О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2019 г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
А.
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№254 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Производството
е образувано по повод подадена частна жалба от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14,
чрез юрисконсулт Н.А.М. против
Разпореждане №142 от 05.02.2019г.
постановено по ч.гр.д.№71 по описа за 2019г. на Районен съд - Луковит в частта, с която е отхвърлил претенцията за
възнаградителна лихва в размер на 8 835.16 лева за периода от 20.09.2017г.
до 20.05.2022 година.
Счита, че искането
им за присъждане на договорна лихва не следва да бъде отхвърлено, тъй като съгласно Договор за
потребителски заем с №PLUS-14839763, сключен между
заявителя и длъжника, изрично е уговорено, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени в договора надбавки. Твърди, че от негова страна
са изпълнени поетите договорни задължения. Началната дата, от която е започнало
начисляването на възнаградителна лихва, е датата на първата пропусната
погасителна вноска, т.е. 20.09.2017 г., а посочената крайна дата е 20.05.2022г.,
която е последната падежна дата. Позовава се и на разпоредбата на чл.294, ал.1 във
вр. с чл.287 ТЗ. Сочи, че цялото вземане за възнаградителна лихва е изискуемо
към момента на подаване на заявлението.
Счита, че длъжникът следва да
върне не само получената като кредитна сума главница, но дължи изпълнение и по
всички други поети задължения по договора за кредит и всички други договорни
плащания до пълния размер на сумата, подлежаща на връщане и посочена в
договора. Поради неизправността на
ответната страна по договора за кредит и допуснатото просрочие на вноски,
същият е загубил договореното преимущество на разсрочено плащане и дължи
посочената в договора сума предсрочно.
Моли
разпореждането в обжалваната част да
бъде отменено и да се постанови издаване на допълнителна заповед за изпълнение за
отхвърлената възнаградителна лихва.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№71/2019г. по описа на Районен съд
- Луковит е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 от ГПК подадено
от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника В.К.Г., ЕГН ********** *** за парично вземане в размер на сумата 8 250.12 лева – главница, възнаградителна лихва в размер на
8 835.16 лева за периода от 20.09.2017г. до 20.05.2022г., 1 037.69
лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 14.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането, което произтича от
неизпълнение по Договор за потребителски заем с №PLUS-14839763,
сключен на 09.05.2017г. с БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България за отпуснат
заем в размер на 8 000.00 лева. Претендирани са
и разноски по делото в размер на 362.46 лева, произходящи от държавна такса и 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане №142
от 05.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№71 по описа за 2019г. Районен съд - Луковит
е уважил заявлението, като разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за
посочените суми за главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до датата на окончателното изплащане на вземането, за
претендираната мораторна лихва, както и за сумата 185.76 лева – разноски по
делото. Заповедният съд е отхвърлил заявлението
относно претендираната възнаградителна лихва и за разликата до пълния
претендиран размер на разноските.
За да отхвърли заявлението за вземане произходящо
от възнаградителна лихва и съответно за разликата до пълния претендиран размер
разноски, първоинстанционният съд е
изложил съображения, че за периода, за който се търси изпълнение направеното
искане е в противоречие на закона. При твърдяната от заявителя настъпила
предсрочна изискуемост на целия дълг не се дължи възнаградителна лихва за бъдещ
период, тъй като възнаградителната лихва по своето естество представлява
„цената” на заема, както е наречена в заявлението „оскъпяване”, но тя се дължи
за периода, в който кредиторът е лишен от правото да ползва парите си,
предоставени в заем.
Окръжен съд - Ловеч след като се запозна с данните по
делото констатира, че в т.12, в която са посочени обстоятелствата, от които
произтича вземането, се сочи Договор за потребителски заем с №PLUS-14839763, сключен на 09.05.2017г. с БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България за отпуснат заем в
размер на 8 000.00 лева и закупуването на застраховка от 2 688.00
лева. Заявителят твърди, че сумата по заема е изплатена по начина уговорен в
договора, при което за В.К.Г. е възникнало задължение да погаси заема на 60
вноски, всяка в размер на 339.04 лева по уговорения между страните погасителен
план, ведно със оскъпяването й, съгласно
годишния процент на разходите и годишния лихвен процент.
В Допълнителната информация
/т.14/ заявителят сочи, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 20.09.2017г., като до момента на подаване на заявлението са платени 3
вноски. Съгласно Общите условия на договора вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска – 20.10.2017
година. Твърди, че от последната дата вземането е станало ликвидно и изискуемо
в целия му размер, за което кредитора е изпратил и изрично уведомление до
длъжника.
При така заявените обстоятелства
не е ясно месечните погасителни вноски какво съставляват, в същите включва ли
се и т.нар.възнаградителна лихва. В тази си част и само на това основание
заявлението е нередовно и следва да бъде отхвърлено, съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
В заявлението не е посочен и
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, годишния процент на разходите по кредита, които
данни следва да се съдържат в договора за потребителски кредит, съгласно
императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9, т.10 от Закона за потребителския
кредит, при действието на който е сключен договорът.
Неправилно жалбоподателят се
позовава и на разпоредбата на чл.294 от ТЗ – в случая тя е неприложима, тъй
като длъжникът по потребителския кредит В.К. Гразданова
няма качеството на „търговец”, а на „потребител”.
Така също следва да бъде посочено, че съгласно чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и на добрите нрави. В случая длъжникът има качеството на
потребител, при което съдът е задължен да
провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя. Нормата на чл.24 от ЗПК изрично
препраща към чл.143 от Закона за защита на потребителя, според която норма
неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая, след като в
заявлението не е посочен начина, по който се формира размера на възнаградителна
лихва, не дава възможност на съда да прецени дали това съставлява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, т.е. дали не се претендира
необосновано високо обезщетение.
В този смисъл Определение №974 от
7.12.2011г. на ВКС по ч.т.д. №797/2010г., ІІ т.о.,ТК, където е прието, че щом
вземането на заявителя е станало предсрочно изискуемо, на кредитора се следва
единствено наказателна лихва, но не и възнаградителна такава, тъй като
последната е обвързана с продължителността на ползване на дадените в заем суми,
което обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за
периода на същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по
аргумент от чл.19 Закона за потребителския кредит. В случая искането на
заявителя да получи възнаградителна лихва и след прекратяването на договора не
намира правно основание и противоречи на добрите нрави.
При
гореизложеното Окръжен съд - Ловеч
счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в
частта досежно претендирания размер на възнаградителна лихва правилно е
отхвърлено. След като Районен съд - Луковит е достигнал до същия правен извод,
постановения съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №142 от 05.02.2019г. постановено по
ч.гр.д.№71 по описа за 2019г. на Районен съд - Луковит в частта, с която е отхвърлил претенцията за
възнаградителна лихва в размер на 8 835.16 лева за периода от 20.09.2017г.
до 20.05.2022 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.