РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 2400

 

град Пловдив,  16.12.2022 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на  шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година,  в състав:

 

           Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора………………,  като разгледа   докладваното от председателя адм. дело № 1501  по описа за 2021 г.,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215  от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .

         Образувано е по жалба на М.А.С., ЕГН **********,***, против заповед № РД-21-290/19.04.2021 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи за нейната нищожност като издадена от орган без надлежна за целта делегация.

         Сочи се, че в хода на административното производство са допуснати СПН на чл.35 и чл.36 от АПК, изразяващи се в неизясненост на извършителя на строителството, както и на неговите възложители.

         Навеждат се и подробни доводи, че е неясен предмета на разпореденето спиране.

Твърди се също и, че към датата на проверката и издаването на заповедта, не се е извършвало строителство.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта като издадена при СПН и при липсата на материалноправните предпоставки на чл.224а, ал.1 от ЗУТ за спиране  изпълнението на строежи и при несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез надлежен процесуален представител, заема становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендират се разноски. Представят се подробни писмени бележки.

         За ответника – Кмет на Район Централен при  Община Пловдив,  се взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представена е писмена защита с доводи по съществото на спора.

Съдът, като  взе предвид представените по делото доказателства (административната преписка и приетата по делото комплексна СТЕ), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е  Заповед  № РД-21-290/19.04.2021 г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив, с която на основание чл.224а, ал.5 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,  е наредено незабавното спиране на строеж „подземна, стоманобетонна конструкция“, изпълнена в ПИ с идентификатор 56784.519.724 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, ПИ 1731, включен в УПИ V-848, кв.50-нов, 2-стар по плана на ЦГЧ, с административен адрес ул.“Отец Паисий“ № 10-12, гр.Пловдив.

Предписано е и  незабавно да бъдат  предприети мерки с цел  предотвратяване и недопускане на аварии и рушене.

За да издаде процесната заповед, АО е приел, че се изпълнява строителство, представляващо изграждане на „подземна, стоманобетонна конструкция“,  изпълнена в ПИ с идентификатор 56784.519.724 по КККР на гр.Пловдив, без издадено разрешение за строеж и одобрени проекти, съгласувани по реда на чл.84 от ЗКН.

 Тези обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни лица при Район Централен Община Пловдив проверка и са обективирани  в Констативен акт  № 18/07.04.2021 г.  

Видно от  този КА (л.85 по делото)  при извършена проверка на място на строеж, представляващ „подземна, стоманобетонна конструкция“, изпълнена в ПИ с идентификатор56784.519.724 по КККР на гр.Пловдив, ПИ 1731, включен в УПИ V – 848, кв.50-нов, 2 –стар, по плана на ЦГЧ с административен адрес  ул.“Отец Паисий“ №10-12, гр.Пловдив, се констатира, че обектът се изпълнява в границите на групов паметник на културата за нуждите на съседната сграда с идентификатор 56784.519.723.3 и адрес ул.“Княз Александър I“ №7, гр.Пловдив като същата, по данни на регистрите на Район Централен Община Пловдив е единична НКЦ, регистирана с прот.№10/202 г. НСОПК с категория „ансамблово значение“. Според КА (констатации в част „изпълнение на строежа“) по западната имотна граница на ПИ с идентификатор 56784.519.724 се извършва условно в правоъгълен в план, подземен строеж, показан в приложение 1 като за стоежа е изготвено конструктивно становище с графична част. Приблизителните му размери в план са 322 см х 1094 см, приблизителната му дълбочина от кота терен до кота долен ръб конструкция (дъно изкоп, представляващо нивото на прилежащия в основата им терен) е 300 см >200 см = 2м (приложение №3). Констатирано е, че са изпълнени изкопа, фундаментите, колоните и подпорните стени. По време на проверката се изпълняват кофражните работи на кота ±0,00 (приложение № 2 и №3). Прието е, че процесният обект е строеж „пета категория“.  Установено е освен това, че за извършваното строителство няма изготвена проектна документация съгласно чл.83, ал.1, т.1, буква „в“ от ЗКН, няма съгласуван проект по реда на чл.84 от ЗКН.

Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателя на 09.04.2021 г. (съобщение на л.93) и въз основа на него е издадена и оспорената заповед.

 Жалбата срещу оспорената заповед е подадена от лице – извършител/възложител на процесния спрян строеж, според КА и мотивите на заповедта (в нея изрично е посочено, че стоежът е собственост на жалбоподателя и той е негов възложител), съответно за него съществува правен интерес от оспорването му,  в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповед на л.65 по делото.

Този извод не се променя и от възражението по жалбата, че в процесната заповед не е посочена категорията на строежа. Същата е посочена в КА. В настоящият случай за определянето ѝ не са нужни специални знания и съдът приема, съобразявайки нормата на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, че разпореденият за спиране строеж  пета категория, както е прието от АО, съответно компетентен да се произнесе по спирането на строежа, съгласно чл.224 а, ал.1 от ЗУТ, е кмета на общината или упълномощено лице какъвто е настоящия случай.

При издаването ѝ, в хода на административното производство, не са допуснати СПН. Издаден е КА, връчен надлежно на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението по жалбата за допуснати СПН касателно определянето на адресатите на оспорената заповед. Ясно е посочено в нейната диспозитивна част, че се нарежда незабавно спиране на строеж в ПИ с идентификатор 56784.519.724 по КККР на гр.Пловдив като от данните по административната преписка и мотивите на самата заповед по безспорен начин се установява и това изрично е посочено в КА/заповедта, че възложител на стоежа е именно жалбоподателят С.. В мотивите на самата заповед пространно са посочени собствениците на имота като едновременно с това С. е посочен като собственик и възложител на самия разпореден за спиране строеж. Той е и лицето процедирало пред АО заявление с искане за издаване на заповед по чл.194 от ЗУТ  за осигуряване на достъп в процесния ПИ 56784.519.724 във връзка с възникнали обстоятелства за неотложен ремонт на собствена сграда с идентификатор 56784.519.723.3 с административен адрес ул.“Княз Александър I“ №7. С Протокол № 8 от 25.03.2021 г. на РЕСУТ за Район Централен е взето решение за по-нататъшно процедиране да се изготви проектна документация съгласно изискванията на ЗКН, която да се съгласува по реда на този закон и да се внесе за одобряване в районната администрация. Предвид обстоятелството, че предмет на заповедта е именно спирането на строежа правилно същата е насочена към извършителя/възложителя на строежа. Именно от тези си качества на извършител на строежа и на възложител черпи правния си интерес жалбоподателя от настоящото оспорване като счита, че се засягат правата и законните му интереси от спирането на строителството. В този ред на мисли се налага единствения възможен извод, че твърдяните СПН касателно адресатите на акта не са допуснати от страна на АО. В самата заповед изрично е посочено, че строежът е собственост на жалбоподателя и той е негов възложител т.е. адресатът на акта е посочен по несъмнен начин.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.224 а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на Общината или упълномощено от него длъжностно лице  спира  изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения  по   чл.224, ал.1 от закона.

Така посочените норми се отнасят за извършван строеж, т.е. такъв, в който реално се извършват строителни и монтажни работи. Това е и целта на закона, а именно да се преустанови временното извършване на строителство в нарушение на закона и да се вземат мерки за отстраняване на причините за това.

В жалбата  са изложени съображения за неправилно прилагане на материалния закон, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед, доколкото приложимостта на разпоредбите на чл.224, ал.1 от ЗУТ зависи от наличието на реално изпълнявани строителни и монтажни  работи в отклонение от разпоредбите на закона. Респективно, оспорват се констатациите, отразени в констативен акт № 18/07.04.2021 г., послужили като фактическо основание за издаването за процесната заповед. Направеното в този смисъл възражение е неоснователно. Като официален свидетелстващ документ, чиято истинност не бе оспорена в рамките на съдебното производство, констативният акт  има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, в това число и характера, и вида на изпълнението на спряното строителство, до опровергаването им по установения процесуален ред. В изпълнение разпоредбата на чл.171, ал.4 във връзка с чл.9, ал.3 от АПК, с разпореждането за насрочване на делото на жалбоподателя бе указано, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не се ангажираха доказателства, които да оборят констатациите в акта. Това налага извода, че към момента на проверката строежът се е извършвал. Същият, видно от заключението по приетата по делото СТЕ, осъществен на място,  съответства на описанието по КА. В конкретния случай изрично и в самата  мотивна част на заповедта се сочи, че по време на проверката се изпълняват кофражни работи на кота 0.

Следва в случая да се отбележи изрично, че предмета на спора се разпростира до това, че се нарежда спиране на строеж, представляващ подземна, стоманобетонна конструкция, който се изпълнява без издадено разрешение за строеж и одобрени проекти, съгласувани по реда на чл.84 от ЗКН. При проверката от страна на длъжностните лица от Район Централен такива не са представени, не са представени и в хода на съдебното производство. От  приетото по делото заключение по комплексната СТЕ става ясно, че РЕСУТ на Община Пловдив Район Централен е разгледал внесеното Конструктивно становище, изготвено от инж.Б. /л. 105-109 по делото/. Заявлението до общината е подадено от жалбоподателя като искане за издаване на заповед по чл.194 от ЗУТ за осигуряване на достъп в ПИ 56784.519.724 във връзка с възникнали обстоятелства за неотложен ремонт на собствена сграда с идентификатор 56784.519.723.3. С Решение по т.5 от Протокол №8/25.03.2021г. РЕСУТ при Община Пловдив Район Централен приема становището на инж. Е. Б. и необходимостта от неотложна намеса за премахване на негативното въздействие на почвени и атмосферни води до източния фасаден тухлен зид на сградата в ПИ с идентификатор 56784.519.723.3. За продължаване на процедурите обаче РЕСУТ  изисква да се изготви проектна документация съгласно чл.83, ал.1, т.1, буква "в" от ЗКН и да се съгласува по реда на чл.84 от същия закон. Съответно съгласуваната проектна документация да се внесе за одобряване в районната общинска администрация на гр.Пловдив, при спазване разпоредбите на ЗУТ. Последното не е сторено, което изрично е посочено и в КА, и в оспорената заповед. За строежа не е издавана скица-виза за проучвана и проектиране, не е одобрена проектна документация и не е издадено разрешение за строеж. Приетото конструктивно становище на инж. Е. Б. не представлява цялостна проектна документация, одобрена от общинската администрация. Т.е.  и посредтвом приетото по делото заключение по комплексната СТЕ се потвърждават констатациите по КА, съответно по оспорената заповед, че процесният строеж се изпълнява без издадено разрешение за строеж и одобрени проекти, съгласувани по реда на чл.84 от ЗКН.

По делото не е спорно, че имотът е НКЦ по данни на регистрите на Район Централен Община Пловдив, представляващ единична НКЦ, регистирана с прот.№10/202 г. НСОПК с категория „ансамблово значение“ т.е. въпросното съгласуване е императивно изискване на ЗКН, което следва да бъде спазено.

 В същото време, за да бъде разпоредено спирането на един строеж е достатъчно да е налице поне една от шестте алтернативно изброени  хипотези на чл.224, ал.1 от ЗУТ. Такива хипотези съдът намира да са налице, тъй като нито в рамките на административното производство, нито в съдебното такова, са ангажирани доказателства, че разпореденото строителство се извършва въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрени проекти/чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ/ или пък, че за строежа има съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН /чл.224, ал.1, т.6 от ЗУТ/. Следователно, юридическите факти, с чието проявление правната норма свързва постановяване на заповед от рода на процесната, са били налице към момента на издаването й, същите са били надлежно установени и правилно квалифицирани според закона, поради което съдът приема за установено, че материалният закон е спазен.

При така установената фактическа обстановка и поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваният ИАА е издаден от компетентен  орган при условията на надлежна делегация, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени процесуалин нарушения, в установената форма и без противоречие с материалноправни разпоредби, поради което същият е законосъобразен, а жалбата против него се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника  сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ето защо, съдът

Р    Е   Ш   И:

  

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.С., ЕГН **********,***, против заповед № РД-21-290/19.04.2021 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив.

 

ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН **********,***, да заплати на Община Пловдив Район Централен разноски по делото в размер на 100 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.                                                       

  Административен съдия: