Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 15.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 5052 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.188, т.1 от КТ, предявен
от Т.Т.К. срещу дирекция „Управление на С.и С.Д.“ при Министерство
на вътрешните работи (ДУССД-МВР): за
отмяна на заповед № 578з-1407/5.04.2017 г. на ДУССД-МВР за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“.
В исковата
молба Т.К. поддържа, че работи при ответника на длъжност „експерт, обработка на
кореспонденция“ в сектор „Координация и административно обслужване“. Със
заповед № 5785з-1407/5.04.2017 г. работодателят й наложил дисциплинарно
наказание „забележка” за нарушение по чл.187, т.10, пр. четвърто от КТ, във вр. с чл.126, т.13 от КТ. Ищцата
твърди, че заповедта е незаконосъобразна по съображения, че не са й били
предявени материалите от проведеното дисциплинарно производство, за да се
запознае с тях и да организира защитата си, както и че не е извършила
твърдяното нарушение, тъй като е регистрирала заповедта по нареждане на прекия
си началник – Ж.Д.. Ето защо К. моли съда да постанови решение, с което да
отмени заповедта.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва иска. Твърди, че наказанието е законосъобразно наложено, при спазване
изискванията на КТ, след изискване на обяснения от ищцата и за извършено от нея
нарушение на задължението й да регистрира документите в деня на получаването
им.
СРС е уважил предявения иск.
Същият е приел, че работодателят е изпълнил формалните законови изисквания при
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, както и че от
обективна страна се установява извършено нарушение на трудовата дисциплина, но
е направил извод, че деянието не е съставомерно от субективна страна. Във
връзка с последното СРС е посочил, че ищцата е регистрирала заповедта в
изпълнение на нареждане на прекия си началник, при наличието на установена
тогава практика за регистриране със задна дата на заповеди относно извънредния
труд, каквато са приели, че е въпросната заповед ищцата и свидетелката Д.. Изложил
е мотиви, че ищцата е извършила деянието в изпълнение на служебна заповед,
която макар да се явява неправомерна, не е налагала извършването на очевидно за
ищцата нарушение на документооборота. Визирал е и, че не е налице и твърдяната
от работодателя форма на вина небрежност, тъй като макар и да е била длъжна,
ищцата не е могла да предвиди последиците от своите действия.
Срещу първоинстанционното
решение е подадена въззивна жалба от ответника по исковата молба. Същият
оспорва изводите на СРС за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание, като излага, че всеки служител е подчинен на прекия си ръководител и
е длъжен да изпълнява законните му нареждания, освен ако те не съдържат
очевидни за него нарушения. Жалбоподателят счита, че в случая Т.К. не е била
длъжна да спазва дадените й нареждания за регистриране деловодно на заповед с
по-ранна дата, които нареждания са били в нарушение на чл.29, т.5 от Единната
държавна система за деловодно обслужване, а именно: документите да се
регистрират в деня на получаването им. Освен това К. е била наясно и че
заповедта не касае отдел „Автотранспорт“, а се отнася до сектор „Въоръжение и
охрана“, за който по никакъв повод не се запазват номера.
Т.Т.К. счита въззивната жалба за
неоснователна.
Пред СГС не са събрани нови
доказателства.
След преценка доводите на
страните и материалите по делото, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите в жалбата въпроси.
По делото не се спори и се установява от
събраните доказателства, че Т.К. работи при ответника - дирекция „Управление на
С.и С.Д.“ в Министерство на вътрешните работи, като заема длъжността „експерт,
обработка на кореспонденция“ в сектор „Координация и административно
обслужване“, считано от 27.02.2017 г., докогато изпълнявала длъжността експерт
в сектор „Административно обслужване“ при ДУССД-МВР.
На 23.08.2016 г. на К. е връчена
специфична длъжностна характеристика за длъжността „експерт“, според която
основните задължения на длъжността са да организира и осъществява деловодното
обслужване на дирекцията, отговаря за правилното отчитане, приемане, съхранение
на документите, стриктно да спазва утвърдената технология и ред по деловодното
обслужване, да сигнализира при нарушаване на изискванията за изготвяне и
съхраняване на документите, да експлоатира ЦАИСДО като обработва данни от
документите, като следва да познава нормативните актове за изготвяне и оформяне
на документи, вътрешните правила за реда за унищожаване, инструкция за организация
на деловодната дейност и др.
