РЕШЕНИЕ № ........
гр. Пазарджик, 25.11.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело № 2421 по описа за 2014 г., за да се произнесе, прие следното:
В исковата си молба/ и в уточнителната такава/ срещу К.Р Г. с ЕГН ********** *** ищците Д.Г.В. с ЕГН **********, Р.С.Ж. с ЕГН ********** *** и И.С.Ц. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.И.Ц. твърдят, че са собственици на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 55155.502.262 по кадастралната карта на град Пазарджик, представляващ дворно място с площ от 567 кв.м. на административен адрес град Пазарджик, ул.“Веслец“№6. Твърдят, че собственик на другата ½ идеална част е ответника. Твърдят, че ответникът е собственик на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имота, а те са собственици на втория жилищен етаж. Твърдят, че без тяхно съгласие и без съгласие на наследодателя им ответникът е изградил в този имот незаконна пристройка към жилищната сграда от южната страна като е направи връзка на пристройката с избения етаж чрез стълбище и избиване на вход. Твърдят, че за премахване на тази пристройка е издадена Заповед №ДК-02 ЮЦР-296/10.06.2011г. на началника на РДНСК ЮЦР-Пловдив. Въз основа на тази заповед ответникът е премахнал пристройката до кота терен, но е оставил стълбището и обособения вход към избения етаж, през които той е осъществял връзката между незаконната пристройка и избения етаж. Според ищците това незаконно стълбище и незаконно направен вход към избения етаж създават им създават пречки при разпределяне на реалното ползване, тъй като съдът следва да се съобрази с тях при това разпределяне. В тази връзка твърдят, че между същите страни има висящо производство за разпределяне на реалното ползване на дворното място / гр.д.№3596/2010г. по описа на РС-Пазарджик/, което е спряно до приключване на настоящото дело. По делото за реално ползване е изготвено заключение от вещото лице В. за разпределяне на реалното ползване, като ответната страна по това дело е поставило задача на експерта да даде вариант за разпределянето на ползването като съобрази незаконният вход към избения етаж и стълбището към него.Твърдят ,че ответникът е изградил незаконно външно стълбище от западната страна на сградата. Твърди, че по този начин се създават пречки на ищците и не се дава възможност за нормално разпределение на реалното ползване на незастроената част от имота. Твърдят, че незаконно без тяхно съгласие ответникът е направил в дъното на имота по протежение на цялата южна граница паянтови стопански постройки. Моли се съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да премахне незаконното стълбище и вход към избения етаж от югозападната страна на жилищната сграда, незаконното стълбище от западната страна на жилищната сграда и незаконните постройки в дъното на имота. В уточнителната молба се сочи, че след завеждане на исковата молба ответникът е премахнал незаконно построените в дъното на имота по протежение на цялата южна граница паянтови стопански постройки и в тази част ищцовата страна оттегля иска си. В подкрепа на твърденията си ангажират доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор и е подаден насрещен иск. В отговора се твърди, че стълбището и входът към избения етаж от югозападната страна на жилищната сграда са търпим строеж и са изградени по силата на договор от 01.09.1965г. за отстъпено право на строеж върху построена сграда, по силата на който праводателят на ищците С.Р. Г. – съпруг на първата ищца и баща на втората и третата ищца получава втори етаж от пристройката, а ответника получава избената стая и помещенията на първия етаж на пристройката. Твърди, че тази избена стая няма и никога не е имала друг вход, като от изграждането на пристройката и до момента това е единствения вход за влизане в избената стая.Твърди, че стълбището от западната страна на жилищната сграда за обслужване на първия редовен жилище етаж е търпим строеж. Този етаж няма друго стълбища, а това стълбище е на това място от построяването на сградата през 1957г.Строителството е извършено от общия наследодател Р.В Г. въз основа на договор от 29.08.1957г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя. Ответникът твърди, че с нот. акт №186/15.09.1972г., №2 от 17.02.1993г., №26/22.03.1993г. придобил целият първи етаж от сградата в този вид – с това стълбище, ведно с избеното помещение.
В насрещната си искова молба срещу първоначалните ищци К. Г. твърди, че през 1973г. е изградил пристройка за баня и санитарен възел с площ от 4.30 кв.м., изградена на северната фасадна страна на жилищната сграда. Твърди, че по иск на ищците с решение по гр.д.№3509/2010г. по описа на РС-Пазарджик съдът постановил тази пристройка да бъде премахната.Ищецът по насрещния иск щял доброволно да изпълни съдебното решение, но върху цялата пристройка ответниците по насрещния иск и техния праводател през 1975г. изградили тераса към собствения си втори жилищен етаж и ако се премахне пристройката тяхната тераса към ще падне, тъй като няма други опори . Твърди, че тази тераса не е предвидена в одобрения архитектурен проект на сградата и противоречи на действащите строителни правила и норми – променя фасадата на сградата като попада извън обхвата на конструкцията. Терасата е застрашена от самосрутване и е опасна за минаващите под нея хора. Твърди, че в източната част на дворното място към съседния поземлен имот с идентификатор 55155.502.261 на имотната граница ответниците са изррадили едноетажна паянтова стопанска сграда- дървена барака с размери 2.20/4.20 м и с височина 2.15 м. Същата е изградена без необходимите строителни книжа и документи и е в нарушение на нормата на чл.42 от ЗУТ- калканната стена не покрива сграда в съседен имот. Твърди, че тази сграда му пречи да ползва дворното място по предназначение- за отглеждане на земеделски култури. Твърди, че източната част на дворното място от нивото на терена до 2.80 м. над него ответниците са изградили метална конструкция за асмалък от ъглово желязо, захваната с бетонни колове и обща площ от 53 кв.м. Тази конструкция е долепена до двуетажната жилищна сграда , засенчва прозорците на неговия първи етаж и създава неудобства като намалява необходимата осветеност на жилищните помещения в етажа, с което е нарушена нормата на чл.113, ал.1 от Наредба №7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Моли съда да осъди ответниците по насрещния иск да премахнат незаконните постройки , построени в поземлен имот с идентификатор 55155.502.262 както следва :1/ тераса към втори жилищен етаж, изградена над пристройка за баня и санитарен възел с площ от 4.30 кв.м., изградена на северната фасадна страна на жилищната сграда,2/едноетажна паянтова стопанска сграда- дървена барака с размери в план 2.20/4.20 м и височина 2.15 м, изградена в източната част на дворното място на имотната граница към съседния поземлен имот с идентификатор 55155.502.261, 3/метална конструкция за асмалък от ъглово желязо, захваната с бетонни колове и обща площ от 53 кв.м., изградена в източната част на дворното място от нивото на терена до 2.80 м. над него. В подкрепа на твърденията се сочат доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор по насрещния иск, с която се оспорва твърдението, че терасата на етажа е незаконна, тъй като терасата е предвидена по архитектурен проект / с изменение, одобрено допълнително в тази част на 13.08.1975г./ и не противоречи на действащите към онзи момент строителни правила и норми. Отрича се твърдението, че терасата е застрашена от самосрутване, тъй като във връзка с предписанието на кмета на Община Пазарджик, материализирано в Заповед№2451/18.12.2009г. ответниците по насрещния иск са извършили необходимите СМР-та за укрепване на терасата. Твърди се, че за дървената барака не са необходими строителни книжа, тъй като тя не представлява строеж по смисъла на пар.5,т.38 от ДР на ЗУТ както и по смисъла на пар.1 от ДР на ППЗТСУ, който е действал към момента на построяване на бараката.Освен това бараката попада в ползваното до този момент от ответниците част от дворното място и по никакъв начин не създава пречки на ответника да полза имота. По отношение на асмалъка се твърди, че по споразумение между съсобствениците С. и К. Георгиеви всеки от тях е направил асмалък в ползваната от него част от дворното място и двата асмалъка са на една и съща височина. Това е направено преди 20 години и до този момент не е имало проблеми по този повод между съсобствениците. Във връзка с отговора на първоначалната искова молба уточняват, че съгласно одобрения архитектурен проект входът на жилищната сграда е трябвало да бъде на мястото на незаконната пристройка под терасата на ищците. Обособяването на вход на друго място и изграждането на стълбище за този вход представлявали строителни работи, които противоречали на архитектурния проект, следователно били незаконно строителство. По проект сградата нямала избено помещение, към което водели стълбите и входът било незаконно, респективно незаконни били стълбището и входа.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат исковата молба и отговора по насрещния иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на съдебните прения, чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор по първоначалния иск. Поддържа и насрещния си иск.В хода на производството по делото ответникът К. Г. е починал. Същият е заличен като страна по делото и на основание чл.227 от ГПК поради настъпило процесуално правоприемство като ответници по делото са конституирани неговите наследници по закон С.Д.Г., Н.К.Г. и Р.К.Г.. Подробни съображения по същество са развити в хода на устните състезания чрез представени по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства , за да се произнесе взе предвид следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищците притежават ½ ид.част от имот с идентификатор 55155.502.262 по КККР на град Пазарджик, представляващ дворно място с площ от 567 кв.в.с административен адрес град Пазарджик, ул.”Веслец”№6 и са собственици на втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в този имот. Първоначалният ответник е собственик на другата ½ идеална част от имота и първият жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, като по силата на настъпило в хода на процеса универсално правоприемство новоконституираните ответници по силата на наследяване от своя праводател К. Г. се легититимират като собственици на ½ ид.част от процесното дворно място и първият жилищен етаж от посторената в това място двуетажна жилищна сграда.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че е издадено разрешение за строеж №328 от 04.06.1966г. на Р. и С. В.и за изграждане на пристройка и надстройка на сграда в парцел III-979 в кв.220 по плана на град Пазарджик по проект, одобрен на 04.06.1966г. Посоченото е петното на пристройката –южно от съществуващата сграда. Видно от проекта съществуващото положение е както следва: съществуваща сграда с размери 8.52/5.50м с площ от 46.86 кв.м. Входът към жилищния етаж е бил от север. Жилищният етаж е включвал коридор, килер и две стаи в източната част на етажа. В чертежа за разпределението на основите е частично изчертано избено помещение, разположено под стаите , обозначено с надпис „съществува”. Проектът , копие от който се съхранява в архива на община Пазарджик, предвижда : на ниво основи-разширение в южна посока от съществуващите с 4.05м, като в обхвата на разширението не са предвидени избени помещения/ написано е „не се копае”/. На ниво първи етаж- запазване на съществуващия вход от север. В пристрояващата се стая от юг се оформя стая от 10.31 кв.м. и стълбище, което е разположено в югоизточната част на сградата и е предназначено за достъп до новия втори етаж. Първоначално входът към новото стълбище е предвиден на източната фасада. Според проекта на ниво втори етаж е предвидено – три стаи , кухненски бокс, санитарен възел и открита площ. Предвидено е откритата площ да се разположи над входното антре на първия етаж в северозападната част на сградата и да е оформена за сметка на общия обем на етажа. В проекта е посочена като тераса, но съгласно настоящите нормативни разпоредби отговаря на описанието за лоджия. Върху проекта с мастило са нанесени поправки, съгласно които обемът на пристрояването е увеличен в южна посока в обхвата на новото стълбище за втори етаж/ ширина 2.2 м/, предвидено е фасадата от юг да се изнесе с 0.8 метра като така е оформена чупка във фасадата. Променено е местоположението на входа към втория етаж и същият е предвиден от юг.Нанесени са поправки и в разпределението на втория етаж. От представеното от ищците копие от проекта, върху който са нанесени допълнителни поправки в първоначалния проект с мастило и заверен с подпис и печат на служба „Архитектура” от 13.08.1975г. , е видно следното: предвиден е балкон, конзолно издаден на 1 метър пред северната фасада на сградата над стълбището към първия етаж.
От представеното от ответниците копие от проекта, върху който са нанесени допълнителни поправки в първоначалния проект, които поправки са отразени с молив и копието от проекта е без заверка с подпис, печат и дата, е отразено стълбище към западната фасада.
Видно от данните по делото по заявление от Р. Власков Г. за изграждане на масивна жилищна пристройка от 26.4 кв.м. е издаден протокол за строителна линия и ниво №138 от 12.07.1966г. На графиката петното на новото строителство е обозначено с размери 4.05/6.6 метра, южно от съществуващата сграда в парцел III-979 в кв.220.
От ангажирания по делото договор от 01.09.1965г./ лист 39 от делото/, сключен между Р.В Г. и С. В. Г. се установява, че двамата са се споразумели за следното: Р. Г. да отстъпи въздушното пространство върху къщата си на ул.”Веслец”№6 от 56 кв.м. на С. Г. да построи втори етаж, като същият се задължава да застрои удължението от една стая и надстройката върху нея за своя сметка- стаята и застройката под нея да бъдат с размери 4.3/6.7м.Договорът е подписан преди одобряването на проекта и урежда финансовите отношения между страните по отношение на изграждане на пристройка върху 4.3/6.7м.и надстройка над целия първи етаж.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице В., чието заключение съдът кредитира с доверие като
компетентно и обосновано изготвено. След извършен оглед на място вещото лице е
констатирало, че западното стълбище към сграда с идентификатор 55155.502.262.1
е с ширина 1.3 метра като е разположено на разстояние 1.6 метра средно от
западната ограда на имота. Констатираното е, че височината на площадката на
стълбището над нивото на терена е 1.10 метра. Площадката на стълбището е
оградена с тухли на височина около 60 см, а над тях е изпълнено остъкляване
върху винкел 3/3 като по този начин е оформено предверие към първия етаж. Констатирано
е, че това стълбище не е отразено в кадастралната карта. Съгласно пар.1,т.3 от
ДР на наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри към очертанието на сградата се
изобразяват тераси,външни стълби, стълбищни площадки и други с височина над
1.20 метра от средното ниво на прилежащия терен. На приложената към
заключението схема стълбището е обозначено с №1. Вещото лице е констатирало, че
е изградено южно стълбище към избено помещение на сграда с идентификатор
55155.502.262.1. като същото е изградено с вкопаване под нивото на терена и
служи за достъп до складово помещение с размери 3.30 /3.50м, разположено под
нивото на първия жилищен етаж. На приложената към заключението схема това
стълбище е отразено под №2. Вещото лице В. заключава, че сграда с идентификатор
55155.502.262.1 е двуетажна жилищна, изградена на етапи като вторият етаж е
реализиран след одобряване през 1966г. на „Проект на пристройка и надстройка в
кв.220 парцел III-979,
гр.Пазарджик”. Заключава, че стълбището на западната фасада на сградата,
служещо за достъп към първия жилищен етаж, не е предвидено с проекта от 1966г.
като съгласно този проект достъпът до етажа е по съществуващи вход и стълби на
северната фасада. Входът и стълбището на южната фасада на жилищната сграда,
служещи за достъп до избеното помещение под стаята, пристроена към първия етаж
съгласно проекта от 1966г. не са предвидени в същия. Проектът не предвижда
вкопаване на изба под пристройката, а следователно и стълби и вход за достъп.Западното
стълбище е разположено на разстояние по-малко от 3 метра, колкото е нормативно
определеното за разположение на сградите от страничните граници на имотите.
Експертът заключава, че в посоченият по-горе проект към новопроектирания втори
жилищен етаж е предвидена открита, неизползваема площ, обособена в югозападния
ъгъл на етажа за сметка на обема му. При поправка на проекта, извършена през
1975г.откритата площ на втория етаж е изнесена на метър пред северната фасада,
над стълбището към първия етаж
Вещото лице В. е констатирало при огледа на място, че на източната граница на имота е изградена дървена барака с размери съгласно приложената схема като обекта е обозначен под №4 на схемата и е с размери 2.48/4.2 метра. Изградена е с дървена конструкция и е обкована с дъски, долепена е до оградата от изток и е предназначена за склад на отоплителни материали. Вещото лице е установило, че източно от жилищната сграда е монтирана конструкция за лози, състояща се от вертикални и хоризонтални елементи.В най-високата си част хоризонталните елементи са разположени на 0.7метра над перваза на прозорците на първия етаж/ на приложената схема местоположението на конструкцията е показано под №5. Вещото лице е извършило съответните измервания м помещенията на първия етаж на процесната сграда и е установило, че дневната стая е с източно изложение и е с размери 4.3/3.5 м или площ от 15.05м.Необходимата площ на прозореца следва да е 2.58 кв.м., а монтирания такъв е с площ от 2.1кв.м.При посоченото положение на конструкцията на лозите в случай, че листната маса на насажденията не се поддържа редовно се създават условия за засенчване и намаляване на достъпа на страничното осветление наполовина.Установено е, че спалнята на първия етаж е с източно изложение, с размери 3.6/3.5 м или с площ от 12.6 метра. Необходимата площ на прозореца следва да е 1.8 кв.м. Монтирани са два прозореца на източната и северна фасада като източният е с площ от 2.02м, а северният е с площ от 1.3 м и посоченото по-горе положение на конструкцията на лозите не влияе на осветеността на помещението , тъй като тя е осигурена от наличието на втори прозорец.
По делото е изслушана и съдебно- техническа
експертиза, чието заключение е изготвено от вещото лице С.Т и същото е
кредитирано от съда като компетентно и обосновано изготвено.В констативно-
съобразителната част на експертизата е отразено, че за процесната жилищна
сграда са изготвяни средните проекти:1/”Проект за повтаряема жилищна сграда за
пострадалите от наводнението”, който е одобрен на 27.11.1957г. и съгласно който
е предвидено изграждане на избен етаж и жилищен етаж, като избеният етаж е със
светла височина 1.80 м, състоящ се от две големи помещения и дълъг коридор за връзка
към тях.Входът за избения етаж е показан от запад. Входът за жилищния етаж е
показан от север, състоящ се от открито стълбище и веранда/ балкон/, покрита с
обща покривна конструкция.2/”Проект за пристройка и надстройка на жилище”,
одобрен от ГОНС Пазарджик на 04.06.1966, с който е предвидена пристройка в южна
посока и надсройка на втори етаж над цялата площ на първия етаж. Под
пристройката не са предвидени избени помещения. С изграждането на пристройката
се затваря прозорец на коридора в избения етаж от юг.Входът към първия етаж е
заснет и показан от север, като е предвидена и на втория етаж веранда над
верандата на първия етаж.Входът към втория етаж е предвиден чрез стълбищна
клетка с вход от юг.С корекция в проекта
от 13.08.1975г., подписана и подпечатана от Служба Архитектура при
ГНС-Пазарджик е предвидена верандата на втория етаж да се приобщи към жилищната
площ , а пред нея е показана тераса / балкон от север/ с ширина 1 метър
3/”Проект за укрепване на пристройка към жилищна сграда в УПИ -9350 кв.220 в
изпълнение на заповед №248/18.12.2009г. на кмета на община Пазарджик, одобрен
на 23.08.2010г.При оглед на място вещото лице С. е констатирало, че двете
веранди / от север/ по посочените по-горе проекти са заградени и са приобщени към жилищните етажи с оформени
прозорци. На мястото на предвидения с проектите вход за първи жилищен етаж от
север е изградена пристройка за сервизно помещение, поради което не може да се
установи имало ли е вход на това място/№3 по схемата на вещото лице В./. Върху
покривната стоманобетонна плоча на тази пристройка е оформена тераса/ балкон/
към втория етаж с ширина 1.50 м и над нея покривна стоманобетонна плоча,
подпряна с две подпори върху плочата на терасата. Вещото лице С. е констатирало
на място , че поради голямо слягане на почвата под тази пристройка цялата
конструкция по вертикала към северната фасада на жилищната сграда е отцепена,
включително и терасата на втория етаж.От одобрения проект за укрепване на
конструкцията е указано, че преди да започнат монтажните работи по укрепването
да се подпре плочата на кота 5.70/ покривна плоча над терасата на втори етаж/
чрез стоманени елементи , захванати за пристройката на ниво първи етаж. Терасата
към втория етаж е изградена като покривна плоча над пристройката за сервизно
помещение към първия етаж, а не като самостоятелна конзола/ носещата армировка
е различна при двата вида конструкции/. Тъй като подовата конструкция на
жилищната сграда е дървен гредоред, то не може да се изпълни конзолно
стоманобетонна тераса.При премахването на тази пристройка терасата и покривната
конструкция над нея ще се самосрутят. Вещото лице заключава, че така
изградените стоманобетонни плочи за тераса и козирка не могат да съществуват
самостоятелно. Вещото лице е установило, че с изграждането на пристройката от
юг е оформено ново избено помещение със светла височина 1.94 м. без връзка с
останалите избени помещения и с вход от юг/2 от схемата на в.л.В./ и оформен
прозорец от юг.Друг вход за това избено помещение не съществува.С изграждането
на основната сграда през 1957г. е оформен вход за избения етаж от запад чрез
бетонови стъпала с обща височина 0.72 м., както е по одобрения проект .Входът
за първия жилищен етаж е осъществен чрез допълнително изградено стоманобетонно
стълбище и стоманобетонна плоча над стъпалата за избения етаж, без да е
предвидено в одобрените проекти.При това положение вещото лице С. заключава, че
входът от юг към избено помещение е изграден едновременно с изграждане на
пристройката на жилищната сграда.Входът от запад към избения етаж е изграден
едновременно с изграждане на жилищната сграда, а стълбището към първия етаж е
построено впоследствие
За изясняване на спора от фактическа страна по делото се събраха и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетелката Трифонова се установи, че процесната жилищна сграда, която е на двамата братя К. и С. е строена на етапи.Свидетелката обясни, че на втория етаж има изградена тераса, която гледа към улицата. Под терасата отдолу има баня и тоалетна и терасата се явява нещо като покрив на санитарното помещение под нея. Според свидетелката споровете между двамата братя тръгнали от тази тераса, която трябвало да се укрепи. Свидетелката допълни, че входът към първия етаж на къщата е от запад и представлява площадка , която е затворена с винкел и стъкла, а отгоре е поставена ламарина.
От разпита на свидетелката Ц.Д. / сестра на ищцата Д.В./ се установи, че стълбите за първия жилищен етаж на къщата са били там, където сега са банята и тоалетната, но ответникът К. Г. без да има план ги преместил стълбището за етажа си, там където е сега като впоследствие го остъклил с винкел и стъкла. На мястото на първоначалния вход си направил баня и тоалетна, а там по план е следвало да бъде тераса. Свидетелката допълни, че под къщата имало две избени помещения, като едното се ползвало от единия брат С., а другото от другия брат К.. Има и „трета изба” както се изразява свидетелката, която е под пристройката, изградена е от С., но я ползва само К.. Входът към „третата изба” е от към двора. Свидетелката добави, че асмалъците са правени от бащата на двамата братя. Асмалъкът откъм изгрева на слънцето е на С., а от западната страна – на К.. Според свидетелката за асмалъците нямало разправия между двамата братя. Впоследствие направил друго трето избено помещение, „трета изба” както се изразява свидетелката и само той я ползва.
От разпита на свидетелката Г. се установи, че стълбището за първия етаж от къщата се построило от запад, съгласно плана и това е единственото стълбище за достъп до етажа. Според свидетелката никога не е имало стълбище от север.Свидетелката допълва, че заедно с пристройката към първия жилищен етаж изградили и избена стая, в която живеел бащата на двамата братя/ и свекър на свидетелката Г./и тогава и направили вход откъм юг. Свидетелката обясни, че най-напред ответникът К. направил баня на първия жилищен етаж и след това върху банята направили тераса, като поясни, че преди да се построи втория етаж на къщата , направили тази баня ,която се ползвала от всички – както от ищците така и от ответниците.Свидетелката обясни, че имало и асмалък, изграден от запад, където е стълбището. След това изградили асмалък и на изток.Допълни, че асмалъците били високи и със стълба се качвали да ги режат, като стигали до средата на прозорците.
От разпита на свидетеля Ганчев се установи, че същият добре познава процесния имот, тъй като е съседен на неговия. Свидетелят обясни, че след наводненията най-напред се построил приземния етаж и първия етаж от къщата като входът към първия етаж бил от запад.Свидетелят добави, че никога не е имало вход от северната страна на къщата. Според свидетелят входът от западната страна, никога не е променян. Свидетелят уточни, че той построил къщата си през 1962г., а страните по делото построили своята през 1963-65-66г. като направили пристройка и надстройка, като в надстройката заживял С. .В надстройката живее семейството на С.. Направили и избено помещение от другата страна на къщата- откъм двора- от юг. Това избено помещение се приспособило за стая и там живеел бащата им, като в избения етаж се влизало от юг. Свидетелят допълни, че в процесния имот от западната му страна има асмалъци и уточни, че те са били дървени и са правени от дядо Р. през 1967-68 г.След като се построил втория етаж на къщата асмалъка вече било от метални конструкци.
По реда на чл.176 от ГПК бе изслушана ищцата Д.В.. Същата заяви, че когато през 1963г. се омъжила и отишла да живее в процесния имот в жилищната сграда се влизало през вход от север. Обясни, че лично от нея и съпруга и са правени пристройката и надстройката и избата под пристройката.Две –три години след 1963г. свекър и девер и променили входа за жилищната сграда от запад.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са два иска- първоначален иск с правно основание чл.109 от ЗС и насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
По първоначалния иск с правно основание чл.109 от ЗС съдът намира следното:
Негаторният иск е правен способ за защита правото на собственост и на ограничените вещни права срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото , ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, тоест на ползването на вещта според предназначението и.
Установи се/ а и този релевантен факт не бе спорен/, че ищците притежават ½ ид.ч. от имот с идентификатор 55155.502.262 по КККР на град Пазарджик и са собственици на втория жилищен етаж на сградата с идентификатор 55155.502.262.1. Ответниците респективно са собственици на другата 1/ 2 ид.част от този поземлен имот и съответно на първия жилищен етаж на сградата, построена в имота.
Установи се от съвкупният анализ да събраните по делото доказателства/ гласните доказателствени средства , писмените доказателства и от заключенията на двете експертизи/, че стълбището на западната фасада на сградата, служещо за достъп към първия жилищен етаж, не е предвидено по проекта от 1966г.Съгласно проекта от 1966 г., с който проект е одобрено пристрояване и надстрояване на жилищната сграда достъпът до етажа е по съществуващи вход и стълби на северната фасада, откъм улицата, като това е съществуващото положение, а именно към този момент входът е бил от север. Установи се, че чрез допълнително изградено стоманобетонно стълбище и площадка над стъпалата за избения етаж е осъществен входа за първия жилищен етаж, без това да е предвидено в одобрените проекти. Установи се също така, че входът и стълбището на южната фасада на жилищната сграда , служещи за достъп до избеното помещение под стаята, пристроена към първия етаж , не са били предвидени в одобрения проект от 1966 г. Установи се, че този проект не е предвиждал вкопаване на изба под пристройката, а следователно и стълби и вход за достъп.
При това положение, съобразявайки регламента на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, визиращ строежи, извършени преди 07.04.1987г. съдът прави извод, че процесните две стълбища – външното стълбище от западната фасада на сградата/ за достъп до първия жилищен етаж/ и стълбището към избения етаж от югозападната страна на жилищната сграда биха били търпими при положение, че са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите , действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. От заключението на вещото лице В. се установи, че западното стълбище е разположено разстояние по-малко от 3 метра до страничната граница на урегулирания поземлен имот. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗУТ при ниско жилищно застрояване/ какъвто е процесния случай/ застрояването на сградите на основно застрояване трябва да отстоят до страничната граница на УПИ-то най-малко на 3 метра. От заключението на експертизата, изготвена от в.л.В. се установи, че южния вход към избената стая е оформен посредством отвор в зид, предвиден като цялостен в проекта за пристройка от 1966г.
Предвид изложеното съдът счита, че процесните стълбище и вход към избения етаж от югозападната страна на жилищната сграда и стълбището от западната страна на жилищната сграда са изградени без наличие на строителни книжа и документи, не са търпими по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и този правно значим факт е достатъчен сам по себе си, за да обоснове основателността на предявения негаторен иск , без да е необходимо ищците да доказват конкретно по какъв начин се смущава пълноценното упражняване на собственическите им права върху процесния имот.
Като доказан и поради това основателен следва да се уважи първоначалния негаторен иска като следва са се осъдят ответниците С.Д.Г., Н.К.Г. и Р.К.Г. да премахнат стълбището от западната страна на жилищната сграда и стълбището и входа към избения етаж от югозападната страна на същата тази жилищна сграда, която сграда е построена в имот с идентификатор 55155.502.262 по КККР на град Пазарджик, представляващ дворно място с площ от 567 кв.м., с административен адрес град Пазарджик, ул.“Веслец“№6.
По насрещния иск с правно основание чл.109 от ЗС съдът намира следното:
Установи се от заключенията на двете изслушани съдебно-технически експертизи, изготвени съответно от вещото лице В. и вещото лице С., че процесната тераса към северната фасада на сградата с идентификатор 55155.502.262.1 е изградена над покривната плоча към пристройка към първия етаж от северна жилищната сграда, като тази пристройка представлява санитарен възел/ баня и тоалетна към първия жилищен етаж/. Установи се, че в проект на пристройка и надстройка кв.220, парцел III-979 гр.Пазарджик/ който парцел е идентичен с процесния/, одобрен през 1966г. към новопроектирания втори етаж на сградата е предвидена открита използваема площ , обособена в югозападния ъгъл на етажа за сметка на обема му. Установи се, че по надлежния ред е нанесена на 13.08.1975г. корекция в проекта като откритата площ на втория етаж е изнесена 1 метър пред северната фасада над стълбището към първия етаж. Съгласно констатациите на вещото лице по настоящите нормативи за откритите използваеми площи проектирането е за балкон, а дефакто е изпълнена като тераса. Установи се, че терасата е изградена така, че ляга върху колоната с размери 30/40 см. , оградена е с тухли и е покрита с козирка от стоманобетонна плоча, подпряна с две колони. Според вещото лице С. премахването на незаконната пристройка към първия етаж е технически възможно със запазване на терасата с извършване на съответните укрепителни работи , за които има одобрен проект . В тази връзка недоказани останаха твърденията на ищците по насрещния иск , че процесната тераса не е предвидена в одобрения архитектурен проект , че противоречи на действащите строителни правила и норми и че е застрашена от самосрутване и поради това създаваща смущение собствениците на първия жилище етаж да упражнява правата си. Ето защо искът за премахване на терасата към втория жилищен етаж, изградена над пристройката за баня и санитарен възел с площ 4.30 кв.м., изградена на северната фасадна страна на жилищната сграда следва да бъде отхвърлен.
По отношение на металната конструкция за асмалък от ъглово желязо, захваната с бетонни колове, съдът намира следното:
Установи се от заключението на вещото лице В., че процесната конструкция, състояща се от вертикални и хоризонтални елементи е монтирана източно от жилищната сграда, като на схемата към заключението е отразена под№5. Установи се, че в най-високата си част хоризонталните елементи са разположени на 0.7 м над перваза на прозорците на първия етаж.Установи се, че така посоченото положение на конструкцията на лозите не влияе на осветеността на стаята на първия етаж, която е с площ от 12.6 кв.м., с източно изложение и това е така, тъй като това помещение е с монтирани два прозореца/ един на източната фасада и втори на северната фасада/ и по този начин е осигурена нормативно установената осветеност на помещението съгласно чл.113, ал.1 от наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Що се отнася до другото помещение на първия етаж на сградата ,също с източно изложение и представляващо дневна стая с площ от 15.05 кв.м. вещото лице е констатирало, че би било налице евентуално засенчване и намаляване на достъпа на странично осветление в това именно помещение и при така констатираното положение на металната конструкция в случай че листната маса на насажденията не се поддържа редовно. От събраните по делото гласни доказателствени средства не се установи ответниците по насрещния иск да не под държат редовно листната маса , което да създава условия за засенчване на дневната стая на първия етаж , обитавана от ищците по насрещния иск. При това положение следва да бъде отхвърлена и претенцията на ищците по насрещния иск за премахване на метална конструкция за асмалък от ъглово желязо, захваната с бетонни колове и обща площ от 53 кв.м., изградена в източната част на дворното място на нивото на терена до 2.80 кв.м.
По отношение на насрещния иск в частта, в която се иска осъждане на ответниците да премахнат едноетажна паянтова стопанска сграда-дървена барака с размери 2.20/4.20 м и височина 2.15 м, изградена в източната част на дворното място на имотната граница към съседния поземлен имот с идентификатор 55155.502.261 съдът приема, че има влязло в сила съдебно решение по гр.д.№3509/2010г. по описа на ПРС и в тази част иска следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците и деловодни разноски в размер на 490 лв.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
По предявения от Д.Г.В. с ЕГН **********, Р.С.Ж. с ЕГН ********** *** и И.С.Ц. с ЕГН ********** ***,всички чрез адв.Ц. срещу С.Д.Г., Н.К.Г. и Р.К.Г. *** офис1 иск с правно основание чл.109 от ЗС – ОСЪЖДА С.Д.Г., Н.К.Г. и Р.К.Г. да премахнат стълбището от западната страна на жилищната сграда и стълбището и входа към избения етаж от югозападната страна на същата тази жилищна сграда, която сграда е построена в имот с идентификатор 55155.502.262 по КККР на град Пазарджик, представляващ дворно място с площ от 567 кв.м., с административен адрес град Пазарджик, ул.“Веслец“№6.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Г., Н.К.Г. и Р.К.Г. *** офис1 срещу Д.Г.В. с ЕГН **********, Р.С.Ж.
с ЕГН ********** *** и И.С.Ц. с ЕГН ********** *** насрещен иск с правно
основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат тераса към втори
жилищен етаж, изградена над пристройка за баня
и санитарен възел с площ от 4.30 кв.м., изградена на северната фасадна
страна на жилищната сграда, построена в имот с идентификатор 55155.502.262 по
КККР на град Пазарджик, представляващ дворно място с площ от 567 кв.м. с
административен адрес град Пазарджик, ул.“Веслец“№6 и на метална конструкция за асмалък от ъглово
желязо, захваната с бетонни колове и обща площ от 53 кв.м., изградена в
източната част на дворното място на нивото на терена до 2.80 м над него
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от С.Д.Г., Н.К.Г. и Р.К.Г. *** офис1
срещу Д.Г.В. с ЕГН **********, Р.С.Ж. с ЕГН ********** *** и И.С.Ц. с ЕГН **********
*** насрещен иск с правно основание за осъждане на ответниците да премахнат едноетажна
паянтова стопанска сграда-дървена барака с размери 2.20/4.20 м и височина 2.51
м, изградена в източната част на дворното място на имотната граница към
съседния поземлен имот с идентификатор 55155.502.261 и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА С.Д.Г., Н.К.Г. и Р.К.Г.
*** офис1 да заплатят на Д.Г.В. с ЕГН **********,
Р.С.Ж. с ЕГН ********** *** и И.С.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 490 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски.
Решението в частта, с която е прекратено производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС в едноседмичен от връчването му, в останалата част подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба, която може да бъде депозирана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: