от САК, с адрес: гр. София,
пл. „.........“ № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Г. Н. Г. и М. Д. Г. във
въззивното производство в размер на 3 180 лева с включен ДДС.
Делото е разгледано и решението е постановено при участието на трето лице помагач
Я. К. С., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15