Р Е Ш Е Н И Е
№
260253 10.02.2021 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти
граждански състав
на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 3818 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК ***, със седалище гр. ***, представлявано от законните представители М* М* М* – Д* и Ж* П* Ст*, срещу К.Д.Я., с ЕГН: **********, адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от сумата 527.24 лв. /петстотин двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес с.В*, обл.Бургас, . ****, ИТН: ****, за периода от 06.04.2017г. до 02.05.2017г.; сумата 157.74 лв. /сто петдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ – обезщетение за забавено плащане за периода от 27.06.2017г. до 07.06.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2020г. до окончателното й изплащане като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ******* /2020 г. по описа на Бургаски районен съд.
Ищецът посочва, че за отчетния период от 06.04.2017г. до 02.05.2017 г. са издадени фактури за доставената енергия за потребител с клиентски номер ****, които са останали незаплатени на падежа, посочен във всяка отделна фактура. Сочи се, че между страните съществува облигационно отношение, свързано с продажбата на електрическа енергия при публично известни общи условия, по които продавачът е изпълнил задължението си за доставка на енергия за следния обект, находящ се на адрес с.В*, обл.Бургас. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че от 2011 г. процесният имот е необхитаем, тъй като К.Я. *** и затова не е била открита на адреса. Оспорва се потреблението на ел.енергия в сочения в исковата молба период, като се сочи, че е практически невъзможно подобно количество ел.енергия да премине през електромера за един месец, при все че в къщата липсват електроуреди с подобна консумация и тя е необитаема. Изразява се съмнение за нерагламентиран достъп на трети лица или повреда в ел.мрежа. Направени са доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели и назначаване на СТЕ.
Предявените искове са с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № **** / 2020 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 527.24лв. – главница и 157.74лв. - лихва, предмет на настоящото производство, който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 13 от действащите в
процесния период общи условия от 10.05.2008 г., ищецът е длъжен да снабдява с
електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към
електроразпределителната мрежа. Според установеното в чл. 1, т.4 от общите
условия потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Следователно
собственикът, респ. ползвател на обекта се явява клиент и потребител на
енергия, към когото ищецът е длъжен да достави съответното количество
електрическа енергия. По делото не се спори, че ответникът Я. е собственик на
процесния имот, поради което съдът приема, че между
страните е налице облигационно правоотношение,
по което снабдителят, по смисъла на чл. 98а от закон за енергетиката, е
доставял електрическа енергия на потребителя, по цени определени от ДКЕВР,
съобразно публично известни общи условия и ответникът отговаря за заплащане цената
на потребеното количество енергия и ползвани услуги.
За установяване задълженията по делото е представена фактура за консумирана електрическа енергия и разпределение на същата, за обекта в с. В*, с ИТН *****, за отчетния период 06.04.2017 г. до 02.05.2017г., която възлиза на стойност от 527.24 лв. за потребени 2529 кВтч.
Прието е прието заключението на вещото лице С. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в имота не е бил осъществяван регулярен отчет от инкасатор и ел.енергия не е начислявана от началото на 2017 г. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да бъде установена конкретна дата на предходно отчитане на показанията на електромера, преди неговия демонтаж на 12.05.2017г., с цел подмяна и изнасянето на измервателния уред извън границите на имота. Видно от справката не е налице консумация и след процесния период. От заключението се установява още, че електромерът е преминал проверка по ЗИ на извадков принцип на 21.05.2014 г., с удължен срок до 2017 г. и до обекта е имало подаване на ел.енергия. Конкретно за процесиня период вещото лице не може да определи каква е била консумираната енергия, поради това, че електромерът е бил в границите на имота и не са били извършвани отчети. Според експерта това задължение е натрупано в продължителен период от време, поради липсата на реален отчет, но не може да бъде определено в какъв точно период. Натрупването на ел.енергия може да бъде както от обитателите на имота, така и в случай на нерегламентиран достъп.
От показанията на свидетеля Р* С. Ж* се установява, че процесният имот е необитаем от поне 10 години.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Съгласно чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014г. (за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи), електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа.
В настоящи случай не може да се установи какво е количеството ел.енергия преминало през електромера в процесния период, а данните описани в процесната фактура са оспорени. С оглед извършената съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно изготвена, електромерът е бил монтиран в имота, т.е. в нарушение на цитираната разпоредба. Тъй като измервателното средство е собственост на дружеството и от доставчика на ел.енергия не са били предприети действия за реално отчитане на данните или своевременно преместване на електромера, това препятства установяването на релевантния за спора факт - дали ел. енергия е консумирана именно в описания период от 06.04.2017г. до 02.05.2017г. Това не може да бъде категорично установено по делото и поради липсата на извършен реален отчет, който да послужи като база за времето, през което е натрупано това количество енергия. Няма данни ответникът да е пребивавал в имота в последните десет години, да е ползвала и закупувала ел.енергия, тоест не се доказа, че начисленото количество ел.енергия е доставено и реално потребено от абоната в този период. Доколкото е в тежест на ищеца да докаже този факт, респ. основанието на претенцията си, то съдът следва да приложи правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме иска за недоказан. В допълнение следва да се подчертае, че при липсата на данни за конкретния период на потребление не може да бъде и правилно установен размера на претенцията, предвид различните цени на ел.енергия в различните периоди. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. С оглед отхвърлянето на главната претенция следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на лихва за забава върху главницата.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени и направените от ответника разноски, възлизащи на общо 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК ****, със седалище гр. ****, представлявано от законните представители М* М* М* – Д* и Ж* П* С*, срещу К.Д.Я., с ЕГН: **********, адрес: ***, с който се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от сумата 527.24 лв. /петстотин двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес с.В*, обл.Бургас, 0 *****, ИТН: *****, за периода от 06.04.2017г. до 02.05.2017г.; сумата 157.74 лв. /сто петдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ – обезщетение за забавено плащане за периода от 27.06.2017г. до 07.06.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2020г. до окончателното й изплащане и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. **** /2020 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК ****, със седалище гр. *****, представлявано от законните представители М* М* М* – Д* и Ж* П* С*, да заплати на К.Д.Я., с ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от сумата от общо 400 лв. (четиристотин лева), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е