Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
петър петров
в присъствието на Прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N
743 по описа за 2018 год., на
основание данните по делото и закона,
за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 317 вр. чл. 310 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Й.П.Б., депозирана чрез пълномощника му адвокат Д.Ц. от ПАК против
решението на Плевенския районен съд № 1460/02.10.2018 г., постановено по гр.д.
№ 6406/2018 г., с която се иска отмяната му. Твърди се, че по делото липсват
доказателства за оказано от него насилие против въззиваемите, като съдът не е
обсъдил всички представени по делото доказателства и не е съобразил
възраженията им за невярно съдържание на декларацията на въззиваемата
В.Ч., служебна зависимост между един от свидетелите и въззиваемия Червенак,
която е предпоставка показанията му да не се кредитират. Според въззивника е
налице противоречие между твърденията в исковата молба и декларацията от
въззиваемата за оказано домашно насилие, тъй като в тях са посочени различни
дати на м. август 2018 г.. Според въззивницата неправилно съдът е издал заповед
за закрила на бащата и детето на въззиваемата при положение, че първият от тях
не е ищец, а по делото не са събрани доказателства за оказано насилие върху
детето. Въззивникът счита, че по делото не са отчетени от страна на РС и
доказаните по делото обстоятелства, че въззивникът също е жертва на домашно
насилие и в негова полза също е издадена заповед за закрила от домашно насилие,
оказано му от въззиваемата и нейните родители, както и не е отчетено, че е
налице висящо дело за упражняване на родителски права по отношение на детето на
страните. Моли се въззивният съд да
отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да остави без уважение
молбата за защита по чл. 5 ал. 1 ЗЗДН.
В с.з.
въззивникът чрез пълномощника си адвокат Ц. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата В.А. Ч.а се явява лично и в качеството на
законен представител на малолетното дете В.Й.Б. и чрез упълномощения от нея
адвокат Л.Ч. изразява становище, според което жалбата е неоснователна.
Въззиваемият А.Г.Ч. се явява лично и изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени
събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по
отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Пред РС
– П. е постъпила молба от В.А. Ч.а ***, с която иска от съда да постанови
решение, с което да наложи на основание чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4 от Закона
за защита срещу домашното насилие на ответника Т.И.И.
мерките предвидени в закона. В молбата се твърди, че молителката е живяла на
семейни начала с ответника по молбата Й.П.Б. през периода от м. І 2016 г. до м.
VІІІ 2018 г. в дома му в гр. П., като от съжителството си имат родено дете В.,
роден на *** г.. Твърди, че дълго време е била жертва на физически и психически
тормоз от страна на съжителя си в дома им, била е тормозена на работното си
място в УМБАЛ – П. пред колеги, поради което напуснала дома на ответника.
Твърди, че последният акт на насилие е бил на 16.08.2018 г., когато при пореден
скандал ответникът ударил нея и баща й, на когото разбил устата, като ги
заплашвал с убийство, като страховете й са значителни поради това, че
ответникът и баща му ходят въоръжени и демонстрират това при идванията си в
дома на родителите й в с. *********.
С
определение № 3197/04.09.2018 г. по гр.д. № 6406/2018 г. Плевенският окръжен
съд въз основа на изложеното в исковата молба е конституирал на основание чл. 9
ал. 2 от ЗЗДН като пострадали лица детето В.Й.Б. и А.Г.Ч. – баща на молителката
и е постановил мерки за закрила по чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН по отношение и на
тримата пострадали.
В писмения отговор ответникът,
въззивник в настоящото производство чрез пълномощника си адвокат Д.Ц. оспорва
изцяло твърденията в исковата молба.
