Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 09.03.2020
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На девети март две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Александра Сергева
Прокурор : ВАНЯ САВОВА
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВЧНД № 83 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на осъдения Ч.П.С. срещу Определение № 40 от 23.01.2020
година постановено по ЧНД 2687/2019 година по описа на Районен съд Плевен. В
жалбата се твърди,че районният съд неправилно е извършил групиранията на
наказанията на лицето наложени с различни съдебни актове.
С обжалваното определение Плевенския
районен съд е определил на основание чл. 25, ал. І, вр. чл. 23, ал. І от НК на осъдения Ч.П.С. с
ЕГН: ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №№
1685/2016 г., 1359/2016 г. и 2954/2016 г., и трите по описа на Районен съд –
Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, което да се
изтърпи при първоначален общ режим.
Постановил отделното изтърпяване на
наложеното наказание на осъдения по НОХД № 1703/2019 г. по описа на Районен съд
- Плевен, а именно 3 (три) месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим и на осн. чл. 25, ал. ІІ от НК приспаднал
фактически изтърпяното от осъдения Ч.П.С. с ЕГН: ********** наказание лишаване
от свобода в размер на 3 (три) месеца, наложено по НОХД № 1703/2019 г. по описа
на Районен съд – Плевен и изтърпяно през периода от 14.10.2019 г. до 30.12.2019
г. съобразно справка изх. № 87/15.01.2020 г. на Затвора – Плевен.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилно приложение на закона, като районният съд не е
отчел, че деянието по НОХД № 1703/2019 е извършено на неустановен ден през
месец юли 2016 година, поради което това обстоятелство следва да се тълкува в
полза на осъдения, като се приеме, че деянието е извършено преди да има влязла
в сила присъда и респективно наказанието да бъде включено в обособената група.
Пред въззивния съд
представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че определението
е правилно относно формираната съвкупност,
към която обаче следва да се отнесе и наказанието по НОХД № 1703/2019, тъй като
това е най-благоприятно за осъдения с оглед данните за това осъждане и
по-конкретно липсата на конкретизация относно точната дата от месец юли на 2016
година, за която е признат за виновен в извършване на престъпление.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлото в сила определение по
реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
атакуваното определение, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено
от фактическа страна следното:
Ч.П.С. с ЕГН: ********** е
осъждан, както следва:
1. Със споразумение от 22.07.2016 г., постигнато по
НОХД № 1685/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на същата
дата, за извършено на 28.06.2016 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл.
194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 НК на наказание 3 (три) месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено с тригодишен
изпитателен срок.
2. С присъда от 13.07.2016 г., постановена по НОХД
№ 1359/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен, влязла в сила на 28.07.2016
г., за извършено на 04/05.04.2016 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 7
вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК на наказание 8 (осем) месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено с тригодишен изпитателен
срок.
3. Със споразумение от 08.12.2016 г., постигнато по
НОХД № 2954/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на същата
дата, за извършено през периода 04.05.2016 г. до 26.05.2016 г. престъпление по
чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК на
наказание 1 (една) година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено с тригодишен изпитателен срок.
4. Със споразумение от 08.10.2019 г., постигнато по
НОХД № 1703/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на същата
дата, за извършено на неустановен ден
през месец юли
При така установената правилно фактическа
обстановка съдът е достигнал до правилният извод, че следва да бъде определено
едно общо най-тежко наказание на осъдения Ч.П.С. с ЕГН: ********** измежду
наложените му по НОХД №№ 1685/2016 г., 1359/2016 г. и 2954/2016 г., и трите по
описа на Районен съд – Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 1 (една)
година. Въззивната инстанция приема обаче, че неправилно районният съд по
отношение на осъждането по НОХД № 1703/2019 г. по описа на РС – Плевен следва
да бъде приложена разпоредбата на чл.68 от НК. Видно от данните по делото
деянието по НОХД 1703/2017 година е извършено на неустановен ден от месец юли
2016 година. Съответно съдебните актове по НОХД-тата, които влизат във
формираната от първоинстанционният съд група са влезли в законна сила съответно
на : 28.06.2016, 28.07.2016 година и 08.12.2016 година. От представеното по
делото Уведомление от Сдружение“Рето-Надежда“гр. София е видно, че на
25.07.2016 година осъдения е постъпил за лечение от наркозависимост в гр.София,
като лечението е продължило до 01.10.2019 година. Районният съд не е изложил
подробни мотиви защо приема, че деянието е извършено в срока на условното
осъждане след като в осъдителният диспозитив на присъдата е посочено, че деянието
е извършено на неустановен ден от месец юли 2016 година. Тук следва изрично да
се направи уговорката, че правилата за продълженото или продължаваното
престъпление не могат да бъдат прилагани. Деянието, за което е осъден С. по
НОХД 1703/2019 година не е нито продължено, нито продължавано престъпление,
следователно извършено е в един конкретен момент или на конкретна дата от месец
юли, която обаче не е била уточнена нито от обвинението, нито в хода на
съдебното следствие и от съда. Тъй като неконкретизирането на тази дата е извън
правомощията на лицето, спрямо което е проведено наказателното производство, то
в тежест на последното не може да се поставя такова обстоятелство, като това,
че осъдителният съдебен акт е неконкретен с оглед целите на настоящето
последвало производство по реда на чл.306 от НПК. В това отношение са правилни
доводите на защитата относно трайно закрепения в Решение 11 от 27.02.1987 г. по
Н.д.3/1987 година на ОСНК принцип за групиране на наказанията по
най-благоприятният за лицето начин. Становището на процесуалният представител
на Окръжна прокуратура Плевен е в синхрон с това разбиране, като последния в
открито съдебно заседание заявява, че установените обстоятелства следва да се
тълкуват и възприемат в полза на лицето, спрямо което се извършва групирането.
Дори без данните, че лицето явно е било изолирано към 25.07.2016 година, следва
в негова полза да се възприеме обстоятелството, че след като няма посочена
конкретна дата на месец юли, когато обвинението е приело, че е извършено деянието,
то тази неяснота не може да влоши настоящето положение на осъдения. С оглед на
това, атакуваното пред въззивната инстанция определение следва да бъде отменено
в частта, с която на основание чл.68 от НПК е приведено в изпълнение
наказанието по НОХД № 1703/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен. В
останалата му част определението следва да бъде изменено, като се определи на
основание чл.23 ал.1 във връзка с чл.25 ал.1 от НК едно общо най-тежко
наказание измежду наложените на С. с влезли в сила присъди по НОХД №№ 1685/2016
г., 1359/2016 г. и 2954/2016 г., НОХД № 1703/2019 по описа на Районен съд –
Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 1 (една) година.
Водим от горното и на основание чл.337 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Определение № 40 от 23.01.2020 година постановено по ЧНД
2687/2019 година по описа на Районен съд Плевен,в частта с която е постановено отделното
изтърпяване на наложеното наказание на осъдения Ч.П.С. с ЕГН: ********** наказание
по НОХД № 1703/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен, а именно 3 (три)
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
ИЗМЕНЯ Определението в частта, с която е определено
на основание чл. 25, ал. І, вр. чл. 23, ал. І от НК на осъдения Ч.П.С. с ЕГН: **********
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №№ 1685/2016 г.,
1359/2016 г. и 2954/2016 г., и трите по описа на Районен съд – Плевен, а именно
лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, като вместо това : ОПРЕДЕЛЯ на осъдения Ч.П.С. с ЕГН: **********
едно общо най-тежко наказание измежду наложените на С. с влезли в сила присъди
по НОХД №№ 1685/2016 г., 1359/2016 г. и 2954/2016 г., НОХД № 1703/2019 по описа
на Районен съд – Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 1 (една)
година
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.