№ 2831
гр. Варна, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110101560 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55
срещу БЛ. Й. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес **** за сумите, както следва:
9538,48лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
1610221943277402 от 26.10.2016г., от която 2573,16лева редовно падежирала главница за
периода 20.12.2019г. до 20.01.2021г. и 6965,32лева предсрочно изискуема главница, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда
05.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 651,67лева, представляваща
изискуема редовна възнаградителна лихва за периода 20.12.2019г. до 21.02.2021г.вкл.;
272,93лева представляваща обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница от
2573,16лева начислено за периода 20.12.2019г. до 21.02.2021г.вкл. /с изключение за периода
13.03- 13.05.2020г./; 21,27лева, представляваща изискуемо обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница в размер на 6965,32лева начислено за периода
22.02.2021г. до 04.03.2021г. вкл., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 191/08.03.2021г. по ч.гр.д. № 3365/2021г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
26.10.2016г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит № 1610221943277402.
По силата на договора, банката е предоставила кредит в размер на 15472,50лева усвоен от
кредитополучателя на 27.10.2016г. Връщането на отпусната сума е следвало да стане в срок
до 20.10.2023г., на 84 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 232,01лева, с падеж
пето число на съответния месец, считано от 20.11.2016г. /чл.5.2/. В чл. 4.1 е договорена
дължимост на възнаградителна лихва във фиксиран размер от 6,80%. Съгласно чл.4.3 при
забава в плащанията, кредитополучателят дължи обезщетение за забава- наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10% годишно върху забавената главница. Твърди, че
1
ответникът се явява неизправна страна в правоотношението, тъй като не е изпълнил
задължението си да погаси месечни вноски с падежи 20.12-20.01.2021г., поради което и на
основание чл.9 и чл.10 от договора, банката е упражнила правото си да направи вземането
изцяло предсрочно изискуемо. На кредитополучателя е било изпратено уведомление за
предсрочна изискуемост, което се сочи да е връчено по реда на чл. 47 ГПК от ЧСИ рег. №
711, считано от 22.02.2021г. За събиране на вземането си, ищецът е подал заявление по чл.
417 ГПК. Издадената заповед за незабавно изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК. С това обосновава и правния си интерес от заявената защита. Претендира и законна
лихва върху всяко от задълженията считано от датата на подаване на заявлението. Молбата
е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен
представител адв. Г.. Исковата претенция се оспорва по основание и размер. Оспорва и да е
настъпила предсрочната изискуемост. Искането е за отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът се представлява от особен представител, чрез който отговорът на
исковата молба се поддържа.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430
ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени задължения на
ответника по договор за потребителски кредит № 1610221943277402 от 26.10.2016г.,
вземането, по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради
настъпване на предвидените в договора предпоставки за това.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 3365/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. По
делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 3365/2021г. по описа на ВРС, от което се
установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция солидарно.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по Договор
за потребителски кредит № 1610221943277402 от 26.10.2016г.; усвояване отпуснатата сума
по него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорни
възнаградителна и наказателни лихви върху просрочена главница и то в посочените от
ищеца размери; наличие на предпоставки даващи му основание да обяви вземането по
договора за изцяло предсрочно изискуемо; надлежно връчване на длъжника на изявлението
на банката за упражнено право по обявяване вземането за предсрочно изискуемо;
изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна
печалба.
2
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
На 26.10.2016г. между банката и ответника е бил сключен договор за потребителски
кредит с № 1610221943277402. По него банката е предоставила в заем на ответника парична
сума от 15472,50лева, ползвана за рефинансиране на кредит и потребителски нужди.
Крайният срок за връщане е 20.10.2023г./чл.1/, като погасяването ще се извърши на
84анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 232,01лева, с падеж двадесето число на
месеца, при първа падежна дата 20.11.2016г. и последна 20.10.2023г./чл.5.2/.
Съгласно чл. 3 усвояването на сумата следва да стане по конкретно посочена в
договора банкова сметка на кредитополучателя. В чл. 4.1 е уговорено, че за целия срок на
договора, годишният лихвен процент е фиксиран в размер на 6,80%. Общо дължимата сума
по договора е 19949,64лева. ГПР е 7,81% /чл. 4.2.1/.
Съгласно чл. 4.3 при забава в плащането на дължимите суми, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава- наказателна надбавка към лихвата в размер на 10% върху
забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. Към датата на сключване на договора размерът на лихвения процент на
обезщетението за забава е 16,80%.
В чл.5.7 страните са уговорили правото на кредитополучателя да се откаже от
договора.
Съгласно чл. 9.1 и чл. 9.2 банката има право да начислява наказателна надбавка в
случай, че кредитополучателят просрочи плащане, на която и да е вноска или част от вноска
по договора, върху забавената сума, както и едностранно да обяви всички вземания за
предсрочно и незабавно изискуеми, в случай на неизпълнение на някое от задълженията по
чл. 8- просрочие в издължаване на вноска за повече от 31дни, представяне на
неверни/неточни данни по повод сключване на договора, нецелево ползване на отпуснатите
в заем средства.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не е оспорил автентичността на така
представените документи, следва да се приеме, че процесният договор за банков кредит е
валидно сключен, а кредитополучателят е усвоил пълната отпусната му в заем сума.
Усвояването е извършено еднократно по посочената в договора банкова сметка на
ответника, което съобразно заключението на в.л и направеното осчетоводяване е станало на
27.10.2016г. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата,
следва да се счита изпълнено от момента на заверяване банковата сметка на заемателя, като
за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ / така в решение
№ 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/.
Погасителният план съдържа разбивка на анюитетната вноска по главница, лихва и
дължими такси/комисионни. В договора са разписани ясно общия размер на кредита и
условията за усвояването му. В чл. 143 ЗЗП е регламентирано, че неравноправна клауза в
договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
3
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, вкл. като налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора и позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид вида на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на
друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. В този аспект, при преценка на клаузите
на договора, съдът не констатира неравноправност на някоя от тях. В съдържанието на
самия договор е изрично отбелязан начин на формиране на договорната лихва и тази за
забава. Договорът и погасителният план е предаден на кредитополучателя, и е подписан от
него, факт който не е бил оспорен и презюмира, че преди това кредитополучателят
внимателно се е запознал със съдържанието на същите и ги приема. Липсва основание да се
приеме обратното. В случая е уговорен фиксиран лихвен процент за редовната
възнаградителна и наказателна лихва за целия срок на договора, които клаузи съобразно
заключението на в.лице са били спазвани от банката.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо
отговор на всички поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно,
въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в
счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се
установява, че сумата по кредита е била усвоена от ответника по банковата сметка посочена
в чл. 3 от договора, на която той е титуляр. Това е станало, както се посочи на 27.10.2016г.
Извършените по договора плащания касаят 38пълни погасителни вноски с падежи от
20.11.2016г. до 20.11.2019г., а от 39-та вноска с падеж 20.12.2019г. е погасена изцяло
редовна лихва и главница от 11,22лева. Последното плащане е от 07.01.2020г. Няма данни
след 05.03.2021г. да са извършвани плащания. Размерът на главницата за вноски с настъпил
падеж към дата 22.02.2021г. е 2573,16лева, а този на цялата предсрочно изискуема главница
е 6965,32лева. Размерът на възнаградителната лихва за периода 20.12.2019г. до 21.02.2021г.
е 651,67лева. Размерът на наказателната лихва изчислена за периода 20.12.2019г. до
12.03.2020г.вкл. и от 14.05.2020г. до 21.02.2021г. върху главницата с настъпил падеж към
20.01.2021г. е 252,61лева. Размерът на наказателната лихва върху предсрочно изискуемата
главница за периода 22.02.2021г. до 04.03.2021г. е 21,27лева като същата е начислявана при
лихвен процент от 10%.
В казуса, ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, за което ответникът е бил надлежно уведомен. В т.18 на ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. От
заключението на в.л. се установи, че последното плащане предхождащо датата на подаване
4
на заявлението по чл. 417 ГПК- 05.03.2021г., е извършено на 07.01.2020г., с което е погасена
частично 39-та вноска. Т.е, кредитът е бил редовно обслужван до вноска с падеж
20.11.2019г. Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-
05.03.2021г. са били настъпили предпоставките на чл. 8 и сл. от договора, и в полза на
банката е възникнало правото да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Това
право на банката е било упражнено преди подаване на заявлението. Изявената воля на
кредитора в този смисъл е достигнала до кредитополучателя, чрез надлежно връчено му
уведомление преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Връчването е извършено на
22.02.2021г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, видно от приложените документи от ЧСИ
извършил връчването. Установява се, че при връчването е спазена от ЧСИ процедурата
разписана в чл. 38- 47 ГПК. Връчването е извършвано по постоянен и настоящ адрес на
кредитополучателя. Удостоверено е трикратно посещение на адреса в рамките на месец,
едното от който е в почивен ден /16.01.2021г./, въпреки че още при него са били събрани
данни от връчителя, че лицето не живее на адреса. Залепено е уведомление по чл. 47 ГПК на
адреса при последното посещение на 08.02.2021г. Установява се още, че ЧСИ е направил
опит да открие кредитополучателя и на адреса посочен от него при сключване на договора,
както и е изискана справка от НАП за наличие на действащо трудово правоотношение. В
заключение, следва да се приеме, че кредиторът е положил всички необходими усилия по
личното уведомяване на длъжника си. Моментът, в който е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до длъжника- кредитополучател, при доказано
осъществени обективни предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Релевантна
е датата, на която изявлението на банката е достигнало до длъжника, която в случая е тази,
на която е изтекъл 14дневния срок от залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 5 ГПК по
постоянен и настоящ адрес /08.02.2021г./, т.е 22.02.2021г.
От заключението на в.л. се установи, че неиздълженият размер на главницата по
договора към датата на настъпване предсрочната изискуемост е 2573,16лева, а този на
предсрочно изискуемата главница 6965,32лева, или общо 9538,48лева. Т.е, искането за
присъждане на главницата е доказано в целия заявения размер.
Претенцията за изискуема договорна лихва по чл.4.1 от договора се заявява за
периода 20.12.2019г. до 21.02.2021г.вкл., т.е. до датата, предхождаща тази, на която ищецът
твърди, а и се установява да е настъпила предсрочната изискуемост. Тя се дължи на
основание чл. 4.1 от договора, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на
заемателя, който от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на
лихва за времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т.
е. от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен
размер. При трансформиране вземането по договора за кредит в предсрочно изискуемо
обаче, става изискуемо задължението за непогасена главница, както и начислените, но
неизплатени към момента на обявяване на предсрочната изискуемост договорни лихви,
такси и т.н. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента
на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по договор за
кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Съгласно заключението
на в.л. размерът на тази възнаградителна лихва е 651,67лева, което обосновава доказаност
на претенцията за заявения период и размер.
Наказателната лихва се претендира за периода 20.12.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от
14.05.2020г. до 21.02.2021г.вкл. в размер от 272,93лева. Дължимостта й е уговорена в чл. 4.3
за просрочие в изплащането на главницата и лихва. Лихвеният процент на тази неустойка е
5
16,80%. Установено е, че е налице забава в плащанията, доколкото ответникът е
преустановил редовното /цялостното и в срок/ погасяване на дължимите вноски по
погасителен план и последната пълна платена вноска по погасителния план е тази от
20.11.2019г. Съобразно заключението на в.л. размерът на наказателната лихва за този
период е 252,61лева начислена върху главницата с настъпил падеж към датата на обявяване
предсрочната изискуемост. Затова и тази претенция следва да бъде уважена до размера от
252,61лева и отхвърлена за разликата до пълния заявен от 272,93лева.
Съобразявайки ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, считано от
22.02.2021г. по договора се дължи само законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането върху просрочената главница. От
заключението на в.л. стана ясно, че обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху предсрочно изискуемата главница от 6965,32лева за периода 22.02.2021г. до
04.03.2021г. е 21,27лева. Исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.
Плащане на така установените по размер задължения ответникът не е твърдял, нито
се събраха доказателства в този смисъл.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 05.03.2021г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 321,85лева доплатена дължима държавна такса, 500лева за ССчЕ, 1000лева
за възнаграждение на особен представител и 150лева юк. възнаграждение. На основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 150лева.
Или общо размерът на разноските става 1971,85лева. Съобразно уважената част от исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1968,03лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направените там разноски
са в размер на 259,41лева за платена ДТ и юк. възнаграждение. Съобразно уважената част от
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 258,91лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Кей Би Си Банк България“ /с предишно наименование „Райфайзенбанк България”
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Никола
Вапцаров № 55 съществува вземане срещу ответника БЛ. Й. Р., ЕГН ********** с
постоянен адрес **** за сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 191/08.03.2021г. по ч.гр.д. № 3365/2021г. по описа на
ВРС, както следва: 9538,48лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № 1610221943277402 от 26.10.2016г., от която 2573,16лева редовно
падежирала главница за периода 20.12.2019г. до 20.01.2021г. и 6965,32лева предсрочно
изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда 05.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
651,67лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода
20.12.2019г. до 21.02.2021г.вкл.; 252,61лева представляваща обезщетение за забава върху
редовно падежиралата главница от 2573,16лева начислено за периода 20.12.2019г. до
21.02.2021г.вкл. /с изключение за периода 13.03- 13.05.2020г./; 21,27лева, представляваща
изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на
6
6965,32лева начислено за периода 22.02.2021г. до 04.03.2021г. вкл., на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва по чл. 4.3 за разликата над
присъдената сума от 252,61лева до пълния заявен размер от 272,93лева, на основание чл. 422
ГПК.
ОСЪЖДА БЛ. Й. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес **** да заплати на „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк България” ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55
сумата от 1968,03лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА БЛ. Й. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес **** да заплати на „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк България” ЕАД/, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55
сумата от 258,91лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 3365/2021г.
по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7