С покана от 9.03.2017 г.,
връчена на същата дата, от ответницата по жалбата са изискани обяснения относно
това, че на 11.11.2016 г. е регистрирала деловодно заповед, за което използвала
УРИ 5785з-1474, създаден на 2.09.2016 г., който не бил използван за
регистриране на друг документ, с което нарушила чл.24, ал.8 от Вътрешните
правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в МВР
при използването на ЦАИСДО, както и относно нарушение на чл.17, т.3 от същите
правила при коригиране на погрешно насочен екземпляр на заповедта.
В депозираните на 10.03.2017 г. обяснения
Т.К. не оспорва, че е регистрирала деловодно заповедта на 11.11.2016 г. с дата
от 2.09.2016 г., но твърди че е направила това по нареждане на прекия си
началник и на създателя на въпросния документ. Признава, че неволно е нарушила
чл.17, т.3 от горепосочените вътрешни правила, но намира грешката за маловажна.
На 5.04.2017 г. на Т.К. е
връчена заповед № 5785з-1407/5.04.2017 г. на директора на дирекция „Управление
на С.и С.Д.“ при МВР, издадена на основание чл.192, ал.1 и чл.195, ал.1,
чл.188, т.1, чл.187, т.10, пр. четвърто, във вр. с чл.126, т.13 от КТ за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 11.11.2016 г. е
регистрирала деловодно заповед, за което е използвала УРИ 5785з-1474, създаден
на 2.09.2016 г., който не е бил използван за регистрирането на друг документ,
вместо да регистрира заповедта в деня на
получаването й - 11.11.2016 г., с което е извършила нарушение на основен
принцип на деловодството, съдържащ се в чл.29, т.5 от Единна държавна система
за деловодство, а именно - че регистрирането на вътрешните и изходящите
документи се извършва в деня на предоставянето им за регистрация, което
представяне трябва да се извършва в деня на подписването им. В заповедта е
визирано, че с това деяние служителката е нарушила косвено и чл.24, ал.8 от
Вътрешните правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен
носител в МВР при използването на ЦАИСДО, утвърдени с M3 № 1з-2493/3.12.2013
г.: „(8) Получени или създадени документи в извънработно време се регистрират в
ЦАИСДО в първия следващ работен ден, освен ако за някои от тях не е определен
друг ред.“. Посочено е, че заповедта е регистрирана в нарушение на Вътрешните
правила, чл.24, ал.8, като от тях се извежда, че документите, които са получени
и създадени в работно време, се регистрират в ЦАИСДО в същия ден. Съгласно
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание Т.К. не е изпълнила
задълженията си, посочени в раздел II от специфична длъжностна характеристика,
а именно: „стриктно да спазва утвърдената технология и ред по деловодното
обслужване“, както и да „отговаря за правилното отчитане, приемане, използване,
разпределяне, раздаване, събиране и съхранение на документите и материалите“ и
да „експлоатира ЦАИСДО, като обработва данни от документите“, което
представлява виновно неизпълнение на задълженията й по чл.126, т.13 от КТ да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от характера на работата,
с което е извършила нарушение на трудовата дисциплина (при форма на вина
небрежност) по чл.187, т.10, пр. четвърто от КТ (неизпълнение на други трудови
задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение).
По делото е приета заповед №
5785з-1474/2.09.2016 г., като от съдържанието й е видно, че същата е свързана с
промяна местоположението на сектор „Въоръжение“.
Пред СРС са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Ж.Д. – началник
сектор „Координация и административно обслужване“ в дирекция „Управление на С.и
С.Д.“, заявява, че при нея през м. ноември 2016 г. дошла Е.Д., служител по
сигурността, като поискала регистрация на заповед със задна дата. Тъй като
имало много случаи, при които се запазвали в системата номера със задни дати, Д.
извикала Т.К., нейна подчинена, отговаряща по това време за регистрирането на
заповедите, и я попитала дали има запазен номер със задна дата. След проверка К.
казала, че има такъв номер и свидетелката й наредила да изведе заповедта, като Д.
не знаела, че заповедта е за зона за сигурност. Ж.Д. заявява пред съда, че
имало практика да се запазват номера за регистриране със задна дата само на
заповеди за извънреден труд по линия на „Автотранспорт“, но не и на заповеди,
отнасящи се до зона за сигурност, и това било известно на служителите.
Свидетелката Е.Д. твърди, че тя
е изготвила заповед № 5785з-1474 във връзка с необходимостта от създаване зона
за сигурност на съответното място. Твърди, че само предала в деловодството
заповедта, като не е искала същата да бъде заведена със задна дата и значително
по-късно разбрала за извършената регистрация на документа със задна дата.
Въз основа на събраните
доказателства въззивният съд прави следните изводи:
Дисциплинарното наказание е
извършено при спазване изискванията на чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ. При
налагане на наказанието работодателят е спазил формалните изисквания на закона.
Същевременно по делото се
установява по несъмнен начин, че Т.К. е извършила нарушенията на трудовата
дисциплина, описани в процесната заповед № 5785з-1407/5.04.2017 г.
Осъществяването на втората дисциплинарна простъпка е признато изрично от
служителката в дадените от нея писмени обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ.
По отношение на първото визирано в заповедта нарушение съдът приема за доказано,
въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, преценени
в тяхната съвкупност, че действително К. е регистрирала заповед № 5785з-1474,
получена от нея на 11.11.2016 г., със задна дата – 2.09.2016 г., като направила
това по искане на ръководителя й Ж.Д.. От показанията на свидетелката Д. се
установява и че К., както и всички останали служители, са знаели, че такова
извеждане е недопустимо, като на практика се правело изключение само за
заповедите за извънреден труд по линия на „Автотранспорт“, каквато заповед № 5785з-1474,
видно от съдържанието й, не представлява. По така изложеното е налице
съвпадение в изводите на настоящия съд с тези на СРС.
Същевременно въззивният съдебен състав, за
разлика от първоинстанционния съд, намира, че обстоятелството, че Т.К. в случая
е действала в изпълнение на искане (нареждане) на ръководителя Ж.Д., не я
освобождава от дисциплинарна отговорност. След като К. е била наясно, че няма право
да извежда заповедта със задна дата, същата е следвало да откаже да стори това
или най-малкото да възрази. Въпросното обстоятелство (нареждането на прекия
ръководител) има значение единствено при
извършването на преценката по чл.189, ал.1 от КТ от страна на съда.
В изпълнение на служебното си
задължение да прецени дали наложеното наказание отговаря на тежестта на
нарушението, въззивният съд намира, с оглед критериите по чл.189, ал.1 от КТ,
че в случая наложената „забележка“ се явява адекватно дисциплинарно наказание.
Безспорно, спазването на правилата по деловодната регистрация на документацията
в системата на МВР е от съществено значение за правилното функциониране на
последната, както има значение и от гледна точка на сигурността. Следователно,
съзнателното регистриране на заповед № 5785з-1474 със задна дата представлява
достатъчно сериозно нарушение, обуславящо налагането на дисциплинарно
наказание. В конкретния случай е било наложено най-лекото предвидено такова.
Като счита наложеното
дисциплинарно наказание за законосъобразно, въззивният съд следва да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Жалбоподателят има право на
направените по делото разноски пред СРС и СГС за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 8.02.2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, постановено по
гр. дело № 28156 по описа за 2017 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.357, във вр. с чл.188, т.1
от КТ, предявен от Т.Т.К. срещу дирекция „Управление на С.и С.Д.“ при Министерство
на вътрешните работи (ДУССД-МВР, за
отмяна на заповед № 578з-1407/5.04.2017 г. на ДУССД-МВР за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Т.К., ЕГН **********,***,
да заплати на дирекция „Управление на С.и С.Д.“ към Министерство на вътрешните
работи, гр. ******, разноски пред СРС и СГС в размер на общо 225 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.