Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1767/3.10.2019г. Година
2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На двадесет и пети септември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 3842 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № В-0046941/26.06.2019г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище в гр. Варна към ГД „КП” при
КЗП, упълномощен със заповед №171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП, с което
на "Гранада 55” ДЗЗД е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 лева на основание
чл.222а от Закона за защита на потребителите.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП №
В-0046941/26.06.2019г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра със седалище в гр. Варна към ГД „КП” при КЗП, с
което на "Гранада 55” ДЗЗД е наложено административно наказание ГЛОБА.
В жалбата
се сочи, че НП е връчено в нарушение на чл.58 от ЗАНН. Счита се, че
постановлението не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не
става ясно как е определена датата на нарушението. В НП липсва описание на
доказателства, потвърждаващи извода за осъществен състав на нарушение. Не е изследвано кой може да е субект на
административното наказание, тъй като ДЗЗД е неперсонифицирано дружество и не е
юридическо лице. На последно място се
счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание представител на дружеството не
се явява. С молба се изразява позиция за
разглеждане на делото и се поддържат основанията за отмяна, наведени с жалбата.
Представител
на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На
12.04.2019г. в КЗП постъпила жалба от Т. К., в която потребителката сочела, че
е предявила рекламация на два броя первази за врати, монтирани на хол и спалня,
тъй като същите не пасвали. Рекламацията била предявена пред търговеца „Гранада
55“ ДЗЗД.
Потребителката искала довършване на монтажната
дейност, като бъдат поставени нови первази.
Не било извършено посещение на място.
На 11.04.2019г. до потребителката било изпратено становище,
с което търговецът счел рекламацията за неоснователна.
При
извършена проверка на търговския обект , служител на КЗП РД Варна – св. Х. , с
КП№К-2667930/16.04.2019г. дала нареждане на управляващ ДЗЗД да представи
протокол за оглед след датата на проверката – 16.04.2019г.
Било представено становище от „Гранада 55“ ДЗЗД,
видно от което не бил извършен последващ оглед на
място.
Тъй като св. Х. приела, че неправомерно е отказано
привеждане на стоката в съответствие с договора
за продажба , на 14.05.2019г. съставила
акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение било описано приетото за установеното нарушение,
както и била посочена цифрова квалификация по чл.113 ал.1 от ЗЗП.
За дата на извършване на
нарушението била приета датата, на която изтекъл срокът за привеждане на
стоката в съответствие с договора за продажба - 04.05.2019г.
Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице,
като в срока за възражения били депозирани такива, но били приети за
неоснователни.
По административнонаказателната
преписка били приложени копия от
постъпилата жалба от потребителя; клиентска поръчка; работна карта;
копие от регистър за рекламации; констативен протокол; становища по рекламацията и по жалбата на
клиента и др.
Впоследствие,
въз основа на акта за установяване на административно нарушение от
административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно
от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, описана от
служителите на КЗП е била възприета изцяло. На описаното нарушение е била
дадена правна квалификация по чл. 113 ал.1 от ЗЗП и на осн.
чл.222а от същия закон е било определено административно наказание глоба.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства – показанията на св. Х.; копия от
постъпилата жалба от потребителя; клиентска поръчка; работна карта;
копие от регистър за рекламации; констативен протокол; становища по рекламацията и по жалбата на
клиента и др.
При проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване
на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния
срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в
рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Приложените
по делото копия от постъпилата жалба от
потребителя; клиентска поръчка; работна карта; копие от регистър за рекламации;
констативен протокол; становища по
рекламацията и по жалбата на клиента и др. представляват безспорни
доказателства за извършеното нарушение, установявайки наличието на рекламация;
наличието на предпоставки за извършване на оглед за установяване на
основателността и уважаването й или на нейната неоснователност и последвалото
становище за неоснователност на претенцията на потребителя без да бъде извършен
оглед на място. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за
извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на
самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и
правилната правна квалификация по Закона за защита на потребителите.
Административно наказващият орган
правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за
извършено административно нарушение като при определяне размера на
административното наказание правилно е определен такъв в минималния като
адекватен на извършеното нарушение.
Що се
отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
В жалбата се сочи, че НП е връчено
в нарушение на чл.58 от ЗАНН.
Доколкото дружеството е
реализирало и правото си на жалба срещу наказателното постановление, правото му
на защита е било реализирано в пълен обем.
Счита се, че постановлението не
отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не става ясно как е
определена датата на нарушението. В НП липсва описание на доказателства,
потвърждаващи извода за осъществен състав на нарушение.
Съдът не констатира да е допуснато
соченото нарушение, като в НП, се съдържа описание на обстоятелствата, от които
се извеждат елементите от състава на нарушението. Същото е конкретизирано по
време и място на извършване, като са посочени и доказателствата, които го
потвърждават.
В съдържанието
на НП изрично е посочено място на нарушението в гр. Варна, както и е посочено
защо е приета датата 04.05.2019г. за дата на нарушението.
Изводите на наказващия орган относно датата на
нарушението напълно се споделят от въззивния съд –
това е именно датата , следваща месечния срок за привеждане на стоката в
съответствие с договора за продажба.
Счита се , че в НП липсва описание
на доказателства, потвърждаващи извода за осъществен състав на нарушение.
Съдът, изхождайки от съдържанието
на НП, в което подробно са описани доказателствата в подкрепа на обвинението,
намери, че възражението е неоснователно.
Сочи се, че не е изследвано кой
може да е субект на административното наказание, тъй като ДЗЗД е
неперсонифицирано дружество и не е юридическо лице.
По така наведеното възражение е
нужно да се посочи, че нарушението е констатирано в търговски обект,
стопанисван от неперсонифицирано дружество – ДЗЗД, от което няма как да се дири
административно наказателна отговорност. Налице е становище по жалбата на клиента
от управител на ДЗЗД – въззивницата А., с което тя сама определя себе си като административнонаказателно отговорно лице, посочвайки , че
е управител на ДЗЗД.
На последно място се счита, че е
налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
Съдът намери, че правилно от
страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид
и в този смисъл правилно е било прието, че въззивницата А. като
управител на ДЗЗД следва да бъде санкционирана за извършеното административно
нарушение.
Изложеното по- горе мотивира съда
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: