Решение по дело №352/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 273
Дата: 25 май 2023 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20237170700352
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

273

гр.Плевен, 25.05.2023 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                  

            Председател: Даниела Дилова

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                              Габриела Христова-Декова

При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 352 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63в  от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

             С Решение №114/06.03.2023г, постановено по НАХД №1424 по описа за 2022г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №22-0938-000923/09.05.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Н.Е.М. ***, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месец, за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Н.М., чрез адв.Б. от АК-Враца, в която са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Счита се, че решението е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.2 от ЗАНН, която изисква точно и конкретно отбелязване на датата на издаване на НП. За неправилни се считат изводите на районния съд, че не е налице доказана „антидатираност“ на трите НП, които са връчени на М. при една и съща фактическа обстановка. Посочва се, че е невъзможно НП №22-0938-000924 да бъде от дата 30.05.2022г., а другите две НП, които са с предходен и последващ сериен номер, да са от дата 09.05.2022г. Счита се, че изложеното води до съмнение в достоверността на датата на издаване на наказателните постановления. На следващо място се счита, че неправилно районният съд е оценил събраните по делото доказателства. Твърди се също, че в административно-наказателната процедура и приравнена на наказателна такава тежестта на доказване се носи от наказващият орган и той е длъжен да докаже всички елементи на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. Посочва се, че М. е подписал отказа да бъде изследван, защото е бил разгневен. Твърди се, че М. не е допуснат до извършване на изследване, поради административни неуредици, за което е възразил бурно и се е стигнало до намесата на органите на реда. Счита се още, че неправилно М. е бил наказан с лишаване от правоуправление на МПС, доколкото е безспорно доказано от материалите по делото, че същият е бил неправоспособен водач, като се прави позоваване на т.6 от Постановление №1 от 17.01.1983г. на пленума на ВС. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на НП, като се претендират разноски.

            От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба от адв.Б., в която се поддържат направените възражения в касационната жалба и се претендират разноски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Н.Е.М. за това, че на 21.02.2022г. в 17:25часа в гр.Плевен, ул.“Хаджи Димитър“ до номер 18 с посока на движение към ул.“Пирот“, като водач на л.а.Ауди А3 с рег.№******, не негова собственост, отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARLK0013 и тестова касета Drug Test 5000 STK7 REF-8323157 LOT ARPC-0771, валиден до юли месец 2022г; издаден талон за изследване с номер 0064954 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с №А042234, издаден и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с №367. Нарушението е квалифицирано по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

При постановяване на решението районният съд е приел, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация, като конкретното обжалвано НП е за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП – отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Счел е, че при издаване на НП не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.2 от ЗАНН, тъй като съмненията за антидатиране на НП са недоказани. Счел е още, че фактът, че въз основа на АУАН бл.№573335/21.02.2022г. са издадени три НП не е в нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като са санкционирани три отделни и различни нарушения, а не едно и също такова. Приел е, че с последното не е нарушено правото на защита на лицето да разбере за какво е наказан. На база на събраните доказателства за неоснователно е приел и възражението за допуснато нарушение на чл.5 от Наредба №1/19.07.2017г., както и за това, че извършената проверка е била тенденциозна. В тази връзка е посочил, че в правомощията на контролните органи е да извършват проверки на лицата, независимо от наличието или липсата на видимо извършвано от тях административно нарушение. Приел е, че тези правомощия са за гарантиране сигурността и безопасността на движението. От фактическа страна съдът е приел, че не се спори, че нарушителят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посочил е, че спорният въпрос е дали М. е отказал да се подложи на медицинско изследване въз основа на издаденият му талон за изследване от 21.02.2022г., т.е. да даде биологични проби за химико-токсилогично изследване. В тази връзка съдът е посочил, че тезата на лицето, че поради административни неуредици с документацията медицинските специалисти са му отказали да вземат съответните проби от кръв и урина, и че е имал желание да даде биологична проба, но не му е дадена възможност, не намира опора в доказателствата по делото, с изключение на св.показания на Верка Монова, която е негова майка. След анализ на свидетелските показания на разпитаните свидетели, вкл. тези на св.д-р С. Л., съдът е счел, че причина да не бъде извършено медицинско изследване спрямо М. е собственият му отказ. За да достигне до този извод съдът се е позовал и на писмените документи, вкл. Протокол за медицинско изследване, подписан от лицето, и Листа за преглед на пациент. Посочил е, че св.показания на св.Монова заемат изолирано място в доказателствената съвкупност и влизат в противоречие с официални документи, приобщени по делото, поради което не ги е кредитирал с доверие. Предвид изложеното, съдът е направил извод, че по безспорен начин е доказано, че М. противоправно е бездействал, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, отказ, който впоследствие е потвърдил и при опита да бъде медицински изследван, т.е. налице е безспорно доказано нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Посочил е, че наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на М. за извършеното от него нарушение, като размера на санкциите е абсолютно определен в закона. Посочил е още, че видно от представена Справка за нарушител е, че лицето притежава правоспособност за управлява МПС за категории В, М и АМ, поради което е счел за неоснователно възражението, че неправилно М. е наказан с лишаване от право да управлява МПС. Изложил е и мотиви, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на закона. По тези мотиви районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на М. за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Направените в касационната жалба възражения са неоснователни. Районният съд мотивирано и обосновано, въз основа на подробен анализ на свидетелските показания и събраните писмени доказателства е приел, че от страна на М. е налице отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, впоследствие  потвърден и при опита да бъде медицински изследван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, въз основа на издаденият му талон за изследване от 21.02.2022г.  Касационната инстанция изцяло споделя тези изводи. Правилен е и изводът, че доколкото по делото са налице данни, че М. притежава правоспособност за управление на МПС от категории В, М и АМ, то наложената кумулативно с глобата санкция лишаване от право да управлява МПС е правилна. По делото не се потвърди и твърдението за антидатираност на процесното НП, като следва да бъде посочено, че другите две наказателни постановление, различни от процесното Наказателно постановление №22-0938-000923/09.05.2022г., са издадени въз основа на актове, различни от АУАН №GА573335, по който е издадено и потвърденото НП.

Предвид изложеното, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №114/06.03.2023г, постановено по НАХД №1424 по описа за 2022г. на Районен съд Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0938-000923/09.05.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Н.Е.М. ***, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месец, за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                      2. /П/