Решение по дело №858/2016 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 174
Дата: 7 август 2017 г. (в сила от 29 януари 2019 г.)
Съдия: Иванка Николова Кожухарова
Дело: 20161450100858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

Година

07.08.2017

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

съд

 

І-ви граждански

състав

 

 

 

 

 

На

Трети юли

 

Година

2017

 

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател

И. КОЖУХАРОВА

 

 

Секретар

Евгения Попова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

гражданско

дело номер

858

по описа за

2016

година.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

               Постъпила е искова молба от адв.С.Г. *** като пълномощник на Р.М. *** против  Прокуратурата  на Република България гр.София за сумата 25 000 лв., обезщетение за  претърпени неимуществени вреди,  причинени от ответника в резултат на неоснователно образуване на досъдебно производство,привличане към наказателна отговорност,внасяне на делото в съда по различни обвинения за тежки умишлени престъпления,задържането  на ищцата под стража за 24 и за 72 часа,вземане на мярка за неотклонение „ парична гаранция“ в размер, на 3 000 лв.,използване на СРС,отстраняване от длъжност, ведно със законната лихва, начиная от 07.06.2014 год. до окончателното изплащане.Претендират се и разноски.

                 В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от представител на Районна прокуратура гр.М. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск..Съдът приема,че отговора е даден от представител на Прокуратурата в съответствие с т.5 от ТР № 3/2004 год., постановено по тълкувателно гр.д.№ 3/2004 год.

                 В съдебно заседание  Прокуратурата на Република България и Районна прокуратура гр.М. се представляват от прокурор при Районна прокуратура М.  ., който оспорва предявеният иск.

    Производството е с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ.

    Събрани писмени доказателства и гласни доказателства.Приложено е ДП № 114/2011 год. на Окръжна прокуратура В. / ДП 0№ 105/2011 год. на ОД на МВР Враца/,заедно с приложените към него съдебни производство.Назначена и е изслушана  съдебно-медицинска експертиза. ..

    Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено  следното:

    В исковата молба се твърди,че ищцата повече от 20 години е работила като лекар-невролог в „.“ ЕООД гр.М. и от м.август 1992 год. като началник на същото отделение.На 14.07.2011 год. на осн.чл.212 ал.3 от НПК със съставяне на протокол за претърсване и изземване по отношение на други две лица по отношение на ищцата е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.301 ал.1 НК / ДП № 114/2011 год. на Окръжна прокуратура гр.Враца- № 105/2011 год. на ОД на МВР Враца.Същата е задържана за 24 часа, като след изтичане на този срок е освободена.На 19.07.2011 год. е била привлечена  като обвиняема за престъпление по чл.301 ал.1 и ал.4 вр.чл.20 ал.2 НК и разпоредено задържане за 72 часа. С оглед внасяне на искане  за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“.Обвинението е за „ тежко“ умишлено престъпление.В с.з. на 20.07.2011 год. ОС Враца  не е уважил искането за задържане под стража на ищцата, е взета мярка за неотклонение „ парична гаранция“ в размер на 3 000 лв.На 25.07.2011 год.  е внесено искане за отстраняване от длъжност и с определение от 27.07.2011 год. искането е уважено.На 23.11.2011 год. на ищцата е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,считано от 07.11.2011 год. От друга страна образуваното досъдебно производство било огласено в медиите- местни и централни и същото станало известно на обществеността в региона.

 От всичко случващо се ищцата  изпитвала унижение, срам,неудобство сред колеги и гражданите на региона.След отстраняването й от длъжност и факта,че дъщеря й не работела се принудила да търси работа на друго място.Намерила си в НО на „МБАЛ Св.Иван рилски“ гр.Козлодуй и от 22.08.2011 год. започнала като ординатор.И на новото място научили за воденото  досъдебно производство,тъй като била призовавана от разследващите органи и прокуратурата за участие в  различни процесуално-следствени действия.Това налагало да отсъства от работа.

 Повдигани били различни обвинения- освен за престъпление по чл.301 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, и по чл.321 ал.3 пр.2 вр.с ал.1 и по чл.143 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 НК с постановление от 09.10.2012 год.  С постановление от 11.02.2013 год. ДП било частично прекратено за престъпленията по чл.301 ал.1 и 4 вр.чл.26 ал.1 и чл.321 ал.3 предл.2 вр.с ал.1 и по чл.143 ал.1 вр.с чл.26.ал.1 НК. С постановление от 12.11.2013 год. и било повдигнато обвинение по чл.225б ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК.

На 29.08.2012 год. била отменена  мярката  за процесуална принуда „ отстраняване от длъжност“.

По последното повдигнато обвинение  - чл.225б ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК ,след връщане на обвинителния акт за отстраняване  на процесуални нарушения с постановление от 23.05.2014 год. Врачанска окръжна прокуратура  прекратила досъдебното производство- поради липса на престъпление.Постановлението е влязло в сила на 07.06.2014 год.

Твърди се, че от извършените многобройни действия продължили около 3 години - привличане  към наказателна отговорност,внасяне на делото в съда по различни обвинения за тежки умишлени престъпления, , даване на обяснения, задържането за 24 часа и 72 часа,  вземане на мярка за неотклонение “парична гаранция“  от 3 000 лв. , използване на СРС , отстраняването й от длъжност ищцата била  злепоставена пред близки и роднини.Тези действия довели и  до уронване  на доброто й  име, злепоставяне в обществото, поради което  е претърпяла неимуществени вреди,които желае да бъдат репарирани  по ЗОДОВ..Твърди се, че в резултат на незаконните действия  здравословното й състояние се влошило.Преминала на лечение с инсулин.Не можела да спи,станала  нервна ,избухлива.Това дало отражение и на психичното й здраве.

 От показанията на св. Ц.  се установява,че същия познава ищцата повече от 10-15 год.Свидетелят е лекар.Обадила му се в края на 2012 год. и пред него споделила,че иска да се махне от  В.,тъй като са я  набедили за фалшификации на  ТЕЛК-ове.Смята,че от М. са я уволнили.Видял, че е по депресирана, имала проблеми с нервната система,разплакала се когато говорили.Не е така весела,както била преди.Ищцата е  добър специалист –невролог.Ползва се с добро име в Медицинския център в гр.Б.Има отзиви от пациенти ,че е всеотдайна. Св.Рошкова установява,че от 2011-2012 год. разбрала ,че в гр.К. има лекар-невролог.Не е в близки отношения с ищцата, но когато я видял ,разбрала,че нещо е преживяла.Не обичала да говори за напускането й от гр.М..Казала,че е имало дело за корупция и такива неща, но била наранена и стреха й влияел на здравословното състояние.Това се знаело и от хората, но въпреки това  я търсели денонощно.Св.Д. – медицинска сестра в „МБАЛ .“ гр.К. установява,че в началото ищцата била много стресирана.Споделила,че  има някакво дело и това се отразило  на психиката й.Била задържана неправомерно за неща, които не отговаряли на истината.Споделяйки тези неща винаги плачела.Срамувала се ,винаги  е била в голям стрес.

  От заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна се установява,че  ищцата има редица заболявания, някои от които са регистрирани преди започване на досъдебното производство.За развитието на ИБС Стенокардия има коригируеми и некоригируеми фактори.Некоригируемите са : пол,възраст,наследственост.Коригируемите са – главни и второстепенни.Към второстепенните  спадат- затлъстяване,метаболитен синдром,стрес.

  Отговорността на държавата е безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност и е за репариране на причинените на ищеца вреди от органите на прокуратурата, които са в причинна връзка с образуваното срещу ищеца наказателно производство.Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от разследващите органи,следствието,прокуратурата и съда при обвинение в извършено престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или  че извършеното деяние не е престъпление,или поради това,че наказателното производство е образувано,след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.Съгласно чл.4 от ЗОДОВ,дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,независимо дали  са причинени виновно от съответното длъжностно лице. отговорността на  държавата е обективна. Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл.234 от НПК проверява съставлява ли деянието  престъпление и правилна ли е квалификацията,има ли основание за прекратяване,спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото и пр.Ако намери,че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт.Обвиняемият не е длъжен да доказва,че е невинен.Ако констатира,че деянието не съставлява престъпление или  че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство.В първият случай преценката е правна, а във втория случай-фактическа и означава,че деянието не е извършено от лицето.В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, като не е подкрепено от събраните по делото доказателства.Когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди  по чл.2 т.3 от ЗОДОВ е,че деянието не е извършено от дееца/ Тълкувателно решение № 3/ 2005 год. на ОСГК на ВКС/. Налице са предпоставките на чл.2 т.3 от ЗОДОВ и този, който следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди в резултата на воденото срещу него наказателно производство е Прокуратурата  на Република България.Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането т.е. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се дължат при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и предявеният иск  за обезщетение  за неимуществени вреди се определя глобално  по справедливост – чл.52 от ЗЗД,.При определяне на обезщетението   се взема предвид и съдебното минало на ищеца.

Съгласно задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК / решение № 184/2015 г. по гр.д.№ 7127/2014 г., № 138 /2013 г. по  гр.д.№ 637/2012 г.; решение № 48/2016 г. по гр.д.№ 3537/2015 г. на  ІV  ГО на ВКС / при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да  докаже засягането на съответното блага / засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство/ и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан по своето основание.Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване,причинено или свързано с установеното правонаорушение.В този случай  практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът, с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК,следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпени вреди.

  Съобразявайки се с разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема,че  ответника дължи обезщетение за психическите  и физически увреждания на ищцата, които са пряка и непосредствена последица от  повдиганите незаконно обвинения.Наказателното производството водено против ищцата е продължило около 3 години.Сам по себе си периода, през който е продължило наказателното производство не е неразумно дълъг и обосноваващ завишен размер  на обезщетението.През този период и във връзка с повдиганите различни обвинения  ищцата е претърпяла болки и страдания.Съдът счита,че следва да  кредитира показанията  на свидетелите по отношение на това,как повдиганите обвинения и воденото наказателно производство се е отразило на ищцата,тъй като свидетелите съобщават факти, лично възприети от тях като очевидци. От заключението на съдебно медицинската експертиза  е установено,че за развитието на ИБС Стенокардия има коригируеми и некоригируеми фактори. .Коригируемите са – главни и второстепенни.Към второстепенните  спадат- затлъстяване,метаболитен синдром,стрес.Съдът дава вяра на тези показания и с оглед на обстоятелството,че е била допусната съдебно- психиатрична експертиза, но поради отказа на вещи лица, същата е заличена.

 Съдът намира,че е установена причинната връзка между повдиганите обвинения и последиците върху здравето и психиката на ищцата.Свидетелите посочват,че неблагоприятните преживявания за ищцата са породени от повдигането на обвинения, от провеждане на следствени действия и от воденото съдебно-наказателно производство.Установено е,че от незаконното обвинение ищцата е претърпяла унижение, стрес, загуба на работа в „МБАЛ М.“ ЕООД, преместване в друг град.Изпитвала е неудобство от медийното отразяване на случая.Така описаните изживявания представляват пълна промяна на живота на ищцата както в личен,така и в професионален план.

 При определяне размера на обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент,който справедливо да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди.В тази връзка съда следва да се съобрази ,както със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/68 г.,така и с решения,постановено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК за сходни случаи.

 Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,съдът следва да съобрази вида,,характера,интензитета и продължителността на увреждането на ищцата.При исковете по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение,продължителността на наказателното производство,вида на взетата мярка за неотклонение,другите наложени на ищцата ограничения в рамките на наказателното производство,по какъв начин всичко това се е отразило на ищцата,нейните преживявания  и изобщо-цялостното отражение на предприетото срещу нея наказателно преследване върху живота й.

 Съгласно решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/2012 г. ІV ГО на ВКС при определени професии,за които очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са завишени следва да се съобрази дали повдигнатото обвинение не дава по-силно негативно отражение върху неимуществената сфера на пострадалото лице.

 С оглед на изложеното  и като взе предвид установените от ищцата вреди- период на висящност на наказателното производство, пълната промяна в живота на ищцата,настъпила с повдигането на незаконни обвинения,както в личен аспект, така и в професионален план, тежестта на повдиганите обвинения и предвидените за тях наказание, преживения стрес, унижение, промяна в отношенията  и с хората,уронване на професионалния й авторитет,факта ,че ищцата е работила като лекар в малък град, където хората се познават и проявяват по-голям интерес към случващото се,фактът на продължаващи стресови изживявания на ищцата,породени от преживяното при повдигането на незаконното обвинение и на осн.чл.52 от ЗЗД  съдът намира,че дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по чл.2 т.3 от ЗОДОВ възлиза в размер на 15 000 лв.В останалата част до пълния размер претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото ответника следва да заплати на ищцата направените деловодни разноски по компенсация в размер на  1 200 лв., а в полза на МРС 120 лв. разноски.

          Водим от горното, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

           ОСЪЖДА  Прокуратурата  на Република България гр.София да заплати на Р.М.И.  ЕГН ********** от гр.М. сумата 15 000 лв. / петнадесет хиляди лева/, обезщетение за  претърпени неимуществени вреди,  причинени от ответника в резултат на неоснователно образуване на досъдебно производство,привличане към наказателна отговорност,внасяне на делото в съда по различни обвинения за тежки умишлени престъпления,задържането  на ищцата под стража за 24 и за 72 часа,вземане на мярка за неотклонение „ парична гаранция“ в размер, на 3 000 лв.,използване на СРС,отстраняване от длъжност, ведно със законната лихва, начиная от 07.06.2014 год. до окончателното изплащане.

             ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата част до пълния размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

             ОСЪЖДА Прокуратурата  на Република България гр.София да заплати на Р.М.И.  ЕГН ********** от гр.М. деловодни разноски по компенсация в размер на 1 200 лв., а в полза на МРС 120 лв. разноски. .

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: