№ 140
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000446 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260040 от 26.03.2021 г., постановено по т. д. № 143/ 2020
г., Хасковският окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ...., да заплати на М. Б. М., ЕГН
**********, на основание чл. 432 КЗ, сумата 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания от смъртта на брат й М.Б. М., починал на 26.06.2016 г. при ПТП от
същата дата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2020 г.
до окончателното й изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 26 000 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ...., да заплати на АН. Т. ИВ., ЕГН
**********, на основание чл. 432 КЗ, сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
1
страдания от смъртта на внука й М.Б. М., починал на 26.06.2016 г. при ПТП
от същата дата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 26 000 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ...., да заплати на Т. М. Ж., ЕГН
**********, на основание чл. 432 КЗ, сумата 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания от смъртта на племенника му М.Б. М., починал на 26.06.2016 г. при
ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 26 000 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ...., да заплати на АС. М. Ж., ЕГН
**********, на основание чл. 432 КЗ, сумата 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания от смъртта на племенника й М.Б. М., починал на 26.06.2016 г. при
ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 26 000 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. М., ЕГН **********, непълнолетен,
действащ със съгласието на майка си АС. М. Ж., ЕГН **********, против „ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК ...., иск с правно основание чл. 432 КЗ, за присъждане на
сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания от смъртта на първия му
братовчед М.Б. М., починал на 26.06.2016 г. при ПТП от същата дата, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното
й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АН. Т. М., ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си АС. М. Ж., ЕГН **********, против „ЗК Л.И.“ АД,
ЕИК ...., иск с правно основание чл. 432 КЗ, за присъждане на сумата 26 000
2
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания от смъртта на първия й братовчед М.Б. М.,
починал на 26.06.2016 г. при ПТП от същата дата, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ...., да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата 2 600 лева, дължима ДТ
за образуване на дело.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ...., да заплати на адвокат М. Т. Т., ЕГН
**********, от АК – Хасково, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2 480 лева.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, АН. Т. ИВ., ЕГН **********, Т.
М. Ж., ЕГН **********, АС. М. Ж., ЕГН **********, В. Т. М., ЕГН
********** и АН. Т. М., ЕГН **********, последните двама непълнолетни,
действащи със съгласието на майка си АС. М. Ж., ЕГН **********, да
заплатят на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на исковите
претенции, в размер на общо 642 лева.“
В отхвърлителните му части и съответно присъдените в полза на
ответника разноски, решението се обжалва от ищците М. Б. М., АН. Т. ИВ., Т.
М. Ж., АС. М. Ж., В. Т. М. и АН. Т. М., последните двама действащи със
съгласието на майка си АС. М. Ж., с подробни съображения за неправилност,
В осъдителните части и съответната част на присъдените разноски,
решението се обжалва от ответника ЗК Л.И.“ АД, също с подробно развити
съображения за неговата неправилност.
Всяка от страните е на мнение, че жалбата на насрещната страна е
неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Спорните въпроси по делото са:
3
- дали всеки от ищците има правото да му бъде присъдено
застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на загиналото
вследствие на катастрофата от 26.06.2016 г. 19-годишно момче М.Б. М. и ако
отговорите са съответно положителни,
- за размерите на съответните застрахователни обезщетения, в
предявените преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ.
1. Относно активната материална легитимация на ищците.
Загиналият при катастрофата на 26.06.2016 г. М.Б. М. е бил на 19
години. От 10 годишната му възраст, две години след като баща му загинал
при пътно произшествие, а майка му повторно се омъжила бил настанен в
семейството на неговите чичо и леля (чинка) – ищците Т. М. Ж. и АС. М. Ж. –
вж. Заповед № ЗД-РД05/0042 от 29.09.2010 г. (л. 32), Заповед № ЗД-
РД№%/0042 от 31.10.2014 г. (л. 33) и двете издадени от Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Д., както и Решение № 222 от 25.11.2010 г., постановено от
Районен съд, Харманли, по гр. д. № 827/2010 г. (л. 71). В това семейство,
живеела и сестрата на загиналия М. – ищцата М. Б. М., която била само с две
години по-малка от него. В същото семейство, за да помага при отглеждането
не само на двете по-големи деца М. и М., а и на родните деца на Т. и А. –
родената през 2005 г. ищца АН. Т. М. и родения през 2006 г. ищец В. Т. М.
(първи братовчеди на загиналия М.), дошла да живее и бабата на М. – ищцата
АН. Т. ИВ..
Това е кръгът на семейството, в което е отраснало загиналото момче,
разпитаните в съдебното заседание от 16.11.2020 г. (л. 72 и сл.) свидетели
Ж.Е.А. и А. А.А. са били категорични: отношенията между членовете на това
семейство били много близки, чичото, лелята и бабата не правили никаква
разлика между децата, а М. на свой ред се грижел за по-малката си сестра М..
Смъртта на едва завършилото средното си образование момче ги покосила, те
още не можели спокойно да приемат липсата му.
Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищците свидетели и не
трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла
на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на
4
неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса
доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани
пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само
необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
При събраните в процеса доказателства, преценката на настоящата
инстанция е, че ищците Т. М. Ж. (чичото на загиналия М.), АС. М. Ж.
(лелята на М.), М. Б. М. (сестрата на М.) и АН. Т. ИВ. (бабата на М.) са
материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на загиналия на 26.06.2016 г. едва 19
годишен М. М.. Изводът е в съответствие с разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в
гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
В настоящия процес е установена особено близката връзка между тези
ищци със загиналия член на тяхното семейство и действително претърпените
от неговата смърт вреди. Установена е създадената силна и трайна взаимна
близост и емоционална привързаност и подкрепа между тях, доказана е и
силната травма, причинена на всеки от посочените ищци от смъртта на
нелепо загиналото момче, която негативно и пряко се е отразила на начина им
на живот. Налице са релевантните факти, очертани в мотивите на
тълкувателното решение, затова преценката на Апелативния съд е, че
предпоставките за уважаване на иска по отношение на ищците Т. М. Ж., АС.
М. Ж., М. Б. М. и АН. Т. ИВ., са били налични.
По отношение на първите братовчеди на загиналия М.Б. М. –
непълнолетните ищци АН. Т. М. и В. Т. М., които действат със съгласието на
майка им АС. М. Ж., искът е бил недоказан по основание. По времето, когато
М. е дошъл да живее при чичо си и леля си, двете деца са били твърде малки
5
– на 4 и на 5 години и доказателства за особено близки отношения с
братовчед им, които да са се появили и/или развили във времето, освен
твърде общите и неконкретни свидетелски показания, по делото няма.
2. Относно размерите на застрахователните обезщетения.
Евентуално поддържаното от жалбоподателя „ЗК Л.И.“ АД
възражение относно размера на присъдените обезщетения, се отнася до
приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр.
101/2018 г.
Тази разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ
/разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000 лева, като е придадено
обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след
21.06.2018 г.
Настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд за
неприложимост на разпоредбата по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр.
101/2018 г. по съображенията, изложени в Решение № 94 от 14.06.2019 г.,
постановено от Пловдивския апелативен съд по т. д. № 231/2019 г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 291 от 07.05.2020 г.
по т. д. № 2108/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., които за пълнота ще бъдат по-долу
повторени.
В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от
втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
6
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива –
84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право –
чл. 266 КЗ, отм. и чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени
вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът приема, че
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., не е в
съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на
правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да
ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на
СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да
предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-
членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които
надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби
на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО, отговоря на
всички посочени изисквания. Тези разпоредби са повелителни, достатъчно
ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали
от ПТП, затова следва да се приеме, че те по изключение имат пряко
действие. По тази причина Апелативният съд приема, че не следва да
съобразява размера на обезщетението, ограничено с нормата по § 96 ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Този извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по
дело С – 277/12 /Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS/, което е
задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща
7
действието на решението по преюдициално запитване. Предмет на
цитираното дело на Съда на ЕО е преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от съд от Латвия. Решението по преюдициалния
въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По изложените съображения Апелативния съд приема, че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди на ищците Т. М. Ж., АС. М. Ж., М. Б.
М. и АН. Т. ИВ. следва да бъдат определени не в границите, установени по §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., а по справедливост, съобразно
принципа по чл. 52 ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти и
обстоятелства конкретно по настоящото дело, икономическото положение в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към
момента на настъпване на ПТП, обсъдени и в обжалваното решение.
При установените в процеса данни, приетите от окръжния съд размери
на паричните обезщетения, дължими в настоящото производство по чл. 432,
ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на доказаните и
подлежащите на репариране неимуществени вреди на ищите, са били
определени правилно.
Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на
поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се
потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните
мотиви на Хасковския окръжен съд.
3. Разноските.
1. Пред настоящата съдебна инстанция ищците са защитавали материален
интерес общо в размер на сумата 156 000 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7,
8
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за тази съдебна инстанция е било в размер на сумата 4 650 лева.
Защитили са общ материален интерес в размер на сумата 65 000 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на защитения материален
интерес, ответникът „ЗК Л.И.“ АД дължи на процесуалния им представител адвокат М. Т.
Т., адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция в размер на сумата 1 937.50 лева.
2. Пред настоящата съдебна инстанция ответникът „ЗК Л.И.“ АД е
защитавал материален интерес общо в размер на сумата 156 000 лева, като е
направил разноски пред тази инстанция в размер на сумата 1 300 лева платена
държавна такса, доказателства за платено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 1 730 лева по делото няма. Защитил този интерес до размер
на сумата 91 000 лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на „ЗК Л.И.“ АД ще
следва да се присъдят разноски за тази инстанция, общо дължими от М. Б. М.,
АН. Т. ИВ., Т. М. Ж., АС. М. Ж., В. Т. М. и АН. Т. М., последните двама
действащи със съгласието на майка си АС. М. Ж., в размер на сумата 758.33
лева.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260040 от 26.03.2021 г., постановено от
Хасковският окръжен съд.по т. д. № 143/2020 г.
ОСЪЖДА „З. к. Л. И.“ АД, ЕИК ...., да заплати на адвокат М. Т. Т.,
личен номер ...., адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 937.50 лева
(хиляда деветстотин тридесет и седем лева 50 ст.)
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, АН. Т. ИВ., ЕГН
**********, Т. М. Ж., ЕГН **********, АС. М. Ж., ЕГН **********, В. Т. М.,
ЕГН ********** и АН. Т. М., ЕГН **********, последните двама
непълнолетни, действащи със съгласието на майка си АС. М. Ж., ЕГН
9
**********, общо да заплатят на „З. к. Л. И.“ АД, ЕИК ...., сумата 758.33 лева
(седемстотин петдесет и осем лева и 33 ст.) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10