С обжалваното решение ПлРС е
постановил мерки за закрила на основание чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 4 и т. 5 ЗЗДН,
като е задължил Й.П.Б. да се въздържа от домашно насилие по отношение на В.А. Ч.а,
синът им В.Й.Б. и баща й А.Г.Ч., забранил е на Й.П.Б. да не приближава В.А. Ч.а,
синът им В.Й.Б. и баща й А.Г.Ч. на по – малко от 50 м., както и жилището, което
обитават майката и детето в в гр. П., жилището на А.Ч. *** и местоработата на
молителката в УМБАЛ – П. за срок от шест месеца, задължил е Й.П.Б. да посещава
специализирани програми за извършители на домашно насилие в Център „Отворена
врата“, гр. П., както и е осъдил същия да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер на 30 лв. и глоба в
размер на 200 лв.. Със същото решение Й.П.Б. е осъден да заплати на В.А. Ч.а направените
по делото разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
За да уважи предявения иск и да
постанови посочените по - горе мерки за защита РС е приел, че от събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод, че на 16 август 2018
г. от страна на въззивника е оказано психическо насилие върху въззиваемата В. Ч.а чрез обидни думи и физическо насилие
спрямо баща й А.Ч.
Спори се
между страните по делото пред въззивната инстанция: налице ли е извършено
домашно насилие, изразяващо се в психическо и/или физическо насилие от страна на въззивника срещу
въззиваемите и адекватни ли са постановените от първоинстанционния съд мерки за
закрила.
Безспорно
се установява от представения по делото в първата инстанция акт за раждане на
детето В.Й.Б., че въззивникът и въззиваемата са
родители на детето, родено на *** г..
Не се спори между страните, че въззиваемата В.А. Ч.а е дъщеря на въззиваемия
А.Г.Ч.
Пред РС
с исковата молба ищцата, въззиваема в настоящото производство е представила
декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, от която се установява, че на 18.08.2018 г. е
осъществен акт на домашно насилие по отношение на нея и баща й, изразяващ се в
побой и заплахи. В декларацията се твърди, че е била подложена на побои, обиди
и заплахи, вкл. в присъствието на родителите и детето си и в предходния период,
откакто детето й е навършило 3 м..
Установява се от представеното
пред ПРС съдебно - медицинско удостоверение, издадено на 17.08.2018 г. от д-р С.К.,
асистент към КСМД – МУ – Плевен, че пред него се е явил А.Г.Ч. и е съобщил, че
на 16.08.2018 г. около 20,30 ч. е бил ударен от мъж с юмрук в лицето, при което
му била причинена рана, която е била зашита след това от лекар. Установява се,
че лицето се е оплаквало от болка на мястото на травмата. Установява се, че при
прегледа е установен оток и разкъсно –контузна рана на горната устна, като
увреждането е резултат от тъпа травма и може да бъде получено по начин и време,
както се съобщава, като е довело до разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота.
Установява се от представеното
пред ПРС съдебно - медицинско удостоверение, издадено на 17.08.2018 г. от д-р С.К.,
асистент към КСМД – МУ – П., че пред него се е явил и въззника
Й.П.Б. и е съобщил, че на 16.08.2018 г. около 20,30 ч. е бил дърпан и удрян от
две жени, както и ударен от мъж с ръка в лицето, на което отговорил с удар, при
който му била причена травма на лявата длан. Установява се, че лицето се е
оплаквало от болка на лявата длан. Установява се, че при прегледа са установени
охлузвания на лицето, кръвонасядания по шията, оток, кръвонасядане, контузна
рана по гърба на лявата длан, като уврежданията са резултат от тъпи травми и
могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава. Установява се, че травмата на лявата длан е
довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Установява се от изготвената от
ПРС справка за съдимост на въззивника от 05.09.2018 г., че същият е осъждан,
като е сключил споразумение по НОХД № 2384/2010 г. по описа на ПРС за извършено
престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, извършено през същата година като
непълнолетен, като заплахата е осъществена чрез използване на газов пистолет.
За установяване на спорните
обстоятелства във връзка с възникналия на 16.08.2018 г. между страните конфликт
пред ПРС са разпитани две групи свидетели, както следва: свидетелката М.А. Ч.а
/майка на въззиваемата В. Ч.а, съпруга на въззиваемия А.Ч. и баба на детето В.Й./ и Р.В.С. /колега на
въззиваемия А.Ч./ от една страна и свидетелите Н.Й.Б.
/майка на въззивника и баба на детето В.Й./, П.Т. Б.
/баща на въззивника и дядо на детето В.Й./, Н.К.Й. /съседка на въззивника/, Й.П.К. /съсед на въззивника/,
Л.И.Я. /съсед и приятел на въззивника/ от друга.
Установява се от показанията на
свидетелката М.А. Ч.а, че на 16.08.2018 г. след 20 ч. взели дъщеря си от
болницата, в която работи като лекар и заедно със съпруга си отишли до входа на
блока на въззивника на път към *********, където живеят. Установява, че дъщеря
й отишла да види детето, което било при баща си, тъй като въззивникът звънял
преди това по телефона да я вика, а тя и съпругът й останали в колата си.
Установява, че дъщеря й отишла при детето и искала да го напръска със спрей за
комари, при което въззивникът започнал да я блъска с вратата на колата, да я
обижда и затова накарала мъжа си да отиде да види какво става. Установява, че
мъжът й се приближил до въззивника и го попитал какво прави, след което чула
майката на въззивника да казва „Й. какво правиш?“ и след това въззивникът се
обърнал и ударил мъжа й по устата. Установява, че в този момент отишла и тя,
при което въззивникът я хванал, извил й ръката, блъснал я и тя паднала до
пейката. Установява, че дъщеря й казала да вземе детето, тя го взела и
побягнала към тяхната кола, след което от телефон на намиращи се в близост деца
повикала полиция. Установява, че полиция не е дошла, а конфликтът продължил с
обиди между страните. Установява, че от устата на мъжа й течала кръв, поради
което заминали в Бърза помощ, където му указали първа помощ, а на другия ден
лекар го зашил.
Установява се от показанията на
свидетелката Н.Й.Б., че на 16.08.2018 г. е била пред входа на блока на сина си
и същият се е канел да излиза с детето на разходка, тъй като този ден е било
дадено от майката. Установява, че синът й се бил разбрал с друг баща да излизат
заедно с децата, като детето е било поставено на столче в колата на сина й.
Установява, че в този момент пристигнала въззиваемата
В.Ч.а и между страните възникнал конфликт на висок глас във връзка с връщането
на детето, като чула, че В. казва: „Махни се, ****. Не ме пипай, ****.“, на
което синът й отговорил с обида, като я нарекъл „****“. Свидетелката
установява, че тогава родителите на В., които били с нея излезли от колата й,
затичали към тях и нападнали синът й, скъсали му тениската, драли го по лицето
и главата, а бащата на В.се навел да вземе тротоарна плочка и се заканил към
сина й с думите „Сега ще те убия“ и други заплахи. Свидетелката установява, че
се опитвала да ги разтърве и ги молила да спрат, като съседка също излязла да
помага да ги разтървават, както и друг човек, който бил пред входа.
Свидетелката установява, че В.и родители й нападнали с удари синът й, а той се
опитвал да се защити, като при предпазване е ударил бащата на В.с ръка, а в
последствие една седмица ръката му е била подута и го е боляла, поради което е
била гипсирана от лекар. Свидетелката установява, че след спречкването синът й
освен скъсана тениска е имал кръв по тялото, както и че след това си е извадил
медицинско. Свидетелката установява, че между синът й и В.има конфликти от
раждането на детето и преди това от 2015 г., като взаимно са се обиждали и като
цяло отношенията им не са били добри. Установява, че след конфликта, на който
присъствало, детето В.е било взето от майката на В.и пренесено в тяхната кола.
Свидетелката установява, че е чула В.да казва „Ето ти една жалбичка“, като
според нея целият конфликт е бил иницииран от В.и родители й и не е виждала
синът й да блъска В.с вратата на колата. Свидетелката установява, че както
съпругът й, така и синът й притежават оръжие.
Установява се от показанията на
свидетелката Н.К.Й., че същата е била в дома си на първия етаж във входа, в
който живее въззивникът и е чула майката на въззивника да вика „Някой да повика
полиция“, поради което се показала да види какво става. Установява, че е видяла
В.и след това баща й да нападат въззивника, поради което излязла навън да
защити въззивника. Установява, че е чула обиди от страна на В.и баща й към
въззивника, но боят е бил приключил, като видяла кръв по лицата на въззивника и
на бащата на Вероника, както и че тениската на въззивника е скъсана.
Установява, че майката на въззивника е била много уплашена и разтреперана от
случилото се и викала за помощ.
Установява се от показанията на
свидетеля Й.П.К., че бил в дома си на третия етаж във входа, в който живее
въззивникът и е чул викове и караница на висок глас, заплахи и погледнал да
види какво става. Установява, че е видял въззивника, както и че жена му, заедно
с мъж и жена го нападали, държали се агресивно, обиждали го и посягали, а
въззивникът се предпазвал. Установява, че е видял мъжът да търси нещо под
пейката, с което да удари въззивника и видял посягания към въззивника.
Установява, че е видял и майката на въззивника там, но не и детето. Установява,
че когато нещата приключили В.си тръгнала с мъжа и жената.
Установява се от показанията на
свидетеля Р.В.С., че е колега на А.Ч. и е бил в колата му на задната седалка при
инцидента. Установява, че първо от колата излязла Вероника, после баща й, а
след него й жена му се намесила, като той не е излизал от колата и не и искал
да се намесва. Установява, че след инцидента си тръгнал с тролей и не е изчакал
полицията, като стоял настрана. Установява, че познава въззивника и е виждал
бащинско отношение от колегата си към въззивника преди този инцидент.
Установява се от показанията на
свидетеля П.Т.Б., че същият не е бил в страната по време на инцидента и не е очевидец
на случилото се, но от сина си знае какво се е случило. Свидетелят установява,
че от сина си знае, че на 16.08.2018 г. е бил нападнат от В.и родителите й,
както и че е опитал да се защити, като бил заплашван от бащата на В.с убийство.
Установява, че ръката на сина му е била окървавена, бил е одран навсякъде, като
и към момента на разпита има белези. Установява, че знае от сина си и от
съседите си, че някои съседи да се опитали да разтървават участниците в
инцидента, а други са гледали.
Установява се от показанията на
свидетеля Л.И.Я., че е приятел и съсед на въззивника и са имали уговорка
вечерта на 16.08.2018 г. да излязат заедно с въззивника с децата си.
Установява, че се разбрали с въззивника да изчакат жена му да види детето и
ходил да пазарува, като на връщане видял майката на жената на въззивника, която
не познава да носи детето на въззивника. Установява, че е видял бащата и
майката на В.да викат срещу приятеля му, да го провокират. Установява, че
майката на въззивника също дошла там и станали разправии, но не се намесвал и
стоял настрана с детето си, тъй като не искал да го травмира.
Установява се от обясненията на въззиваемата В.Ч.а пред ПРС, че въззивникът й звънял и
затова отишла да види детето, но се срещнали на пейката пред блока и
въззивникът й казал, че бърза за среща с приятел и неговото дете в градската
градина. Обяснява, че въззивникът е сложил детето в столчето на задната седалка
в колата си и тогава между тях възникнал конфликт по повод на връщането на
детето на другия ден, при което въззивникът я обиждал и ударил със задната
врата на колата, която била отворена. Обяснява, че майката на въззивника е била
там и му направила забележка, но той започнал и нея да блъска, като тя и
въззивника започнали да си разменят взаимно обиди. Обяснява, че родителите й
дошли, тъй като чули да се карат и баща й бутнал въззивника по раменете и го
питал какво прави и на кого посяга, при което въззивникът го ударил с юмрук в
лицето, разцепил му устната и започнала да тече много кръв. Обяснява, че в този
момент заедно с майка си се намесили и започнали да бутат въззивника настрани
за предотвратят удари към баща й, при което лицето му било издрано. Обяснява,
че знае, че въззивникът е със спукана кост в резултат на удара върху баща й. Обяснява,
че след като приключила разправията въззивникът казал на баща й, че съжалява и
че иска да го удари и той за да му мине, но баща й не го ударил. Обяснява, че
майка й е повикала полиция, но не е дошла, поради което след като почакали
тръгнали с баща си към Спешна помощ за да бъде обработена раната му. Обяснява,
че майката на въззивника дошла да види баща й в колата и казала, че всичко
което се е случило е грозно. Обяснява, че полицията е отишла значително
по-късно и са съставили протокол, в който са описали, че няма никой. Обяснява,
че на другия ден раната на баща й била зашита от лекар в операционната под
местна упойка.
Установява се от обясненията на въззиваемия А.Ч. пред ПРС, че заедно с жена си и дъщеря си
се прибирали след работа, когато въззивникът звъннал и дъщеря им казала, че
трябва да отидат да види детето.
Обяснява, че заедно с жена си стояли в колата, а дъщеря им отишла да
види детето, което в този ден било при баща си. Обяснява, че между въззивника и
дъщеря му станал скандал, видял как въззивникът блъска дъщеря му с вратата и
чул да я обижда, дъщеря му се развикала и той отишъл да се намеси, като блъснал
въззивника с две ръце и го попитал какво прави. Обяснява, че преди него майката
на въззивника се опитала да се намеси между въззивника и дъщеря му и видял, че
въззивникът ударил и нея. Обяснява, че и жена му се намесила, станал голям
скандал, като въззивникът го ударил, разцепил му устата и потекла кръв.
Обяснява, че в суматохата наистина е търсил с какво да го удари, но се отказал,
като докато се изправял въззивникът го ритнал с крак в гърдите. Обяснява, че му
е казал как не го е срам и други неща, при което въззивникът застанал с ръце
зад гърба си и му казал да го удари за да му олекне, но той не го ударил.
Установява се от обясненията на въззивника Й.Б. пред ПРС, че според него въззиваемата
преднамерено е търсела конфликт с него и говорела по начин, който го дразни.
Обяснява, че е искал да се видят същата вечер на центъра, където имал среща с
приятел, поради което наистина й е звънял по телефона, както и че се съобразил
с нея да се видят пред блока му. Обяснява, че В.е направила цирк, а баща й е
реагирал импулсивно, тъй като когато баща й го удрял В.го държала за едната
ръка, а майка й за другата. Обяснява, че е ударил баща й за да отлъсне атаката
срещу него, като според него всичко е станало много грозно и не е искал да се
стига до там. Обяснява, че към него е имало и преди заплахи от бащата на
Вероника, а в момента на конфликта А.Ч. е търсел плочка да го удари с думите
„Ще те убия“, че се чувства застрашен и поради това също е подал молба за
закрила. Обяснява, че при този инцидент и двамата с В.си разменяли обиди, както
и че не иска това да се повтаря и че счита, че детето им ще се срамува някой
ден от тях.
Съгласно
чл. 2 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават
едно жилище.”
В конкретният случай от
представените по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на обясненията
на страните може да се приеме за безспорно установено по делото, че въззивникът и въззиваемата Ч.а са
живеели заедно около три години, в резултат на което съжителство е родено
детето им В., след което са се разделили и към м. август 2018 г. заживяли
поотделно, а отношенията им били влошени. Безспорно се установява, че на
16.08.2018 г. детето В.е било при баща си по съгласие на двамата родители,
както и че по телефона по инициатива на въззивника родителите се разбрали да се
срещнат след 20 ч. пред входа на блока, в който живее въззивника. Безспорно се
установява, че въззиваемата пристигнала пред входа на блока на въззивника в жк.
„****“ заедно с родителите си, както и че срещата се осъществила в присъствието
на майката на въззивника. Установява се, че първоначално възникнал конфликт
между въззивника и въззиваемата, в присъствието на детето им В.и майката на въззивника, а в последствие в конфликта се включили и
родителите на въззиваемата, които до този момент я изчаквали в паркираната си
наблизо кола. Безспорно се установява по делото, че по време на конфликта въззиваемият Ч.е хванал въззивника
за раменете, че въззивникът е ударил въззиваемия Ч.с
лявата си ръка, в резултат на което на следващия ден ръката му е била
травмирана, имала оток, кръвонасядане и контузна рана по гърба на лявата длан,
а въззивникът изпитвал болки, както и че в резултат на удара от страна на въззивника въззиваемият Ч.е
получил разкъсване на горната устната, за което на следващия ден му е оказана
лекарска помощ чрез зашиване. Безспорно се установи, че по време на конфликта
въззиваемата и родителите й са извършили действия по отношение на въззивника, в
резултат на които тениската му е била скъсана и получил охлузвания на лицето и
кръвонасядания по шията.
Като съобрази, че показанията на свидетелите
М.Ч.а и Н.Б. кореспондират с обясненията на въззивника
Й.Б., въззиваемата В.Ч.а и въззиваемия
А.Ч. относно това, че при конфликта между въззивника и въззиваемата всеки от
тях е разменил обидни думи и това е станало в присъствието на детето им В.,
съдът приема, че тези безспорно установени обстоятелства кореспондират с
декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, която се ползва с доказателствена сила
съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 ЗЗДН относно упражненото насилие върху
въззиваемата, като в конкретният случай поради допусната техническа грешка в
декларацията е посочена друга дата на осъщественото насилие. Показанията на
свидетелката Ч.а кореспондират с обясненията на въззиваемата
В.Ч.а и тези на въззиваемия А.Ч. относно това, че
въззиваемата е блъсната от въззивника с вратата на колата му, но тъй като в
декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН липсват конкретно описани обстоятелства във
връзка с осъществено върху въззиваемата физическо насилие на посочената дата, а
от показанията на останалите свидетели, които са преки очевидци не се установят
обстоятелства във връзка с тази форма на насилие, съдът приема, че същата се
явява недоказана по делото. В декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН се твърдят обстоятелства
относно осъществено физическо насилие от въззивника върху въззиваемата в период,
който е повече от месец преди подаването й, поради което съдът намира, че не
следва да обсъжда същите в настоящото производство, а пострадалото лице следва
да потърси правата си по общия граждански ред.
Като съобрази, че показанията на
свидетелите М.Ч.а, Н.Б., Р.Й., Й.К. и Л.Я.,
кореспондират с обясненията на въззивника и въззиваемите, както и с
представените медицински свидетелства относно това, че в скандала между
въззивника и въззиваемата се намесил и въззиваемият А.Ч.
като бутнал с ръце въззивника по раменете, след което бил ударен от въззивника
с ръка и устната му била сцепена, а въззиваемата и нейната майка свиделката Ч., както и свидетелката Б. също се включвали
като дърпали въззивника всеки от тях с различни мотиви, но между въззивника и
въззиваемия се разменяли взаимни заплахи и думи на висок глас, съдът приема, че
тези безспорно установени обстоятелства кореспондират с декларацията по чл. 9
ал. 3 ЗЗДН, която се ползва с доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл.
13 ал. 3 ЗЗДН относно упражненото насилие върху бащата на въззиваемата, като в
конкретният случай поради техническа грешка в декларацията е посочена друга
дата на осъщественото насилие. Съдът съобрази, че изложените данни в декларацията
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН не са опровергани от други събрани по делото
доказателства. Напротив, както от свидетелските показания, така и от
медицинските удостоверения, издадени както на въззивника, така и на въззиваемия
се установява, че въззивникът е ударил въззиваемия с ръка в лицето и ударът е
бил с такава сила, че е нанесъл травма както на постралия, така и на ръката на
въззивника, с която е осъществен удара за дълъг период от време. Въз основа на
показанията на свидетелите Р.Й., Й.К. и Л.Я. съдът
приема, че към този въззивникът е бил провокиран от поведението на въззиваемите,
които се държали заплашително спрямо него и безспорно след конфликта
въззивникът също е бил пострадал от насилие, като е имал множество охлузвания
по лицето и тялото, както и тениската му била скъсана при съприкосновението
между страните, а по време на конфликта е бил заплашван и обиждан от
въззивнаемите, но според съда тези обстоятелства не са основание за
освобождаване на въззивника от отговорност за осъщественото на посочената дата
физическо насилие върху въззиваемия, а евентуално за ангажиране на
отговорността на въззиваемия, което следва да се осъществи в друго производство.
Установените по делото действия
на въззивника според съда са форма на физическо насилие спрямо въззиваемия Ч.и психическо насилие спрямо въззиваемата Ч.а и детето В., в присъствието на което са се
осъществили актовете на насилие, които форми на насилие са недопустими, още
повече с оглед обстоятелството, че въззивникът и въззиваемата са родители на
малолетно дете, за които са задължени да се грижат съвместно.
Въз основа на гореизложеното
следва да се приеме, че по делото е доказано оказването на физическо и
психическо насилие от страна на въззивника, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че следва да издаде заповед за защита на
молителката, нейния баща и детето им, въззиваеми в настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 16 ал. 1 ЗЗДН съдът налага една или повече мерки за защита,
като преценката следва да е съобразена с вида на оказваното домашно насилие и
последиците от същото за здравето, живота, психиката на пострадалото лице. Мерките за защита срещу домашно насилие,
които съдът може да наложи с решението по чл. 15 ал. 1 ЗЗДН са изброени в чл. 5
ал. 1 от закона, като тези по т. 2, 3 и 4 са ограничени със срок, който може да
бъде минимум 3 месеца и максимум 18 месеца. Във всички случаи съгласно чл. 5
ал. 3 ЗЗДН съдът с решението налага и глоба на нарушителя в размер от 200 лв. до 1 000 лв..
Според
въззивния съд с оглед тежестта на нарушенията, установени по делото, с
определените от ПРС мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 4 и т. 5 ЗЗДН ще се постигне
степен на защита съответстваща на нуждата от тази защита. Като съобрази
обстоятелството, че във връзка с упражняване на родителските права върху детето
и режима на лични контакти с него страните следва да комуникират помежду си
спокойно и в интерес на детето, съдът намира, че правилно и законосъобразно
районният съд е преценил както, че за период от 6 месеца /който е под средния
предвиден в закона/ страните следва да се дистанцират и да не приближават
помежду си, така и нуждата от промяна на отношението на въззивника към
въззиваемата и нейния баща чрез посещение на предвидени в чл. 5 ал. 1 т. 5 ЗЗДН
специализирани програми.
При тези правни изводи въззивният
съд намира, че решението на ПРС се явява изцяло правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
Въззиваемата е направила искане
за присъждане на разноски по делото, но не е представила доказателства за
направени разноски, както и списък на разноските, поради което искането й за
присъждане на разноски за въззивното производство следва да бъде оставено без
уважение като недоказано.
На
основание чл. 11, ал.
3 и чл. 17, ал.
2 от ЗЗДН вр. чл. 18, ал.
1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата
по ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския
окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лв..
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
потвърждава решение № 1460/02.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 6406/2018 г. на Плевенския районен съд.
Оставя
без уважение искането на въззиваемата В.А.
Ч.а за присъждане на разноски за въззивната инстанция като недоказано.
Осъжда на основание чл. 69 ал. 2 от ГПК й.п.б., егн ********** *** да заплати
по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лв..
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И
НЕ ПОДЛЕЖИ НА касационно
ОБЖАЛВАНЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 17 АЛ. 5 ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: