Решение по дело №375/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Производството е образувано по жалба от С. Х. И. и И. Х. И. срещу Заповед № 0152 от 26.01.2024 г. на Кмета на Община Варна, в частта й, с която е отказано да се отмени Заповед № 1158 от 14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна по отношение отчуждените части от недвижими имоти в ЖК „Бриз“ за мероприятие „Улица с осови точки 21-20-2-3-4 между квартали 20 и 1 в 21 подрайон“, в частта за имот пл. № * на основание § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се иска нейната отмяна в обжалваната част и отмяна на Заповед № 1158 от 14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна. Разяснява се, че в молбата си от 22.06.2021 г., с която е започнато административното производство, оспорващите са посочили подробно основанията за отмяна на заповедта за отчуждаване, като основният аргумент е, че имотът не е завзет до 30.10.1998 г., а и към настоящия момент, т.е. налице са основанията по § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ за отмяна на Заповедта за отчуждаване № 1158 от 14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна. Сочи се, че обстоятелството, че отчуждената част от имота не е завзета е констатирано и от съда в решаващите мотиви на Окръжен съд – Варна по в. гр. д. № 1525/2021 г., потвърдени и от ВКС в касационното производство по делото, които са задължителни за страните. В хода на устните състезания и с писмени бележки адв. С. С. – пълномощник на оспорващите, позовавайки се и на заключението на вещото лице, поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът – Кметът на Община Варна, чрез гл. юриск. А. Т., с писмен отговор на жалбата, поддържа становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед, която се твърди, че е постановено от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Изтъква се, че за 250-те [жк], отредени за [улица] и *, които Л. Б. отстъпва безвъзмездно на Община Варна (улична тегоба по чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ) не е необходимо завземане, за да преминат в собственост на Общината, като процедурата за тяхното отчуждаване е приключила с влизане в сила на заповедта на 29.07.1998 г. На следващо място се настоява, че обезщетение по заповедта за отчуждаване не се дължи на заявителите, а на тяхната праводателка Л. Е.. Твърди се, че към 30.10.1998 г. отчуждената част от имота е била освободена (завзета), като предвид изложените в оспорената заповед основания, същата е станала публична общинска собственост. Позовавайки се на съдебна практика (без да се посочват конкретни съдебни актове), ответникът сочи, че действителното изграждане на улицата не е необходимо, а е достатъчно завземането на имота (освобождаването му от получилия обезщетение собственик и премахване на всякакви препятствия за реализиране на мероприятието на общината). Изтъква се, че строителството в имота на оспорващите е извършено през 2005 г. и е изцяло съобразено с действащия към него момент устройствен план, вкл. за оградата по уличната регулационна линия и за отстоянията на сградите от осовата линия на улицата, а съществуващата към момента ограда е изградена по-късно по старата имотна граница, в нарушение на издаденото разрешение за строеж, единствено с цел облагодетелстване на оспорващите. Искането е да се отхвърли жалбата и в полза на Община Варна да бъдат присъдени направените разноски и да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. В хода на устните състезания ответникът поддържа искането си за отхвърляне на жалбата, като изтъква, че от доказателствата по делото става ясно, че е налице освобождаване на отчуждената част от [имот номер] и са премахнати всички препятствия за реализиране на мероприятието на общината – няма ограда на място на [имот номер] по КП от 1977 г., липсват дърветата, за които е трябвало да получи обезщетение собственикът, има положени подземни проводи и очевидно собственичката е била обезщетена, а и на място към 2001 г. е съществувал черен път.

Съобразявайки посочените от оспорващите основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема следното:

Жалбата е редовна и допустима. Същата е подадена от лица с правен интерес от оспорването - адресати на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт - арг. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 1 ЗУТ. Жалбата, подадена на 09.02.2024 г., е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считано от съобщаването на заповедта на оспорващите на 06.02.2024 г. и на 07.02.2024 г., предвид отразеното в известията за доставяне, находящи се на л. 183 и л. 185 от адм. пр.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнато по молба на двамата настоящи оспорващи с рег. № РД21012726ВН/22.06.2021 г., с която е посочено, че след издаване на Заповед № 1158 от 14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна за отчуждаване на частта от недвижимия имот с пл. № * – собственост на праводателката на оспорващите, не са последвали никакви действия по отчуждаване на частта от недвижимия имот – не е изплатено обезщетение и имотът се ползва и владее от оспорващите. С молбата е поискано да бъде отменена заповедта за отчуждаването.

Заповед № 1158 от 14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна по чл. 98 ЗТСУ е издадена на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 95 ЗТСУ и чл. 262 ППЗТСУ и мотивирано предложение на Комисията по чл. 265 ППЗТСУ, като с нея е наредено следното: І. Отчуждаване по пазарни цени части от недвижими имот в ЖК „Бриз“ за мероприятие „Улица с осови точки 21-20-2-3-4“ между квартали 20 и1 в 21 подрайон, сред които имоти и част от пл. № * – собственост на Л. В. Б.; ІІ. Оценена е частта от имот пл. № * в кв. 20 на обща стойност 24 492 743 лева, представляваща стойността на дворното място и насажденията, подробно описани в оценителния протокол от 28.05.1998 г., представляващ неразделна част от заповедта: а/ дворно място от 250 кв.м на стойност 11 030 625 лева, отредено за улица пред прилежащи парцели * и *, собственицата Л. В. Б. да отстъпи безвъзмездно на Община Варна; б/ дворно място от 301 кв.м и насаждения на стойност 13 462 118 лева, отредено за [улица]-Б и ІІІ-1060 К. Я. А., М. Х. А., В. Л. А. и Община Варна да заплатят на собственицата Л. В. Б.. Процесната заповед за отчуждаване е съобщена на праводателката на оспорващите на 15.07.1998 г. и няма данни да е обжалвана – писмо от 21.07.2021 г., л. 83 от адм. пр.

Според оценителния протокол от 28.05.1998 г. по отношение на част от имот пл. № * в кв. 20: 1. Дворно място от 250 кв.м на стойност 11 030 625 лева, отредено за улица пред прилежащи парцели * и *, собственицата Л. В. Б. следва да отстъпи безвъзмездно на Община Варна; 2. Дворно място от 189 кв.м на стойност 8 339153 лева, отредено за [улица] – К. Я. А., М. Х. А. и В. Л. А. следва да заплатят на Л. В. Б.; 3. Дворно място от 8 кв.м, на стойност 352 980 лева, отредено за [улица] К. Я. А., М. Х. А. и В. Л. А. следва да заплатят на Л. В. Б.; 4. Община Варна следва да заплати на собственицата Л. В. Б. дворно място от 104 кв.м на стойност 4 588 740 лева, отредено за улица пред прилежащи парцели *, *, *, и насаждения на обща стойност 181 245 лева. В протокола е посочено, че сумите следва да се внесат по сметката на Община Варна, която ще ги изплати на собствениците, като това е възпроизведено и в заповедта за отчуждаване.

По силата на покупко-продажба оспорващите придобиват собствеността от Л. В. Б. върху дворно място с площ 2100 кв.м., представляващо урегулиран поземлен [имот номер], находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ж.к. „Бриз“, кв. 20, при граници: път, [УПИ], [УПИ] – [нотариален акт]., на нотариус Д. С., вписана в регистъра на Нотариалната камара под *(л. 24 от адм. пр.)

Със Заповед № 3574 от 08.11.2021 г. на Кмета на Община Варна е прекратено административното производство по молбата от 22.06.2021 г. от двамата настоящи оспорващи, с искане за отмяна на заповедта за отчуждаване, поради неотстраняване на нередовността на молбата. С Определение № 3267 от 16.12.2021 г. по адм. д. № 2560/2021 г. на АдмС – Варна е отменена Заповед № 3574 от 08.11.2021 г. на Кмета на Община Варна и е върната преписката на органа за решаване по същество на обективираното в молбата от 22.06.2021 г. искане.

На 03.06.2022 г. със Заповед № 1564 на Кмета на Община Варна е спряно административното производство по молбата от 22.06.2021 г., от двамата настоящи оспорващи от 22.06.2021 г. с искане за отмяна на заповедта за отчуждаване, предвид наличието на висящ съдебен спор между Община Варна и двамата настоящи оспорващи, който спор е приключен на две инстанции и решението по в. гр. д. № 1525/2021 г. на Окръжен съд – Варна е обжалвано пред ВКС, като е насрочено за разглеждане делото на 17.10.2022 г.

С Определение № 2349 от 08.08.2022 г. по адм. д. № 1410/2022 г. на АдмС – Варна е отхвърлена жалбата на настоящите двама оспорващи срещу Заповед № 1564 от 03.06.2022 г. на Кмета на Община Варна, с която е спряно административното производство по молбата от 22.06.2021 г.

С Решение № 3668 от 09.08.2019 г. по гр. д. № 16683/2018 г. на РС – Варна (л. 149 от адм. пр.) е прието за установено в отношенията между ищците С. Х. И. и И. Х. И. и ответника - Община Варна, че ищците са собственици на реална част от [ПИ] по КККР с площ 488 кв.м, която реална част е неправилно нанесена в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, като част от второстепенна улица, част от имота на ответника – 10135.2563.626, вместо като част от [имот номер] – собственост на ищците, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Посоченото решение на РС – Варна е потвърдено с Решение № 116 от 03.02.2020 г. по в. гр. д. № 2067/2019 г. на Окръжен съд – Варна, но с Решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г. на ВКС е отменено въззивното решение и е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото с Решение № 1833 от 07.12.2021 г. по в. гр. д. № 1525/2021 г. на Окръжен съд – Варна е отменено изцяло Решение № 3668 от 09.08.2019 г. по гр. д. № 16683/2018 г. на РС – Варна и е отхвърлен предявеният от настоящите двама оспорващи иск с правно основание чл. 45 ЗКИР срещу Община Варна. С Определение № 50046 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 610/2022 г. на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба на Община Варна срещу Решение № 1833 от 07.12.2021 г. по в. гр. д. № 1525/2021 г. на Окръжен съд – Варна и не е допуснато касационно обжалване на въпросното решение по постъпилата касационна жалба от настоящите двама оспорващи.

Със заявление от 04.05.2023 г. двамата настоящи оспорващи са поискали от Кмета на Община Варна да възобнови спряното административно производство по молбата им за отмяна на заповедта за отчуждаване, по което искане Кметът на Община Варна не се е произнесъл. С Определение № 2874 от 19.10.2023 г. по адм. д. № 1270/2023 г. на АдмС – Варна (л. 174 от адм. пр.), влязло в сила на 04.11.2023 г. е отменен мълчаливият отказ на Кмета на Община Варна за възобновяване на административното производство, спряно с негова Заповед № 1564/03.06.2022 г. и е върната административната преписка на органа за произнасяне.

Последвало е издаване на оспорената в настоящото производство Заповед № 0152 от 26.01.2024 г. на Кмета на Община Варна, с която е възобновено спряното административното производство по молбата на двамата настоящи оспорващи от 22.06.2021 г. и е отказано да се отмени Заповед № 1158/14.07.1997 г. на Кмета на Община Варна за отчуждените части от недвижими имоти, в частта за имот пл. № * на основание § 9, ал. 2 ЗУТ.

Административният орган приема следното: През 1996 г. Л. В. С. придобива дворно място пл. № *, в кв. 21 по плана на гр. Варна, м-ст Рупи (ЖК Бриз), с площ 2100 кв.м; С регулационен план на ЖК Бриз, одобрен със Заповед № Г-170/15.09.1993 г. на Кмета на Община Варна имотът е урегулиран в *и УПИ * с отредена пред тях улица; Със Заповед № 1158/14.07.1997 г. на Кмета на Община Варна част от имота е отчужден за мероприятие „Улица с особи точки 21-20-2-3-4 между квартали 20 и 1 н 21 подрайон“, като съгласно оценителен протокол е отредено и обезщетение; Заповедта за отчуждаване е влязла в сила, респ. приключила е и процедурата за отчуждаване на 250 [жк], отредени за [улица] и * (част ІІ, т. 1 от оценителния протокол), който Л. Б. отстъпва безвъзмездно на Община Варна (улична тегоба по чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ); По отношение на площта 189 кв.м, отредена за [улица] (част ІІ, т. 2 от оценителния протокол) задължението за заплащане на обезщетение е на три други лица (л. 262, ал. 2 ППЗТСУ), а и обезщетението не се дължи на заявителите, а на техния праводател, като същевременно в Община Варна не са налице първични счетоводни документи за извършено плащане поради изминалия 25-годишен период от време и липсата на регламентация относно запазване на счетоводни документи, а и до смъртта на Л. Б. (12.06.2001 г.) не са постъпвали искания за липса на извършване на обезщетителни плащания; По отношение на площта от 8 кв.м, отредена за [улица] (част ІІ, т. 3 от оценителния протокол), както и по отношение на площта от 104 кв.м, отредена за улица пред прилежащи парцели * и * и * (част ІІ, т. 4 от оценителния протокол), които Община Варна трябва да заплати на Л. Б., въпросът стои по същия начин; Налице са косвени доказателства, че заплащането за посочените отчуждени части по процесната заповед е извършено – Улица с осови точки 21-20-2-3-4 вежду квартали 20 и 1 в кв. 21, подрайон е реализирана, вкл. по отношение на подземните проводи и уличното осветление по нейното трасе, като индиция за това са и определените за живущите административни адреси с име и номер на улица, които не биха получили, ако такава липсва; Заявителите са придобили през 2001 г. [УПИ], кв. 20 ([ПИ] по КК) и са възложили изработване на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-16/15.02.2002 г. на Кмета на р-н Приморски, изцяло съобразен с РП на ЖК Бриз, одобрен със Заповед № Г-170/15.09.1993 г. на Кмета на Община Варна, като изработеният план представлява по същество ПУП-ПЗ, предвид липсата на промяна на регулационните граници; Въз основа на така одобрения през 2002 г. ПУП-ПЗ е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж за две еднофамилни жилища, както и разрешение за строеж за ограда по регулационните граници, като строителните книжа са изцяло съобразени със съществуващата улична регулация, а и Акт обр. 15 от 28.02.2005 г. потвърждава изграждането на ограда именно на уличната регулационна линия; Съществуващата на място ограда не съответства на границата на имота по одобрения ПУП на издаденото разрешение за строеж за ограда по уличната регулационна линия. Крайният извод е, че отчуждената част от имот пл.№ * е завзета (освободена) до 30.10.1998 г. като условие за прилагане на § 9, ал. 2 ЗУТ и липсват предпоставки за отмяна на отчуждителната заповед.

С оглед указаната от съда доказателствена тежест на ответника, че следва да установи по делото завземането до 30.10.1998 г. на частта от недвижимия имот на праводателката на оспорващите, за която част е издадена отчуждителната заповед, в т.ч. твърдението, че е реализирана улица с осови точки 21-20-2-3-4 между квартали 20 и 1 в 21 подрайон, вкл. по отношение на подземни проводи и улично осветление по трасето на улицата, по искане на ответника е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

От заключението на вещото лице и от заявеното при изслушването му от съда се установява следното:

Действащият ПУП към 14.07.1998 г. (датата на издаване на заповедта за отчуждаване) за територията, където попада имотът на оспорващите е ЗРП на 21 микрорайон (ЖК Бриз) по плана на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-170/15.09.1993 г. на Кмета на Община Варна, предвиждащ част от [рег. номер] се предостави на общината за изграждане на елементи на техническа инфраструктура – улица, с площи както в оценителния протокол по делото;

Улицата от югозапад не е изградена на място, като се уточнява, че улицата не е изградена само в частта, попадаща в бившия [имот номер], а към имота на оспорващите има порта-ограда и не се ползва като обществена улица;

Не се установяват обективни данни за предаване към 30.10.1998 г., респ. завземане от лицата на частта от имота на оспорващите, в полза на които лица е отчужден;

Налице са реализирани подземни проводи по трасето на улицата (водопровод, газапровод, слаботокова линия – оптика, телефонен кабел), включително в процесната отчуждена част, но не може да се каже кога точно се е случило това във времето и кога са нанесени и то схематично, не са с необходимата геодезическа точност, а и не са открити данни за присъединяване на имотите към общите мрежи. В рамките на бившия [имот номер] няма улично осветление;

Административната карта за територията, в която попада процесният по делото имот не е одобрена с административен акт. В публикуваната на сайта на р-н Приморски на 28.03.2022 г. административна карта адресът на заявителите е [улица], а според представената на делото административна карта, съхранявана в отдел КР, дирекция АГУП на Община Варна, за която карта също няма данни за одобряването й, адресът е [улица];

За имота на заявителите ([ПИ] по КККР) е издадена Заповед № Г-16/12.02.2002 г. на Кмета на район Приморски – л. 76 от делото, с която е одобрен ПУП, като имотът има лице на улици по регулация от три страни – от североизток с ширина 4м, от югоизток – 6м и от югозапад – 14м, като границите на [УПИ] по заповедта от 2002 г. и уличната регулация по заповедта от 1993 г. може да се каже, че съответстват;

ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-16/12.02.2002 г. на Кмета на район Приморски, въз основа на който са издадени строителни книжа за две сгради и масивна ограда е съобразен със „Застроителния и регулационен план на 21 микрорайон (ЖК Бриз) по плана на Варна“, одобрен със Заповед № Г-170/15.09.1993 г. на Кмета на Община Варна. С плана одобрен 2002 г. не се предвижда изменение на уличната регулация, а се обединяват УПИ * и УПШ * и се образува [УПИ], кв. 20. Оградата е изпълнена съгласно разрешението за строеж от 2002 г. по отношение на местоположениетоо, но на място няма ограда с плътна част до 60см, а има изпълнена една подпорна стена, която откъм уличната регулация е по-висока от 60см. Подпорната стена може да служи и за ограда, и да е подпорна стена, като над самата подпорна стена има храстовидни растения. За порталната врата няма издадено разрешение за строеж. В югозападната част на имота по кадастралния план от 1977 г. не се вижда ограда. По снимките може да се предположи, че има дървета, но не и 11. На място в отчуждената част има дървета, не и овощни;

[имот номер] видимо може да се идентифицира по получената от Военно-географска служба Троян аерофотоснимка от 2001 г., като има видими линии, които следват границите на имота, по северозападната граница се вижда наличие на ограда, през югозападната част на имота преминава черен път. За първи път съществуващата в момента ограда се вижда на изображение от Google Earth от 20.04.2007 г. (Приложение № 3), а от Street View на Google Maps - от март 2012 г. (Приложение № 4).

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, обективно и кореспондиращо с фактите, които се извеждат от доказателствата по делото. Освен това заключението не е оспорено от страните.

 

Така установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Посоченото от административния орган основание за издаване на оспорената заповед е § 9 от ПР на ЗУТ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. В случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед – § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ.

Оспореният административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган – Кмета на Община Варна, и при спазване на предписаната от закона писмена форма. Обжалваната заповед отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК - от посочените в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. В съответствие с административнопроизводствените правила (чл. 35 АПК и принципите на административното производство) преди издаване на оспорената заповед административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което не се установява нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Тоест не са налице основанията за отмяна, регламентирани в чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК.

Неправилно обаче установените от органа факти са отнесени към приложимия материален закон и достигайки до извод, че не са налице предпоставките за отмяна на въпросната заповед за отчуждаване и за прекратяване на отчуждителното производство, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, поради постановяването му в противоречие с материалноправните норми и целта на закона – чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Безспорно се установява в случая, че Заповед № 1158 от 14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна, с която са отчуждени части от недвижими имоти в ЖК Бриз за мероприятие „Улица с осови точки 21-20-2-3-4 между квартали 20 и 1 в 21 подрайон“, в частта за имот пл. № *, е влязла в сила.

Застроителния и регулационен план на 21 микрорайон (ЖК Бриз) по плана на Варна, одобрен със Заповед № Г-170/15.09.1993 г. на Кмета на Община Варна (л. 70 и л. 81 от адм. пр.), въз основа на който е предприето отчуждаването на част от [имот номер], не се установява да е приложен по отношение на регулацията – по арг. от § 22, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗР на ЗУТ, подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства.

При действието на ЗТСУ (отм.) отреждането на имот за улица става с регулационен план за обществено мероприятие – чл. 21, т. 1 от същия закон. Отреждането на имот за улица по такъв план обаче няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от дворищнорегулационните планове, които имат непосредствено отчуждително действие за придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани по регулация съсобствени парцели от няколко поземлени имота. Това е така, тъй като, подобно на чл. 205 и сл. от ЗУТ и глава трета от ЗОС, ЗТСУ (отм.) е предвиждал провеждането на последващо влизането в сила на регулационния план административно производство по отчуждаване на имоти за улици, което е приключвало със заповед по чл. 95 ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК съответно на ОбНС или ГНС, в която се определя и обезщетението, като завземането на имота става след обезщетяване на собственика.

В конкретния случай по делото не са налице доказателства и въобще някакви данни за изплатено обезщетение за отчуждената част от имот пл. № * в полза на собственика на имот пл. № *. И в самата оспорена заповед се сочи, че не са открити доказателства за заплащане на дължимото на собственика на имот пл. № * обезщетение по заповедта за отчуждаване за предвиденото с плана от 1993 г. мероприятие – въпросната улица. От друга страна не се установява и предвидената с плана от 1993 г. улица в имот пл. № *, за която е отчуждена част от въпросния имот да е реализирана, като не се установява въобще по някакъв начин да е завзет имотът от общината. И вещото лице не установява доказателства за изплащане на обезщетение в полза на собственика на имот пл. № *, както и за реализиране на предвидената с плана от 1993 г. улица, респ. за завземането на частта от имот пл. № * за въпросната улица и за стопанисването й като публична общинска собственост.

Няма данни и за приложението на чл. 93, ал. 1 и чл. 95 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). Първата разпоредба гласи, че отчужденията на места, собственост на граждани, кооперации и обществени организации, за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели, а в определени случаи – за сметка и на народния съвет съгласно с ППЗТСУ, като втората разпоредба определя, че с мотивирана заповед се отчуждават недвижимите имоти за мероприятия като улици. Според чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. Нормата регламентира, както и ответника сочи, т.н. "улична тегоба" и буквалното й тълкуване означава, че мястото, което се отнема от прилежащия парцел за улица, не се заплаща на собственика на отнетото място от държавата или от общината, като в този случай също се изисква издаване на заповед за отчуждаване. Както беше посочено, отреждането на имота за улица с регулационен план за обществено мероприятие, за разлика от дворищнорегулационния план, няма пряко отчуждително действие, т.е. в заповедта следва да се отбележи, че отчуждаването в тази хипотеза е безвъзмездно. Действително в случая е налице отчуждителна заповед за засегнатата от уличната регулация част от имот пл. № * при приложението на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), но от ответника не са представени доказателства (чиято е доказателствена тежест), от които да се установи, че засегнатата от уличната регулация част от имота е завзета до 30.10.1998 г. и е била управлявана като общинска собственост. Наличието на завземане не е установено и от вещото лице при извършената експертиза. Напротив вещото лице установява, че предвидената с плана от 1993 г. улица не е реализирана в частта, засягаща имот пл. № *.

Подземни проводи в частта на имот пл. № *, в граници на имота преди плана от 1993 г., които проводи да са изградени след датата на издаване на отчуждителната заповед – 17.07.1998 г., до 30.10.1998 г., ответникът не установява безспорно по делото да са налице. От представената от ответника информация за подземни проводи, с които разполага отдел „Кадастър и регулация“ – подземен кадастър, относим за имот пл. № * (л. 96 от адм. пр.) по отношение на отчуждената част от процесния имот се установява единствено наличието на нанесен водопровод. Нанесените в подземния кадастър, както и вещото лице заявява в съдебно заседание – газопровод, слаботокова линия/оптика, телефонен кабел, съдът не установява въобще да попадат в трасето на улицата, в частта й, с която се засяга имот пл. № *, в граници преди урегулирането му с плана от 1993 г. Вещото лице заявява и че схематично (без необходимата геодезическа точност са нанесени подземните проводи). Със заключението на вещото лице не се установява кога във времето са прокарани подземните проводи по трасето на улицата, нанесени в подземния кадастър – л. 96 от адм. пр., включително и в процесната отчуждена част.

Освен това, данни за завземане на отчуждената част от имот пл. № *, в границите преди плана от 1993 г. не се установяват и от аерофотоснимкато от 2001 г. (отговор на вещото лице на въпрос 10 – л. 65 от делото) и Приложение № 2 от заключението – л. 68 от делото. От посочената снимка се установява, че към 2001 г. имотът е незастроен и както сочи вещото лице – има видими линии, които следват границите на имота по северозападната граница, където е налична ограда, а през югозападната част на имота - преминава черен път, като съществуващата в момента ограда по югозападната граница на имота в граници, преди плана от 1993 г., се вижда за първи път на изображение от Google Earth от 20.04.2007 г. (Приложение № 3 към експертизата). Изложените мотиви в оспорената заповед във връзка с процесната ограда, която не е по югозападната „граница на имота по одобрен ПУП“ и не е в съответствие с издаденото разрешение за строеж за ограда по уличната регулационна линия, не обосновават безспорен извод за доказаност на релевантния за спора факт – завземането на отчуждената част от имот пл. № * в съответствие с ЗРП, одобрен 1993 г.

Обстоятелството, че след закупуване през 2001 г. на имота от настоящите оспорващи е процедирано изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ * и УПИ *, одобрено със Заповед № Г-16/15.02.2002 г. на Кмета на Община Варна, което е съобразено със ЗРП на 21 микрорайон (ж.к. „Бриз) по плана на Варна, одобрен със Заповед № Г-170/15.09.1993 г. и са издадени разрешения за строеж за обединените в един два УПИ по плана от 1993 г., както за две сгради, така и за масивна ограда, не обуславя извод за прилагане на плана от 1993 г. по отношение на регулацията по смисъла на § 22, т. 1 ЗР на ЗУТ. Както и вещото лице сочи, одобреният ПУП-ПРЗ със Заповед № Г-16/15.02.2002 г. на Кмета на Община Варна не предвижда изменение на уличната регулационна линия на имотите. От друга страна, прилагането на последващ план за застрояване в неотчуждената част от имота не обуславя извод за завземане на отчуждената част от имота със заповедта от 1998 г. Освен това, по аргумент от чл. 14, ал. 5 ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти уличните регулационни линии стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията.

Както се посочи планът, одобрен 1993 г. няма отчуждително действие. В своята практика във връзка с отчуждителното действие на уличнорегулационните планове Собствеността върху отредените за мероприятия на държавата или общините имоти се придобива от влизане в сила на заповедта по чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ (отм.), като обезщетяването на правоимащия собственик (изплащането на обезщетението за отчуждените части) не е елемент от фактическия състав на отчуждаването, а само предпоставка за заемане на отчуждения имот (така и в Решение № 17 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2020 г.) Вещноправният ефект настъпва с влизане в сила на заповедта за отчуждаване. Хипотезата на § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ регламентира случаи, в които макар и да е издадена заповед за отчуждаване, отчужденият имот или част от отчуждения имот не може да се предаде на правоимащия по независещи от органа причини или когато не е получено парично обезщетение.

Ответникът в настоящото съдебно производство не установява по безспорен и категоричен начин завземането до 30.10.1998 г. на частта от имот пл. № * въз основа на отчуждителната заповед от 1998 г. Така направеният извод сочи на наличието на предпоставките, визирани в § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ за отмяна на заповедта за отчуждаване и за прекратяване на производството.

Целта на закона е засягането на правото на собственост, в т.ч. принудителното отчуждаване на имот или част от имот, да бъде преустановено в случай на несвоевременно (до 30.10.1998 г.) завземане на отчужден имот. В този смисъл доколкото в случая не се установява безспорно отчуждената част от имота, придобит от оспорващите да е била завзета до 30.10.1998 г., то отказът да се отмени заповедта за отчуждаване от 1998 г. е в несъответствие с целта на закона.

По отношение на специфични случаи на отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.), които поради различни причини не са приключили в недопустимо продължителен период и които попадат в обхвата на юриспруденцията на ЕСПЧ в делата срещу България, ЕСПЧ е имал повод да се произнесе с Решение от 9.06.2005 г. по жалби № 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, по дело К. и други срещу България, в което изрично е посочил (т. 105 от решението), че посегателството върху правата на жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение. Държавните органи са длъжни да действат своевременно и по подходящ и последователен начин (Вж. Бейлер с/у Италия GC, № 33202/96, § 110 in fine, 114 и 120 in fine, ЕКПЧ 2000-I Beyeler v. Italy GC, no. 33202/96, § § 110 in fine, 114 and 120 in fine, ECHR 2000-I, С. Х. с/у Украйна, № 48553/99, § 97-98, ЕКПЧ 2002-VII S. H. v. Ukraine, no. 48553/99, § § 97-98, ECHR 2002-VII и Брониовски, цитиран по-горе, § 151, 184 и 185) - т. 106 от решението. В т. 108 от решението Съдът посочва по-специално, че необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване (Вж. Акус с/у Турция, решение от 9 юли 1997, Бюлетин с присъди и решения 1997-IV, стp. 1310, § 29 Akkuъ v. Turkey, judgment of 9 July 1997, Reports of Judgments and Decisions 1997-IV, p. 1310, § 29 и Бъфало ООД в ликвидация, цитирано по-горе, § 37 in fine). Същото се отнася и до необичайната продължителност на административните или съдебни производства за определяне на такова обезщетение, особено когато лицата, чиито имоти са отчуждени, са длъжни да прибягнат до тези производства с оглед получаване на дължимото им обезщетение (Вж. Ака с/у Турция, решение от 23 септември 1998, Бюлетин 1998-VI, стp. 2682, § 49 Aka v. Turkey, judgment of 23 September 1998, Reports 1998-VI, p. 2682, § 49. ЕСПЧ посочва, че имотите на жалбоподателите или техните наследодатели са отчуждени през 1983, 1985, 1988 и 1990 (Вж. параграфи 15, 25, 41 и 63 по-горе) и дори и към настоящия момент, тоест за период от порядъка на петнадесет до двадесет и две години, жалбоподателите - с изключение на г-жа Ш.-С. и г-н Ш., чийто апартамент в крайна сметка е предоставен на 26 май 2004 (Вж. § 71 по-горе) - са останали без дължимото им съгласно вътрешното законодателство обезщетение. В този смисъл, в настоящия казус, както продължителният период, в който няма данни за получено обезщетение по процесната заповед за отчуждаване, така и продължителният период на произнасяне на административния орган по искането за отмяна на отчуждаването не се явяват в съответствие с целта на закона и не обосновава извод, че процесната заповед за отчуждаване е за належащи нужди за изграждане на улица, поради което да е допустимо ограничаването на правото на собственост посредством принудителното отчуждаване на част от имота.

Оспорената заповед следва да се отмени. Предвид естеството на акта следва да се върне преписката за ново произнасяне на административния орган в определен от съда срок съгласно чл. 174 АПК, при съобразяване мотивите на настоящото решение.

Оспорващият не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото с оглед изхода на спора ответникът няма право на такива.

На основание чл. 171, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 0152 от 26.01.2024 г. на Кмета на Община Варна, В ЧАСТТА Й, с която е отказано да се отмени Заповед № 1158 от 14.07.1998 г. на Кмета на Община Варна по отношение отчуждените части от недвижими имоти в ЖК „Бриз“ за мероприятие „Улица с осови точки 21-20-2-3-4 между квартали 20 и 1 в 21 подрайон“, в частта за имот пл. № .

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Варна за ново произнасяне по молбата от С. Х. И. и И. Х. И. с рег. № РД21012726ВН/22.06.2021 г., при съобразяване задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на Кмета на Община Варна 14-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.