Определение по дело №480/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 44
Дата: 23 януари 2023 г. (в сила от 31 март 2023 г.)
Съдия: Веселина Топалова
Дело: 20224200500480
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44
гр. Габрово, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500480 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД гр. София 1504 против
определение по гр. дело № 1830/2022г. по описа на PC – Габрово, с което е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателят намира определението за неправилно, постановено в
нарушение разпоредбите на материалноправния и процесуалноправния закон.
Твърди се, че в настоящият случай не са налице предпоставките, визирани в
разпоредбите на чл. 130 и чл. 299 от ГПК, послужили като основание на
първоинстанционния съд да прекрати производството срещу ответника Т. П.
С.. Неправилно било прието, че упражняването на правото на дружеството за
унищожаване на сключеното с ответника споразумение е преклудирано, тъй
като противоречи както на закона, така и на практиката на ВКС. Правото на
унищожаване на договор/сделка е потестативно право, чието упражняване е
ограничено единствено от предвидения в закона давностен срок /който в
процесния случай е спазен/ и зависи изцяло само и единствено от волята на
лицето, чиято воля при сключване на сделката е била опорочена. Доколкото
правото на дружеството да иска унищожение на сключеното с Т. П. С.
споразумение бива упражнено за пръв път едва в настоящото производство и
предвид липсата на нормативноустановени ограничения пред дружеството да
1
стори това,с изключение на давностния срок, жалбоподателят счита, че не е
налице процесуална пречка искането да бъде унищожено сключеното с Т. С.
споразумение да бъде разгледано в настоящото производство. Според
жалбоподателя, силата на пресъдено нещо на решението по гр. дело №
956/2020г. по описа на PC - Габрово не се разпростира досежно въпроса
относно унищожаемостта на сключеното между дружеството и ответника Т.
С. споразумение, тъй като съдът постановил решението не е бил сезиран с
този въпрос от дружеството, поради което и не е дължал произнасяне по него.
Твърди се още, че дружеството не е разполагало с процесуална възможност
да упражни правото си на унищожаване на сключеното с Т. С. споразумение в
рамките на производството по гр.дело № 956/2020г. на PC - Габрово, както
поради спецификите на заповедното производство и изключително
ограничената възможност за ищеца в рамките на производството по чл. 422
от ГПК да промени обстоятелствата, изложени в Заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК, с което е образувано делото, а така също и с оглед
изчерпателно посочените от законодателя способи за упражняване на правото
за унищожаване на договор - чрез конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК
или възражение срещу иск за изпълнение на задължение по унищожаемата
сделка, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗЗД.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде
върнато на PC - Габрово с указания за продължаване на производството по
заведените от „Дженерали Застраховане" АД искове срещу Т. П. С..
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото,
приема следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
С обжалваното определение на основание чл. 130 вр. чл. 299 ГПК, е
върната искова молба, предявена от "Дженерали Застраховане" АД, срещу Т.
П. С. и производството по гр. д. № 1830/2022 г. по описа на Районен съд
Габрово е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от "Дженерали Застраховане" АД срещу Т. П. С. конститутивен иск,
с пр. основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на споразумение от
2
09.08.2016 г., като сключено поради грешка в предмета, съединен с иск по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да върне сумата 6061.10 лева, заплатена от
ищеца сума,на основание сключеното споразумение обезщетение за
причинени вреди от ПТП. По предявен регресен иск било образувано гр. дело
№ 956/2019 г. по описа на PC - Казанлък, в което Т. П. С. бил привлечен като
трето лице - помагач на страната на „Дженерали Застраховане" АД. Районен
съд Казанлък отхвърлил предявения от дружеството регресен иск срещу
Лазар Георгиев Лазаров, поради липса на деликтна отговорност на
посоченото лице.Според ищеца, доколкото договорната отговорност на
„Дженерали Застраховане" АД като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционално обусловена и
еднаква по обем с тази на застрахования делинквент, дружеството също не
отговаряло пред увреденото в резултат на процесното ПТП лице и за
„Дженерали Застраховане" АД е налице право да получи от ответника Т. П. С.
изплатеното в негова полза без правно основание застрахователно
обезщетение от 6061.10 лв. Във връзка с изложеното дружеството предявило
иск срещу Т. П. С. за възстановяване на изплатената без правно основание
сума, по който било образувано гр. дело № 956/2020 г. на PC - Габрово. С
решението си по това дело, съдът приел, че основание на извършеното от
страна на ,Дженерали Застраховане" АД плащане в полза на ответника Т. П.
С. на сумата от 6061.10 лв. е сключеното с него споразумение, съставляващо
договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, поради което исковете били
отхвърлени.
Така дружеството – ищец обосновава пред първоинстанционния съд
правния си интерес от предявяване на иск за унищожаване на сключеното на
09.08.2016 г. споразумение между „Дженерали Застраховане" АД и ответника
Т. П. С., поради грешка в предмета, доколкото към датата на сключването му
дружеството не е знаело съществено за наличието на отговорността
обстоятелство - че към датата на настъпване на процесното ПТП
застрахованото лице не е било способно да разбира и да ръководи постъпките
си по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗЗД, поради което не носи отговорност за
вредите, причинени при посоченото събитие.
С влязло в сила решение от 22.01.2021 г. по посоченото гр. дело №
956/2020 г. по описа на РС Габрово е отхвърлен предявения иск от
"Дженерали Застраховане" АД, с искане да бъде признато за установено, че
3
Т. П. С. дължи на ищеца сумата 6061,10 лв. - главница, изплатено без
основание застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", за вредите от ПТП, настъпило на 27.08.2014 г. в
района на Соколски манастир, гр. Габрово, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1884/24.04.2020 г. по ч.
гр. д. 539/2020 г. на PC Габрово. В мотивите на решението, съдът е приел, че
сумата е получена от ответника на правно основание, като плащане по
сключеното между страните споразумение.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че
последващ иск е недопустим, тъй като в исковата молба не се съдържат
новонастъпили след пораждане на силата на пресъдено нещо факти, тъй като
ищецът прави искане за връщане на сумата от 6061,10 лева, за която със сила
на пресъдено нещо е установено, че е получена от ответника при наличието
на валидно правно основание - процесното споразумение, като в настоящото
производство се твърди наличие на порок при сключването му - грешка в
предмета. Съдът е приел, че този факт не е нов, тъй като не е настъпил след
провеждане на устните състезания в производството по гр. дело № 956/2020 г.
на ГРС, поради което е преклудиран от силата на пресъдено нещо и същият
факт не може да е основание за предявяване на последващ иск.
Въззивният съд изцяло споделя решаващите изводи на
първоинстанционния съд и намира определението за правилно.
В допълнение следва да се има предвид, че когато между едни и същи
страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи
правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти
съдът се е произнесъл окончателно. В случая общият правопораждащ факт е
сключеното споразумение между страните, въз основа на което ищцовото
дружество е заплатило на ответника застрахователното обезщетение за
причинени вреди и което е основание ответникът да претендира задържане на
получената сума. Относно действителността на този правопораждащ факт
вече има влязло в сила решение. Поради това в отношенията между страните
е формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос, която следва да бъде
зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава
преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди
4
постановяване на решението, независимо дали те са били известни на
страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ
процес по предявен иск на различно основание, но произтичащ от материално
право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от
съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо. В този смисъл са преклудирани и
фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за
погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или
разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право./ в този
смисъл определение № 60748/2.11.2021 г. по гр.д. № 1326/21 г- IIIг.о. ВКС/.
Поради изложеното са неоснователни и възражения, направени в
частната жалба.
Неоснователно е възражението, че СПН не се простира спрямо
унищожаемостта на процесното споразумение, тъй като съдът, постановил
решението, не е бил сезиран с този въпрос и не се е произнесъл по него. Както
вече се посочи, дори и да са липсвали наведени доводи за унищожаемост на
уговорките в споразумението в предходния процес, същите са преклудирани
за предявяване в последващ процес, по който се повдига спор за
действителността на същите уговорки, с оглед обективните предели на СПН
на решението по предходния спор с предмет съществуване на вземането на
същото основание.
Неоснователно е и възражението, че дружеството не е имало
процесуално възможност да упражни правото си на унищожаване на
споразумението, поради ограничените възможности на производството по
чл.422 ГПК. Не е съществувала процесуална пречка с предявяване на иска по
чл.422 ГПК да се заяви и претенцията да унищожаване на процесното
споразумение поради порок във волята на застрахователя при сключване на
процесното споразумение, като основание за извършеното плащане. Такова
възражение е следвало да бъде направено и в хода на производството по гр.
дело № 956/2020 г. по описа на РС Габрово, като се заяви, като становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства, че основание за задържане
на сумата от ответника е именно това споразумение.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
5
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
На основание изложеното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1512/7.11.2022 г., постановено по гр.д. №
1830/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е върната искова
молба, предявена от "Дженерали Застраховане" АД, срещу Т. П. С. и
производството по гр. д. № 1830/2022 г. по описа на Районен съд Габрово е
прекратено, поради недопустимост на предявения иск, като правилно и
законосъобразно.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6