РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Велико Търново, 15.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 683 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба, подадена от *** М.И. от ВТАК, като
пълномощник на П.П.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, в качеството му на упълномощен
водач, срещу принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
– „принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата такса за паркиране по по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на
разходите по прилагане на техническото средство“. Мярката е наложена от И.Т.-
контрольор с технически средство при „Организация на движението, паркинги и
гаражи“ ЕООД по отношение на лек автомобил „Опел“ с рег. № ***, с техническо
средство тип „скоба“, на 06.10.2022 г., 15:46 часа, в гр. Велико Търново, като
след допълнително уточняване е установено, че ПАМ е приложена при паркиране на
автомобила в зона за платено паркиране и престой на площад „П. Славейков“ в гр.
Велико Търново /зад Халите/ и е отразена в протокол за принудително задържане
на ППС от дата 06.10.2022 година.
От
жалбоподателя се твърди нищожност на принудителната административна мярка, като
наложена от лице без съответните правомощия по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП,
алтернативно незаконосъобразност на същата, като приложена при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че не е бил уведомен кой е
органът, наложил ПАМ, при което е ограничено правото му на защита и принципа на
равенство, прогласени в чл. 8 от АПК. По същество сочи, че е инвалидизиран с
решение на ТЕЛК и притежава карта, удостоверяваща правото на ползване на място
за паркиране на автомобил превозващ и/или управляван от инвалид, което не е
било съобразено от служителя, наложил ПАМ. Освен това развива доводи, че чл.
14, ал. 2 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на
територията на гр. Велико Търново (изм. с Решение № 977 от 26.05.2022 г. на
ВТОбС), е дискриминационен спрямо водачите – инвалиди, а самото изменение на
този текст не е извършено по установения в АПК ред и цитираната разпоредба е
незаконосъобразна. С тези доводи от съда се иска да отмени оспореното
разпореждане за налагане на ПАМ от служител на “ОДПГ” ЕООД – гр. В. Търново. В
хода на делото оспорващият, лично и чрез пълномощника си, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода
на устните състезания и в писмена защита. Претендира присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – контрольор с технически средство при „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр. Велико Търново, лично и чрез пълномощника си *** Й.Х. от ВТАК,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална
законосъобразност на обжалвания акт, както и съответствие на същия с
материалноправните разпоредби на закона и с неговата цел. По същество намира за
безспорно установено основанието за налагането на принудителната мярка, тъй
като не се спори, че на датата и часа на налагането й, жалбоподателят е бил
паркирал ползвания от него автомобил в обхвата на зона за платено паркиране на
пл. „Пенчо Славейков“ в гр. Велико Търново, на място за което се изисква заплащане
на определена такса, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Изтъква, че макар и човек
с трайни увреждания, притежаващ съответната карта за паркиране при това
положение той е дължал заплащането на таксата на общо основание и доколкото
такава не е била платена, ПАМ е законосъобразно наложена в условията на
обвързана компетентност. Счита, че този извод не се променя от обстоятелството,
че определените в участъка места за паркиране на хора с трайни увреждания са
били вече заети, доколкото става въпрос за свободен избор и преценка на водача
дали да ползва друго паркомясто срещу заплащане или не. В тази връзка твърди
наличието в близост и на други участъци от зоната за платено паркиране, с места
за хора с трайни увреждания. Акцентира върху обстоятелството, че районът в
който е бил паркиран автомобилът е в търговската част на града, в него няма
сгради в които се помещава административни или други служби, обичайно налагащи
паркиране в близост до дях за по-продължителен период от време. Намира за
неоснователни и доводите на жалбоподателя за противоречие на определени
актуализирани текстове от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново, с разпореби на ЗДвП,
като развива подробни съображения в тази насока. Изтъква и че измененията от
2022 г. в чл. 14 от тази наредба, не въвеждат тепърва
събирането на такси за платени паркоместа от хора с трайни увреждания, а само
ограничават времето за безплатно паркиране до 3 часа. С тези доводи, развити в
хода на устните състезания и в писмени бележки, ответникът моли жалбата на П.П.ц.
да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за съдебното
производство, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно наличната в административната преписка докладна записка от И.Т.- контрольор
с технически средство при „ОДПГ“ ЕООД /ответник
в настоящото производство/, на 06.10.2022 г., около 15:40 часа, при изпълнение
на служебните му задължения с негов колега, се получил сигнал от диспечер, че лек
автомобил „Опел“ с рег. № *** е паркиран в
зоната за платено паркиране на пл. „Петко Славейков“ в гр. Велико
Търново, без да е заплатена такса. На място служителите на
„ОДПГ“ ЕООД установили, че на предното стъкло на автомобила има карта за
паркиране на хора с трайни увреждания, поставена по начин, който не позволява
да се види датата на издаване и срока на валидността й. В съответствие с
наредбата на Община Велико Търново за спиране, престой и паркиране, в 15:46
часа поставили на автомобила средство за принудително задържане тип „скоба“.
Освен това автомобилът не е бил паркиран на място обозначено за паркиране на
инвалиди, което е още едно основание да се приеме, че същият е нередовен. За
мярката за принудително задържане са били поставени съобщения върху МПС и
същата е отразена в Протокол за принудително задържане на ППС от дата 06.10.2022
година. Срещу нея пред АСВТ е подадена жалба от П.П.Ц. ***, заведена с
регистрационен номер АСД-02-354/ 20.10.2022 година.
В съдебната фаза на
производството от ответника е представена административната преписка, съдържаща
посочените по-горе документи, допълнителни писмени доказателства Заповед №
22-1490/ 17.09.2014 г. и Заповед № РД22-1618/ 27.10.2020 г. на кмета на Община
Велико Търново, трудов договор И.С. Т. и длъжностна характеристика за длъжността
„контрольор в звено „Принудително задържане на ППС“ при „ОДПГ“ ЕООД,
график за работа на служителите на посочената длъжност, обяснителна записка за частична актуализация на организацията на
движението на територията на гр. Велико Търново със становище за съгласуване и
Решение № 223 от 25.06.2020 г. на ВТОбС, разпечатка от Наредбата за реда
за спиране, престой и паркиране на ППС
на територията на гр. В. Търново, приета с Решение № 175/10.04.2012г. на ОбС
Велико Търново. Освен това от ответника
са представени извадка от схема за организация и безопасност на движението, на пл.
„Петко Славейков“ в гр. Велико Търново и снимков материал изготвен при
налагането на оспорваната мярка. От жалбоподателя са представени във вид на
заверени преписи Свидетелство за регистрация на МПС /Част/, пълномощно от 18.01.2022 г. издадено от Р. П.Ц.,
Експертно решение № 1726/ 15.05.2019 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“
- В. Търново и карта за паркиране на хора с трайни увреждания. По искане на
страните са изслушани техните обяснения, а по искане на ответника – и
свидетелските показания на В.Г.К. – контрольор в „ОДПГ“ ЕООД – гр.
Велико Търново, извършващ проверка за заплащане на цена за паркиране в зоната
за платено паркиране на пл. „Пенчо Славейков“.
От
изброените писмени, гласни и веществени доказателства се установява, че на
06.10.2022 г. около 15:40 часа, лек автомобил „Опел“ с рег. № ***, собственост
на Р. П.Ц., е бил паркиран пл. „Петко Славейков“ в гр. Велико Търново. Към него момент автомобилът е бил ползван от П.П.Ц.,
въз основа на пълномощно от 18.01.2022 г. /л. 60 от делото/. Жалбоподателят П.Ц.
е с пожизнено определена 100% трайно намалена работоспособност поради общо
заболяване и притежава карта за паркиране на хора с трайни увреждания, модел на
европейските общности, също с пожизнена валидност. Според дадените от него
обяснения, живее в село ***, община Дряново. Съгласно наличния снимков
материал, на посочените по-горе дата и час картата за паркиране на хора с
трайни увреждания е била поставена от вътрешната страна на предното стъкло на
ползвания от П.Ц. автомобил, вляво, без да се вижда срокът й на валидност.
Видно от снимковия материал, представените писмени доказателства /обяснителна
записка със становище за съгласуване и Решение № 223 от 25.06.2020 г. на ВТОбС
– л. 47 – л. 52/, и извадка от схема за организация и безопасност на
движението, на пл. „Петко Славейков“ в гр. Велико Търново е
обособена зона за платено паркиране, заемаща почти целия площад, без
пространството за преминаващи МПС. Същата е определена с решение на Общински съвет – Велико Търново, в изпълнение на
правомощията му по чл. 99 от ЗДвП. В зоната за платено паркиране има определени
два броя места за паркиране, предназнаени за хора с трайни увреждания и обозначени
със знак Д21, но на процесната дата ползваният от жалбоподателя
автомобил не е бил паркиран на някое от тях, а на място за платено паркиране.
Същото, заедно с другите такива места в зоната, е обозначено с хоризонтална пътна маркировка, пътен знак В28 „Забранено
е паркирането“ и указателна табела Т17 с
текст „Зона за платено паркиране“. Не са безспорно доказани твърденията на
ответника за налични в близост на други паркоместа за хора с трайни увреждания,
обозначени
със знак Д21, нито твърденията на жалбоподателя, че двете такива
места за паркиране на пл. „Петко Славейков“ са били заети към
момента на налагане на ПАМ. По отношение на
така паркираното ППС, на дата 06.10.2022 г., в 15:46-15:48 часа от И.Т.-
контрольор в звено „ПЗППС“ при „ОДПГ“ И.ЕООД – гр. В. Търново, обслужващ
работна зона „А“, е наложена принудителна административна мярка по чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП – „принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата такса за паркиране по по чл. 99, ал. 3, до
заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство“. Няма безспорни данни за датата, на която налагането
на ПАМ е доведено до знанието на лицето, ползващо автомобила, липсват и доказателства
за заплащането на дължимата такса за паркиране, но между страните не се спори,
че такова плащане е извършено от П.Ц.. Жалбата срещу принудителната
административна мярка е подадена чрез „ОДПГ“ И.ЕООД – гр. В. Търново, на 20.10.2020 година.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от лице с
надлежна легитимация, понесло негативни последици от издаването на акта. В
делото не се съдържат данни за момента в който П.Ц. е узнал за налагането на
ПАМ, но съобразно датата на налагането и тази на подаване на жалбата,
оспорването при всяко положение е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Отделно от това, доколкото в съобщението за налагане на мярката не е посочено
пред кой орган и в какъв срок същата може да се обжалва, приложим в случая е
срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК. От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане
по същество.
Във връзка с наведените от оспорващото лице оплаквания и извършената по
реда на чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е
приложена от компетентен орган – контрольор с техническо средство за задържане
на неправилно паркирани ППС при „ОДПГ“ ЕООД. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане
на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В чл. 22 от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град
Велико Търново е посочено, че поставянето на „скоба“ може да се извършва само
от службата за контрол, определено със Заповед на Кмета на общината, на
основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от същата
наредба, кметът на общината или определено с негова писмена заповед служба за контрол и/или длъжностни лица
осъществяват контрол по спазването й. В чл. 28, ал. 2, т. 3 от Наредбата е
посочено, че контролът включва използването на техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата
цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство. При така цитираната нормативна уредба, лицата
разполагащи с правомощия да прилагат мярка на административна принуда по чл.
167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, са длъжностните лица, определени от кмета на
съответната община. В случая е представена Заповед № 22-1490/ 17.09.2014 г., с която кметът на Община Велико
Търново, на основание чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП е определил
дружеството „ОДПГ” ЕООД за служба за контрол по смисъла на посочените текстове
от закона, т.е. да осъществява принудителни мерки, вкл. принудително задържане
на ППС чрез използване на техническо средство/скоба/. Представена е и Заповед № РД22-1618/ 27.10.2020 г. на кмета на
Община Велико Търново, с която са определени поименно длъжностни лица от
„ОДПГ“ ЕООД, на които е възложена дейност по принудително задържане и блокиране
на МПС с техническо средство тип „скоба“. Не могат да бъдат споделени доводите
на жалбоподателя, че първата от посочените заповеди е нищожна, тъй като е
издадена на основание чл. 12, ал. 1, т. 13, б. „а“ и б. „б“ от ЗОП /Закон за
обществените поръчки/, който закон е отменен към момента на налагане на
процесната ПАМ. Безспорно е, че с § 4 от
ПЗР към Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в
сила от 15.04.2016 г./, е отменен Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр.
28 от 2004 година/. Цитираните в заповедта на кмета на общината разпоредби от
въпросния закон обаче са такива, изключващи приложимостта му при възлагане на
определени дейности или субекти. Ето защо тяхната последваща отмяна не може да
бъде възприета като порок обуславящ нищожността на въпросната заповед /издадена
при липса на основание/, още повече, че аналогични по смисъла им изключения са
въведени с разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 5, б. „а“ и б. „б“ от действащия
към момента ЗОП. По-същественото обаче е, че определящото основание за
издаването на заповедта, са разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, които предоставят на кмета на общината правомощия да възлага посочените в
тях дейности и които са действащи, и към момента на налагане на оспорената ПАМ.
Съобразно така изложеното относно валидността на Заповед № 22-1490/ 17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново,
необосновани са и възраженията за нищожност на Заповед № РД22-1618/ 27.10.2020 г., поради посочване като основание за
издаването й заповедта от 2014 година. Ответникът в настоящото производство И.С.
Т. е заемал към релевантния момент длъжността „контрольор в звено
„Принудително задържане на ППС“ при „ОДПГ“ ЕООД, същият е измежду лицата,
посочени в Заповед № РД22-1618/
27.10.2020 г. на кмета на общината, с възложени правомощия по чл. 167,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Предвид изложеното
по-горе, приложилият оспорената ПАМ служител от „ОДПГ“ ЕООД, е
компетентен орган да прилага принудителни административни мерки от вида на
оспорената и последната представлява валиден административен акт.
В чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната мярка, за разлика от принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, за които е въведено изрично изискване се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон или от оправомощени от тях длъжностни лица /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/. Това дава основание да се приеме, че по аргумент от противното, за прилагането на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква издаване на акт в писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия – използване на техническо средство за принудително задържане и поставяне на съответното съобщение, с което водачът на автомобила се уведомява, че дължи заплащане на такса за паркиране. Тоест става въпрос за издаване на ИАА чрез конклудентни действия, предвидено в закон /ЗДвП/, в каквато възможност е въведена с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от АПК. Поради това настоящият състав приема, че липсата на писмена форма не обосновава незаконосъобразност на обжалваната ПАМ. Освен липсата на изискване на писмена форма на ИАА от вида на процесния, в ЗДвП, както и в наредбата на Общински съвет – В. Търново, не са разписани нарочни процедурни правила при прилагането на ПАМ. Предвид спецификата на същата, провеждането на тази процедура се състои в извършването на съответните фактически действия по поставянето на техническото средство за принудително задържане на ППС и съответното уведомяване на водача за причините за това, както и разясняване на условията за освобождаване на автомобила. В случая тези обстоятелства са били доведени до знанието на жалбоподателя, чрез съставяне и поставяне на съобщенията, приложени по преписката. Поради това съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при прилагането на процесната принудителна мярка.
По правното си естество извършеното принудително блокиране на
превозното средство е принудителна административна мярка, чийто фактическият
състав, съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, изисква да е извършено паркиране
на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във
време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е своевременно
извършено. За да е законосъобразна мярката, е необходимо по несъмнен начин да
са установени изброените елементи от фактическия й състав. В случая в Протокол за принудително задържане на ППС от
дата 06.10.2022 г. и съобщението, поставено върху МПС, липсват конкретни
данни относно мястото и времето на паркиране без заплащане, но такива са
налични в докладната записка от ответника /част от административната преписка/.
Тези данни се потвърждават от представените пред съда снимков материал и извадка от схема за организация и безопасност
на движението за пл. „Петко Славейков“ в гр. Велико Търново, както и от
гласните доказателсва събрани по делото, вкл. обясненията на жалбоподателя П.Ц..
При това положение съдът намира за доказано по безспорен начин, че на датата на
прилагане на обжалваната ПАМ, ползваният от жалбоподателя автомобил е бил
паркиран в обособена зона за платено паркиране на пл. „Петко Славейков“ в гр.
Велико Търново, не на място, предназнаено
за хора с трайни увреждания, а на такова за платено паркиране, надлежно
обозначено на място със съответната пътна маркировка, пътен знак и указателна
табела Т17 с текст „Зона за платено паркиране“, съгласно изискванията на ЗДвП.
За паркирането не е било извършено заплащане, на предното стъкло на автомобила
е била поставена картата за паркиране на хора с трайни увреждания на лицето,
което го ползва.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Алинея втора от същата норма въвежда изискване местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. С Решение № 175/10.04.2012 г. на Общински съвет Велико Търново, е приета Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново /Наредбата/. Според чл. 9, ал. 1 от наредбата, на територията на общината се определят райони, улици или части от улична регулация за зони за платено паркиране /„Синя зона“/ в определени часове на денонощието. Зоните и таксите се определят с Решение на ОбС по предложение на кмета на Общината. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата, местата за паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация и надписи. Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата /в приложимите към датата на налагане на ПАМ редакции/, във всяка зона за платено паркиране се осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21 „Инвалид“ места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. На тези места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния знак „Инвалид“ и трябва да бъде поставена от вътрешната страна на предното стъкло, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън. Според чл. 99а от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна и трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.
Както се посочи, в случая на предното стъкло на ползвания от П.Ц. автомобил е била поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания, като в хода на съдебното производство се установи, че същата е с безсрочна валидност. Съгласно цитираната по-горе нормативна уредба, а и възприетото от съдебната практика, правото на безплатно паркиране на хора с трайни увреания в зона за платено паркиране, се свързва с паркиране именно на озоначено за целта място за инвалид при наличие на валдна карта за това в автомобила и е ограничено със срок до 3 часа. В случая жалбоподателят не е паркирал на място, което го освобождава от задължение за заплащане на такса, като същевременно не е заплатил такава, т.е. обжалваната ПАМ е наложена при предвидените в материалния закон предпоставки за това.
Независимо от изложеното до тук, настоящият състав намира, че при налагането на обжалваната ПАМ, ответникът е действал в противоречие на целта на закона.
Служителите на ОДПГ се позовават на рапоредбата на чл. 14, ал. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, приета с Решение № 977/ 26.05.2022 г., в сила към датата на налагане на ПАМ. Същата гласи, че при недостиг на паркоместа, обозначени със знак Д21-Инвалид, право на паркиране с карта за паркиране на хора с увреждания имат първите заели тези паркоместа, а всички останали паркират по общия ред, при режим на почасово платено паркиране. Съдът намира, че тази разпоредба от местната Наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен и на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, съдът следва да приложи по-високия по степен акт, а именно Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. В чл. 2, т. 2 от ЗХУ, като основен принцип е обявен предоставянето на подкрепа на хората с увреждания. Съгласно чл. 5, т. 5 и т. 6 от ЗХУ, достъпната среда в урбанизираните територии и транспортът са области, в които хората с уврежданията се нуждаят от подкрепа категорично. В тази връзка в чл. 53, ал. 1 от ЗХУ е посочено, че хората с увреждания трябва да имат равен достъп до транспорт и всички други удобства в урбанизираните територии. В чл. 53, ал. 2 от ЗХУ като елемент от достъпната среда изрично са отбелязани достъпните места за паркиране за хората с увреждания. В случая от приложеното решение на ТЕЛК /л. 89, гръб, долу/ е видно, че жалбоподателят страда от заболяване, което затруднява придвижването му пеш и ограничава същото до няколко десетки метра, при това с помощта на придружител. Това практически означава, че при заети от други автомобили места за паркиране на хора с трайни увреждания, същият би бил изправен пред избор или да паркира на място за платено паркиране в относителна близост до целта на пътуването му, или да се откаже да стигне до тази цел, поради практическото му лишаване от достъпно място за паркиране. В първия вариант, поради налагането на ПАМ инвалидът понася значителна финансова тежест под формата на таксата за паркиране, плюс разходите при прилагане на мярката, които видно от протокола за принудително задържане на ППС, надвишават в пъти размера на самата такса. Във втория вариант за него се създават сериозни затруднения и неудобства, които фактически го лишават от достъп до желаната дестинация и които затруднения са несъизмерими с цената от 1,00 лв. за час за паркомясто - пропусната полза от Община Велико Търново. Поради това съдът намира, че подходът на Община Велико Търново, приложен от служителя на ОДПГ в случая се явява и непропорционален на преследваната цел.
Съгласно преамбюла и посочените в чл. 3 принципи, Конвенцията за правата на хората с увреждания /Ратифицирана със закон, приет от НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., в сила от 21.04.2012 г./ също провежда принципите на достъпна среда и пълноценно включване в обществото. В тази връзка в чл. 2 от конвенцията е дефинирано и понятието „разумни улеснения”. Съгласно чл. 4, § 1, б. „а“ от Конвенцията, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция. Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. В изпълнение на цитираните задължения по Конвенцията, в цитираните по-горе разпоредби на чл. 53 от ЗХУ е регламентирано правото на хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии, вкл. и достъпните места за паркиране. В случая за цялата зона на платено паркиране на пл. „Петко Славейков“ в гр. Велико Търново, общинският съвет е определил две места обозначени със знак Д21 „Инвалид“, които съдът намира за недостатъчни спрямо общия брой на паркоместата в този район, а твърденията на ответника, че в близост се намират и други места предназначени за паркиране на автомобили на хора с увреждания, не бяха доказани по делото. Отделно от това не е ясно и дали така определения брой места, обозначени със знак Д21 „Инвалид“, е съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти от общината, удостоверяващи правото на ползване на такова място. Поради това съдът приема, че не са изпълнени условията за равнопоставеност на хората с увреждания по отношение на местата за паркиране. Видно от цитираните по-горе норми на националното законодателство в духа на Конвенцията за правата на хората с увреждания, целта на законодателя не е да създава пречки и затруднения на хората с увреждания, а обратно - да гарантира равнопоставеност на тези хора, социалната им интеграция и упражняване на правата им, включително и чрез достъпни места за паркиране. В случая, като непропорционална намеса в личната му сфера, процесната ПАМ лишава инвалида от разумно улеснение, дължимо съгласно цитираните текстове на ЗХУ и КПХУ. Прилагането на чл. 14, ал. 5 от Наредбата не съответства на тези цели и на изричните норми на чл. 53 от ЗХУ, при което на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА съдът прилага разпоредбите на нормативния акт от по-висок ранг. В тази връзка настоящият състав съобразява и обстоятелството, че с Решение № 130/ 19.05.2023 г. по адм. дело № 79/ 2023 г. на АСВТ, са отменени разпоредбите на чл. 14, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново, в редакциите им, приети с Решение № 997 от 26.05.2022 г. на Общински съвет Велико Търново. Вярно е, че посоченото решение на АСВТ е обжалвано по касационен ред и не е влязло в сила, както и че неговото действие е само занапред, но то е още една индикация в подкрепа на изложеното по-горе.
Приложената мярка е по отношение на автомобил, за който не се твърди нито се установява да е препятствал по някакъв начин движението с начина, по който е бил паркиран. Мярката е наложена единствено защото не е заплатена определената такса за паркиране, при което се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, като водач на МПС, превозващо инвалид, съпоставимо със засегнатия защитен от закона обществен интерес. При така изложеното съдът намира, че ПАМ „принудително задържане на ППС с техническо средство“, наложената от ответника на 06.10.2022 г., 15:46 часа, по отношение на лек автомобил „Опел“ с рег. № ***, е незаконосъобразна като издадена при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
При този изход
на делото разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Основателно
е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски,
съгласно представен списък с разноските и наличието на доказателства за
действителното им заплащане – платежно нареждане за заплащане на държавна такса
/л. 41/ и Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2022 г. /л. 74/, в
съдържанието на който е инкорпорирана разписка за получено плащане в брой на
договореното адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на въпросното възнаграждение, доколкото неговият
размер /500,00 лв./, е под минимума определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или от „ОДПГ“ ЕООД – гр. Велико Търново на
жалбоподателя следва да бъдат заплатени разноски за настоящото производство в
размер общо на 510,00 лв., от които 10,00 лв. – внесена държавна такса за
разглеждане на делото и 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на П.П.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – „принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство“, наложена от контрольор с технически средство при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, на дата 06.10.2022 г. в 15:46 часа, по отношение на лек автомобил „Опел“ с рег. № ***.
Осъжда „Организация
на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цар
Тодор Светослав“ № 1, да заплати на П.П.Ц. с ЕГН **********, адрес ***,
разноски по делото в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: