Р Е
Ш Е Н
И Е
N 326
гр.Русе, 10.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр.
дело N116 по описа за 2008 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск
неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът Българската държава,
представлявана от министъра на финансите, по пълномощие Областния управител на
област Русе твърди, че през 2002 г. И.Т.М. чрез пълномощника си адв.Д.Р.подал искане вх.№ 9400-998/13.11.2002 г., с което
обективирал претенция, че на основание чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ му била възстановено
собствеността върху два недвижими имоти, находящи се в гр.Русе на ул.“Р.Д.“ №2
и съответно на ул.“А.“ №61. Във връзка с това поискал да бъдат отписани от
актовете книги за имотите- държавна собственост, както следва: 1. Двуетажна масивна
сграда, находяща се в гр.Русе, ул.“Р.Д.“ №2, построена в поземлен имот №1503 в
кв.264, с обща застроена площ 182.25 кв.м., състояща се от сутерен- три
помещения и коридор, партер- магазин с площ 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две
складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет броя офис-
помещения и тераса, целият с площ 182.85кв.м., таванско помещение от 153кв.м.,
офис- помещение на второ ниво върху основната стълбищна клетка на бивше кино
„Просвета“ с площ 21.50 кв.м., при граници на имота: североизток- имот пл.№
1502, северозапад- пл.№1504, югоизток- улица, югозапад- улица. Имотът бил
предмет на акт за частна държавна собственост №374/18.12.2000 г. ; 2. 284/1164 ид.ч. от поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в
него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се
от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория етаж, находящ се в гр.Русе, ул.“А.“ №61, с граници на имота:
североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад- имоти пл.№№ 1254 и 1255,
югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и 1504, който бил предмет
на акт за частна държавна собственост № 479/27.03.2001 г. Към искането били
приложени нотариален акт №***г, т.***, рег.№ ***, дело № ***г. и нотариален акт
№***г., т.***, рег.№ ***, дело № ***г.,
съставени от А.К.- нотариус при Русенски областен съд; решение №1510/27.09.1948
г., взето по преписка вх.№ 772/48 г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС,
допълнително решение към него от 30.08.1950 г. на комисията по чл.11, взето по
същата преписка и други документи, установяващи отчуждаването на имотите. С
приложените документи И.Т.М. удостоверил, че придобил собствеността върху
процесните недвижими имоти чрез сделки, сключени преди одържавяването им, в
негова полза от законния му представител Т.М.И.- негов баща. Съобразявайки
обвързващата сила на нотариалните актове и другите официални документи, със
заповеди №9500-175/28.02.2003 г. и №9500-174/28.02.2003 г. на Областния
управител на област Русе било постановено отписването на имотите от актовите
книги и предаването им на И.Т.М.. В рамките на досъдебно наказателно
производство, а впоследствие и по НОХД №559/2006 г. на Русенския окръжен съд,
било установено, че цитираните по- горе официални документи, представени от И.М.,
били неистински като съзнателно били използвани от него с цел да набави за себе
си имотна облага. Тъй като И.Т.М. не бил собственик на двата недвижими имота
към момента на одържавяването им, ЗВСОНИ не породил по отношение на него
присъщия си реституционен ефект, а именно- да възстанови правото на собственост
на правоимащ. Независимо от деактуването
им, имотите не били престанали да имат статут на държавна собственост. С оглед
връщането на имотите на основание чл.108 от ЗС предявили против И.Т.М. ревандикационен иск- предмет на гр.д.№ 2119/2007 г. по
описа на Русенския районен съд. Производството по това дело било спряно до
приключването на НОХД №559/2006 г. по описа на РОС. Установявайки фактическа
власт върху имотите по посочения престъпен начин през 2003 г. И.Т.М. ги владеел
без основание като отдавал част от тях под наем, в резултат на което реализирал
доходи, които не му се следвали и с които неоснователно се обогатил. За периода
от 2003 г. до завеждане на иска същият получил доходи от наеми в размери, както
следва: 30 700 лв. за 2003 г., 36210 лв. за 2004 г., 36 200 за 2005
г. , 28 900 лв. за 2006 г., 34 000 лв. за 2007 г. и 17 500 лв.
за периода 01.01.2008 г.- 31.05.2008 г. С тези суми,
както и с доходите, които могъл да реализира от процесните имоти, същият се
обогатил неоснователно за тяхна сметка. Ответникът И.Т.М. е починал в хода на делото
и на основание чл.227 от ГПК като ответници по иска са конституирани неговите законни
наследници М.М.Т., Т.В.Т. и М.Ц.С.. Претендира съдът
да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумата в размер
на 193 710 лв., с което се обогатили за нейна сметка от получени доходи от
наем на имотите за периода 01.01.2003 г.- 24.06.2008
г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното
плащане. Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът И.Т.М. е
оспорил основателността на иска по съображения, изложени в отговора. Същият е
починал в хода на процеса- на 11.03.2013 г. и е заместен на основание чл.227 от ГПК от законните си наследници М.М.Т., Т.В.Т. и М.Ц.С..
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
За двуетажна масивна сграда, находяща се в
гр.Русе, ул.“Р.Д.“ №2, построена в поземлен имот №1503 в кв.264, с обща
застроена площ 182.25 кв.м., състояща се от сутерен- три помещения и коридор,
партер- магазин с площ 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения
от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет броя офис- помещения и тераса,
целият с площ 182.85кв.м., таванско помещение от 153кв.м., офис- помещение на
второ ниво върху основната стълбищна клетка на бивше кино „Просвета“ с площ
21.50 кв.м., при граници на имота: североизток- имот пл.№ 1502, северозапад-
пл.№1504, югоизток- улица, югозапад- улица е бил съставен на акт за частна
държавна собственост №374/18.12.2000 г. , за недвижимия имот, съставляващ 284/1164 ид.ч. от
поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в него част от масивна двуетажна
сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се от магазин и склад в партерния
етаж и жилище на втория етаж, находящ се в гр.Русе,
ул.“А.“ №61, с граници на имота: североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад-
имоти пл.№№ 1254 и 1255, югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и
1504, бил съставен акт за частна държавна собственост № 479/27.03.2001 г.
Въз основа на искане-
вх.№ 9400-998/13.11.2002 г. от И.Т.М. чрез пълномощника му адв.Д.Р.и
приложени към него нотариален акт №***г,
т.***, рег.№ ***, дело № ***г. и нотариален акт №***г., т.***, рег.№ ***, дело № ***г., съставени от А.К.-
нотариус при Русенски областен съд; решение №1510/27.09.1948 г., взето по
преписка вх.№ 772/48 г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, допълнително решение
към него от 30.08.1950 г. на комисията по чл.11, взето по същата преписка и
други документи, установяващи отчуждаването на имотите И.Т.М. удостоверил, че
придобил собствеността върху процесните недвижими имоти чрез сделки, сключени
преди одържавяването им. На основание отправеното искане и при съобразяване на
документите, приложени към него със заповеди №9500-175/28.02.2003 г. и №9500-174/28.02.2003
г. на Областния управител на област Русе било постановено отписването на
имотите от актовите книги и предаването им на И.Т.М.. Последният получил
заповедите на същата дата. Промяната в правото на собственост била отразено в
АЧДС.
Горепосочените недвижими
имоти, респ. части от тях са били отдадени под наем по силата на сключени
договори за наем между И.Т.М. и ЕТ „П.Д.- Примавера“-
гр.Русе от 28.02.2003 г., от 01.09.2005 г. и от 01.09.2006 г.; между М. и ЕТ „Ковекс-Х.С.“- гр.Русе от 26.11.2005 г., 01.02.2006 г.,
01.11.2006 г. и 01.11.2007 г. и между И.М. и ЕТ „М.02-М.К.“- гр.Русе от
31.08.2005 г., 31.08.2006 г. и 01.09.2007 г. Договорите са сключвани като срочни
като след изтичането на срока страните са сключвали нов договор и при нова
наемна цена.
Съгласно годишните
данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за периода м. януари 2003 г. до 31.05.2008
г. И.Т.М. е декларирал доходи от наем, както следва: за 2003 г.- 30 700
лв., за 2004 г.- 36210 лв., за 2005 г.- 36200 лв., за 2006 г.- 28900 лв., за
2007 г.- 41 200 лв. и за периода 01.01.-31.05.2008
г.- 20 500 лв. или в размер на 193 710
лв. В данъчните декларации освен горепосочените договори за наем, сключени с ЕТ
„П.Д.- Примавера“, с ЕТ „Ковекс-
Х.С.“ и с ЕТ М.02-М.К.“ са били декларирани и доходи от наем от процесните имоти
по силата на договори за наем, сключени с Асоциация Европа, партия НДСВ, Е.Д.,
„Рина“ ООД, „Д.С“- ООД и „Дилема“ ООД.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на приетите по делото писмени доказателства,
както и заключението на съдебно- икономическата експертиза на в.л.Й.М., което
съдът кредитира изцяло като неоспорена и предвид специалните знания на вещото
лице.
С приетата по делото СТЕ
на в.л. К.К. се установява размерът на средния
месечен пазарен наем на процесните недвижими имоти за периода м. януари 2003
г.-31.05.2008 г. като същият възлиза в общ
размер на 252 281 лв.
И.Т.М. е починал в хода
на производството- на 11.03.2013 г. като на основание чл.227 от ГПК са
конституирани законните му наследници М.М.Т., Т.В.Т.
и М.Ц.С.. Съгласно удостоверение, издадено от РРС М.М.Т. е направила отказ от наследството, останало след
смъртта на И.Т.М., вписан в особената книга на съда под № 153/09.10.2013 г. по
ч.гр.д.№ 6566/2013 г. по описа на РРС.
С решение № 730/30.05.2016
г. , постановено по гр.д.№ 2119/2007 г. на Русенския районен съд, влязло в сила
на 20.06.2017 г. е признато за установено по отношение на Т.В.Т. и М.Ц.Т. / в
качеството им на законни наследници на И.Т.М., поч.
на 11.03.2013 г./, че Българската Държава е собственик на 1. двуетажна масивна
сграда, находяща се в гр.Русе, ул.“Р.Д.“ №2, построена в поземлен имот №1503 в
кв.264, с обща застроена площ 182.25 кв.м., състояща се от сутерен- три
помещения и коридор, партер- магазин с площ 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две
складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет броя офис-
помещения и тераса, целият с площ 182.85кв.м., таванско помещение от 153кв.м.,
офис- помещение на второ ниво върху основната стълбищна клетка на бивше кино
„Просвета“ с площ 21.50 кв.м., при граници на имота: североизток- имот пл.№
1502, северозапад- пл.№1504, югоизток- улица, югозапад- улица и 2. недвижимия
имот, съставляващ 284/1164 ид.ч. от поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в
него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се
от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория етаж, находящ се в гр.Русе, ул.“А.“ №61, с граници на имота:
североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад- имоти пл.№№ 1254 и 1255,
югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и 1504 като са осъдени да
предадат владението им.
При постановяване на
решението съдът е съобразил влязлата в сила присъда № 54/28.11.2011 г. по НОХД
№57/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, препис от която е представен по
приложеното дело. Съгласно присъдата И.Т.М. е признат за виновен в това, че
през периода 13.11.2002 г. – 28.02.2003 г. в гр.Русе като извършител в
съучастие с Ю.С.С., подбуден и подпомогнат от Ю.С.,
възбудил и поддържал заблуждение у Р.Я.- областен управител на област Русе, че
е собственик на двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.Русе, ул.“Р.Д.“ №2,
построена в поземлен имот №1503 в кв.264, с обща застроена площ 182.25 кв.м.,
състояща се от сутерен- три помещения и коридор, партер- магазин с площ 114.45
кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна
клетка, пет броя офис- помещения и тераса, целият с площ 182.85кв.м., таванско
помещение от 153кв.м., офис- помещение на второ ниво върху основната стълбищна
клетка на бивше кино „Просвета“ с площ 21.50 кв.м., при граници на имота:
североизток- имот пл.№ 1502, северозапад- пл.№1504, югоизток- улица, югозапад-
улица и на недвижимия имот, съставляващ
284/1164 ид.ч. от поземлен имот пл.№ 1502 в
кв.264 и построената в него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ
216 кв.м., състояща се от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория
етаж, находящ се в гр.Русе, ул.“А.“ №61, с граници на
имота: североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад- имоти пл.№№ 1254 и
1255, югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и 1504 като придобил
собствеността върху тях чрез покупко- продажба по
нотариален акт №***г. и нот. акт ***+, с което
причинил на Българската държава имотна вреда в големи размери. С решение
№303/23.07.2013 г. по НОХД №392/2013 г.
на ВКС е отменена оправдателната присъда, постановена от ВТАС по
отношение на И.М. и прекратява воденото срещу него наказателно производство
поради смъртта му.
Със същата присъда Ю.С.С. е признат за виновен в това, че през периода м. февруари
2002 г.- 28.02.2003 г. в гр.Русе в съучастие с И.т.М. като подбудител и помагач
на последния, с цел да набави за себе си и за И.Т.М. имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Румен Януаров- областен
управител на област Русе, че е собственик на двуетажна масивна сграда, находяща
се в гр.Русе, ул.“Р.Д.“ №2, построена в поземлен имот №1503 в кв.264, с обща
застроена площ 182.25 кв.м., състояща се от сутерен- три помещения и коридор,
партер- магазин с площ 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения
от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет броя офис- помещения и тераса,
целият с площ 182.85кв.м., таванско помещение от 153кв.м., офис- помещение на
второ ниво върху основната стълбищна клетка на бивше кино „Просвета“ с площ
21.50 кв.м., при граници на имота: североизток- имот пл.№ 1502, северозапад-
пл.№1504, югоизток- улица, югозапад- улица и на недвижимия имот,
съставляващ 284/1164 ид.ч.
от поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в него част от масивна
двуетажна сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се от магазин и склад в
партерния етаж и жилище на втория етаж, находящ се в
гр.Русе, ул.“А.“ №61, с граници на имота: североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497,
северозапад- имоти пл.№№ 1254 и 1255, югоизток- улица, югозапад- улица и имоти
пл.№№ 1503 и 1504 като придобил собствеността върху тях чрез покупко- продажба по нотариален акт №***г. и нот. акт ***+, с което причинил на Българската държава
имотна вреда в големи размери.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД.
Искът е допустим, тъй
като е налице правен спор между правосубектни лица,
пораждащ правният интерес от претендираната защита. Не са налице процесуални
пречки, които да обуславят неговата недопустимост.
В отговора на исковата
молба са наведени доводи за недопустимост поради липса на активна процесуална
легитимация.
Процесуалната
легитимация е свързана с носителя на правото на иск за разрешаване на правен
спор- предмет на исковия процес. Активно процесуално легитимиран е този правен
субект, който претендира, че притежава материалните права, засегнати от правния
спор.
В случая ищец е
Българската Държава, представлявана от министъра на финансите по пълномощие от
Областния управител на област Русе. Държавата
притежава процесуална правосубектност. Същата
е навела фактически твърдения, че притежава правото на собственост върху процесните
имоти, които се ползвали без основание
от ответника и същият реализирал доходи от тях, с което се обогатил за нейна
сметка. Изложените в исковата молба твърдения обуславят наличието на активна
процесуална легитимация и съответно допустимост на предявеният иск.
Обстоятелството, че към
момента на завеждане на исковата молба е бил налице правен спор между страните
относно правото на собственост върху процесните имоти не е пречка за
предявяване на иска. Висящият спор за собственост не обуславя липса на
процесуална легитимация на ищеца, нито е
факт, който изключва заявените с исковата молба субективни права.
Искът като допустим
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.59 от ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи
да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответниците на заявеното основание, в процеса в доказателствена тежест
на ищеца е да установи наличието на елементите от фактическия състав на
посочената правна норма, а именно: неоснователно обогатяване на ответниците от
ползването на процесните недвижими имоти и реализирането на добиви от тях за
сметка на ищцовата страна.
По делото се установи,
че Българската държава е собственик на процесните недвижими имоти. Правото на собственост
на ищеца е установено с влязло в сила решение № 730/30.05.2016 г. по гр.д.№ 2119/2007 г. на Русенския районен
съд. Спорът за собствеността върху недвижимите имоти е решен със сила на пресъдено
нещо между страните по делото и следва да бъде съобразен от настоящия състав.
Въз основа на искане-
вх.№ 9400-998/13.11.2002 г. от И.Т.М. чрез пълномощника му адв.Д.Р.и
приложени към него нотариален акт №***г,
т.***, рег.№ ***, дело № ***г. и нотариален акт №***г., т.***, рег.№ ***, дело
№ ***г., съставени от А.К.- нотариус при Русенски областен съд; решение
№1510/27.09.1948 г., взето по преписка вх.№ 772/48 г. на комисията по чл.11 от
ЗОЕГПНС, допълнително решение към него от 30.08.1950 г. на комисията по чл.11,
взето по същата преписка и други документи, установяващи отчуждаването на
имотите И.Т.М. удостоверил, че придобил собствеността върху процесните
недвижими имоти чрез сделки, сключени преди одържавяването им. На основание
отправеното искане и при съобразяване на документите, приложени към него със
заповеди №9500-175/28.02.2003 г. и №9500-174/28.02.2003 г. на Областния
управител на област Русе било постановено отписването на имотите от актовите
книги и предаването им на И.Т.М., като промяната в правото на собственост била
отразена в АЧДС.
Независимо от деактуването на имотите и предаването на владението им на
наследодателят на ответниците, считано от 01.03.2003 г., ищецът не е преставал
да губи правото си на собственост върху тях. За процесният период ищецът е бил
собственик на недвижимите имоти, но е бил лишен от ползването им.
При съобразяване на влязлата
в сила присъда по НОХД 57/2011 г. по описа на РОС, съдът приема, че
наследодателят на ответниците е установил фактическа власт върху имотите по
престъпен начин и за периода от 01.03.2003 г.- 31.05.2008 г. същият ги е владял
без да има основание за това.
За този период
наследодателят на ответниците е реализирал и добиви от недвижимите имоти чрез
отдаването им под наем- обстоятелство, което се установява с приетите по делото
договори за наем и разписки за извършени плащания, годишните данъчни
декларации, както и с приетата по делото съдебно- икономическа експертиза. С
последната се установява, че за процесния период същият е реализирал доходи от имотите
в общ размер на 193 710 лв. – сума, която е по- малка от средния пазарен
наем на имотите за същия период. Доколкото обаче се претендират именно
получените доходи от наеми, съдът приема, че именно със сумата от 193 710
лв. наследодателят на ответниците неоснователно се обогатил за сметка на
Държавата, поради което дължи нейното заплащане. Задължението е наследимо и е част
от наследствената маса, оставена след смъртта на И.М..
Установено е също, че
призованите към наследяване лица са ответниците, конституирани по делото на
основание чл.227 от ГПК. Ответницата М.М.Т. е
направила отказ от наследството на И.Т.М., надлежно вписан в особената книга на
РРС. С факта на вписване на отказа от наследство същата се счита, че никога не
е имала права върху наследството и съответно е освободена от всички задължения,
с което наследството е обременено. Това обстоятелство обуславя неоснователност
на иска спрямо нея и като такъв същият следва да се отхвърли.
По отношение на ответниците
Т.В.Т. и М.Ц.С. претенцията се явява основателна. Няма данни същите да са се
отказали от наследството, оставено след смъртта на И.М.. В резултат на
настъпилото наследствено правоприемство в патримониума им е
преминало и задължението да заплатят на ищеца сумата в размер на 193 710
лв., с която наследодателят им неоснователно се е обогатил.
Предявеният иск спрямо
тях като основателен следва да бъде уважен, а спрямо ответницата М.Т. следва да
се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за производството са в тежест на ответниците Т.Т.
и М.С.. Същите следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца
разноски в размер на 2860.66 лв.- платени държавна такса, възнаграждения за
особени представители и за вещите лица.
При завеждане на иска
ищецът не е платил дължимата държавна такса в размер на 7340.40 лв. в тежест на
ответниците следва да се възложи и тази сума.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН ********** със заявен постоянен адрес: ***,
ж.к „***“ №4, вх.6, ет.4, ап.31 и М.Ц.С. ЕГН ***от гр.В., ул.“Д.Г.“ №13, вх.8,
ап.24 да заплатят на Българската държава, представлявана от министъра на
финансите по пълномощие от Областния управител на област Русе сумата в размер
на 193710 лв., с която неоснователно се обогатили от получени от наследодателят
им И.Т.М., поч. на 11.03.2013 г. наеми от недвижими
имоти: 1.двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.Русе, ул.“Р.Д.“ №2,
построена в поземлен имот №1503 в кв.264, с обща застроена площ 182.25 кв.м.,
състояща се от сутерен- три помещения и коридор, партер- магазин с площ 114.45
кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна
клетка, пет броя офис- помещения и тераса, целият с площ 182.85кв.м., таванско
помещение от 153кв.м., офис- помещение на второ ниво върху основната стълбищна
клетка на бивше кино „Просвета“ с площ 21.50 кв.м., при граници на имота:
североизток- имот пл.№ 1502, северозапад- пл.№1504, югоизток- улица, югозапад-
улица и 2. недвижимия имот, съставляващ
284/1164 ид.ч. от поземлен имот пл.№ 1502 в
кв.264 и построената в него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ
216 кв.м., състояща се от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория
етаж, находящ се в гр.Русе, ул.“А.“ №61, с граници на
имота: североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад- имоти пл.№№ 1254 и
1255, югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и 1504 за периода м.
март 2003 г.- 31.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2008
г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 2860.66 лв. разноски за
производството.
ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на М.М.Т.,
ЕГН **********, както и за периода 01.01.2003 г.-
01.03.2003 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН ********** със заявен постоянен адрес: ***,
ж.к „***“ №4, вх.6, ет.4, ап.31 и М.Ц.С. ЕГН ***от гр.В., ул.“Д.Г.“ №13, вх.8,
ап.24 да заплатят по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на
7340.40 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: