Р Е Ш Е Н И Е
№…………
17.02.2021 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТИ ЯНУАРИ две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: ………………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 981 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260457/11.11.2020
г., Плевенски районен съд по гр. дело № 2873/2020г. по описа на същия съд е осъдил С.П.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на В.С.П.,
ЕГН **********,*** издръжка в размер на по 160,00 лв. месечно, считано от
влизане в сила на решението, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, като отхвърлил иска за разликата над 160,00лв. месечно до предявения размер от 250лв
месечно, на основание чл.144 СК.
Осъдил на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК С.П.П., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати в полза на Плевенски районен съд сумата от 230,40лв. представляваща
дължима държавна такса по предявения иск.
Постъпила
е въззивна жалба от В.С.П. срещу постановеното решение от Плевенски районен съд
в частта му, в която е отхвърлен предявения иск до претендираната сума от 250.00
лева, както и от началната дата от която се дължи издръжката – „от датата на
влизане в сила на решението“. В нея се правят оплаквания, че неправилни са
изводите на съда относно разпределението на тежестта на издръжката между
двамата родители. Твърди се, че майка й следва да поема по-голяма част от нея,
независимо, че има онкологично заболяване. Не приема, че баща й – въззиваемият П.
отделя средства за лечението на втората си съпруга, но не желае да заплаща
издръжка на децата си. Твърди, че като ученичка, макар и навършила 18 години
има необходимост от повече средства за издръжка, а да задоволява ежедневните си
потребности и то в минимален аспект. Необходими са й повече средства за учебни помагала,
лечение и т.н. Счита поведението му за безотговорно и небащино, тъй като не
желае да осъществява контакт с нея и брат й. Наведени са редица емоционални и
житейски аргументи, отново в подкрепа на тезата, че така определената издръжка
е недостатъчна. В заключение моли съда да отмени решението на първата инстанция
в отхвърлителната му част и да постанови друго по същество на спора, с което да
уважи иска в пълния му предявен размер от 250лв., както и да присъди
издръжката, считано от датата на навършване на пълнолетие, тъй като и исковата
молба е подадена своевременно на 09.07.2020г.
Срещу така
подадената въззивна жалба от В.С.П. е постъпил писмен отговор от С.П.П.. В него
излага становище, че жалбата е неоснователна. Навежда доводи, че също е осъден
да заплаща и издръжка в размер на 60лв. месечно на дсругото си дете А. П.. Моли
Окръжния съд, да потвърди обжалваното решение.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
В
настоящето делото е предявен иск по чл.144 от СК. Тази разпоредба предвижда,
че: “Родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.“
По така
предявения иск безспорно е установено, че В.С.П. е дъщеря на въззиваемия С.П..
Безспорно е, че същата е навършила пълнолетие на 08.07.2020г. Не се спори, че
учи в среднообразователно училище и това се установява от представения
официален документ. При това положение задължение на двамата родители е да я
издържат. Издръжката обаче се дължи само при положение, че не съставлява
особено затруднение. Т.е. в случая не е налице безусловност на дължимостта на
издръжката, нито на нейния размер, като предмет на доказване в този иск са
както нуждите на учащия навършил пълнолетие, така и възможностите на родителя
от когото се търси издръжка да я дава без особени затруднения.
Установява се от Служебна бележка №РД24-518/09.07.2020 г., че
ищцата по делото е ученичка в 12 Г клас за учебната 2020/2021 г. в ПГТ „***“
гр. Плевен.
От приложеното по делото Удостоверение №57/31.07.2020 г. на *** се
установява и какви са трудовите доходи на ответника за една година преди датата
на предявяване на исковата молба – около средно 504лв. месечно, т.е. в размер
на МРЗ.
Видно
от експертно решение на ТЕЛК №264/28.01.2020 г., от което се установява, че
съпругата на ответника Людмила П. е с 95 % ТНР с чужда помощ.
Установява се от представената Етапна епикриза и медицинска документация за
детето В.П., че тя страда от множество заболявания, които датират още от 2009г.
и понастоящем, за които са закупувани медикаменти и правени разходи за лечение,
като същите са в значителни размери. Пред настоящата инстанция са представени
отново писмени доказателства за провеждано лечение със скопъструващи лекарства.
Въззиваемия е
съдружник в „***” ООД и едноличен собственик на капитал на „***” ЕООД, като видно
е от приложените декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., че за финансовите
2018г. и 2019г. е декларирал, че дружествата не са осъществявали дейност.
Налице и признание
на въззиваемия за налично недвижимо имущество - че майка му му дарила
апартамент, запазвайки си правото на ползване, както и със съпругата му
притежават къща и дворно място в с.***. Притежавал и МПС - микробус, произведен
1991г.
Представена като доказателство по делото е и декларация по чл.83, ал.2 ГПК, с която ответникът декларира, че получава заплата в размер на 550 лева; че
има сключен граждански брак и съпругата му получава пенсия в размер на 290
лева; че притежава автомобил и апартамент в гр. Плевен и къща в с. ***; че
съпругата му страда от заболяване, изискващо разходи в размер на 600 лева
месечно.
Преценявайки така относимите към този иск факти, съдът приема следното от
правна страна:
Според трайно
установената съдебна практика, включая задължителна такава, издръжката чл. 144 от СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима
по чл. 143 от СК
на ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е от една страна,
навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата
им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга
страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че
само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може
да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 от СК. Родителят отговаря по чл. 144 от СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и
друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал. 2
и 3 СК, защото
задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на
родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват
условия на живот, необходими за развитието им. Задължението за издръжка към
непълнолетно дете, когато родителят има и такова, е безусловно и с предимство
пред това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне
възможностите на родителя да дава издръжка и на последното. Когато обективно
родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете
издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по
смисъла на чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото, доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот
на задълженото лице.
В настоящия случай,
се установи, че ищцата е на осемнадесет навършени години и продължава
образованието си във средно учебно заведение, редовна форма на обучение, което
е основание да се приеме, че има право да претендира издръжка от родителите си
при условията на чл. 144 от СК, при наличие на другите две кумулативно изискуеми предпоставки, а
именно невъзможност да се издържа от доходите и имуществото си и възможност на
родителите да й дават издръжка без това да съставлява особено затруднение за
тях.
По делото няма
представени доказателства въззивницата да реализира собствени доходи или да
притежава имущество, от което да се издържа.
Въззиваемият
реализира средно месечен нетен доход по трудово правоотношение в размер на 550
лева /според неговите признания/. Също така е собственик на апартамент в гр.Плевен,
на селска къща и микробус. Има и задължение към друго пълнолетно дете /брата на
въззивницата/, в размер на 60.00 лева месечно.
Съобразно
възрастта, пола й, здравословното състояние и обстоятелството, че се обучава в същия
град, съдът намира, че средствата необходими за задоволяване нуждите на ищцата
възлизат в размер на 500лева на месец. Предвид това и изложеното по-горе,
приема, че доходите й и притежаваното от нея имущество не са достатъчни за
покриване на месечната й издръжка.
Що се отнася до
възможността на въззиваемия да заплаща издръжка на ищцата, без това да
съставлява особено затруднение за него, като съобрази доходите на ответника, от
които следва да се приспадне размерът на задължението към другото пълнолетно
дете, намира, че същият би могъл да предоставя като издръжка на пълнолетната си
дъщеря, без това да му е в тежест, сумата от 160. 00 лева месечно, за която
исковата претенция е основателна и следва да се уважи. Съдът отчита и факта, че
С.П. следва да подпомага финансово и лечението на съпругата си.
Присъденият
размер на издръжката се дължи от датата на завеждане на исковата молба – 09.07.2020
г. докато ищцата продължава обучението си, но не повече от навършване на 20-годишна
възраст, с падеж на задължението 5-то число на съответния месец.
В останалата
част, за разликата до пълния размер от 250. 00 лева искът се явява
неоснователен, поради факта, че посочената сума би създала затруднение за въззиваемия
да задоволява нуждите от издръжка на другото си пълнолетно дете и собствените
си потребности.
Ето защо, за
сумата над 160. 00 лева месечно исковата претенция следва да се отхвърли.
Ето защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на Плевенски районен съд в частта му, в която е отхвърлен
предявения иск до претендираната сума от 250.00 лева, е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
В
частта относно началната дата на дължимост на присъдената издръжка решението е
неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по
същество на спора, с което да се уважи претенцията, като сумата от 160лв. си
дължи, считано от 09.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
осн. чл.271 от ГПК Решение № 260457/11.11.2020 г., Плевенски районен съд по гр. дело №
2873/2020г., в частта, в която е осъдил С.П.П., ЕГН ********** с адрес *** да
заплаща на В.С.П., ЕГН **********,*** издръжка в размер на по 160,00 лв.
месечно, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на В.С.П., ЕГН **********,***
издръжка в размер на по 160,00 лв.
месечно, считано от 09.07.2020г. – датата на подаване на исковата
молба до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 260457/11.11.2020 г., на Плевенски районен съд по гр.
дело № 2873/2020г., в останалата му обжалвана част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: