Р
Е Ш Е
Н И Е № 1569
гр.Пловдив, 30. 12. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното
заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа
Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д.№ 1632/ 2019 г.
И за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр.
с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от И.Я.М., ЕГН - ***********, чрез адв. И.Д., против
Решение № 1777/09.05.2019г. на ПдРС – VI гр.с. по
гр.д.№ 11265/2018г., с което е признато за установено, че дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
- *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62, със законен представител Р. Т. Р., сумата от 112,94 лв. - главница, от които 110,77
лв. по квитанция № **********/01.07.2015г. и 2,17 лв. по квитанция №
**********/01.01.2016г. – стойност на доставена
питейна и отведена канална вода в обект в **********, за партида 000295; сумата
27,94 лв. - обезщетение за забава за
периода от 02.07.2015г. до 23.01.2018г. върху първата главницам;
сумата 0,44 лв. - обезщетение за забава от 02.01.2016г. до 23.01.2018г.
върху втората главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда - 13.04.2018г. до окончателното изплащане, предмет на издадената Заповед №
3631/20.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, изд. по
ч.гр.д. № 6232/2018г.по описа на ПдРС – IV гр.с.;
както и е осъден направените в заповедното производство разноски в общ размер
на 205 лв., както и направените в
исковото производство разноски в общ размер от 585 лв. Моли решението да
бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, чрез адв.З.Д.,***, депозира писмен
отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с
доводите на страните, прие за установено, следното:
Пред РС – Пловдив
от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против И.Я.М. е заведена искова молба по
чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, с която посочва, че
страните са в договорни отношения, по силата на които ищцовото
дружество е открило партида на името на И.Я.М. *** ***, във връзка с
доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
Изтъква се, че за периода от 25.10.2010 г. до 01.12.2015г., че е доставило
питейна вода на ответника и отвеждало отпадъчна вода, за която били издадени
квитанция № ********** от дата 01.07.2015 г. на стойност 110,77 лв. и № **********
от дата 01.01.2016г. на стойност 2,17 лв. Посочва, че
ответникът не е заплатил стойността на предоставената му услуга, в размер на
112,94 лв., поради което и на основание чл.44 от Общи условия за уреждане на
отношенията между „ВиК” ЕООД, гр.Стара Загора и
потребителите дължи на дружеството обезщетение в размер на законната лихва от
първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора, или лихва в общ размер от
28,38 лв., върху посочените в исковата молба главници и за посочените периоди.
Изложени са обстоятелства за проведено от ищеца, в качеството му на заявител,
заповедно производство по ч.гр.дело № 6232/2018г по описа на ПдРС- IV гр.с., по което била издадена заповед за
изпълнение за горните суми, като предвид депозираното от длъжника възражение по
делото, се предявявали и настоящите искове. Прави искане за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът М. дължи на
ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното им изплащане. Претендирани
са разноски за заповедното и исковото
производство.
Към исковата молба са приложени
лихвен лист за партида 000295 за обект в ******, на И.Я.М., по квитанции
********** от 01.07.2015г. и ********** от 01.01.2016г.,
за задължения съответно от 110,77 лв. и 2,17 лв., лихва съответно от 27,94 лв.
върху първата главница и 0,44 лв. върху втората главница. Представени са
квитанция № ********** от 01.07.2015г. относно показания на водомер **********
за потребени 51 куб.м. вода, на стойност 110,77 лв. с
ДДС и № ********** от 01.01.2016г. относно показания
на водомер ********** за потребен 1 куб.м. вода, на стойност 2,17 лв. с ДДС.
Приложени са карнети на „В и К” – Стара Загора по
партида на И.Я.М. № 295, констативен протокол № ********** от 07.12.2015г. за
отчитане на процесния водомер и констатация за
изразходвано количество вода от 1 куб.м.
Районният съд е приел, че депозираното от ответника И.Я.М.
Възражение с вх.№ 75734 / 10.12.2018г.
не съставлява Писмен отговор по чл.131 от ГПК, тъй като не е подадено в законоустановения едномесечен срок. В първото съдебно
заседание на 04.02.2019г. ответникът се е явил лично и е заявил, че оспорва
предявения иск, счита сумите за недължими и е направил възражение за изтекла
погасителна давност, за което е посочил да се уважи, като съдът го намери за
основателно. Изложил е доводи защо счита, че самите показания няма как да ги
оспорва, защото са за описаните кубици вода, но заявява, че имотът е необитаем,
бил е и взломяван. Изтекла е вода, която той я
оспорва като количество, не възразява срещу откриването на партида на негово
име.
В хода на производството ССЕ с в.л.
М. М., според което няма постъпили плащания за процесните
квитанции за периода от 25.10.2010г. до 01.12.2015г. по партидата на И.Я.М., за
потребена студена вода за обект – къща в с.****, по
партида № 000295, по водомер № **********. Размерът на осчетоводените
задължения на лицето възлиза на общо 112,94 лв., а размерът на лихвите за
забава – на общо 29,29 лв., за периода от
02.07.2015г. до 23.01.2018г. Услугите към ответника за процесния
обект по партида № 000295 по водомер № ********** съответствали на счетоводното
записване и отразените количества по карнетите.
Според вещото лице количествата доставена питейна вода са изчислени на база
водомерни показания, видно от представените квитанции.
ПдРС,
за да уважи с обжалваното решение предявените искове, излага основни
съображения, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и
К услуги на потребителите срещу заплащане. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004
г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти. Ответникът не оспорвал, че е потребител на дружеството – ищец, като от
заключението на изготвената ССЕ, която е кредитирана, се е установило, че
партида № 000295 е открита по сключен Договор за доставка на вода и отвеждане
на отпадни води № 3-2-010094 от 13.03.2000г. между дружеството – ищец и Я. Х.
М., съответно е била сменена и прехвърлена на наследника – ответник по делото
И.Я.М., поради което за ответника принципно възниква задължение за заплащане на
потребената вода. Съгласно разпоредбата на чл. 32 на
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В и К услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов
представител. В конкретния случай, ответникът не е депозирал Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, което е отразено в доклада на съда, с определение от
08.01.2019г., но дори и да се приемело, че подадената молба с вх.№ 75734 /
10.12.2018г., с която ответникът е заявил, че намира иска за неоснователен, е
постъпила в този срок по чл.131 ГПК, то със същата не са били наведени
конкретни възражения, които да бъдат обсъдени от съда. Поради това направеното
в първо съдебно заседание възражение, че консумираната питейна вода е
вследствие на „взломяване” на имота съдът намира за преклудирано, с оглед изричната разпоредба на чл.133 ГПК,
предвиждаща преклудиране на неупражнените с отговора
процесуални права. Дори и да бъде разгледано по същество обаче така направеното
възражение, то според настоящия състав не обуславя неоснователност на исковите
претенции, доколкото ответникът не оспорва, че водата е потребена,
не оспорва отчитанията на ищцовото дружество, нито
изводите на вещото лице. Възражението водата да не е потребена
от него, според РС е ирелевантно и не може да доведе
до извод за недължимост на заплащане на потребеното количество вода, тъй като задължението за
заплащане на питейната вода произтича от доставката и потреблението й във
водоснабдения имот. Следва да се има предвид, че отчитането на потребената вода в случая е извършвано по показанията на водомера,
които показания ответникът не оспорвал.
С подадената въззивна
жалба от И.Я.М. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното
решение и затова счита същото за неправилно.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа и доводите
от първата инстанция.
ПдОС – V
гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първото основно
оплакване на жалбоподателя е срещу направената констатация от Районния съд
затова, че не бил подаден в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК. В тази насока
относно срочността е приложил Квитанция за приемане на кореспондентска
пратка от „Български пощи“ ЕАД от 06.12.2018г., както и прилага Удостоверение за смърт на общия наследодател
Я. Х. М., ЕГН – **********, и също така 2 бр. Удостоверения за наследници, от които е видно, че не е само
той единствен наследник. Възразява срещу това, че само той е „избран“ служебно
от дружеството да отговаря за „В и К“ услугите в сънаследствения имот. В
случай, че въззивната инстанция приеме, че подаденото
Възражение с вх.№ 75734/ 10.12.2018г. съставлява Писмен отговор по чл.131 от ГПК, прави искания за приемане на писмените доказателства и навежда искания за
приемане на възраженията за недължимост на кубиците
вода и за предоставяне на процесуална възможност да ангажира доказателства
относно недължимостта им.
В проведеното първо
редовно съдебно заседание на 25.10.2019г. въззивният
съд докладва постъпилата жалба и прие за основателно оплакването срещу
констатацията, че не е бил подаден в
срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, като в тази насока взе предвид печата
„получено по пощата, с клеймо с дата на изпращане -не се чете /попълнено
ръкописно от регистратора/“, положен в долната част на Възражение с вх.№ 75734/
10.12.2018г. С оглед нечетливостта на печата върху плика и приложената
гореописана Квитанция за приемане на кореспондентска пратка от „Български пощи“
ЕАД от 06.12.2018г., в която изрично е записано съдържанието на пратката, както
и имената на подателя И.М. и на получателя Районен съд –Пловдив, както и като
се взе предвид на коя дата са връчени преписите от исковата молба, ведно с
приложенията, се наложи извод, че е подадено в законоустановения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Приеха се представените писмени
доказателства – 3 бр. удостоверения и постанови, че оплакванията с въззивната жалба ще бъдат разгледани при разрешаване на
спора по същество.
Жалбоподателят
възразява срещу обстоятелството, че след смъртта на общия наследодател
единствено той като наследник е „избран“
да отговаря по партидата за водата в имота.
Възражението е
основателно. От приетата ССЕ с в.л. М. М. става ясно, че партида № 000295 е
открита по сключен Договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни води №
3-2-010094/13.03.2000г. между „В и К“ ЕООД – гр.Стара Загора и Я. Х. М., ЕГН –
**********. Партидата е била сменена и прехвърлена служебно на наследника
ответник по делото И.Я.М..
Съгл. чл.62 ал.1
от публикуваните общоизвестни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите – „В и К“ – гр.Стара Загора, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ -09
от 11.08.2014г., при смърт на потребител – физическо лице, наследниците или
лицето, придобило имота по силата на Договор за издръжка и гледане или по
завещание, са длъжни в 60 –дневен срок да подадат заявление до В и К оператора
за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници
или акт за собственост. Съобразно алинея 2 изр.1 – в случаите по ал.1, В и К
операторът променя партидата на името на наследника или на един от
наследниците, по писмено споразумение между тях
или на имота на лицето, придобило собствеността на имота по силата на
акта.
Предвид на
изложената регламентация и с оглед на наличните писмени данни, че след смъртта
на Я. Х. М., ЕГН – **********, на 17.01.2001г., и при положение, че съпругата
му Т. А. М., ЕГН – **********, е починала на 27.03.2003г., наследници се
очертават лицата И.Я.М. /техен син/ и
внуците им/деца на сина им Х. Е. Х., ЕГН – **********, вдовец, поч. на 06.05.2011г./
Т. Х. Т., ЕГН – **********, и Е. Х. Х., ЕГН – ***********. На осн. чл.62 изр.2
от Общите условия – При липса на споразумение между наследниците, В и К
операторът открива партида на всички
наследници по реда на чл.59 ал.4 изр.1 /открива се партида на всички
потребители/, като съгл. чл.59 ал.4 изр.2 – при липса на споразумителен
протокол отчетените количества се разпределят по равно до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете.
Предвид на
горното, след смъртта на общия наследодател Я. Х. М. партидата е следвало да
бъде открита на името на всички наследници
И.Я.М., Т.Х. Т. и Е. Х. Х., които трябва да заплащат по равно отчетените
количества вода до представяне на документ, доказващ различни размери на
дяловете. В конкретния случай
неоснователно е определен само един наследник – ответникът И.Я.М. и е ангажиран
за задължението в цялост.
Следващото
възражение на жалбоподателя се отнася до приложените документи, описващи потребените количества вода относно показания на водомер
**********, които са съответно 51 куб.
метра вода по квитанция № ********** от
01.07.2015г. на стойност 110,77 лв. с ДДС и за потребен 1 куб.м. вода по
квитанция с № ********** от 01.01.2016г. По-
конкретно се изтъква, че в съдебно заседание пред Районния съд
ответникът е заявил устно в съд. заседание на 15.04.2019г., че оспорва
записаното в карнетите.
Възражението е основателно.
Съгл. чл.32 ал.1 от Наредба №4/14.09.2014г. за условията и реда за
присъединяване и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи –
Услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно алинея 4 - Отчетените
данни по ал.2 и ал.3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
Съгласно Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите – „В и К“ – гр.Стара
Загора, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ -09 от 11.08.2014г., с раздел II –
„Отчитане на количествата питейна вода“ се въвежда регламентация относно
отчитането на водомерите. По силата на чл.24 ал.4 изр.1 и изр.2 – Отчитането на водомерите се извърша в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се
посочват трите имена и адреса на свидетеля.
От приложения от ищцовото дружество карнет /на л.49/ е видно, че са записани
само показанията 4397 - 51 куб. м. вода
и 4398 - 1 куб.м.вода., с отбелязване
няколко реда по надолу, че имотът е
необитаем. Липсват изобщо подписи на потребител или на негов представител, или
евентуално на свидетел. С оглед на нередовното оформяне на записванията по
карнета, няма как да се приеме, че е
налице законосъобразност при отчитане на куб. метра вода за този отчетен
период на водомера, дори и същият да е в изправност. След като липсва какъвто и
да подпис - на потребител, на негов
представител или на свидетел; и съответно полетата в графата „подпис“ са
непопълнени, следва да се наложи извод, че ответникът не дължи заплащане на претендираните суми за описаните кубици метра вода,
доставена за процесния имот.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с
което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
Разноски.
Съобразно правния
резултат дружеството ще бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата общо
350 лв. за направени разноски по делото, от които 50 лв. за държавна такса. 300
лв. – за адвокатско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Отменя Решение
№ 1777/09.05.2019г. на ПдРС – VI гр.с. по гр.д.№
11265/2018г.
Като вместо това постановява –
Отхвърля предявените
от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
- *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62, със законен представител Р. Т. Р., против И.Я.М., ЕГН - ********** ***, искове по чл.422 във
вр. с чл.410 от ГПК за признаване за установено, че
дължи на дружеството сумата от 112,94
лв. - главница, от които 110,77 лв. по квитанция № **********/01.07.2015г.
и 2,17 лв. по квитанция № **********/01.01.2016г. –
стойност на доставена питейна и отведена канална вода в обект в *******, за
партида 000295; сумата 27,94 лв. -
обезщетение за забава за периода от 02.07.2015г. до 23.01.2018г. върху първата главницам; сумата 0,44 лв. - обезщетение за забава от
02.01.2016г. до 23.01.2018г. върху втората главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване
на заявлението в съда - 13.04.2018г. до окончателното изплащане, предмет на
издадената Заповед № 3631/20.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, изд. по ч.гр.д. № 6232/2018г.по описа на ПдРС
– IV гр.с., като неоснователни.
Осъжда „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК - *********,
със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
със законен представител Р. Т. Р., да заплати на И.Я.М., ЕГН - ***********, с пълномощник адв. И.Д., общо сумата 350
лв. за направени разноски във възз.гр.д.№ 1632/2019г. по описа на ПдОС
– V гр.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :