РЕШЕНИЕ
№ 12047
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110152500 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът В. В. Л. е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през
процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да
плати цената на доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. Ето защо, ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 171,10 лв., представляваща стойност на доставена
и ползвана топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.03.2019 г. в имот с абонатен №
..., находящ се на адрес: ... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 09.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 41,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
31.07.2018 г. до 05.04.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът В. В. Л. не е депозирал в срок отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца /фирма/ излага доводи, че отчитането и
1
разпределянето на топлинна енергия в имота е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост (в която се
намира процесният имот) е присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно
разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя –
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. По делото не се установява по време на процесния период ответникът да бил
собственик на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия, нито се
установява да е ползвал същия на някакво друго основание.
Ето защо, съдът счита, че ищецът не установи при условията на пълно и главно
доказване основателността на главните претенции, поради което предявените искове за
установяване дължимост на цената на доставената топлинна енергия и на цената на
извършената услуга "дялово разпределение" се явяват изцяло неоснователни и като такива,
подлежат на отхвърляне.
При неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните
претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихви за
забава върху главниците, поради което същите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право
на разноски за настоящото производство, но доколкото такива не са поискани, а и няма
данни да са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
2
Ищецът няма право на разноски за настоящото.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., срещу В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: .... осъдителни искове с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 171,10 лв., представляваща
стойност на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.03.2019
г. в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: ... ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.09.2021 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 41,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 31.07.2018 г. до 05.04.2021 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на /фирма/, ЕИК ..., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3