Решение по дело №27/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 73/11.03.2019г.,гр.П.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

         Председател:Албена Палова

членове: Борислав Илиев

Мариана Димитрова

при секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №27 по описа на Съда за 2018 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от  ГПК.

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.258 и сл. от ГПК  и е образувано по повод депозирана от Н.Н. А. изтърпяващ наказание „Д.З.“ в З. гр.П.  въззивна жалба против Решение № 1351 постановено на 19.11.2018г. по гр.дело № 1157 /2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което предявените от Н.Н.А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация и чл.37 ал.1 от Закона за защита от дискриминация – за приемане за установено, че за периода от 14.04.2014г. до 12.03.2018г. ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София е извършил нарушение на чл.4, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗЗДискриминация, изразяващо се в дискриминация чрез неравно третиране по лично положение, изразяващо се в лишаването му от възможността да получава писма със съдържание лекарства и книги и за осъждане на ответника да преустанови нарушението,са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се поддържа,че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се,че  първоинстанционният съд неправилно е приел,че не е налице дискриминационен признак,въпреки данните по делото,установяващи ,че Л. от С. в З. в гр.С.З. получават писма със съдържание книги,лекарства и пр., докато Л. от С. в З. гр.П. не получават такива писма. Посочва жалбоподателят,че съдът е следвало да направи сравнение между Л. от С. в З. гр.П., и тези в З. в гр.С.З. ,тъй като това е имал предвид законодателят определяйки „сходни „ условия. Формулирано е искане обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове уважени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. В същия се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна редовно уведомена не се явява.

Пазарджишкият окръжен съд ,след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 от ГПК, намира същото за валидно и допустимо. По правилността на контролирания акт, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд ,като взе предвид доводите и съображенията на страните, и приобщените по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

За да отхвърли предявените обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 71,ал.1,т.1 и т.2 във вр. с чл. 4 от Закона за защита от дискриминация,първоинстанционният съд е посочил,че предметът на доказване обхващал следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак, като с оглед ангажираните в процека доказателства не установило нито твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането, нито наличие на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.Съдът е приел,че ищецът и всички останали лица, изтърпяващи наказание лишаване от С. в З.–гр.П. са поставени при равни условия. Ищецът не е доказал който и да е друг лишен от С., изтърпяващ наказание в З.-гр.П., да получава книги и лекарства в пощенски писма, от каквато възможност той е бил лишен.

Приети като фактически положения от първостепенния съд, неоспорени във въззивната жалба и същевременно изцяло споделени и от настоящия съдебен състав са следните констатации:

Ищецът Н.Н.А. изтърпява наказание „Д.З.“, считано от 14.04.2014г., в З.-гр.П..

С молба от 08.03.2018г. до Началника на З.-гр.П. ищецът е поискал да му бъде разрешено да получава книги - правни компютърни и с друго съдържание - с писмо от пощата. Началникът на З.-гр.П. е оставил молбата без уважение, тъй като съгласно ЗИНЗС Л. от С. имали право само на кореспонденция, но нямали право на пратки.

На 09.03..2018г. ищецът е подал молба до Началника на З.-гр.П. с искане да му разреши да получава писма със съдържание лекарства и хранителна добавка Ц. и други - при нужда и които ги нямало в медицинския център на З.-гр.П.. Началникът на З.-гр.П. е оставил молбата без уважение, тъй като имало установен ред за получаване на лекарства - след изписване от лекар.

Спорът между страните в настоящата инстанция се концентрира около въпросът дали ГДИН гр.София със свое действие или бездействие е осъществило по отношение на Н. А. пряка или непряка форма на дискриминация, по признак "У.", а оттам и причинени ли са вреди на последния. Изложените от първостепенния съд подробни фактически констатации и правни изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълнение към съображенията, изложени от първоинстанционния съд и в насока обсъждане на релевираните във въззивната жалба оплаквания, съдът при самостоятелен прочит на приобщения по делото доказателствен материал, намира следното:

Дискриминацията като правна категория може да бъде дефинирана като всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание, основаващо се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци, и което има за цел или ефект да навреди или накърни признаването, ползването или упражняването от всяко лице, при условия на равнопоставеност, на пълния му набор от права и свободи.

В конкретния случай,по един категоричен и безпротиворечив начин се установи,че въззиваемата страна не е допуснала дискриминационно отношение.

Съобразно чл.86,ал.4 от ЗИНЗС Л. от С. по време на свиждане могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. Списъкът на тези храни и вещи е определен със заповед на министъра на правосъдието - заповед №1349/07.08.2017г.С разпоредбата на чл. 86,ал.1т.3 от ЗИНЗС е регламентирано и гарантирано правото на кореспонденция на Л. от С., като съобразно чл.75,ал.1 от ППЗИНЗС осъдените на лишаване от С. имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават, както и че имат право да кореспондират с органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата, политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени организации и средства за масово осведомяване /чл.76 от ППЗИНС /. Отчитайки обаче спецификите на местата за лишаване от С. и особения правен статус на лицата, законодателят е създал механизъм за сигурност с нормите на чл.74-76 от ППЗИНЗС с цел предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. В този смисъл, от установените по делото факти ,по никакъв начин не се доказа,че ищецът е неравноправно третиран на принципа на „лично положение“ по отношение на правото му на кореспонденция , както и на правото му да получава храни и предмети,по време на свиждане ,и които има право да ползва и държи при себе си в З. в  гр. П. ,а така също и в сравнение с Л. от С.  в други специализирани органи по изпълнение на наказанията.Изводите на съда се подкрепят от разпореждане от 08.03.2018г. на Началника на З. гр.П..

Недоказани са и оплакванията за допуснато от  ГДИН дискриминационно отношение, изразяващо се в невъзможността на ищеца да получава лекарства,т.е за неоказване от страна на специализиран орган  на медицинско обслужване.Изискванията за медицинско обслужване на Л. от С. лица се съдържат в чл.128-151 от ЗИНЗС и Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от С. /ДВ, бр.31/23.04.2010 г./. Съгласно чл.128,ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от С. се създават условия за опазване на физическото и П.З. на Л. от С..Съгласно нормата на чл.130,ал.1 от ЗИНЗС лечебните заведения към местата за лишаване от С. са два вида – специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за извънболнична помощ – медицински центрове. По см. На чл.134,ал.1 от ЗИНСЗ в медицинските центрове се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и П.З. на Л. от С. и медицинско освидетелстване на здравното състояние на лицата. Изпращането на Л. от С. в лечебни заведения извън местата за лишаване от С. се извършва при липса на условия за провеждане на необходимото лечение, при лечение на инфекциозно заболяване и необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания, съгласно чл.135,ал.1 от ЗИНЗС. Част от медицинското обслужване на Л. от С. е задължението на лекаря да приеме лицето, пожелало медицински преглед в срок до 24 часа, а при спешно състояние – по всяко време.

Съобразно чл.65,ал.1  от цитираната наредба :“На Л. от С. се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от С. в амбулаторната книга, а съобразно ал. 6 :  Л. от С. могат да получават лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение в местата за лишаване от С.. Тези лекарства се съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на тази наредба.“ Съобразявайки посочените разпоредби  и установените по делото факти, настоящият съдебен състав прави непротиворечивия извод за липса на дискриминационно отношение по отношение на ищеца на посоченото от него основание.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.271,ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1351 постановено на 19.11.2018г. по гр.дело № 1157 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.

 

 

 

          Председател:

    членове: 1.

 

                                                                                                          2.