Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 8036 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 72823 от 15.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 34586/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, е
признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че А.А.Р.
дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, сумата от 4 389, 76 лв., представляваща просрочена
главница за периода от 20.01.2018 г. до 06.02.2020 г. по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя
на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., ведно със законна лихва от 06.03.2019 г. до
изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 4 115, 78 лв. за периода от
21.02.2018 г. до 06.02.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 541, 46 лв. за периода от
20.01.2018 г. до 06.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 25.03.2019г. по ч. гр. д. № 13321/2019г. на СРС, ГО, 65 състав, като е
отхвърлен искът по чл.422 ГПК за главница над уважения размер до предявения от
7 972, 71 лв. и за периода от 20.10.2017
г. до 20.01.2018 г. ,както и за периода от 06.02.2020 г. до 20.11.2020 г.; искът
за възнаградителна лихва над уважения размер до
предявения от 4 685, 05 лева и за периода от 20.10.2017 г. до 21.02.2018 г. и
периода от 06.02.2020 г. до 20.11.2020 г.
и искът за обезщетение за забава над уважения размер до предявения от
958, 67 лв. и за периода от 21.11.2017 г. до 20.01.2018 г. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените в исковото
производство разноски в размер на 487, 75 лв. и направените в заповедното
производство разноски – сумата от 214, 22
лв., съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на
адвокат С.А.К., САК, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
от 157, 43 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.
Ищецът е осъден да заплати на адвокат Н.И.И., на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 314, 87 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото
производство.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове е депозирана въззивна жалба от ищеца „А.З.С.Н.В.“
ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че претендираната такса ангажимент не касае действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, като същата е еднократна. Размерът и целта
на такса ангажимент, на основание чл.10а, ал.4 ЗПК, са ясно посочени в договора
- срещу заплатената от кредитополучателя такса ангажимент кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора по смисъла на §
1, т.5 ДПК. Именно на основание заплатената такса ангажимент договорът е с
фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, в съответствие с цитираната
норма. В качеството си на пълномощник на цедента е
изпратило уведомление до длъжника на посочения в договора за кредит адрес на
ответника. В уведомлението се съдържа и волеизявнление,
че поради допуснатото просрочение и неплащане на
погасителни вноски по договора, е отправена покана да изпълни или разсрочи
задължението си. На гърба на уведомлението е изрично посочено, че вземанията по
процесния договор са изцяло изискуеми. Счита, че след
като не съществува законов механизъм адресатът да бъде принуден да получи
изпратените до него книжа, неполучаването лично на същите следва да е в негова
тежест, доколкото с недобросъвестното си поведение се опитва да възпрепятства
защитата на законните интереси на кредитора. Напускането на адреса, посочен в
договор, без ответника да съобщи новия си адрес съставлява нарушение на общото
изискване за добросъвестно поведение на страните. Поддържа, че е положил
дължимата грижа и е направил зависещото от него относно уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на задълженията му и да обявяването им за
предсрочно изискуеми. При отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК с ненастъпил
падеж, за които кредиторът е считал, че е настъпила предсрочната изискуемост,
не се преклудира правото на кредитора да предяви
отхвърлените по установителния иск суми по съдебен
ред. Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с
иска по чл.422, ал.1 ГПК. С оглед на това по делото в условията на евентуалност
са предявени и осъдителни искове. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника А.А.Р., с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Счита, че заплатената такса ангажимент е в нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Задължението на кредитора да не променя лихвения процент не съставлява
предоставена от него услуга. Счита, че не може да намери приложение в
разглеждания случай фингивното връчване на
уведомления до ответника, тъй като опитът на кредитора да ги връчи не е
равнозначен на полагане на дължимата грижа. Обосновано решаващият съд е приел,
че осъдителният иск е с идентичен предмет с установителния,
тъй като ищецът не е въвел различно основание. Моли съда да потвърди решението
в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Поддържа реливарите по делото доводи за недействителност да договора
за потребителски кредит, респ. за нищожност на отделни клаузи от него – не е
спазено изискването на чл.22 вр. с чл.10, ал.1 ЗПК
относно шрифта на текста, който е по – малък от 12. Не е ясно как съдът е
приел, че процесният договор съответства на
законовите изисквания и не е по – малък от 12. Поддържа и възражението си, че
договорът не съдържа погасителен план. След като договорът за потребителски
кредит е нищожен, то вземанията по него не могат да се прехвърлят в полза на
ищеца. Твърди, че е платил сумата от 11 461, 80 лв., а чистата стойност на
кредита е 10 000 лв. С оглед на това счита, че няма задължения към ищеца.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по
делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззината
жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Тъй като в общите условия на
договора изрично е предвидено, че се прилага фиксиран лихвен процент, то
липсата на погасителен план не се отразява на неговата действителност. Източник
на задължението е договорът, а не погасителния план. Сборът на уговорената
лихва и другите разходи по кредита – 47, 64 %, не надвишават предвидения в
чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер на ГПР. Своевременно са поискали в
производството пред СРС допускане на експертиза за установяване размера на шрифта
на процесиня договор, каквато не е била изслушана. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по
делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни
установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 12.07.2018
г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., на основание чл.99 ЗЗД, между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен между
посоченото дружество и ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности лихви. В договора за заем се съдържала изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение
№ 1 ат 12.07.2018 г. е неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.
По силата на договора от 27.07.2017 г. ищецът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпрати уведомление а
извършената цесия, за което има изрично пълномощно. В изпълнение на това свое
задължение е изпратил писмо до ответника с известие за доставяне. Същото е
върнато с отбелязване, че е непотърсено. Към исковата молба прилага уведомление
за връчването му на длъжника. По силата на горепосочения договор за
потребителски кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., на ответника е предоставен
кредит в размер на 10 000 лв. Постигнато е съгласие за сключване на
договор за застраховка на плащанията, като застрахователната премия възлиза на
3 360 лв., платима разсрочено, съответстващи на посочения брой вноски в
поле „Брой погасителни вноски“ и е част от погасителния план.
Кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора такса ангажимент, която
е в размер на 350 лв. Срещу тази такса кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора, при съдържащите с в договора условия размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при условията на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на
кредита. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на
25 741, 20 лв., от които: 15 741, 20 лв. – лихва. Срокът за
погасяване на кредита е 20.11.2020 г., платими на 60 броя погасителни вноски,
всяка от които е 429, 02 лв., при първа погасителна вноска 20.12.2015 г. по
селата на чл.5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени в договора надбавки, заедно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В случая е налице допусната от страна на кредитополучателя забава
за плащане в срок на две месечни погасителни вноски и предсрочната изискуемост
е настъпила, считано от 20.11.2017 г. – падежа на двадесет и четвъртата погасителна
вноска. Въпреки постигнатата уговорка, ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Тъй като „БНП П.П.Ф.“ ЕАДе
небанкова финансова институция, спрямо нея не намира приложение чл.430 ТЗ, а
сключеният договор съставлява договор за заем по чл.240 ЗЗД, в каквато насока е
и формираната съдебна практика. Ето защо в случая не намират приложение
разясненията, дадени с ТР № 4/2013 г., т.18 на ВКС, ОСГТК.твърди, че погасената
до момента сума от ответника възлиза на 11 461, 80 лв., с която са
погасени 9 434, 51 лв. – главница и 2 027, 29 лв. – главница. Във
връзка с дължимите от ответника суми е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 13321/2019 г. по описа на СРС,
срещу която длъжникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от
7 972, 71 лв. – главница за периода 20.10.2017 г. – 20.11.2020 г., чиято
предсрочна изискуемост е настъпила на 20.11.2017 г.; сумата от 4 685, 05
лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
20.10.2017 г. – 20.11.2020 г.; сумата от 958, 67 лв. – обезщетение за забава за
периода 21.11.2017 г. – 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски. С исковата молба отправя
изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и предявява в
условията на евентуалност осъдителен иск.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Излага
съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като е
сключен в нарушение на чл.22 вр. с чл.10, ал.1 ЗПК,
тъй като не е спазено изискването за шрифт на текста на документа, както и
договорът не е съставен на ясен и разбираем за потребителя език. Твърди, че не
е съобразено и изискването на чл.11, ал.1, т.11 е т.12 ЗПК, тъй като договорът
не съдържа погасителен план. В нарушение на чл.11, т.20 ЗПК в договора не е
посочен лихвения процент на ден. С оглед на това счита, че договорът за
потребителки кредит е недействителен. С оглед на това и доколкото платената по
договора сума възлиза на 11 461, 80 лв., предявеният иск се явява изцяло
неоснователен. В случай, че съдът приеме договорът за потребителски кредит за
действителен, то не е налице обявена предсрочна изискуемост съгласно ТР №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.18. Ако е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, то размерът на вземането на кредитора се определя от непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума – главница,, както и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. С оглед на това не дължи договорни и наказателни лихви след
обявяване на предсрочната изискуемост. Излага съображения, че не дължи такса
ангажимент. Върху нея недопустимо е начислявана и лихва. Счита, че клаузата за
лихва също е нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва и възлиза на 37, 56 %. Твърди, че
договорът за цесия не му е съобщен. Счита, че предявеният осъдителен иск е
недопустим, тъй като е на същото основание като установителния
иск, предявен по реда на чл.422 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
С молба – уточнение от
04.12.2019 г. ищецът е уточнил предявеният в условията на евентуалност иск,
както следва: в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно
предявените искове, да разгледа предявеният в условията на евентуалност иск.
На 06.03.2019 г. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.А.Р. за сумата от 7 972, 71 лв. –
главница за периода 20.11.2017 г. – 20.11.2020 г.; 4 685, 05 лв. –
договорна лихва за периода 21.11.2017 г. – 06.03.2019 г.; 958, 67 лв. –
обезщетение за забава за периода 21.11.2017 г. – 06.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението
„Обстоятелства, от които произтича вземането“ са описани същите обстоятелства
като заявените в исковата молба.
С разпореждане от 25.03.2019
г., постановено по ч. гр. д. № 13321/2019 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав,
съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 322, 33 лв., от които: 272, 33
лв. – държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4, ГПК ищецът
е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
На 16.11.2015 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – кредитор и А.А.Р. –
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11854428 от
16.11.2015 г., по силата на който страните са уговорили размер на кредита от
10 000 лв., при застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита
на плащанията“ в размер на 3 360 лв., такса ангажимент от 350 лв., при 60
месечни погасителни вноски, всяка от които 429, 02 лв. общият размер на
плащанията възлиза на 25 741, 20 лв. Общият процент на ГПР възлиза на 47,
64 лв., а лихвения процент е 37, 36 %. В съдържанието на договора е
инкорпориран погасителния план, като месечните погасителни вноски се дължат,
считано от 20.12.2015 г. до 20.12.2020 г. В чл.2 от договора е предвидено, че размерът
на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Обща размер на
кредита“. С подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие от
сумата, посочена в „Общ размер на кредита“, кредиторът да удържи следната сума
в размер и във връзка със задължение на кредитополучателя, като тази сума бъде
удържана директно от кредитора, както следва: 6 906, 84 лв. във връзка с
договор № PLUS – 11326889. Посочената сума ще послужи за погасяване
на задълженията. Предвидено е също така, че посочената сума в поле
„Застрахователна премия“ е разделена на
равен брой вноски , съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле,
срещу което кредиторът фиксира лихвения
процент за срока на договора. Предвидено е, че таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от
общия размер на кредита. В чл.5 от договора страните са се съгласили, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с договорените разноски по събиране на
вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие
на две или повече месечни погасително вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземане, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
На 27.07.2017 г. е сключен
рамков договор за прехвърляне на вземания № Д-17-00142, между „А.з.с.н.в.“ ЕАД
– купувач и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – продавач, по силата на
който продавачът се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на
договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с длъжница, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът
купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в Приложение
№ 1 срещу заплащане на покупната цена.
Представено е извлечение от
Приложение № 1 към посочения договор от 12.07.2018 г., в което се съдържа
описание на сключения между продавача и ответника договор за потребителски
кредит, номера на договора, ЕГН на длъжника, трите му имена, датата на
сключване на договора за потребителски кредит, отпуснатата главница, без
включена застрахователна премия, остатък на главница към 12.07.2018 г. –
7 972, 71 лв., остатък от договорна лихва към същата дата – 4 685, 05
лв., остатък от лихва за просрочение – 251, 26 лв., общ
размер на дълга – 12 909, 02 лв. Ответникът не е оспорил представеното
извлечение.
На 12.07.2018 г. е съставено
писмено потвърждение от „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон
България, с което потвърждава извършената продажба на вземания от в полза на
ищеца.
С пълномощно № 3196 от
29.08.2017 г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е упълномощила
ответника да го представлява, като уведомява съгласно разпоредбата на чл.99,
пр.3 ЗЗД длъжници за сключения рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., подписан между тях и
всички допълните споразумения и приложения към него, по силата на които
вземанията на дружеството към конкретните длъжници се
прехвърлят на ищцовото дружество; да извършва всички
необходими правни и фактически действия, с оглед надлежното уведомяване на длъжниците
по вземанията, прехвърлени въз основа на посочения рамков договор и всички
допълнителни споразумения и приложения към него, като осигури пълно спазване на
приложимите изисквания за защита на личните данни; да преупълномощава
трети лица, в това число адвокатски дружества, с правата по това пълномощно.
Същото е безсрочно и следва да тълкува изцяло в полза на упълномощения.
Представено е пълномощно №
3230/2018 г. с нотариална заверка на подписите от 25.01.2018 г., със същото
съдържание, изхождащо от „БНП П.П.Ф. С. А. Клон
България“.
Ищецът е изпратил до ответника уведомително писмо, в качеството
му на пълномощник на цедента „БНП П.П.Ф.“ ЕАД относно сключения рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и Приложение № 1/12.07.2018 г., по
силата на които задълженията му по договор за кредит № PLUS-11854428 от 16.11.2015 г.,
са прехвърлени на ищеца. Задължението към 12.09.2018 г. възлиза на 13 085,
87 лв., включително лихва за просрочие. Писмото е
изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД. Съгласно представеното известие за
доставяне, същото е върнато като непотърсено.
От
заключението на вещото лице Д.Ю.Г.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че на 16.11.2019 г. по сметка
на ответника е наредена от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД сумата от
2 743, 16 лв., формирана както следва: 10 000 лв. – размер на
кредита, от който е извадена сумата 350 лв. – такса ангажимент, както и сумата
от 6 906, 84 лв. – удържана сума по договор. По договора са постъпили
11 461, 80 лв., от които са погасени следните суми: 2 139, 29 лв. –
погасена главница; 7 696, 15 лв. – погасена възнаградителна
лихва; 1 624 лв. – погасена застраховка и 2, 36 лв. – такса за събиране.
Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.03.2019 г. задължението на ответника възлиза на 12 657, 76 лв., в това
число: 7 860, 71 лв. – непогасена главница за периода 20.01.2018 г. –
20.11.2020 г. От тази сума 2 182, 20 лв. са непогасена главница по падежирали 14 броя вноски за периода 20.01.2018 г. –
20.02.2019 г. и 5 678, 51 лв. – вноски за периода след датата на
заявлението за периода 20.03.2019 г. – 20.11.2020 г. Непогасената възнаградителна лихва в размер на 4 685, 05 лв. за
периода 21.02.2018 г. – 20.11.2020 г. е формирана както следва: 2 530, 17
лв. – непогасена възнаградителна лихва по падежирали 12 броя вноски за периода 21.02.2018 г. –
20.02.2019 г. и 2 154, 88 лв. – вноски за периода след датата на
заявлението за периода 21.02.2019 г. – 20.11.2020 г. Непогасената застраховка
по два броя падежирали вноски за 20.05.2018 г. –
20.06.2018 г. За вноски с падеж след 20.06.2018 г. ищецът е анулирал вземането
за застраховка. Обезщетението за забава, начислено върху главницата и
договорната лихва периода от датата на първата падежирала
и непогасена вноска - 20.01.2018 г., до датата на депозиране на заявлението –
06.03.2019 г., възлиза на 869, 78 лв. Обезщетението за забава върху главницата и
договорната лихва в общ размер на 12 545, 76лв. за периода от датата на
заявлението – 06.03.2019 г., до датата на исковата молба – 18.06.2019 г., е в
размер на 362, 43 лв. Общият размер на мораторната лихва от 20.01.2018 г. до 17.06.2019 г.
възлиза на 1 232, 21 лв.
Във
въззивното производство е допуснато изслушването на
съдебно – графическа експертиза. От заключението на вещото лице М.Г.М. се
установява, че текстът в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PULS 11884428 от 16.11.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А.А.Р. и Условия по
договор за кредита са отпечатани с компютърен шрифт „Caramond“ и размер на шрифта 12 от стандартния Microsoft офис пакет за Windols.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по
същество, жалбата на ищеца е неоснователна, а жалбата на ответника е
основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
и ответникът е подписан на 16.11.2015 г. договор за потребителски паричен
кредит за сумата от 10 000 лв., срещу насрещното му задължение да върне сумата
на 60 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 429, 02 лв., считано от
20.12.2015 г. до 20.11.2020 г.
По силата на сключения между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД и жалбоподателя рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. е постигнато съгласие за
ежемесечно и възмездно прехвърляне на портфейл от просрочени и изискуеми
задължения на цедента в полза на цесионера,
при предварително уточнени условия, като вземанията ще бъдат индивидуализирани
в Приложение № 1 към договора.
Ответникът своевременно е релевирал с депозирания по делото писмен отговор на
исковата молба възражение за недействителност на сключения с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД договор за потребителски кредит от 16.11.2015 г.,
тъй като не е съобрази с изискванията за размер на шрифта – не по – малък от
12, не е съставен погасителен план, както и не е посочен размера на лихвения
процент на ден, които поддържа и във въззивната
жалба.
В нормата на чл.22 ЗПК е предвидено,
че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В чл.10, ал.1 ЗПК е предвидено, че договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От заключението на
вещото лице М. Г.М. по изслушаната във въззивното
производство съдебно – графическа експертиза се установи, че текстът на
разглеждания договор и Условия по договор за кредита са отпечатани с компютърен шрифт „Caramond“ и размер на шрифта 12 от стандартния Microsoft
офис пакет за Windols. Експертното заключение не
е оспорено от страните, като съдът изцяло го възприема. Същото е обстойно и
задълбочено обосновано, вещото лице е ползвало оригинала на оспорения договор,
както и липсват доказателства по делото, които да разколебаят изводите на вещото
лице. Ето защо и доколкото оспореният от ответника договор е съобразен с
изискванията за размер на шрифта, не е налице соченото от жалбоподателя
отклонение от това законоустановено изискване.
В
чл.22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски
кредит е предвидено нарушението на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, съгласно която договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
В разглеждания случай в
съдържанието на оспорения договор за потребителски кредит от 16.11.2015 г. е
инкорпориран погасителен план. Същият обаче не е съобразен със законоустановените изисквания. В него се съдържа информация
относно погасителната вноска, нейния падеж и непогасената главница, но липсва
информация за лихвата на всяка погасителна вноска, изчислена на база на
уговорения лихвен процент.
Ищецът поддържа, че след като
договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран лихвен процент, то не
е налице необходимост от посочване на лихвата в погасителня
план. Такова изключение от въведените с нормата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК
изисквания относно съдържанието на погасителния план не е предвидено. Ето защо
във всички договори за потребителски кредит, независимо от начина на уговаряне
на договорната лихва, следва да се съдържат законоустановените
елементи на всяка погасителна вноска. Доколкото са въведени допълнителни
изисквания относно посочването в погасителния план при променлив лихвен
процент, се налага изводът, че останалите изисквания - планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, са
общи и се прилагат при всички договори за потребителски кредити, включително и
при фиксиран лихвен процент, какъвто е и разглеждания случай.
Ищецът излага съображения, че
погасителният план няма самостоятелен правопораждащ
характер, а договорът за кредит е източник на правата и задълженията между
страните, които в случая са посочени в договора. Правното значение на липсата
на изготвен погасителен план съгласно предвидените изисквания е законоустановено – по силата на чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Ето защо следва да се приложат законоустановените
последици от неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Нормата на чл.22 ЗПК предвижда една своеобразна
санкция по отношение на търговеца, който е действал недобросъвестно, който не е
положил грижата на добрия търговец и е нарушил правата на потребителя,
гарантирани в специален закон (определение № 60729 от 08.11.2021 г. по гр. д. №
1340/2021 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
По изложените съображения въззивният съд счита, че е основателно възражението на
жалбоподателя – ответник, че договорът е недействителен, на основание чл.22 ЗПК
вр. с чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Ето защо и на основание
чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
В случая ответникът е платил на
ищеца сумата от 11 461, 80 лв., която сума надвишава чистата стойност на
кредита. Ето защо в тежест на ответника не е налице непогасено задължение към цедента, а оттам и цесионера,
доколкото не може да се пръхвърлят права, които цедентът няма. Това от своя страна води до неоснователност
на предявения иск.
Предвид обстоятелството, че
договорът за потребителски кредит от 16.11.2015 г. е недействителен, без
значение за изхода на спора се явяват останалите релевирани
оплаквания от страните, поради което същите не следва да се обсъждат по
същество.
В предмета на делото е включен
предявен в условията на евентуалност осъдителен иск спрямо ответника за същото
вземане, предмет и на установителния иск. С
обжалваното решение съдът е формирал изводи, че така предявеният иск е
процесуално недопустим поради идентичност на предмета на основния и евентуалния
иск. Същевременно не е формиран диспозитив във връзка
с тези изводи. Страните не са инициирали производство по отстраняване на
очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, поради което изводите на
решаващия съд във връзка относно допустимостта на предявеният в условията на
евентуалност иск, стоят извън пределите на въззивния
контрол. Не са налице и предпоставките на чл.271, ал.2 ГПК, съгласно която
при отмяна на решението по главния иск се
възстановява висящността и по евентуално съединените
с него искове, по които първоинстанционният съд не се
е произнесъл, доколкото е налице произнасяне на СРС по допустимостта на този
иск.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е уважен предявеният иск, като същият следва да се отхвърли и в
тази му част.
По разноските по производството:
При този изход на делото в
полза на жалбоподателя – ответник следва да се присъдят сторените разноски за
настоящата съдебна инстанция. Техният размер възлиза на 180, 84 лв. – внесена
държавна такса за въззивно обжалване.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК в
полза на адв. К.Б. следва да се присъди сумата от
782, 35 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното
производство.
В полза на адв.
Н.И.И. следва да се присъди сумата от още 782, 35 лв.
– адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в
производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 72823
от 15.04.2020 г., постановено по гр. д. № 34586/2019
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че А.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, сумата от 4 389, 76 (четири хиляди триста
осемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) лв., представляваща
просрочена главница за периода от 20.01.2018 г. до 06.02.2020 г. по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя
на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., ведно със законна лихва от 06.03.2019 г. до
изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 4 115, 78 (четири хиляди сто и петнадесетте лева и седемдесет и
осем стотинки) лв. за периода от 21.02.2018 г. до 06.02.2020 г.; обезщетение за
забава в размер на 541, 46 (петстотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки) лв. за периода от 20.01.2018 г. до 06.03.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019г. по ч. гр. д. № 13321/2019 г. на
СРС, ГО, 65 състав, В ЧАСТТА, с
която А.А.Р., ЕГН **********, е осъден да заплати н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените в исковото
производство разноски в размер на 487,
75 (четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) лв. и направените в заповедното
производство разноски – сумата от 214, 22 (двеста и четиринадесет лена и
двадесет и две стотинки) лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 72823 ОТ 15.04.2020 г., постановено по гр. д.
№ 34586/2019 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 65 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, да заплати на А.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис – партер – адв. К.И.Б., сумата от 180,
94 (сто и осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, да заплати на адв.
К.И.Б., РАК, с адрес ***, офис – партер, сумата от 782, 35 (седемстотин осемдесет и два
лева и тридесет и пет стотинки) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.
ОСЪЖДА
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, да
заплати на адв. Н.И.И., ЕГН
**********, с адрес ***, офис – партер, сумата от още 782, 35 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и пет
стотинки) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.