№ 7533
гр. С., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110128086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД
срещу С. И. П. и И. А. П. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти от по ½ ид.ч.,
следните суми: сумата от 1966,19 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва
за периода от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 12.11.2021 г. в размер на 327,10 лева, главница за извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 51,29 лева за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020
г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г. в размер на 10,93 лева, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 68594/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ул. „С.“ №, бл., ет., ап аб. № чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове, с
твърдението, че не е налице облигационна връзка между страните, оспорват ищецът
реално да е доставял претендираното количество топлинна енергия до процесния имот
на претендирата цена. Ответникът И. А. П. оспорва подписите на заявление-
декларация за открИ.е на партида от 29.12.1996 г. и протокол на „Техем сървисис“
ЕООД и ОС на ЕС, находяща се на ул. „С.“ № от 02.09.2002 г. да са положени от него.
Ответниците релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Правят искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Молят за отхвърляне на исковете, като претендират и разноски по производството.
1
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,
което изразява становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 68594/2021 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че на 13.12.2021 г. е издадена заповед, в която е разпоредено ответниците
да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти от по ½ ид.ч.,
сумата от 1966,19 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 12.11.2021 г. в размер на 327,10 лева, главница за извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 51,29 лева за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г. в размер на 10,93 лева. Заповедта е
връчена на длъжниците и в срока по чл. 414 ГПК същите са подали възражение,
поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е
предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От представеното удостоверение № 1569/18.12.2012 г., издадено от Столична
Община, район Изгрев, се установява, че А. Л. П. е починал на 25.10.1990 г., като е
оставил законни наследници съпругата си С. И. П. и сина си И. А. П., а от
приложеното удостоверение за родствени връзки изх. № 0013/20.02.2020 г., издадено
от Столична Община, район Изгрев, се установява, че С. И. П. е майка на И. А. П..
От приложения към исковата молба нотариален акт за собственост върху
жилище, строено на държавно място от ЖСК, № 98, том X, дело № 1786/1975 г. по
описа на Х.О. – първи нотариус при Софийски районен съд, се установява, че А. Л. П.
и С. И. П. са получили в дял апартамент № 41, с площ 77 кв.м, находящ се в гр. С., ул.
„С.“ №, на осми етаж в сградата на етажна собственост „Техпрогрес“, ведно с
припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно място, съставляващо кв. – 50 по плана на гр. С., кв. И. – 2.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27, том XXIII, дело №
4749/1992 г. по описа на Ч.Б.а - първи нотариус при Софийската нотариална служба
към Втори районен съд, С. И. П. е дарила на сина си ½ ид.ч. от апартамент № 41, със
застроена площ 77 кв.м, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №, на осми етаж в сградата на
етажна собственост „Технопрогрес“, както и ½ ид.ч. от прилежащото му мазе и от
припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
С нотариален акт № 103, том LXLII, дело № 18412/1994 г. по описа на Д.Т. -
първи нотариус при Софийската нотариална служба към Районен съд – гр. С., И. А. П.,
като собственик на апартамент № 41, със застроена площ 77 кв.м, находящ се в гр. С.,
ул. „С.“ №, на осми етаж в сградата на етажна собственост „Технопрогрес“, състоящ се
от стая, хол, кухня, баня-клозет и антре, прилежащото му мазе и ½ ид.ч. от
припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, е
учредил пожизнено право на ползване върху стаята при общо ползване на сервизните
помещения от имота в полза на майка си С. И. П..
От удостоверение от Столична Община, район Изгрев, издадено на
„Топлофикация-С.“ ЕАД се установява, че за жилищна сграда, построена в УПИ I – за
жилищно строителство и подземни гаражи, кв. 50, м. „И.-Юг“ е определен
административен адрес гр. С., ж.к. „И.“, ул. „С.“ №, бл., с един вход.
По делото е представен договор с № 809/27.09.2001 г., сключен между „Техем
сървисис“ ЕООД и Етажната собственост с адрес гр. С., ул. „С.“ №, бл., с предмет
доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
2
сметки.
Представен е и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., с който „Топлофикация С.“ ЕАД
е възложило на „Техем сървисис“ ЕООД извършването на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради – етажна собственост,
описани по адреси в Приложение № 1 към договора.
Приети са по делото общи условия на „Топлофикация С.“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
По делото са приети още молба декларация от 29.12.1996 г., съдържаща
изявление на И. А. П. до „Топлофикация-С.“ ЕАД за открИ.е на партида на адрес ул.
„С.“, бл., вх. 1, ап както и протокол от общо събрание на Етажната собственост с адрес
ул. „С.“ №, бл., проведено на 02.09.2004 г., ведно със списък на етажните собственици,
с който е ЕС е взело решение "Техем сървисис" ЕООД да извършва дялово
разпределение, като в списъка на етажните собственици под № 18 е включен И. П..
Във връзка със своевременно релевирано от ответника И. П. оспорване
автентичността на подписите, положени за него в молбата декларация от 29.12.1996 г.
и в списъка на етажните собственици към протокола от 02.09.2004 г. е открито
производство по чл. 193 ГПК, в рамките на което беше допусната съдебно-графическа
експертиза. От заключението на вещото лице С. Ц., което съдът възприема като
обективно и безпристрастно, се установява, че подписите, положени от името на И. А.
П. в мястото за „декларатор“ и „подпис“ на молба декларация от 29.12.1996 г. и в графа
„подпис:“ под номер 18 срещу името: „И. П.“ в протокол от ОС на ЕС, живущи на ул.
„С.“, бл. от 02.09.2001 г., не са изпълнени от И. А. П.. Ето защо съдът намира за
доказано извършеното оспорване, поради което посочената молба-декларация и
протоколът следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като
технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата за дялово
разпределение е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет, които са подписани от потребител; отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки; през процесния период в имота е имало монтирани
пет отоплителни тела, с монтирани пет топлоразпределители, както и водомер за топла
вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на
съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за отопление и за топла вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. е в размер на 1953,12 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в
абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка
от лицензирана лаборатория.
От приетото заключението на вещото лице А. Н. Т. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно
на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки
отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна
енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена
или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите,
3
съгласно данните на третото лице-помагач, съгласно общите условия на ищеца, както и
извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на
дължимата главница топлинна енергия е в размер на 1966,19 лева, а за дялово
разпределение – 51,29 лева, които са останали незаплатени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
На първо място, искането за отправяне на преюдициално запитване е
неоснователно, тъй като същото не е направено като искане за тълкуване на изрична
разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидността на акт на органите на
Европейския съюз, което представлява задължително условие за отправянето на
преюдициално запитване съобразно чл. 628 ГПК. Нещо повече, преюдициалното
заключение, а оттам и преюдициалното запитване трябва да имат пряко отношение към
предмета на делото, а в случая такова не е налице, тъй като не става въпрос за искане
за тълкуване на разпоредби от общностното право, а на такива от националното такова.
В допълнение следва да се отбележи, че настоящата инстанция не е последна
инстанция по същество, поради което в случай на необходимост и преценка, че
поставените от страните въпроси са от значение за правилното решаване на спора,
такова запитване следва да извърши последната инстанция по съществото на спора.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Въз основа на представените по делото нотариални актове се установява, че
процесният апартамент, състоящ се от стая, хол, кухня, баня-клозет и антре, е
придобит от ответницата С. П. и нейния съпруг А. П. през 1975 г. в режим на СИО,
предвид действащата към момента на сделката правна уредба на имуществените
отношения между съпрузите. Със смъртта на А. П. през 1990 г. СИО е била прекратена
и притежаваните от него ½ ид.ч. от имота са наследени при равни права от
преживялата му съпруга и от единствения им син, като правата на ответниците в
съсобствеността са били ¾ ид.ч. за С. П. и ¼ ид.ч. за И. П.. След извършеното от
ответницата дарение на ½ ид.ч. от имота в полза на ответника, тя е станала титуляр на
правото на собственост по отношение на ¼ ид.ч., а ответника – на ¾ ид.ч., като
впоследствие ответникът И. П. е учредил в полза на ответницата С. П. право на
ползване върху притежаваните от него ид.ч. от стаята и при общо ползване на
сервизните помещения в имота. Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия
4
период всеки от ответниците е имал качеството „клиент на топлинна енергия за битови
нужди“. Доколкото С. П. е титуляр на правото на собственост по отношение на ¼ ид.ч.
от процесния апартамент и в нейна полза е учредено право на ползване отношение на
една от двете стаи в имота от другия съсобственик, притежаващ останалите ¾ ид.ч. от
имота, съдът приема, че в случая отговорността на ответниците следва да бъде
ангажирана при равни права.
Този извод не се променя от установеното по делото обстоятелство, че
представената по делото молба декларация за открИ.е на партида на процесния имот не
е подписана от И. П., доколкото съгласно чл. 150 ЗЕ ответникът е обвързан по силата
на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота ТЕ по
силата на притежаваното от него право на собственост, без да е необходимо нарочно
изявление от него страна, че желае да закупи доставяната в имота от ищеца ТЕ.
По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот за посочения
период, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между
ищеца и ответниците съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е
налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката за посочения период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот
е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия. Този извод не се променя от
обстоятелството, че списъкът на етажните собственици, представляващ приложение
към протокола от общото събрание за избор на „Техем Сървисис“ ЕООД за фирма за
дялово разпределение, не съдържа подпис за праводателя на собственика с оглед
установената неавтентичност на същия.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в
5
имота на ищците, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за отопление и
ТЕ за топла вода) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1953,12
лева. Предвид това, възраженията на ответниците по отношение на реалното доставяне
на ТЕ се явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата 1953,12 лева (976,56 лева за всеки от ответниците съобразно правата
им), като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1966,19 лева следва
да бъде отхвърлен. Доказан се явява и искът за главница за дялово разпределение в
размер на 51,29 лева (25,64 лева за всеки от ответниците съобразно правата им).
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото
дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
6
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта
незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 22.09.2019 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 30.11.2022 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това по отношение на
вземането за главница за периода м. 05.2018 г. - м. 07.2019 г. следва да се счита
погасено по давност, като в тези суми се включват както вземанията на ищцовото
дружество за начислените месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата за периода от м. 05.2018 г. до м. 07.2019 г., така и по изравнителната сметка за
периода м. 05.2018 г. – 04.2019 г. Вземанията за месечните вноски се явяват погасени
по давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото
издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното
количество топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не
променя падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата.
Предвид изложеното, размерът на задължението за стойността на доставената
топлинна енергия за целия имот за периода, за който не е изтекла погасителната
давност /от м. 08.2019 г. до м. 04.2020 г./, определен по реда на чл. 162 ГПК е 945,08
лева. От това следва, че исковете по отношение на главницата следва да бъде уважен
срещу всеки от ответниците за 472,54 лева.
Искът за заплащане на суми за услугата дялово разпределение не е погасен по
давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид
липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми
за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия, частично основателен е и
искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на
която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 199,25 лева, като за горницата до
327,10 лева искът следва да бъде отхвърлен, предвид погасяването по давност на
вземанията за периода м. 05.2018 г. до м. 07.2019 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
7
него разноски в заповедното производство са в размер на 47,11 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 49,29 лева –
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 47,11 лева
– платена държавна такса в исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 250
лева – депозит за ССчЕ и юрискунсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 353,84 лева –
разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени сторените разноски исковото производство съобразно отхвърлената част от
иска.
В заповедното производство на двамата ответници е предоставена безплатна
правна помощ от адв. Д. С., поради което в полза на адвокат С. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение. Изчислен на основание по чл.3 8, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл.36, вр. чл.7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г., общият размер на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство възлиза на 417,17 лева, като
съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 205,41 лева.
В исковото производство С. И. П. е представила доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковите претенции в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 147,72 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Ответникът И. П.
от своя стана е извършил следните разноски – депозит за СГЕ в размер на 350 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като съобразно
отхвърлената част от исковите претенции в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 369,32 лева – разноски за исковото производство.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б, срещу С. И. П., ЕГН **********, и И. А. П., ЕГН **********, и
двамата с адрес: в гр. С., ул. „С.“ №, бл., ет., ап с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че С. И. П. и И. А. П. дължат на „Топлофикация С.“
ЕАД при условията на разделна отговорност, при квоти от по 1/2 ид.ч., сумата от
945,08 лева – доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С.,
ул. „С.“ №, бл., ет., ап аб. № 176314, през периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението –
30.11.2022 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г.
до 12.11.2021 г. в размер на 199,25 лева, както и сумата от 51,29 лева – такса за дялово
разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на заявлението – 30.11.2022 г., до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 68594/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ
8
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 945,08 лева до пълния предявен размер от 1966,19
лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г.
до м. 07.2019 г., и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата
над 199,25 лева до претендирания размер до 327,10 лева - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 07.2019 г., както и
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 10,93 лева -
мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 12.11.2021 г. като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, и И. А. П., ЕГН **********, и двамата с
адрес: в гр. С., ул. „С.“ №, бл., ет., ап ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, в условие на
разделна отговорност (по 1/2 всяка от тях) на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
403,13 лева – от които 49,29 лева разноски за заповедното производство и 353,84 лева
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ НА на адв. Д. Ц. С., ВрАК, сумата в размер на 205,41 лева -
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответниците
С. И. П. и И. А. П. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА
С. И. П., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ул. „С.“ №, бл., ет., ап сумата от 147,72
лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА
И. А. П., с адрес: в гр. С., ул. „С.“ №, бл., ет., ап. 41. сумата от 369,32 лева – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9