№ 225
гр. Севлиево, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100748 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Я. С. К., ЕГН: **********, е предявил срещу „Емка“ АД, ЕИК
*********, осъдителен иск ответникът да бъде осъден да заплати на ищeца
сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, причинени
вследствие на реализирана трудова злополука на 19.08.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че между страните е било налице трудово
правоотношение, по силата на което същият заемал длъжността „оператор
изтеглач в направление проводници, участък изтегляне, машина TLLJ“. На
19.08.2021 г. около 9:30 часа сутринта трябвало да работи с машина, където
се почиствали инструменти във вана с химически разтвор. Ищецът потопил
инструментите в химическия разтвор, за да ги почисти, работата се
извършвала ръчно. При изваждането на един от инструментите, клещите, с
които бил захванат не са го захванали, както следва и той паднал обратно във
ваната, при което от химическия разтвор се създали пръски и капки, които
попаднали върху лицето му. Една капка попаднала в лявото му око. Ищецът
поддържа, че веднага предприел лечение на окото си като постъпил в болница
1
МБАЛ „Тота Венкова“ АД гр. Габрово, където му били проведени
диагностични и терапевтични процедури, независимо от които продължил да
не вижда с лявото око. В последствие ищецът неколкократно е бил
настаняван за лечение в СБОБАЛ гр. Варна, където му били извършени
няколко операции на лявото око, но те не са довели до проглеждането му и до
настоящия момент последният е сляп с лявото око. Ищецът посочва, че към
настоящия момент все още изпитва болки и страдания, като поради
настъпилия инцидент било издадено решение на ТЕЛК от 19.04.2022 г., с
което му била призната трайна намалена работоспособност 50 %. Ищецът
поддържа, че е търпял изключителни болки и страдания, които продължава да
търпи. Моли така предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба.
Ответникът „ЕМКА“ АД признава, че между страните е имало учредено
трудово правоотношение, както и че на 19.08.2021., ищецът е претърпял
инцидент. Излага съображения, че ответното дружество е изпълнило всички
задължения за обезпечаване сигурността и безопасността на работник още
при постъпването на работа, като е проведен инструктаж по безопасност и
здраве при работа. Поддържа, че работникът е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука, като е допуснал при изпълнение на трудовите си
задължения груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Ответното
дружество излага съображения, че ищецът не е използвал лични предпазни
средства – защитни обувки, ръкавици, предпазни очила, които са му били
надлежно предоставени. Излагат се подробни съображения, че спецификата в
трудовите функции на работника му е била известна още към датата на
встъпване в трудовото правоотношение, а в последствие е преминал и през
инструктаж и обучение, провеждането на които се удостоверява с подписа на
ищеца. При условията на евентуалност, ако съдът приеме за основателна
претенцията на ищеца, се възразява за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Доколкото се твърди от страна на дружеството – работодател, че е
сключен договор за застраховка с „Дженерали Застраховане“ АД, с
Определение № 632/07.09.2022 г., постановено по делото, застрахователното
дружество е конституирано като трето лице – помагач на страната на
ответника.
2
От същото е постъпило становище, с което се оспорва искова по
основание и размер. Посочва, че поведението на ищеца е основната причина
за настъпване на трудовата злополука, както и че искът за неимуществени
вреди е силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки
и страдания. Поддържа, че трябва да бъде приспадната от обезщетението
сумата получена от НОИ за временна неработоспособност.
Поради изложеното твърди, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан в претендирания размер..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения трудов договор с условие
за обучение по време на работа № 40/03.09.2014 г. /л.26 от делото/ се
установява, че между страните е имало учредено валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „машинен
оператор пр-во кабели/технологична линия изтегляне“ при ответното
дружество.
Видно от представената Декларация за трудова злополука /л.6/, до ТП
на НОИ била подадена информация от „Емка“ АД за реализирана трудова
злополука с ищеца на 19.08.2021 г. Впоследствие с Разпореждане № 5104-07-
24-1/27.08.2021 г. на ТП на НОИ Габрово /л.5/, било признато, че
декларираната злополука се приема за трудова по чл. 55 ал.1 КСО, а именно:
внезапното увреждане /контузия на ляво око в резултат на напръскване с
капки от химичен разтвор при изваждане на инструмент от вана.
От представения договор Застрахователна полица №
0111200412002976-/л.51/ се установява, че към 19.08.2021 г. по отношение на
работниците при „Емка” АД е имало сключен договор за застраховка
„Трудова злополука” между ответника и „Дженерали застраховане“ АД.
От представената по делото книга за начален инструктаж се
установява, че такъв е проведен с участието на ищеца на 03.09.2014 г., за
което последният се е подписал /л. 32/.
От представената по делото книга за инструктаж на работниците и
служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана се
3
установява, че такъв инструктаж е проведен с участието на ишеца на
05.07.2021 г.
По делото е представен протокол за обучение за отдел „НП –
изтегляне“ с вид на обучението „технически процес, качество на –ята,
поддръжка на машините, основни правила по БЗР, ППО, СПО, бедствия,
аварии, ИСУ, с-ма 5 S, раб. с хим. Вещества“, на протоколът за обучение носи
подпис на ищеца. В същия е посочено че вида на обучението е по „защита от
вредно въздействие на химикали и хим.смеси, упр. на отпадъци“.
По делото е представено и писмено обяснение от ищеца, в което е
посочен механизма на трудовата злополука, указаната медицинска помощ
след нея, както и че по време на инцидента ищецът не е ползвал предпазни
очила.
От приобщената по делото съдебномедицинска експертиза и
представената медицинска документация, се установява, че при станала
трудова злополука на 19.08.2021 г. на Я. С. К. на 51 г. е причинено следното
травматично увреждане: „химическо изгаряне / с натриева основа/ на лявото
око. В Очно отделение на МБАЛ – гр. Габрово в периода 19.08.2021 г. на
ищеца е приложено консервативно локално лечение. След контролен преглед
на 31.08.2021 г. е насочен за продължаване на лечението в Специализирана
болница по очни болести в гр. Варна, като още при приемането на ищеца в
Очно отделение на МБАЛ – гр. Габрово същият е с липсващо зрение с лявото
око. Вещото лице е посочило, че в последствие ищецът шесткратно е лекуван
и опериран в Специализирана болница по очни болести гр. Варна. Третата
поред операция от 05.11.2021 г. е по повод на посттравматично повишено
вътреочно налягане, след което очното налягане се нормализира. Посочено е,
че независимо от оперативните интервенции и консервативно лечение,
зрението с лявото око не се възстановява. Към момента се установява лек
оток на клепачите на лявото око и дифузно зачервяване на конюнктивата на
окото /инекция/. Роговицата на лявото око е сивкава и непрозрачна, трудно се
забелязва част от зеницата. Вещото лице е посочило, че пострадалият
съобщава, че вижда слаба светлина, без да може да отграничи какъвто и да
било предмет или движение и от момента на инцидента до сега няма зрение
на лявото око. Посочено е, че ищецът посещава постоянно контролни
прегледи между хоспитализациите, както и да му бъде сменяна леща, която
4
покрива роговицата, което ставало през 20 -30 дни, като непрекъснато
използвал различни капки за очи. Вещото лице е посочило, че
непосредствено след инцидента ищецът имал силни болки и дразнене в окото,
които постепенно намалели, а към настоящия момент няма болка или има
слабо изразена такава периодично, понякога имал дразнене. В заключение,
вещото лице е посочило, че след извършване на роговрична трансплантация е
възможно възстановяване на зрението с лявото око, напълно или частично.
Съдът кредитира изготвеното заключение по назначената експертизи
като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелят Камелия Тодорова, във фактическо съжителство с ищеца, си
спомня, че на 19.08.2021 г. звъннала по телефона на ищеца, тъй като всеки
ден се чуват поп повод голямата им дъщеря, която е с увреждания, но ищецът
не й вдигнал телефона. След това той и звъннал и й казал, че е в болницата,
защото окото му е изгоряло със сода каустик по време на работа. Свидетелят
посочва, че като видяла ищеца, той бил в ужасно състояние, от окото му течал
секрет и било отекло, бил в болницата седем дни, а после го насочили във
Варна, където му били извършени осем операции. Посочва, че след
операциите по пет пъти на ден му слагала капки, а той не вижда образи с
окото. Твърди, че инцидентът се отразил зле на ищеца, не може да работи, да
се издържат, като в началото е имало силни болки и окото е постоянно
възпалено, като сега търсят донор, за да му направят трансплантация.
Свидетелката посочва, че на ищеца не са му дали очила по време на работата.
Свидетелят Х., заемащ длъжността ръководител на направлението, в
което работи ищеца, при ответника, посочва, че на посочената дата, ищецът е
дошъл при него и казал, че си е напръскал окото с химичен разтвор, като е
изтървал един детайл, който при падането в разтвора е плиснал от него върху
окото му. Свидетелят сочи, че на работното място на ищеца има предпазни
очила, предпазни ръкавици и обикновеното работно облекло, обувки, които
трябва да бъдат носени при работа. Свидетелят сочи, че ищецът е разполагал
с работни очила на работното място винаги имало предпазни очила, които
стоят в шкаф до машината, на която е работил ищецът.
Свидетелят П. Б., заемаща длъжността „безопасност и здраве и пожарна
безопасност при работа“ при ответното дружество, сочи, че била в болнични,
5
когато се е случила злополуката. Сочи, че се чула с ищеца след злополуката и
той и казал, че не е използвал предпазни очила, които били на бюрото му,
както и неговите лични диоптрични очила били там, но нещо го е накарало да
не сложи очила. Свидетелят посочва, че в дружеството периодично се
провеждат обучения по раздели за различните машини, както и че ищецът е
присъствал на обучение февруари 2020 г., за което е съставен протокол,
попълнил е и тест. Свидетелят сочи, че очила и ръкавици се дават на прекия
ръководител, който ги дава на съответното работно място.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на разпитаните
свидетели. Действително, свидетелят Тодорова се явява съпруга на ищеца,
поради което нейните показания следва да бъдат ценени при условията на чл.
172 ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Само
по себе си обаче посоченото обстоятелство не може да изключи показанията
на свидетеля, а нейните показания следва да се ценят с оглед останалите
събрани по делото доказателства. В насока показанията на свидетеля са
приобщените писмени доказателства - Декларация за трудова злополука,
медицинската документация, както и приобщената съдебномедицинска
експертиза. Поради изложеното показанията на свидетеля Тодорова се
кредитират от съда. Съдът намира, че показанията на свидетелите Х. и Б.
също са обективни и преки и и им дава вяра.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от правна страна следното:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между
злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са
закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност
на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали
6
той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при
виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при
действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при
съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201,
ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на
работодателя може само да бъде намалена.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време
и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното
дружество се установява по несъмнен начин от представените по делото
писмени доказателствени средства, а именно: Декларация за трудова
злополука и Разпореждане № 5101-07-24-1/27.08.2021 г. на ТП на НОИ
Габрово. Също така от заключението на допусната и приета
съдебномедицинска експертиза, която съдът възприема изцяло като
обективна, компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че
ищецът вследствие на инцидента е получил травматичното увреждане на
окото, довело до загуба на зрението с него.
Следователно, всички юридически факти, включени в хипотезиса на чл.
200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото производство, поради което
искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се
явява доказан по своето основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност
на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и степента на телесното увреждане,
възрастта на увреденото лице и възможността да бъде възстановена неговата
работоспособност, ръководейки се от обществения критерий за
7
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, в
която насока е и ППВС № 4/1986 г.
В т. II на постановлението се сочи, че, за да определи справедливият
размер на обезщетението съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да
прецени редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства -
например характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които то е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания, загрозявания, като списъкът не е изчерпателен.
Съдът следва да определи обезщетението с оглед на
продължителността, интензивността на болките и страданията, изпитвани от
ищеца от момента на увреждането на здравословното му състояние от
процесната трудова злополука, както и с оглед на обстоятелството, че в
активна трудоспособна възраст е принуден да търпи затруднения и лишения,
и множеството оперативни намеси. Съдът взе предвид и обстоятелството, че с
експертно решение на ТЕЛК, на ищеца е призната временна
неработоспособност с увреждане на 50% трайна намалена работоспособност.
В обобщение съдът като взе предвид от една страна посочената от
вещото лице благоприятна прогноза за частично или пълно възстановяване на
окото на ищеца чрез извършване на роговична трансплантация, а от друга
страна обстоятелствата, че същият е претърпял множество оперативни
интервенции за възстановяване на увреждането от трудовата злополука,
които продължават, свързани са с особен дискомфорт с оглед факта, че е
травмиран сетивен орган, пряко свързан с възприятието на околния свят и
общуването, бил е хоспитализиран неколкократно, системно му се поставя
нова леща, което е свързано с допълнителен дискомфорт, както и че
засегнатият орган е част от лицето, травмата е видима и е налице загрозяване
на лицето, че адекватният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
70 000 лв. При определяне размера на същото съдът взе предвид и социално
икономическите условия в страната, в частност размера на минималната
работна заплата, която към датата на настъпване на трудовата злополука е в
размер на 650.00лв., както и високата инфлация, респективно обезщетение в
сочения размер би репарирало претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че посоченото обезщетение за
неимуществени вреди съответства на установените по делото конкретни
8
факти за индивидуалния възстановителен процес при ищеца след процесната
трудова злополука, които са от значение при определянето му като следва да
бъдат съобразени: активната трудоспособна възраст **** на пострадалия към
момента на злополуката, при която продължителната неработоспособност и
липсата на добра перспектива за наемане на работа, ведно с обстоятелството,
че трябва да полага грижи за детето си, което е с увреждания, се отразява
негативно на личностната себеоценка; високият интензитет на физическите и
психически страдания, тъй като окото е високо чувствителен сетивен орган
част от главата и лицето; характера и обстоятелствата, при които са получени
травматичните увреждания; продължителността на лечебния и
възстановителен процес, системната подмяна на леща и множеството
оперативни интервенции; Обстоятелството, че евентуалното възстановяване
на зрението е свързано с необходимост от трансплантация на роговица, за
която ищецът търси донор , ведно със съпътстващите негативни отражения на
това състояние върху психиката на ***, върху неговата личностна, социална и
професионална реализация и икономическа конюнктура в страната.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване:
Съдът намира за основателно наведеното своевременно с отговора на
исковата молба възражение, че обезщетението следва да бъде намалено на
основание чл. 201, ал. 2 КТ. Съгласно цитираната материалноправна
разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл.
201, ал. 2 КТ само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност
/съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в
нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като
лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните
знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се
предполага. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда
мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение
на пострадалия, довело до осъществяването на грубата небрежност от негова
9
страна като елемент от неговото виновно действие. За да се приеме, че
предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде
установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е
на работодателя, извършването на такива действия от страна на пострадалия и
то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и
самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се
основава на предположение / в този смисъл Решение № 719 от 10.11.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 2898/2008 г., I г. о., ГК /.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи, че ищецът по време на изпълнение на
трудовите си задължения, към момента на настъпване на трудовата злополука
не е поставил предпазни очила. Същото изрично е посочено от самия ищец в
писмените му обяснения депозирани пред работодателя.(л. 47). По делото е
безспорно и обстоятелството, че работникът е преминал, както първоначален
инструктаж, така и последващ такъв, като видно от протокол от обучение от
13.02.2020 г., подписан от ищеца, се установява, че е преминал обучение
относно правилата на безопасност на работата и работа с химични вещества.
От показанията на свидетелите Х. М. Х. и П. П.а Б. се установява, че на
работниците се осигурява предпазно облекло, включително предпазни очила,
които се намират на достъпно за работника място. В подкрепа на горното са
представени и списъци за съответния цех, в които са посочени раздадените
предпазни средства, като в списъка за работа с машина TLJ и TLLJ е
посочено, че са раздадени предпазни очила.
Съгласно трайната съдебна практика, груба небрежност по смисъла
на чл. 201, ал. 2 КТ, която би била основание за намаляване на определеното
репарационно обезщетение, съставлява неполагане на дължимата грижа,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия, при липса на елементарно старание и внимание и при
пренебрегване на основни технологични правила или правила за безопасност
на труда. За да е налице груба небрежност, пострадалият и без познаване на
специфичните технологични правила или правила за безопасност, следва да е
извършил действие или бездействие, несъвместимо със здравия разум,
подсказващ в конкретната ситуация и на най – небрежния по природа човек,
че съществува реална опасност от увреждане на здравето или живота и че без
10
полагане на грижа за предпазване, тази опасност не може да бъде избегната.
Съобразявайки събраните в тази насока доказателства и установените
въз основа на тях факти и обстоятелства, съдът намира, че с поведението си
на 19.08.2021 г. ищецът действително е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука, в следствие на която е получил горепосочените
увреждания, като субективното му отношение следва да бъде квалифицирано
като груба небрежност при изпълнение на произтичащите от сключения с
ответника трудов договор задължения по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ,
налагащо намаляване на дължимото обезщетение. По процесното
правоотношение ищецът е бил наясно, че течността, с която работи е
разяждащо химическо вещество. С оглед проведените инструктажи и
обучения, преминати тестове, ищецът е бил запознат с използваното в
технологичния й процес на работа корозионното вещество с това, че то е
опасно за здравето и как точно да се предпази от него – чрез предпазно
облекло и очила. Както беше посочено, установено е от доказателствата в
процеса и че работодателят е предоставил преди трудовата злополука на
ищеца необходимите предпазни очила, които ако беше използвал, не би се
стигнало до навлизане на разяждаща течност в окото му, т. е. не би настъпила
процесната трудова злополука. Следователно ищецът е бил информиран в
достатъчна степен за реално съществуващите опасности за здравето му, които
биха могли да настъпят, могъл е да предвиди настъпването на
неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи. Ето защо
непоставянето на изискуемите и предоставени от работодателя предпазни
работни средства - очила от ищеца съставлява груба небрежност по смисъла
на чл. 201, ал. 2 КТ. В съответствие с обективното съотношение на
допринасянето на пострадалия за процесната трудова злополука,
обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде намалено с 40 % , което
води до основателност на предявеният иск до размера от 42 000 лв.
По отношение на възражението, че на ищеца е изплатено обезщетение
от ТП на НОИ, което също следва да бъде съобразено при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът намира същото за неоснователно.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно
обстоятелството дали ищецът е получавал обезщетения от общественото
осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход, но не репарират
11
причинени неимуществени вреди. Получаването на обезщетение
за временна нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето,
в което не е в състояние да полага труд и не получава трудово
възнаграждение, т.е. касае се за пропусната полза за временна или трайна
нетрудоспособност, която се изразява в разликата между трудовото
възнаграждение, ако работникът е полагал труд и получените по реда на
общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност /така
Решение № 41 от 05.03.2020 г. по гр. д. № 2679 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Уважаването на претенцията по главния иск, води до извод за уважаване
и на акцесорната с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 3
ЗЗД – за заплащане на законната лихва върху определеното обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди от датата на настъпване на
трудовата злополука – 19.08.2021 г., до окончателното й заплащане.
По разноските:
При този изход на спора, правно на разноски имат и двете страни.
Доказателства за такива не са представени от ищцата, доколкото същата
е освободена от заплащане на такси и разноски в производството. Следва да
бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един
адвокат в размер на 980 лева по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но което следва да
намалено, доколкото не се уважава пълния размер на исковата претенция.
Поради изложеното на адв. С. Н. следва да бъде заплатено възнаграждение в
размер на 1482,60 лева.
На ответника също следва да бъдат присъдени разноски на основание
чл. 78 ал.3 ГПК и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът
е представил договор за правна защита и съдействие, видно от който е
заплатена по банков път сумата от 3 530 лв. адвокатско възнаграждение.
Представено е и преводно нареждане /л. 112 и л. 113/. Следователно,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на ответника следва да
се присъди сумата в размер на 1059 лева.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата в размер на 1680 лева, представляваща дължима държавна такса, в
12
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево.
Така мотивиран, Районен съд Севлиево
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Емка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Никола Д. Петков“ № 30, ДА ЗАПЛАТИ на Я.
С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Севлиево, с. ****, по иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 42 000 /четиридесет и две
хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на претърпяна трудовата злополука на 19.08.2021 г., установена с
Разпореждане № 5101-07-24/27.08.2021 г. на длъжностно лице при ТП на
НОИ Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2021 г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ за разликата от присъдения размер от 42 000 лева до пълния
претендиран от 100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Емка“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. К.
Н., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Македония“ № 12, ет. 3, в качеството й на
пълномощник на ищеца Я. С. К., ЕГН: **********, сумата в размер на
1482,60 лева. /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет ст./,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на страната
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат ,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Емка“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78 ал.6 ГПК сумата в размер на 1680 лева /хиляда шестотин и осемдесет
лева/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Севлиево, представляваща дължима държавна такса в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Я. С. К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78 ал.3 ГПК на „Емка“ АД, ЕИК: *********, сумата в размер на 1050 лева
/хиляда и петдесет лева/, представляваща разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
13
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – „Дженерали застраховане” АД, ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
14