Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..06.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 779 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Т.Х.Б. срещу „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД искове с
правно основание чл.432 от КЗ за
заплащане на сумата от 30000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от
множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза,
фрактура на горно и долно рамо на дясната пубисна кост с дислокация на
фрагментите, изразен оток на меките тъкани на дясното бедро, окръглена
хетеродензна лезия в областта на дясно бедро с размери 72/40мм., претърпени психични изживявания и състояние
на емоционален стрес, както и сумата от 43.00лв.,
представляваща обезщетение за
имуществени вреди, включваща разходи за лечение: 29.00лв. потребителска такса,
14.00лв. такса препис на документи, като всички вреди са настъпили вследствие
на виновно причинено от С. С. А.ПТП на 28.09.2018г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/06/118002684439 със срок на действие 13.09.2018г. до
12.09.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че на 28.09.2018г. около 15.10ч. в гр. Варна, между бул.
„Генерал К.“ и ул. „Драва Чех“ е настъпило ПТП, причинено от С. С. А.като водач
на лек автомобил „БМВ”, модел „Х6 Х Драйв 30Д“, рег. №*********, която при
извършване на маневра „завой наляво“ не пропуснала и блъснала пресичащия на
пешеходна пътека Т.Х.Б. /ищец/. Вследствие на ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания, изразяващи се в счупвания на лумбосакралната част на гръбначния
стълб и таза, фрактура на горно и долно рамо на дясната пубисна кост с
дислокация на фрагментите, изразен оток на меките тъкани на дясното бедро,
окръглена хетеродензна лезия в областта на дясно бедро с размери 72/40мм.
За настъпилото
ПТП бил съставен констативен протокол №2018-1020-2566/28.09.2018г. и срещу
виновния водач било образувано досъдебно производство №681/2018г. по описа на
ОД на МВР – гр. Варна, което не е приключило към настоящия момент.
Към датата на
ПТП за лек автомобил „БМВ”, модел „Х6 Х Драйв 30Д“, рег. №********* е била действаща
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/06/118002684439 със срок на действие 13.09.2018г. до
12.09.2019г. с ответното дружество.
Ищецът бил
приет за лечение в МБАЛ „Св. А.“ за периода 28.09.2018г. до 03.10.2018г.,
където му била проведена медикаментозна терапия. По време на оздравителния
период ищецът изпитвал силни болки и страдания. Два месеца след изписване от
болничното заведение ищецът се придвижвал с помощни средства, за ежедневните си
нужди бил подпомаган от своите близки. След инцидента започнал да страда от
липса на апетит, нервност, безсъние, кошмарни сънища и да изпитва страх от
разходки навън. По време на лечението ищецът реализирал разходи в общ размер 43
лв., вкл. потребителска такса и такса за препис на документи. Сочи се, че въз
основа на отправена от ищеца извънсъдебна претенция ответното дружество
заплатило на ищеца 20000 лв. обезщетение, което той счита за силно занижено по
размер, поради което моли съда да
постанови решение за осъждане на ответника в поисканите размери.
В срока по
чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „ДЗИ Общо Застраховане”
ЕАД, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Не се
оспорва факта на сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №BG/06/118002684439
със срок на действие 13.09.2018г. до 12.09.2018г. по отношение на лекия
автомобил „БМВ”, модел „Х6 Х Драйв 30Д“, рег. №*********, собственост на
„Интрейдинг“ ООД. Не се оспорва обстоятелството, че е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, при което водачът на застрахования автомобил е блъснал
пресичащия на пешеходна пътека ищец. Потвърждава, че за настъпилото
застрахователно събитие е уведомен от пострадалото лице и е образувана преписка
№43072951800285, по която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на
20000.00лв. Оспорват се вида и размера
на твърдяните неимуществени вреди, в това число претърпените болки и страдания.
Излагат се съображения, че претендираната сума за неимуществени вреди е
завишена и несъобразена с принципа за справедливост. Аргументира се, че преди
ПТП ищецът е страдал от заболявания, които са се отразили негативно върху
здравословното му състояние в периода на възстановяване. Отправена е молба към
съда да отхвърли предявените
искове.
В допълнителната искова молба ищецът е взел становище за
неоснователност на оспорванията на ответника. Твърди, че неговото здравословно
състояние преди ПТП не се е отразило на оздравителния процес, като доводите на
ответника в тази насока не почиват на факти, а на предположения. Посочено е, че
възраженията досежно размера и вида на вредите са неоснователни.
По делото е
постъпил допълнителен отговор от „ДЗИ
Общо Застраховане” ЕАД, в който се поддържат всички доводи, изложени в
отговора.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Приети са за безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/06/118002684439 със срок на действие 13.09.2018г. до 12.09.2018г., по
отношение на лек автомобил „БМВ”, модел „Х6 Х Драйв 30Д“, рег. №*********; на
28.09.2018г. около 15.10ч. в гр. Варна, между бул. „Генерал К.“ и ул. „Драва
Чех“ е настъпило ПТП, при което водачът С. С. А.при управление на лек автомобил
„БМВ”, модел „Х6 Х Драйв 30Д“, рег. №********* при извършване на маневра „завой
наляво“ не пропуснала и блъснала пресичащия на пешеходна пътека Т.Х.Б.,
вследствие на ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в счупване
на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, фрактура на горно и долно
рамо на дясната пубисна кост с дислокация на фрагментите, изразен оток на
меките тъкани на дясното бедро, окръглена хетеродензна лезия в областта на
дясно бедро с размери 72/40мм.
Като
доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 28.09.2018г., протокол за
оглед на местопроизшествие от същата дата с приложен албум от извършения оглед.
Представена е също медицинска документация за спешна помощ и лечение на Т.Б.,
издадена от МБАЛ „Света А. – Варна“ АД, както и епикризи от МБАЛ „Света А. –
Варна“ АД /Клиника по ортопедия и травматология/, от СБР „Родопи“, от МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД и експертно решение от 19.10.2016г., с което е определена 74
% ТНР. Представени са също фактура за копиране историята на заболяването от
07.12.2018г. и талон за платена такса на пациент Т.Б. от МБАЛ „Св.А. – Варна“
АД.
Представена е
по делото молба от Т.Б. до „ДЗИ Общо Застраховане“ АД за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие
настъпилото на
28.09.2018г. ПТП, както и отговор от застрахователното дружество с приложено
към него платежно нареждане, видно от които е определено и изплатено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската
документация и преглед на пострадалата, се установява причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и описаните в исковата молба травматични увреждания,
а именно счупване на срамната кост, обусловило трайно затруднение на снагата за
повече от 30 дни и контузия в областта на дясна тазобедрена става, обусловила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице
счупването е придружено с много силни болки, лечението е с режим на легло за 30
дни, обслужването е на легло, след 30-дневния режим на легло се започва ходене
с две патерици за около месец и още около месец с една, възможно е да има болки
при рехабилитация на ставите и мускулите на долните крайници поради
залежаването. В случая няма настъпили усложнения, лечението е проведено в
обичайните срокове – около 4 – 5 месеца, възстановяването е съответно на
възрастта на ищеца. Възможно е да се засилят съществуващите артрозни промени по
ставите, свързани с възрастта на ищеца. Няма нужда от допълнително лечение на
счупването, но травмата засяга почти всички стави, особено тазобедрените и в
гръбначния стълб, засилват се артрозните промени, което води до ограничение в
движението на ставите, болка при рязка промяна на времето и при физически
натоварвания. Преди ПТП ищецът е страдал от следните заболявания: стар
исхемичен мозъчен инсулт, хипертонична болест умерена степен, предсърдно
мъждене, оперирана язва и ингвинална херния вдясно, налична ингвинална херния
вляво, опериран за камък в пикочния мехур, като описаните заболявания не са се
отразили неблагоприятно на оздравителния процес, който е завършил в обичайните
срокове. Според вещото лице заплатената потребителска такса е във връзка с лечението на пострадалия.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза
по делото няма категорични данни за настъпване на ПТП, на пътното платно и по
автомобила не са установени следи от ПТП. Установява се от заключението, че в
района на ПТП е налична пътна маркировка за движение в четири пътни ленти, по
две във всяка посока, разделени помежду си с двойна непрекъсната линия, в
чертите на кръстовището са налични четири пешеходни пътеки, обозначени
вертикално и хоризонтално, ограничението на скоростта в пътния участък е 50
км/ч, видимостта е всестрА. над 50м.
От заключението на вещото лице по
назначената повторна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
28.09.2018г., около 15:10ч. ищецът Т.Б. ***
на кръстовището с ул.“Драва Чех“ в посока към пазар „Чаталджа“ по пешеходната
пътека. Лекият
автомобил „БМВ”, рег. №*********, движещ се по ул.“Драва
Чех“, е предприел маневра завой наляво по
ул.“Ген.К.“. Когато пешеходецът достигнал средата на лявата лента за
движение, паднал на пътната настилка, при което получил телесни увреждания.
Според вещото лице е възможно падането да се е случило вследствие на удар в
лявата част на тялото на пешеходеца, като скоростта на автомобила е била близка
до 0 км/ч, възможно е пешеходецът да е възприел като заплаха автомобила, при
опит да мине зад него, поради това да се е забързал, загубил равновесие и
паднал на пътното платно. Водачът е пешеходецът са имали видимост един към
друг, като в случай на съприкосновение на автомобила и пешеходеца, причината за
настъпване на произшествието е навлизане на автомобила в траекторията на
движение на пешеходеца.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан И.Г.И., внук на
пострадалия. От показанията му се установява, че след инцидента ищецът бил в болница
4 – 5 дни напълно обездвижен, след което още два месеца вкъщи бил обездвижен,
дори не можел да застане в седнало положение, поради което трябвало да бъде
хранен и обслужван изцяло, в което се включвали всички членове на семейството.
След два месеца започнал да се раздвижва с помощта на рехабилитатор, като едва
след две – три седмици упражнения започнал да прави в стаята няколко крачки, но
минало много време, преди да започне да прави някакви движения. Имал и други
здравословни проблеми поради залежаването – с простатата, заради което два пъти
викали спешна помощ, с киселини в стомаха, изобщо изпитвал силни болки. За
първи път излязъл навън през пролетта на 2019г. и понастоящем се движел с
бастун, какъвто преди не е ползвал.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан Д.Т.К., без дела и
родство със страните. От показанията на свидетеля се установява, че е бил
свидетел на процесното ПТП на 28.09.2018г., около 15:10ч., на кръстовището на ул.“Ген.К.“
с ул.“Драва Чех“. Заявява, че се е намирал на около 200 м от кръстовището и е
наблюдавал как лекият автомобил БМВ прави забранен ляв завой от ул.“Драва Чех“ наляво
по ул.“Ген.К.“. По време на завоя вниманието на водачката било насочено
надясно, дали идват отгоре коли, и не видяла пресичащия на пешеходната пътека
човек. Инцидентът настъпил в лявата лента с предната лява част на автомобила,
скоростта на автомобила не била голяма, но достатъчно силна, за да събори
пешеходеца, който вървял с нормална скорост. Свидетелят видял, че пешеходецът е
на земята и се обадил на 112, не разбрал какви точно са нараняванията му.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и
на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал.
1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава
в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „БМВ”,
рег. №********* и „ДЗИ Общо Застраховане" АД не е спорно между
страните и се
установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд за
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към датата на
инцидента за процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество. През процесния период
водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката
“гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия
да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
При липсата в случая на влязло в сила
решение на наказателния съд, на доказване в процеса подлежи факта на извършване
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага.
Фактът на
настъпване на процесното произшествие е приет за безспорен между страните с
доклада по делото и се установява посредством приетия като доказателство по
делото и неоспорен от страните в процеса констативен протокол за ПТП, както и от показанията на разпитания
в хода на настоящото производство пряк свидетел на злополуката. От показанията
на свидетеля се установява механизма на настъпване на ПТП, причинено от водача
на л.а. марка „БМВ”, рег. №*********, който при извършване на неразрешен ляв
завой не е пропуснал и е блъснал пресичащия на пешеходна пътека ищец. От заключенията на вещите лица по двете изслушани САТЕ се
установява, че и двамата участници в инцидента са имали пряка видимост и
причината за настъпване на ПТП е навлизане на автомобила в траекторията на
движение на пешеходеца, като осъщественото съприкосновение между автомобила и
пешеходеца е установено от показанията на разпитания впоследствие свидетел Д.К..
Изводите
на съдебната автотехническа експертиза мотивират извод за противоправния
характер на поведението на водача на процесния лек автомобил, който не е спазил
разпоредбата на чл. 119, ал.1, съгласно
която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая безспорно се
установява, че инцидентът е настъпил в лявата лента, тоест пешеходецът вече е
бил изминал почти половината от пешеходната пътека, при липса на данни да се е
движил бързо. Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е
източник на вредите. Ако водачът на процесното МПС беше наблюдавал пътя по
траекторията на превозното средство, процесното ПТП не би настъпило. Водачът е
имал пряка видимост към пешеходната пътека и пресичащия пешеходец, поради което
би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако е бил насочил вниманието си
към пешеходната пътека. Пешеходецът също е имал пряка видимост, но намирайки се
на пешеходна пътека, е имал обосновано очакване, че автомобилът ще го пропусне
да премине, а и с оглед напредналата му възраст, не е бил в състояние да ускори
до степен да избегне автомобила.
При установяване на така посочените
предпоставки, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени
вреди и техния размер, както и причинната връзка между деянието и вредоносния
резултат.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е
получило увреждания, които
са
описани
в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между описаните
в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП, като този факт е
приет за безспорен между страните и в доклада по делото. От проведения клиничен
преглед вещото лице е установило, че към настоящия момент лечението на
счупванията е завършено, но травмата засяга почти всички стави, особено
тазобедрените и в гръбначния стълб, засилват се артрозните промени, което води
до ограничение в движението на ставите, болка при рязка промяна на времето и
при физически натоварвания.
От показанията на разпитания свидетел, кредитирани изцяло поради тяхната
непосредственост и съответствие със заключението на вещото лице по СМЕ, се
установява, че след инцидента ищецът бил напълно обездвижен 4 – 5 дни в
болницата, след което още два месеца вкъщи, дори не можел да застане в седнало
положение, поради което се налагало да бъде хранен и обслужван изцяло. След два
месеца започнал да се раздвижва с помощта на рехабилитатор, като този процес
бил много продължителен и мъчителен за пострадалия. Имал и други здравословни
проблеми поради залежаването – с простатата, заради което два пъти викали
спешна помощ, с киселини в стомаха, изобщо изпитвал силни болки. Много трудно
понесъл невъзможността да се обслужва сам, бил постоянно изнервен и дори
отчаян. Продължителният процес на лечение и възстановяване безспорно са обусловили негативна промяна в начина му на живот, постоянната
нужда от грижи за ежедневните му нужди го е травмирала, като освен това е бил
притеснен от перспективата да не се възстанови изцяло.
Въз основа на горното
съдът намира за доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за
обезщетяване на вреди от деликт,
а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното
поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били
причинени посочените увреждания.
По претенцията
за имуществени вреди: извършването на разходите се установява от представените
фактура и талон, като наличието на пряка и непосредствена връзка с деликта се
установява от заключението на вещото лице, според което описаните разходи са
извършени във връзка с претърпяните от ищеца травматични увреждания. Въз основа
на изложеното съдът счита, че предявеният иск за обезщетяване на направените
разходи за потребителска такса и е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен в претендирания размер от 43 лв.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и
след това. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските
показания се установява, че травмите и продължителният период на възстановяване
са причинили болки и страдания на пострадалата и са обусловили състояние на
дискомфорт, причинен както от невъзможността да се обслужва самостоятелно, така
и от притесненията до каква степен ще се възстанови. Същевременно не са
осъществени оперативни интервенции, според вещото лице оздравителният процес е
протекъл в обичайни срокове и към момента е завършил, но наличните ограничения
в движенията на увредените стави, прогнозата за засилване на артрозните
промени, болки при промяна на времето обуславят извод за последици от травмите,
които ще оказват негативно влияние върху здравословното състояние на
пострадалия и в бъдеще.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били
причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през продължителен
период от време, намира, че дължимото на Т.Б. обезщетение е в размер на 27 000
лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищеца болки
и страдания по време на оздравяването, същественото нарушение в ритъма на
живот, обусловено от продължителен период на лечение и възстановяване, наличните
и към момента нарушения в движенията, обуславящи ограничения в допустимите
дейности. От така определения размер следва да се приспадне заплатената от
застрахователя сума в размер на 20000 лв., съобразно представените по делото
доказателства. Искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 7
000 лв.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
С оглед на това и предвид уважаването
на главния иск, следва да бъде уважено и искането за заплащане на законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се
покрива от застрахователят на основание функционалната отговорност. С разпоредбата
на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в
сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно
правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за
дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-рА.та
дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая ищцата е уведомила застрахователя за събитието,
настъпило на 28.09.2018г със заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, изпратено на застрахователя на 21.12.2018г., в което е описано
застрахователното събитие и са приложени документи по опис. По делото няма
данни, а и не се твърди от страните, да е изисквано от пострадалия да представи
допълнителни документи по чл. 106, ал.3 КЗ, поради което претенцията следва да бъде уважена от посочената в
исковата молба дата, на която е извършено плащане по претенцията към
застрахователя – 18.01.2019г.
Предвид изхода
от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената част от предявените
искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор
за правна защита и съдействие, както и съобразно уважената част от иска в полза
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата 636 лв.,
изчислена по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е
представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесен депозит за вещо
лице 70 лв., както и адвокатски хонорар в размер 1432 лв. без ДДС. Направеното
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение се явява неоснователно поради
идентичността на претендирания размер с минималния, определен съобразно чл.7,
ал.2 от Наредба №1/2004г. Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва
да бъдат присъдени 1151 лв. пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 280 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 680 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Х.Б., ЕГН **********, от гр.Варна обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищеца в резултат на ПТП,
настъпило на 28.09.2018 г., в
гр. Варна, причинено от С. С. А.като водач на лек автомобил „БМВ”, модел „Х6 Х
Драйв 30Д“, рег. №*********,
застрахован при
ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност №BG/06/118002684439 със срок на валидност от 13.09.2018г. до 12.09.2019г., в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
главницата от 18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер
от 30 000 лева, на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Х.Б., ЕГН **********, от гр.Варна обезщетение за
имуществени вреди, направени във връзка с претърпените от ищцата увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 28.09.2018
г., в гр. Варна, причинено от С. С. А.като водач на лек
автомобил „БМВ”, модел „Х6 Х Драйв 30Д“, рег. №*********, застрахован при ответника по
имуществена застраховка Гражданска отговорност №BG/06/118002684439 със срок на
валидност от 13.09.2018г. до 12.09.2019г.,
в размер на 43 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 18.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК ********* с адрес гр.София, сумата 636 лв., представляващи разноски в
производството съобразно уважената част от предявените искове, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА
Т.Х.Б., ЕГН **********, от гр.Варна
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София сумата 1151 лв., представляващи разноски в
производството съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в
размер 280 лева върху уважената част от
исковете за вреди и 680 лева,
представляващи авансиран от бюджета на съда депозит за изготвяне на експертиза,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: