Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 23.10.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 1020/2020 г. по описа на ПзРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „и.***“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление с. Д., ул. „***“ №4, представлявано от
управителя М.И. К.а, против Наказателно постановление № 5210276-F553399 от 30.06.2020 г. на Директор на Офис за
обслужване Пазарджик към ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до нарушение на материалния закон, тъй като не било
налице виновно поведение, алтернативно се излага становище, че случаят е
маловажен, като се иска отмяна на НП.
За
дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се явява законовия му
представител, но се представлява от процесуален такъв, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излагайки аргументи пледира за отмяна на НП. Не се
претендират разноски.
За въззиваемата страна-
АНО, редовно призована не се явява законовия и процесуален представител. По
делото е депозирано кратко становище по същество, в което са изложени аргументи
за обоснованост и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, при извършена след 14.05.2020 г. служебна проверка в
ТД на НАП Пловдив, офис за обслужване Пазарджик от св. М.М., в качеството й на
инспектор по приходите, при която било установено, че „и.***“ ЕООД с. Д., като
регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на Справка-декларация за
ДДС в законоустановения до 14.05.2020 г. за данъчен период от 01.04.2020 г. до
30.04.2020 г.информация за отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник
за продажбите“ за същия данъчен период на магнитен/оптичен носител и копия от
тях. Поради тази причина до управителя на дружеството била
изпратена покана с изх. № 9478/15.05.2020 г. (л.12), за явяване за съставяне на
АУАН. Поканата била връчена лично на управителя К.на 26.05.2020 г. по пощата,
видно от известие за доставяне (л.13). Информацията от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“
данъчен период 01.04.2020 г.- 30.04.2020 г. била подадена в Офис за обслужване
гр. Пазарджик към ТД на НАП Пловдив на 10.06.2020 г. и въведена с вх. №
13001711979/10.06.2020 г., т.е. със закъснение от 27 дни.
Така установеното от св. М. представлявало нарушение на чл.125 ал.3 и ал.5
от ЗДДС, поради което тя съставила срещу дружество „и.***“ ЕООД с бл. № F 553399/12.06.2020 г. в присъствието на управителя му М.К.а, на която бил
предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на съставения АУАН на 30.06.2020 г. било издадено обжалваното
НП, връчено лично на управителя на санкционираното дружество по пощата на
03.07.2020 г., видно от известие за доставяне (л.9). Жалбата против НП била
подадена чрез АНО до съда по пощата на 09.07.2020 г., което се установява от
пощенското клеймо на плика (л.8), поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. М.М. и св. Д.К..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата и
становищата на страните доводи, но и като е задължен да извърши цялостна
служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното
наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество съдът е
задължен да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи. Проведеното против дружеството-жалбоподател
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в
съответствие с разпоредбите на ЗАНН. В това производство при съставяне на акта
и издаване на процесното наказателно постановление са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН,
като не са допуснати нарушения на процесуалния закон.
На следващо място от показанията на св. М. се
установява безспорно, че след извършена от нейна страна проверка в регистрите
на НАП е установила, че след изтичане на законоустановения срок до 14.05.2020
г. за подаване на информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и
„Дневник за продажбите“ за м. април 2020 г. на оптичен/магнитен носител и копия
от тях, дружеството не е подало такава. От показанията на свидетелите става
ясно, че дружеството-жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС през процесния период,
не е извършвало търговска дейност през този и предходни данъчни периоди на 2020
г. и отчетните му регистри, както и справките-декларации за тези периоди са с
нулеви стойности. Отчетните регистри за данъчния период 01.04.2020 г. до 30.04.2020
г. са подадени на 10.06.2020 г. Тези факти не се оспорват и от двете страни.
От показанията на св. К.- съпруг на управителя на
дружеството-жалбоподател, се установява, че дружеството, представлявано от
съпругата му се обслужвало в онзи период от счетоводна кантора и по конкретно
от счетоводителя С.А., с която дружеството е имало сключен договор и същата е
имала пълномощия да представлява дружеството в това число и в отношенията му с
НАП, за което са представени Удостоверение и справка от общия регистър на
нотариус С.Д. (л.51-52). Св. К.посочи в показанията си, че С.А. е имала
задължението всеки месец да подава СД и отчетни регистри пред НАП, независимо
дали за месеца й е заплатена услугата от дружеството, тъй като управителят имал
уговорка за заплащане на счетоводните услуги и впоследствие за няколко месеца.
Свидетелят посочи още, че едва след като съпругата му е получила покана от НАП
за съставяне на АУАН, е потърсила А. и от близките й е разбрала, че е починала.
Последното обстоятелство се установява и от приетия по делото Препис-извлечение
от Акт за смърт (л.49). В този смисъл е и депозираното от управителя М.К.обяснение
пред органа по приходите (л.14). Св. К.посочи също, че веднага след получаване
на счетоводните документи, съпругата му е ангажирала друг счетоводител, който е
подал СД и отчетните регистри за отчетния период м. април 2020 г. Последното
обстоятелство се установява и от приетите по делото СД и Уведомление за
приемане на СД и дневник за покупки и дневник за продажби (л.10-11).
При така установеното, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като
дружеството е санкционирано за маловажен случай на нарушение. Съображенията на
съда са следните:
Към процесния
период дружеството-жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС лице, поради което
е имало задължение да води отчетни регистри „Дневник
за покупките“ и „Дневник за продажбите“ по
чл.124 от ЗДДС и да подава ежемесечна
информация на магнитен/оптичен носител и копия за тях, до 14-то число на
следващи месец съгласно чл.125 ал.5 във вр. с ал.3 от ЗДДС. По делото безспорно
се установи, че тази информация за месец април 2020 г. е подадена след
законоустановения срок- 14.05.2020 г. Като не е изпълнило задължението си за
надлежно деклариране на търговската си дейност в срок, дружеството-жалбоподател
е осъществило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие.
След като не е изпълнило задължението до законоустановения срок, нарушението е
извършено на следващия ден, т.е.- на 15.05.2020 г.
С нормата на чл.179 от ЗДДС са инкриминирани различни
форми на изпълнително деяние- неподаване на декларация или отчетни регистри по този закон и
неподаване в срок. Процесната форма на неизпълнение с най-нисък интензитет
застрашава обществените отношения за своевременно и точно отчитане чрез
подаване на декларации и отчетни регистри от задължените лица, с оглед
определяне на финансовия им резултат и дължимия за внасяне или възстановяване данък.
Независимо, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна
съгласно чл.83 от ЗАНН, с оглед спазване на конституционния принцип за
равенство пред закона, за да не се получи неравнопоставено третиране на
правните субекти за едно и също по вид нарушение, при преценката относно
обществената опасност на конкретното деяние следва да се отчете, че то е
извършено за първи път и не е съществувала реална опасност от засягане на
защитените обществени отношения, тъй като задълженото лице не е осъществявало
търговска дейност не само през процесния период, но и преди това, няма никакъв
търговски оборот, нито е дължало данък. Независимо че не е имало търговски
оборот, дружеството не е подлежало на задължителна дерегистрация по смисъла на
чл.107 от ЗДДС. Освен това отчетните регистри, както и СД, са подадени в
рамките на 27 дни (по-малко от 1 месец) от изтичане на законоустановения срок
за подаването им. Отчетоха се и изложените от страна на въззивника обективни
причини за неподаването на регистрите и СД, които съдът напълно приема, предвид
изрядността на задълженото лице до момента, а и от друга страна тези
обстоятелства се подкрепиха от обективни доказателства по делото.
Поради изложеното до тук, настоящият съдебен състав
приема, че конкретното деяние, въпреки че формално осъществява признаците на
административно нарушение съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН, представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Задължението на органите по
приходите да регистрират нарушението чрез съставяне на АУАН не освобождава
наказващият орган от задължението му да прецени конкретната обществена опасност
на деянието, която в случая е малозначителна, поради което
дружеството-жалбоподател следва да бъде освободено от налагане на наказание,
като бъде предупредено чрез законовия представител
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще бъде наложено
административно наказание.
Допълнителен аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че дружеството е внесло изискуемата справка декларация
доброволно, преди органите на данъчната администрация да са установили
извършеното нарушение и съставили АУАН. При преценката за маловажност на случая
е без значение, че нарушението е формално, тъй като общата разпоредба на чл.28
от ЗАНН е приложима за всички видове нарушения, като с оглед конкретните
обстоятелства следва да се прецени, дали деянието поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 112/82 г. ОСНК на ВС и
т.8 от ППВС № 3/1982 г.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на въззиваемата страна, че дружеството следва да бъде санкционирано, тъй като
имало задължения към НАП. Вярно е, че към 25.06.2020 г., съгласно справката за
общите задължения към тази дата (л.15-26), дружеството е имало задължения към
НАП, но няколко дни по-късно- към 06.07.2020 г., съгласно справката от
регистрите на НАП към посочената дата (л.7) дружеството няма задължения. НП е
съставено на 30.06.2020 г. и АНО не е ангажирал доказателства дали към тази
дата дружеството все още е имало задължения към бюджета. Но дори и да е имало,
съдът намира, че това обстоятелство не може да обоснове ангажирането на адм.
наказателната отговорност на дружеството с налагането на макар и минималната
санкция по закон. Наличието на неразчетени в срок парични задължения към
бюджета, не съставлява административно нарушение. Неизпълнението на задължения
на дружеството към бюджета не винаги се дължи на виновно поведение на данъчния
субект. Възможно е натрупването на задълженията да е резултат от наличието на
финансови затруднения за задълженото лице. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция, като за пример биха могли да се посочат Решение №
706/30.10.2019 г. по КАНД № 780/2029 г. на Административен съд Пазарджик,
Решение № 519/21.09.2018 г. по КАНД № 61382018 г. на Административен съд
Пазарджик.
Направеното искане за присъждане на разноски за
процесуално представителство на АНО следва да се остави без уважение с оглед
изхода на делото- отмяна, а не потвърждаване на НП.
По изложените съображения и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 5210276-F553399 от
30.06.2020 г. на Директор на
Офис за обслужване Пазарджик към ТД на НАП Пловдив, с което на „и.***“ ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление с. Д., ул. „***“ №4, представлявано
от управителя М.И. К.а, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция размер на 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: