№ 6554
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110132252 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД от С,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от В Т,против П. В. Х.,ЕГН **********,с адрес С,с искане
да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 5176,90 лева,представляваща
главница за вода и ВиК услуги за периода 16.05.2016 г. до 11.05.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на вода и предоставяне на ВиК
услуги за имот,находящ се в .....,при което ответникът е задължен да заплаща
стойността на доставени вода и ВиК услуги в предвидения според общите
условия срок. Ищецът поддържа,че в периода 29.07.2014 г. до 11.05.2021 г. в
имота е живял ответникът Х.,поради което ответникът е пасивно легитимиран
да заплаща водата и предоставените ВиК услуги. В исковата молба се сочи,че
претендираните суми представляват такива за реално доставени количества
вода и предоставени ВиК услуги. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид подадено от ответника възражение е налице правен
интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли
съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът П. В. Х. в подаден писмен отговор оспорва исковата
претенция като твърди,че не отговаря за заплащане на водата и
предоставените ВиК услуги,защото не е нито собственик,нито носител на
вещно право на ползване върху имота. Оспорва се съществуването на
1
договорно правоотношение между страните. При условията на евентуалност е
формулирано възражение за погасителна давност. Ответникът моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление от 11.10.2022 г. С претендира от П. В. Х. сумата от
5176,90 лева главница за вода и ВиК услуги,начислени за периода 16.05.2016
г. до 11.05.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 55168/2022
г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са по делото общи условия на С.
Според справка от Агенцията по вписванията ..... на ..... в ..... на ..... е
собственост на Р В.а Х.а на основание договор за дарение,сключен на
29.07.2014 г. с Н Х.а и В Х..
Представени са фактури,издадени от С с получател П. В. Х..
Установява се,че на 19.05.2021 г. Р В.а Х.а е поискала откриване на
партида при С за недвижим имот в .....,.....,..... в ......
Видно от решение от 25.01.2017 г.,постановено по гражд.дело №
58857/2014 г. по описа на СРС,88 състав,е признато за установено спрямо П.
В. Х.,че собственик на ..... на ..... ..... на ..... е Р В.а Х.а и П. В. Х. е осъден да
предаде владението върху недвижимия имот. Решението е влязло в сила на
09.12.2020 г.
С решение от 28.03.2018 г.,постановено по въззивно гражд.дело №
6776/2017 г. по описа на СГС е обезсилено решение на СРС,47 състав и е
прекратено производството по иск,предявен от П. В. Х. срещу Р В.а Х.а за
признаване за установено,че ищецът е придобил по давност две стаи,както и
общо ползване на кухнята,североизточните помещения и избените
помещения. Решението е влязло в сила на 27.02.2019 г.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
начислените суми са определяни на база поради изтекла валидност на
метрологичната проверка или нарушена цялост на пластмасова пломба на
холендъра,начислената стойност е 2102,003 куб.м. за потребление на клиента
в имота и 44,478 куб.м. за общо потребление,които са на стойност 5176,90
лева,цената е формирана при прилагане утвърдената от КЕВР цена,няма
извършени плащания за процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който ищецът следва да проведе доказване дали съществува вземането,за
което е издадена заповед за изпълнение,ако длъжникът е подал възражение
или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
2
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да
проведе доказване,че между страните съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на вода и ВиК услуги,да докаже вземането си по
размер,а при установяване на тези предпоставки в тежест на ответника е
възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни задължения
или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се
счита предявен на 11.10.2022 г.
Софийският районен съд намира,че от събраните в хода на
производството доказателства не може да бъде направен извод,че между
страните съществува договорно правоотношение,което означава,че липсва
материалноправна предпоставка за уважаване на иска,респективно искът
подлежи на отхвърляне. В тази насока съдът счита,че следва да бъде
отбелязано,че доводът,че ответникът Х. няма качеството потребител на вода и
на ВиК услуги е въведен своевременно още с подаване на възражението по
чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение,поради което и е
възложено в тежест на ищеца да докаже съществуване на договорно
правоотношение,каквито указания съдът изрично е дал с постановяване на
определението по чл.140 от ГПК,както и е указал,че не се ангажират
доказателства относно притежавано право на собственост или вещно право на
ползване. Легалната дефиниция на понятието потребител,регламентирана
съгласно § 1,т.2 от ДР на ЗРВКУ предвижда,че потребител е собственикът
или носителят на вещно право на ползване върху имота. Съгласно чл.2,ал.1 от
общите условия на дружеството доставчик С потребител на ВиК услуги е
собственикът или носителят на ограничено вещно право върху имота,а ал.3
допуска потребител да е лице – наемател,т.е. лице,което се намира в имота на
облигационно основание,ако собственикът с писмена декларация изрази
съгласие това лице да бъде потребител за определен период от време. Това
означава,че договорното правоотношение възниква със собственика или
ползвателя на имота,както и може да възникне с лицето,което се намира в
имота на облигационно основание,ако собственикът на имота е изразил
съгласие договорното правоотношение да възникне с ползвателя на
облигационно основание. В настоящия случай от събраните в хода на
производството доказателства се установява,че ответникът Х. не притежава
нито право на собственост,нито право на ползване,а не е реализирана и
хипотеза,при която да се счита,че ответникът осъществява фактическа власт
върху имота на облигационно основание,при която със съгласието на
собственика да се счита,че е възникнало договорно правоотношение с
ищцовото дружество. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че според справката от Агенция по вписванията,както и от
подаденото заявление от Р Х.а собственик на имота,считано от 29.07.2014 г. е
именно Р Х.а,а и от представено съдебно решение се установява,че е уважена
искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС,предявена от Р Х.а срещу
ответника Х.. С оглед това,че анализът на доказателствата по делото сочи
еднозначно,че ответникът Х. не е потребител на вода и ВиК услуги,т.е. не е
възникнало договорно правоотношение с ищеца,това дава достатъчно
3
основание за отхвърляне на предявения иск. Диспозитивното начало на
гражданския процес задължава съда да разгледа исковата претенция на
заявеното от ищеца основание. С предявяване на исковата претенция ищецът
претендира паричната сума на договорно основание като се позовава на липса
на изпълнение на задължението за заплащане стойността на вода и ВиК
услуги. Когато не бъде доказано,че договорно правоотношение
съществува,искът за реално изпълнение на договорно задължение подлежи на
отхвърляне. Дори да бъдат възприети твърденията на ищеца,релевирани в
исковата молба,че ответникът Х. е живял в имота в периода 2016 – 2021
г.,това не променя извода,че исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Както беше посочено,договорно правоотношение възниква или със
собственика,или с носителя на вещно право на ползване,или с наемателя,ако с
писменото съгласие на собственика договорът се счита възникнал с
наемателя. В конкретния случай от представеното по делото и влязло в сила
съдебно решение,постановено по искова претенция с правно основание чл.108
от ЗС,може да бъде възприето,че ответникът не е доказал да има основание да
осъществява фактическа власт върху имота. С оглед това,че за възникване на
договорното правоотношение не е от значение от кое лице се осъществява
фактическа власт върху имота,а има значение притежавано право на
собственост или вещно право на ползване,съдът намира,че предявеният иск за
изпълнение на договорно задължение следва да бъде отхвърлен като
недоказан по основание.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,предявен от С,ЕИК .....,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от В Т,против П. В. Х.,ЕГН **********,с адрес
С,за признаване за установено,че съществува вземане в размер от 5176,90
лева ( пет хиляди сто седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки
),представляваща главница за вода и ВиК услуги за периода 16.05.2016 г. до
11.05.2021 г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 55168/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4