РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100500051 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, срещу решение
№3970/08.11.2024г., постановено по гр.д. № 3545/2024 г. на ВРС, в частта, с
която въззивникът е осъден да заплати на В. К. В., ЕГН **********, с адрес
******, разликата над 3567.69 лева до 4545,79 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „БМВ 728“, с рег. №
******, при настъпването на застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на 19.02.2024 г. на
път 208 посока от гр. Айтос към гр. Варна, причинено по вина на водача на
л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № ******, застрахован при ответника, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 22.03.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано в
обжалваната част. Поддържа се, че съдът е определил обезщетението при
условията на тотална щета, но без да приспадне стойността на запазените
части, за която е бил длъжен да събере служебно доказателства относно
размера на претенцията, което е довело до неоснователно обогатяване на
увредения с т.нар. „ползи от вредите“. След като увредените детайли са
1
описани в опис-заключението по щета, следва да се приеме, че всички
останали са годни за ползване и са останали като актив в имуществената
сфера на ищеца. Досежно началния момент на законната лихва се поддържа,
че е приложима нормата на чл.390, ал.1 от КЗ, а не чл.429 от КЗ, както е приел
съдът, поради което претенцията се оспорва за периода преди представяне
пред застрахователя на доказателства за дерегистрация на автомобила.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва жалбата. Поддържа, че възражението за приспадане на
запазените части е преклудирано, тъй като в отговора на исковата молба
липсва позоваване на тотална щета, нито са изброени поименно подлежащите
на остойностяване запазени части. След завеждане на претенцията
автомобилът е бил на разположение при ответника, който е извършил оглед,
описал е увредените детайли и е имал възможност да опише неувредените
такива. Ответното дружество разполага с експерти, които биха могли да
определят както стойността на ремонта на автомобила, така и пазарната му
стойност. В случая липсват доказателства за действително съхранени детайли,
които могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани
резервни части, за да се обоснове придобиване на ползи за ищеца. Ответникът
не е провел доказване в тази насока, поради което същият не следва да черпи
права от собственото си бездействие. Репликира доводите в жалбата досежно
началния момент на законната лихва по съображения от чл.18а, ал.2, т. 1 от
Наредба I-45 от 24.03.2000г., която предвижда дерегистрация при представено
удостоверение от застрахователя за тотална щета, каквото в случая ответникът
не е издал. Напротив, становището му по предявената извънсъдебна
претенция е било за липса на тотална щета, поради което е изплатено
обезщетение за частични вреди по експертна оценка. По този начин с
поведението си ответникът сам се е поставил в забава за заплащане на
обезщетение, респективно то се дължи без допълнителни условия.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен от В. К. В. срещу „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на
сумата от 4545,79 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. „БМВ 728“, с рег. № ******, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, а именно при ПТП на 19.02.2024 г. на път 208 посока от гр.
Айтос към гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег.
№ ******, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2024 г. около 15,30 часа на път
208 58 км + 500 м. на разклона за с. Трънак собственият на ищцата автомобил
„БМВ 728“, с рег. № ****** бил блъснат от лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег.
№ ******, управляван от Х.Х., който при наличие на пътен знак Б2 - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не пропуснал движещия се по
пътя с предимство автомобил на ищцата, навлязъл на път 208 и го блъснал. За
настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като
посетили мястото на ПТП съставили протокол за ПТП с № 1838527, като в
2
него за виновен посочили водача на лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. №
******. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата
на събитието. Поддържа, че на 20.02.2024 г. е уведомил застрахователя за
събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е
съставен опис на щетите с вписани следните увреждания: предна броня,
лайсна предна броня лява, лайсна предна броня лява, калник преден ляв,
подкалник ПВЦ преден ляв, дюза за фар лява, фар за мъгла преден ляв, основа
преден калник ляв, кутия въздушен филтър, шенкел преден ляв, амортисьор
преден ляв, носач преден ляв длн заден, носач преден ляв, защитна кора под
ляв фар, решетка преден капак лява, емблема преден капак, рог преден ляв,
капачка дюза десен фар, тампон двигател преден десен и конзола двигател.
Излага, че изплатеният от застрахователя размер на обезщетението от 2357,67
лева не репарира в пълен размер претърпените вреди, които възлизат на 5200
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния автомобил, настъпването на процесното ПТП и неговият
механизъм, както и обстоятелството че е подадено уведомление за щета, по
което е образувана преписка № 43080312400266. Твърди, че в уведомлението
ищецът е избрал начин на определяне на размера на обезщетението по оценка
на застрахователя. Определената сума от 2357,67 лв. е преведена на
собственика на автомобила на 19.03.2024 г., срещу която при застрахователя
не е постъпило възражение. Оспорва предявения иск по размер и твърди, че
претендиратата от ищцата сума не отговаря на средните пазарни цени за
отстраняване на настъпилите вреди. Оспорва извършването на ремонт на
процесния автомобил, съотв. заплащането му.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство,
е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
3
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
По отношение на фактическото основание на иска спорът не е пренесен
пред настоящата инстанция. Влязлото в сила решение в необжалваната му
част е формирало сила на пресъдено нещо досежно правопораждащия
фактически състав и по-конкретно досежно наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, механизма на ПТП, вида на
претърпените вреди и изплатеното извънсъдебно от застрахователя
обезщетение в размер на 2357,67 лева.
Спорът пред настоящата инстанция е изцяло правен и се свежда до
приложимия алгоритъм за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Дали приложима е възстановителната или действителната стойност е
правен въпрос, който касае размера на претенцията, поради което съдът дължи
служебна преценка на основание чл.162 от ГПК. По изложените съображения,
противно на твърденията на въззивника, възражението за тотална щета не се
преклудира в срока по чл.131 от ГПК, доколкото това е въпрос относим не към
основанието, а към размера на иска, за който съдът следи служебно.
За определяне на действителната и възстановителната стойност в
първата инстанция е допусната САТЕ, от заключението на която се
установява, че към момента на ПТП средната пазарна цена на автомобила е в
размер на 8464.80 лева, стойността за ремонта възлиза на 6903.46 лева, а без
участие на официалните сервизи – 6224.56 лева. И в двата случая
възстановителната стойност надхвърля действителната с повече от 70%.
Изложеното обуславя извод за наличие на тотална щета по смисъла на
чл.390, ал. 2 от КЗ, доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70% от действителната стойност на автомобила към датата на
събитието.
Следователно при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика
разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната
стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените части.
Когато разходите за ремонт доближават или надвишават себестойността на
самото имущество, извършването им е икономически неизгодно. В случая
възстановителната стойност надхвърля действителната стойност на
застрахованата вещ, което налага ограничаване на отговорността на
4
застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след
приспадане на остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.нар.
“ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не
се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл.51 ал.1 ЗЗД/.
За целта във въззивната инстанция е допуснато провеждането на
допълнителна САТЕ, която остойностява запазените части на 779.80 лева,
представляващи стойността при предаване за скрап в пункт за вторични
суровини. Според вещото лице това е единствената гарантирана реализация
на запазените части, доколкото по данни на проучени разкомплектоващи
компании понастоящем липсва интерес към изкупуване на процесния
автомобил в целокупно състояние, а определяне на точна стойност на всеки от
запазените детайли към момента на застрахователното събитие не е възможно.
Вещото лице посочва, че не може да се ангажира с мнение, че всички
неописани в опис-заключението като увредени части, детайли и възли, са
здрави и годни за последваща реализация. За да се определи точната стойност
на употребяваните резервни части, е нужно не само тяхната визуална
проверка, но и проверка на техническото им състояние, което включва
изпробване на тяхната функционалност. Това може да е свързано с монтажа
им на технически изправен автомобил. Стойността на резервните части при
реализацията им като „втора употреба“ зависи и от степента на търсене на
конкретните резервни части и на разпространението на конкретната марка и
модел автомобил в конкретната конфигурация. По изложените съображения
вещото лице е дало отговор, че потенциално запазените части, определени по
метода на изключването извън тези, които са увредени, към настоящия момент
са с ориентировъчна пазарна стойност 2246.40 лева, но е категорично, че
последната е хипотетична и не може да се приеме за меродавна. Посочената
сума не включва стойността на труда за демонтаж на тези части и
изпробването им, както и разходи за съхранението им (складови площи), за
транспорт до куриерски офиси за изпращане и разходи за труд по продажбата
им. Липсва яснота и дали всички части някога ще могат да се продадат, което
зависи от конкретната конюнктура при търсенето и предлагането. Отделно от
изложеното определянето на пазарната стойност е възможно само към
настоящия момент, тъй като при употребяваните части няма стандартни
ценоразписи, няма регулация на автомобилопроизводителите и
производителите на части и в повечето случаи цените се определят по
договорки и могат да варират драстично в рамките на дни.
По изложените съображения съдът намира, че застрахователното
обезщетение следва да бъде определено в размер на 7685 лева, като от
пазарната оценка на автомобила в размер на 8464.80 лева се приспадне
стойността на запазените части в размер на 779.80 лева, на колкото възлиза
единствено доказаната с точност стойност на ползите от вредите. След
приспадане на вече платеното от застрахователя обезщетение в размер на
2357,67 лева, се получава остатък от 5327.33 лева. С оглед диспозитивното
начало искът се явява основателен до пълния претендиран размер от 4545.79
лева.
По отношение на претенцията за законна лихва съдът съобрази, че
съгласно чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета, застрахованият следва да представи доказателства на
5
застрахователя за прекратяване на регистрацията на МПС. Основанието обаче
за издаването на такова удостоверение, съгласно чл.18а, ал.7 от НАРЕДБА №
I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е
лиценцираният застраховател да е изпратил уведомление до Гаранционния
фонд за взето решение за изплащане на тотална щета. В случая
застрахователят не оспорва наличието на тотална щета, въпреки това не е
подал уведомление до Гаранционния фонд. С това си бездействие препятства
дерегистрацията на процесния мотоциклет на това основание, респективно
заплащане на застрахователното обезщетение. Следователно застрахователят
е в забава в изпълнение на своите задължения и не може да бъде освободен от
последиците на същата. По изложените съображения законната лихва следва
да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба
Поради идентичност в крайните изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
в размер на 480 лева с вкл. ДДС, представляваща заплатен адвокатски
хонорар. Възражението на въззивника за прекомерност на възнаграждението
се явява неоснователно, доколкото е определено в минимума по Наредба
1/09.07.2004г.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3970/08.11.2024г., постановено по гр.д.
№ 3545/2024 г. на ВРС, в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
89 Б, е осъден да заплати на В. К. В., ЕГН **********, с адрес ******,
разликата над 3567.69 лева до 4545,79 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. „БМВ 728“, с рег. № ******, при
настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на 19.02.2024 г. на път 208
посока от гр. Айтос към гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а. „Хонда
ЦРВ“, с рег. № ******, застрахован при ответника, ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 22.03.2024 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, да заплати
на В. К. В., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 480 лева,
представляваща сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
6
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на
ищеца суми на основание чл.236, ал.1, т. 7 от ГПК е с IBAN ******.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7