Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,15.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание единадесети ю. през две хиляди и деветнадесета
година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Веска Андреева като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №2350 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Ю.К.К. с ЕГН ********** *** против ОД на МВР Плевен, в която ищецът твърди, през периода *. е работил на длъжност * при ОД на МВР *. Твърди, че трудовата си дейност
осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от * часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че от месец април
2016 год. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен
и графици от Началник РУ Н*
за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесният период от *. е действала Наредба №8121з-776
от 29.07.2016г., като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Твърди, че такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., в размер 0,143 ( чл.31 ал.2 от
Наредбата). Твърди, че съгласно
цитираната разпоредбата на Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., при сумирано
отчитане на работното време, общият брой часове положен между 22,00 часа и 6,00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. Твърди, че тази наредба е
отменена с приемането на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на
МВР, която била отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016г. Ищецът твърди, че едва на 02.08.2016г. била обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., поради което следва да се приеме, че до този момент е
действала Наредба 8121з-407/11.08.2014г. Твърди, че в Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд.
Твърди, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в
дневен. Твърди, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Ищецът твърди, че при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата от 26.01.2007г.
Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на
работно време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
За периода
11.04.2016г. до 11.04.2019г.
твърди, че е положил извънреден труд както следва : 432 часа за 2016г., 592 часа за 2017г., 536
за 2018г. и 128 часа за 2019г. Или за процесния период за 1688 часа нощен труд, преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1929,384 часа или извънреден труд 241,384 часа.
Твърди, че сумата, която се дължи е 1689,69 лв. Претендира и и лихва за забава
в размер на 200 лв. за същия период.
На основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2
от ЗМВР ответникът в лицето на ОДМВР гр.Плевен е пасивно процесуално
легитимиран по делото, тъй като е самостоятелно юридическо лице. В заключение
моли съда да осъди ответника да му заплати, както следва:
1.
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата в
размер на 1689,69 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
11.04.2016-11.04.2019год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано
от предявяване на иска - 11.04.2019г.до окончателното изплащане на вземането;
2.
на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 200 лв.представляваща мораторна лихва, за
периода от 11.04.2016год.до 11.04.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
прави искане за допускане намаляване в размера на предявените искове,
което е уважено и съдът е приела, че искът за главница се счита предявен за
1561,02 лева, а искът за лихва за забава за сумата от 176,43 лева.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и
възраженията на страните, констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. с чл.86 от ЗЗД.
По делото не е спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период 11.04.2016г.
до 11.04.2019г., по силата на което ищецът е заемал длъжността “мл.експерт в
ОДЧ на РУ-Никопол. По делото страните също не спорят, а и от приложените от
ответника писмени доказателства се установява, че с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през
нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение. Съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1
се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед. Съгласно разпоредбата чл.187, ал.9
от ЗМВР, подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков
период, обхващащ времето от 11.04.2016-11.04.2019г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., но в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. До този момент е действала Наредба №8121 з-407 /
11.08.2014г. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от същата Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (в сила от 19.08.2014г. до 02.08.2016г.), при сумирано
отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период. Тази Наредба е отменена
с приемане на Наредба
№ 8121з-592 (в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/2016г., в сила от 11.07.2016г.) и Наредба № 8121з-776 (в сила от 02.08.2016 г.), в
които не е регламентирано отчитането на отработените часове нощен труд с
коефициент, аналогично на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
Затова в случая съдът
приема, че за процесния период е действала разпоредбата на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент 0.143, която е запазила действието си след постановеното
решение по адм.д. № 5450/2016г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този
ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за периода от 02.08.2016г. до 31.12.2017г., поради
празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на
полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Съдът споделя доводите на ищеца, че липсата
на изрична норма, не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. от 26.01.2007 г.),
чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд
в размер на 0,25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00
ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби
се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за периода 11.04.2016г. - 11.04.2019г. вкл.
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 1622 часа.
При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент
1.143 се получават общо 1853,95 часа, от които вещото лице е посочило, че 231,95
часа не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 1561,02 лв.
По делото ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 11.04.2016г.
– 11.04.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 1561,02 лв.
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за всяко тримесечие за периода
от изискуемостта до 11.04.2019г. е в размер общо на сумата от 176,43 лв. В този
размер предявеният иск следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски общо 490лв.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавната такса в размер на 112,44 лв. върху уважените
претенции.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В*Н* ДА ЗАПЛАТИ на Ю.К.К.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР сумата от 1561,02лв. главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 11.04.2016г.-11.04.2019г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано
от 11.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В*Н* ДА ЗАПЛАТИ на Ю.К.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 176,43 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за всяко тримесечие
за периода от изискуемостта до 11.04.2019г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Плевен,
Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана от К* В*
Н* ДА ЗАПЛАТИ на Ю.К.К. с ЕГН **********
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 490лв. направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС,
чл.78, ал.6 от ГПК сумата 112,44лв., дължимата държавна такса върху уважените
претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: