Решение по дело №208/2022 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    № 26

 

гр. Русе, ……28.09.2022………… г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Русе, II-ри състав, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                            СЪДИЯ: СПАС СПАСОВ

                                                         

при секретаря               ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА               като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ административно дело № 208 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

        

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

         Образувано е по жалба на „Търговска къща Русе“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез управителя Д.И.Н., против Ревизионен акт (РА) № Р-03001821000189-091-001 от 22.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, потвърдена при административното обжалване с Решение № 39 от 07.04.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна, ЦУ на НАП, в която са установени задължения на „Търговска къща Русе“ ЕООД за ДДС по ЗДДС, произтичащи от отказано право на данъчен кредит за доставки, обективирани във фактури, издадени от доставчици „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД и „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД – главница 66 936,78 лв. и лихви – 9 106.88 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на РА в обжалваната му част поради неправилно приложение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби.

Сочи се, че материалноправните предпоставки за приспадане на данъчния кредит били налице и този факт не се отричал от приходната администрация. Твърди се, че произходът на стоковите потоци е напълно проследим. Теглото на пратката, получено чрез ЕКОНТ не следва да е отразено с точност, а самата товарителница е доказателство за удостоверяване прехвърлянето на собствеността на стоката.

По отношение на фактурите, издадено от „Рикавъри инвест“  АД се сочи, че съдържанието на постигнатите договори не обезпечава доставки на горива, а обезпечава предварително гарантирани цени за горива от бензиностанции, за които е заплатено авансово.

Претендира се отмяна на ревизионния акт, в частта му, потвърдена при административното му обжалване, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна - Директорът на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Здравко Енев, в проведеното на 01.09.2022 г. о.с.з. в хода по същество на делото оспорва основателността на жалбата. Моли същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана и да се присъдят разноски за юрисконсулт в полза на НАП, съобразно материалния интерес.

След преценка на събраните по делото доказателства и на становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – оспорен по административен ред РА, потвърден с Решение № 39 от 07.04.2022 г. на Директора на ОДОП - Варна при ЦУ на НАП. Решението е подписано от Директора на Дирекция ОДОП - Варна – респ. издадено е от компетентния орган. Налице е годен предмет на съдебен контрол – оспорен РА, който е потвърден с решение на горестоящия орган. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на дружеството по електронен път на 26.04.2022 г. (л. 9 от преписката), а жалбата до съда е изпратена по куриер на 10.05.2022 г., видно от приложения на л. 11 от делото копие на плик с посочен номер на пратка 5300386107757.

Ревизията на „Търговска къща Русе“ ЕООД, гр. Русе е възложена със ЗВР № Р-03001821000189-020-001 от 12.01.2021 г., с обхват задължения за ДДС за периода 01.01.2020 г. - 30.09.2020 г. и за периода 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. (л. 545, папка 3 от преписката). ЗВР е подписана от орган по приходите – О.Й.Г. – гл. инсп. по приходите при ТД на НАП – Варна, който се явява надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със заповед на Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Със ЗВР е определен ревизиращият екип в състав: Р.И.Д. – гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Д.Й.Ц. – гл. инспектор по приходите. Определен е тримесечен срок от връчване на ЗВР за извършването й. Заповедта е връчена на РЛ на 25.01.2021 г. по електронен път (л. 544, папка 3 от преписката).

Със ЗИЗВР № Р-03001821000189-020-002 от 23.02.2021 г. (л. 543, папка 3 от преписката), издадена от компетентния орган по приходите - възложителя на ревизията, е допълнен обхвата на ревизията като е включен и периодът 01.11.2020 г. – 31.01.2021 г. Заповедта е връчена електронно на 24.02.2021 г. (л. 542, папка 3 от преписката). 

Впоследствие и преди изтичане на тримесечния срок, със ЗИЗВР № Р-03001821000189-020-003 от 21.04.2021 г. (л. 541, папка 3 на преписката), издадена от компетентния орган по приходите - възложителя на ревизията, е удължен срокът за извършване на ревизията до 25.06.2021 г. Заповедта е връчена електронно на 09.06.2021 г. (л. 540, папка 3 от преписката). 

Съставен е Ревизионен доклад (РД) № Р-03001821000189-092-001 от 08.07.2021 г. със съдържанието по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, подписан с електронни подписи от лицата от ревизиращия екип. РД е връчен електронно на ревизираното дружество на 26.07.2021 г. (л. л. 461 - 480, папка 3 от преписката).

По реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК от РЛ е подадено възражение с приложени към него писмени доказателства вх. № 22278 от 10.09.2021 г. по описа на ТД на НАП Варна (л. л. 481 – 520, папка 3 от преписката).

Последвало е издаване на РА № Р-03001821000189-091-001 от 22.12.2021 г. в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и от компетентните органи по приходите: О.Й.Г. – към този момент Началник на сектор, възложил ревизията и Р.И.Д. – гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията, връчен на ЗЛ електронно на 24.01.2022 г. (л. л. 526 – 539, папка 3 от преписката).

Дружеството е оспорило в законоустановения срок РА по административен ред (папка 3 от преписката), в частта, с която са установени задължения на „Търговска къща Русе“ ЕООД за ДДС по ЗДДС, произтичащи от отказано право на данъчен кредит за доставки, обективирани във фактури, издадени от доставчици „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД и „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД като основното му възражение е, че изводите на ревизиращите органи за липса на доставка са в противоречие с представените счетоводни и търговски документи. Решаващият орган, след като е обсъдил възраженията на жалбоподателя и след анализ на всички събрани доказателства, както и на мотивите, изложени в РД и РА, изцяло е потвърдил РА в тази му част.

Не се спори от страните по делото, че ЗВР, двете ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, а това се установява и при извършената служебно от съда проверка (вж. протокол от съдебно заседание на 01.09.2022 г. на л. л. 30 и 31 от делото).  

С оглед гореизложеното съдът прави извода, че процесният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност, в предвидената форма, като в хода на протеклото ревизионно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Предмет на съдебен контрол по настоящото дело е РА № Р-03001821000189-091-001 от 22.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, потвърдена при административното обжалване с Решение № 39 от 07.04.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна, в която са установени задължения на „Търговска къща Русе“ ЕООД за ДДС по ЗДДС, произтичащи от отказано право на данъчен кредит за доставки, обективирани във фактури, издадени от доставчици „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД и „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД, както следва:

1. „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД за доставки на стоки, обективирани във фактури:

 

2. „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД по фактури за авансови плащания и лимити ползване/зареждане на горива, чрез картова система „card-oil.com" от веригите бензиностанции „Ромпетрол" и „Газпром", по които доставчикът е начислил ДДС на „Търговска къща Русе“ ЕООД като получател както следва:

 

В резултат от отказаното право на приспадане на данъчен кредит, на дружеството са определени и доначислени задължения за ДДС за внасяне като резултат за всеки от данъчните периоди от м. 01.2020 г. до м. 09.2020 г. и м. 11.2020 г. в общ размер 66 936.78 лева, заедно с лихви за забава в размер на 9 106.88 лева или в общ размер на 76 043.66 лева.

За преценката на съответствието на ревизионния акт с приложимите материалноправни разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

I.            В хода на ревизионното производство, ревизиращият екип е извършил съответните процесуални действия и е установил следното по отношение на:

1. ФАКТУРА ЗА БЕЗКОНТАКТНИ КАРТИ, ИЗДАДЕНА ОТ „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ЕООД:

РЛ е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактура № ********** от 01.11.2020 г., издадена от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ЕООД, на стойност 63 000 лв. и ДДС 12 600.00 лв. с предмет на доставката „безконтактни карти RFID технология с допълнителен код" 10 000 бр. * 6.30 лв./бр.

Във връзка с издадената фактура, от РЛ са дадени обяснения, че документите във връзка с доставките от това дружество са подписвани от неговия управител. Той е осъществил контакт с доставчика чрез реклама в социалните мрежи и телефон, за което обаче не били представени доказателства. Доставчикът бил избран по ценови критерии и възможност за разсрочено плащане. Същият изпратил стоките преди заплащане, като според жалбоподателя в този случай не му се налагало да обследва търговски риск от неизпълнение, също така счита, че тези въпроси били уредени в приложените търговски договори. Стоките били получени чрез куриер на адреса на дружеството с номер на товарителница 5300237416359 от 27.10.2020 г. На „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД към този момент плащане все още не било извършено, тъй като падежът бил на 30.04.2021 г., съгласно приложените договори и споразумения. Стоките, закупени от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД, били изпратени от доставчика и натоварени чрез куриерска услуга „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" от гр. София до гр. Русе с товарителница № 5300237416359 от 27.10.2020 г. В товарителницата имало посочено тегло на стоките и бройки.

Стоките от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД били получени и разтоварени в склада на „Търговска къща Русе“ ЕООД в гр. Русе, ул. "Михаил Арнаудов" № 2 от служител на куриерско дружество „Еконт Експрес" с товарителница № 5300237416359 от 27.10.2020 г. с посочено претеглено тегло и бройки по артикул.

С фактура № 79698 от 30.11.2020 г. „Търговска къща Русе“ ЕООД продава на „АНАКОНДА 2020" ЕООД 10 000 бр. безконтактни карти RFID технология с доп. код. Стоките били закупени от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД по фактура № 1002 от 01.11.2020 г. и доставени чрез куриер на адреса на дружеството с товарителница № 5300237416359/27.10.2020 г. Стоката по фактура № 79698/30.11.2020 г. била предадена на клиента с приемо-предавателен протокол в склад на жалбоподателя с адрес: гр. Русе, ул.„Михаил Арнаудов" № 2. Протоколът е подписан от представител на „АНАКОНДА 2020" ЕООД и от управителя на жалбоподателя.

На „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД била извършена насрещна проверка, приключила с ПИНП № П-22221321057431-141-001 от 14.05.2021 г., с който било констатирано, че това дружество е регистрирано в ТР на 18.06.2020 г. с капитал 2 лв. Едноличен собственик на капитала и управител е Полина Добринова Петрова. Дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 23.06.2020 г. и дерегистрирано от ОП при установени обстоятелства по чл. 176 от същия закон, считано от 27.04.2021 г. За произхода на фактурираните 10 000 бр. карти, при извършената насрещна проверка „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД представило фактура № 00223102020/23.10.2020 г., издадена от SBD SPORT BALANCE с ДДС-номер DE277120332, в която бил вписан Договор № 002/08.07.2020 г. Вписаните условия на доставката по Инкотермс били EXW, дата на натоварване 19.07.2020 г., дата на доставката 19.07.2020 г. Посочено е транспортно средство с регистрационен номер СТ6487РК, място на натоварване Bielefeldq Germany и дестинация София, България. Фактурирани са tontactlose karten 10 000 бр. * 3.20 €/бр., обща стойност 32 000 €. Вписаният във фактурата Договор № 002/08.07.2020 г. не е бил представен. Установено е, че е била издадена и още една фактура с № 00223102020 от 23.10.2020 г. със същите данни, с разлика в количеството на продадените tontactlose karten 15 000 бр. * 3.20 €/бр., обща стойност 48 000 €, издадена въз основа на Договор № 001/01.07.2020 г., който е представен в хода на ревизионното производство. Видно от договора, директор на SBD SPORT BALANCE е българско лице - Георги Трифонов Георгиев. Съгласно международна товарителница CMR № 35698/19.07.2020 г., издадена от „ЖЕЛЕВ ТРАНС 2018" ЕООД, били превозени 25000 бр. proximity card с тегло 136 кг. На товарителницата бил положен подпис на получател Полина Петрова на 21.07.2020 г. и печат на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД.

От представените документи от РЛ и при извършената насрещна проверка на доставчика, ревизиращият екип установил, че теглото на 1 карта е равно на 136 кг/25000 бр. = 0.00544 кг.

Сключен бил Договор № 20201101-02/01.11.2020 г. между „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД - продавач и РЛ - купувач. В чл. 1.1. т. 1 от този договор „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД се задължавал да продаде и да прехвърли на купувача собствеността върху безконтактни карти RFID технология с допълнителен код, количество 10 000 бр., ед. цена 6.30 лв./брой. Съгласно чл. 2.1 т. 3 е уговорено цената да бъде заплатена в срок до 60 дни от прехвърляне на собствеността, като допълнителен срок за плащане може да бъде определен със споразумение, но не по-дълъг от още 60 дни. Представено било Споразумение от 15.02.2021 г., съгласно което страните се споразумяват плащането по издадената от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД фактура № **********/01.11.2020 г. да бъде извършено до 30.04.2021 г. Представено било последващо Споразумение от 28.04.2021 г., съгласно което страните се споразумяват плащането да бъде извършено с краен срок до 30.07.2021 г. Плащане по договора до момента на ревизията нямало.

От доставчика била издадена фактура № **********/01.11.2020 г. за продажба на 10 000 бр. карти на стойност 63 000 лв. и ДДС 12 600.00 лв. Във фактурата била записано дата на данъчното събитие - 27.10.2020 г.

От РЛ била представена товарителница № 5300237416359/27.10.2020 г. с описание на колетната пратка 10 000 бр. карти за достъп с подател „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД и получател РЛ. Стоката е била опакована в два плика с общо тегло на пратката 63.000 кг и е получена от РЛ на 28.10.2020 г.

Товарителница № 5300237416359/27.10.2020 г. била без наложен платеж, т.е. на 28.10.2020 г. РЛ получавало стока за 75 600 лв., без да плати за нея. Към тази дата нямало сключен договор за покупко-продажба с продавача, като той е сключен на по-късна дата - 01.11.2020 г.

Съгласно обяснения на РЛ, контактът между двете дружества бил осъществен чрез реклама в социалните мрежи и телефон. РЛ било избрало доставчика по ценови критерии и възможност за разсрочено плащане. От доставчика било представено копие на реклама в социалните мрежи с посочен на разпечатката интернет адрес https://m.facebook.com/110962050268326/posts/3759444410436754/?sfnsn=mo. При проверка на този адрес, извършена от страна на ревизиращия екип, излизало съобщение „Съдържанието не е намерено". От разпечатаната реклама не ставало ясно кой е рекламодателят и че за доставката съществува възможност за разсрочено плащане, както твърдяло РЛ. В рекламата била записана цена 4.50 лв. за 1 бр. карта без ДДС без софтуер и 19 лв. със софтуер. Записано било още, че за поръчки и информация може да ги потърсят на имейл *************************@*****.***.

От „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД не били представени доказателства за платени разходи във връзка с рекламата на картите, нито за осъществяване на контакт с РЛ за уговаряне параметрите да бъдещата доставка. Не е доказано, че именно този доставчик е рекламирал карти за достъп.

Не е ясно след като в обявата е обявена цена 4.50 лв. за 1 бр. карта и РЛ твърдяло, че доставчикът е избран по ценови критерии, защо същите са фактурирани на по-висока цена - 6.30 лв. без ДДС.

Издадената фактура № ********** от 01.11.2020 г. е на особено висока стойност - 75 600 лв. Ревизиращият екип е приел, че при договаряне на сделки в такива размери е нормално да има срещи, разговори, кореспонденция между страните, но доказателства за такива не били представени нито от РЛ, нито от доставчика. Според органите по приходите при доставки на стоки за големи стойности доставчикът би следвало да направи проучване на надеждността на клиента, да изиска гаранция за плащане, аванс, обезпечение, но такива доказателства също не били представени от него, въпреки че му били изискани по реда на ДОПК при извършената му насрещна проверка.

Ревизиращият екип приел, че е против нормалната търговска практика, доставчикът „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД да е изпратил стока на стойност в особено големи размери (за 75 600 лв.) на напълно непознато лице, без да е имал никакви търговски взаимоотношения преди това с него, без проучване на стопанската му надеждност и без сключен договор към датата на изпращане на стоката 27.10.2020 г. (договорът е сключен на 01.11.2020 г.) и без купувачът да му е предоставил гаранции, че ще плати стоката.

Съгласно товарителница № 5300237416359 стоката би трябвало да е получена от РЛ, но то не е платило стоката и до момента на ревизията.

Извън представените документи при ревизията „Търговска къща Русе“ ЕООД представило с подаденото възражение против РД запис на заповед за сумата от 230 220.00 лева в полза на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД, както и екземпляр от Уведомление за цесия, съгласно която вземането на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД от „Търговска къща Русе“ ЕООД по фактури, в т.ч. фактура № ********** от 01.11.2020 г. е било прехвърлено на „Интерфокс 2020“ ЕООД, като в тази връзка е било представено извлечение от банковата сметка на „Търговска къща Русе“ ЕООД, в което е отразено плащане по цесия към „Интерфокс 2020“ ЕООД в размер на 3 200 лева.     

Доставчикът „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД е новорегистрирано през м. 06.2020 г. дружество - вписано е в ТР на 18.06.2020 г. с регистриран капитал 2 лв. В този смисъл ревизиращият екип е посочил, че не е ясно как без налични пари той може да купува и продава стоки на такава голяма стойност, както и че информацията в ТР е общодостъпна и РЛ, ако беше проявило грижата на добър търговец, би могло да узнае, че дружество с 2 лева капитал не би могло да извършва търговска дейност в такива размери.

От „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД била представена информация за товарителница № 5300237416359, която съвпада с представената от РЛ - няма наложен платеж, тегло на пратката 63.000 кг. в два пакета. В този смисъл ревизиращият екип е направил извод, че 1 карта е с тегло 0.0063 кг. Това тегло обаче се различавало от установеното тегло на една карта 0.00544 кг. съгласно международната товарителница CMR, с която са превозени картите от Германия до гр. София при покупката им от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД.

РЛ е дало писмени обяснения за последваща продажба на закупените безконтактни карти и е изготвило справка за продажбата, видно от които съгласно Договор № 01­02112020 от 01.11.2020 г. „Търговска къща Русе“ ЕООД продава на „АНАКОНДА 2020" ЕООД 10000 бр. безконтактни карти RFID технология. За продажба на картите била издадена фактура № 79698/30.11.2020 г. на стойност 63 500 лв. и ДДС 12 700 лв. При покупката им, стоките били доставени чрез куриер на адреса на дружеството с товарителница № 5300237416359/27.10.2020 г. При продажбата им с посочената фактура стоката била предадена на представител на „АНАКОНДА 2020" ЕООД, като е подписан приемо-предавателен протокол от 30.11.2020 г. С договора „АНАКОНДА 2020" ЕООД се задължава да заплати по банков път стоката в 60-дневен срок от прехвърляне на собствеността й. Представено е банково извлечение за единствено плащане на 10.03.2021 г. в размер на 3 200 лв.

С Протокол № Р-03001821000189-ППД-001/18.05.2021 г., от данъчното досие на „АНТОЛ" ЕООД към настоящата ревизия били приобщени доказателства за покупка и продажба на безконтактни карти. Установено било, че с фактура № ********** от 27.10.2020 г., издадена от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД - София, „АНТОЛ" ЕООД купува 15000 бр. безконтактни карти RFID технология. С фактура **********/28.10.2020 г. „АНТОЛ" ЕООД продава закупените 15000 бр. карти на „СОФТ ЛОГИСТИК“ ЕООД. От управителя на „АНТОЛ" ЕООД били дадени писмени обяснения, че транспортът по получаване и изпращане на стоките е за негова сметка, за което приложил товарителници и фактури, издадени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД. От „АНТОЛ“ ЕООД било представено съобщение от куриерската фирма, съгласно което пратка № 5300237415260 от София до Бургас, изпратена от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД до „АНТОЛ“ ЕООД, е с тарифно тегло 86.3 кг.

Ревизиращият екип е направил извод, че теглото на 1 бр. безконтактна карта е равно на 86.3 кг/15000 бр. = 0.0057 кг. Така се установявало, че за един и същ артикул - безконтактни карти, закупени от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД са констатирани три различни тегла за 1 бр.: 0.00544 кг - от международна товарителница CMR (доставка от Германия до България), 0.0063 кг - от товарителница № 5300237416359, доставка от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД до „Търговска къща Русе“ ЕООД и 0.0057 кг - от пратка № 5300237415260, приобщена от данъчното досие на „АНТОЛ" ЕООД - доставка от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД до „АНТОЛ“ ЕООД.

С оглед така установеното в хода на ревизионното производство, ревизиращият екип е формирал извод, че липсват категорични доказателства за закупени от „Търговска къща Русе“ ЕООД 10 000 бр. безконтактни карти по фактура № ********** от 01.11.2020 г., издадена от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД.

2. ОТНОСНО ФАКТУРИ ЗА ЗАЩИТНИ КАЛЪФИ ЗА БАНКОВИ КАРТИ ПРОТИВ ИЗТОЧВАНЕ RFID ТЕХНОЛОГИЯ, ИЗДАДЕНИ ОТ „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД

РЛ е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактури, издадени от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД с предмет на доставката защитни калъфи за банкови карти против източване RFID технология:

                           

И за тези фактури РЛ е посочило, че документите във връзка с доставките от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТПРНЕШЪНАЛ“ ЕООД са подписвани от управителя на дружеството. Той е осъществил контакт с доставчика чрез реклама в социалните мрежи и телефон, като за това не били представени доказателства. Доставчикът отново бил избран по ценови критерии и възможност за разсрочено плащане. Същият е изпратил стоките преди заплащане и в този смисъл, според РЛ, не се налагало да се обследва търговски риск от неизпълнение. Стоките по двете фактури били получени чрез куриер на адреса на дружеството с номер на товарителница № 5300246692133 от 27.11.2020 г. На “БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ” ЕООД към моментa на ревизията плащане все още не било извършено, тъй като падежът бил на 30.04.2021 г., съгласно представените договори и споразумения. В товарителницата имало посочено тегло на стоките и бройки. Същите били получени и разтоварени в склада на „Търговска къща Русе“ ЕООД в гр. Русе, ул. "Михаил Арнаудов" № 2.

С фактура № 79697/30.11.2020 г. „Търговска къща Русе“ ЕООД продала на „АУТО КАРБОН" ЕООД 10 000 бр. защитни калъфи за банк. карти RFID технология с доп. код по единична цена 13.18 лв. - стойност 131 800.00 лв. и ДДС 26 360 лв. Посочено било, че стоките били закупени от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД по фактура № 1004/26.11.2020 г. - 5000 бр. и по фактура № 1005/27.11.2020 г. - 5000 бр. и доставени чрез куриер на адреса на дружеството с товарителница № 5300246692133 от 27.11.2020 г. Стоката по фактура № 79697/30.11.2020 г. била предадена на клиента с приемо-предавателен протокол на адреса на „АУТО КАРБОН" ЕООД в гр. Русе, ул. „Цар Фердинанд" № 32. Протоколът бил подписан от представител на „АУТО КАРБОН" ЕООД и от управителя на РЛ.

И във връзка с тези фактури (фактура № 1004/26.11.2020 г. и фактура № 1005/27.11.2020 г.), на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД била извършена насрещна проверка, приключила с ПИНП № П-22221321057431-141-001/14.05.2021 г., с който се констатирало, че били представени копия на цитираните по-горе фактури за покупко-продажба на 10000 бр. защитни калъфи. Представен бил Договор № 20201101-02 от 01.11.2020 г., сключен между „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД - продавач и „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД - купувач, съгласно който продавачът се задължавал да продаде на купувача 5 000 бр. защитни калъфи за банкови карти против източване RFID технология за цена 13.15 лв./бр. и още 5000 бр. за цена 13.12 лв./бр. Представено било споразумение от 28.04.2021 г., съгласно което окончателното плащане по цитираните по-горе фактури следва да бъде извършено в срок до 30.07.2021 г. Не били представени писмени обяснения и доказателства от управителя на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД кое лице е осъществило контакт с „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД; по какъв начин е осъществен контактът - с кое лице от страна на клиента е осъществен контактът (на кой адрес, телефон, факс, писмена кореспонденция, електронна кореспонденция); била ли е предложена писмена ценова оферта; какъв начин на доставка е предложен; по какви критерии е избран този клиент, къде и как е открит той; изследван ли е търговският риск, какви са били мотивите за избор на този клиент; правени ли са проучвания за стопанската му надеждност и какви; положена ли е търговска грижа за проучване на търговския опит на този клиент /местонахождение, постоянство на търговски адрес, история, публични отчети, други данни - в търговския регистър, регистрации в камари и сдружения /и др. Представени били копия на фактури от предходен доставчик - S B D Sport Balance UG с VIN DE277120332, Договор за покупка, международна товарителница /ЧМР/ и фактура за извършен транспорт на стоките. Представени били транспортни документи при покупката от предходен доставчик на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД. Представени били също така ЧМР и фактура за извършен транспорт с направление Германия - България. Не било представено писмено обяснение от управителя на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД за начина на осъществяване на покупката на стоката от предходния доставчик - от къде е натоварена, има ли извършени услуги за товарене, претегляне на стоката на кантар - представени фактури за тези услуги, плащания по тях. Не били представени изискани документи и обяснения относно къде (вид обект, точен адрес) е съхранявана стоката преди продажбата й, документ за собственост на помещението или договор за наем и фактура за дължимия наем. Съгласно справка „Актуално състояние на всички трудови договори" в дружеството нямало и никога не е имало назначени лица по трудово правоотношение. Представено било копие на реклама в социалните мрежи, нямало данни за платени разходи във връзка с рекламата на продадената стока. Не били представени писмени обяснения и доказателства по какъв начин е гарантирано вземането на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД по издадените фактури.

За произхода на фактурираните 10 000 бр. защитни калъфи за карти, при извършената насрещна проверка „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД е представило фактура № 00203112020/03.11.2020 г., издадена от SBD SPORT BALANCE с ДДС-номер DE277120332, в която е вписан Договор № 004/01.10.2020 г. Вписаните условия на доставката по Инкотермс са EXW, дата на натоварване 03.11.2020 г., дата на доставката 03.11.2020 г. Посочено е транспортно средство с регистрационен номер СТ6487РК, място на натоварване Bielefeldq Germany и дестинация София, България. Фактурирани са tontactlose Schutzkarten fur Bankkarten 8 000 бр. * 5.34 €/бр., обща стойност 42 720 €. Издадена била и още една фактура № 00103112020/03.11.2020 г. със същите данни, с разлика в количеството на продадените tontactlose Schutzkarten fur Bankkarten 28 000 бр. * 6.62 €/бр., обща стойност 185 360 €, издадена въз основа на същия Договор № 004/01.10.2020 г. Вписаният във фактурите Договор № 004/01.10.2020 г. не бил представен. Със Споразумение от 12.01.2021г. SBD SPORT BALANCE и „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД се договаряли срокът за плащане по двете фактури да бъде 30.04.2021 г. Видно от Споразумението, директор на SBD SPORT BALANCE било българско лице - Георги Трифонов Георгиев. Съгласно международна товарителница CMR № 35702/03.11.2020 г., издадена от „ЖЕЛЕВ ТРАНС 2018" ЕООД, били превозени 36000 бр. RFID card holder silver color с тегло 65 кг. На товарителницата бил положен подпис на получател Полина Петрова и печат на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД, без място и дата на получаване на стоката.

От представените документи от РЛ и при извършената насрещна проверка на доставчика, ревизиращият екип установил следното:

Видно от международната товарителница CMR теглото на 1 бр. защитен калъф за карта е равно на 65 кг/36000 бр. = 0.00180 кг.

Сключен е Договор № 20201101-02/01.11.2020 г. между „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД - продавач и РЛ - купувач. В чл. 1.1. т. 2 и т. 3 от този договор „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД се задължавал да продаде и да прехвърли на купувача собствеността върху защитни калъфи за банкови карти против източване RFID технология с допълнителен код, количество 5 000 бр., ед. цена 13.15 лв./брой. и 5 000 бр., ед. цена 13.12 лв./брой. Съгласно чл. 2.1 т. 3 е уговорено цената да бъде заплатена в срок до 60 дни от прехвърляне на собствеността, като допълнителен срок за плащане може да бъде определен със споразумение, но не по-дълъг от още 60 дни. Представено било Споразумение от 15.02.2021 г., съгласно което страните се споразумявали плащането по издадените от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД фактури №№ **********/26.11.2020 г. и **********/27.11.2020 г. да бъде извършено до 30.04.2021г. Представено е Споразумение от 28.04.2021 г., съгласно което страните се споразумявали плащането да бъде извършено с краен срок до 30.07.2021 г. Плащане по договора до момента нямало.

От РЛ била представена товарителница № 5300246692133/26.11.2020 г. с описание на колетната пратка 10 000 бр. защитни калъфи с подател „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД и получател РЛ. Стоката е била опакована в 1 плик/пакет с общо тегло на пратката 17.800 кг и е получена от РЛ на 27.11.2020 г.

Товарителница № 5300246692133/27.11.2020 г. е без наложен платеж, т.е. на 27.11.2020 г. РЛ получава стока за 157 620 лв., без да плати за нея.

С възражение по РД РЛ представило предварителен договор за покупка на стоки от 22.10.2020 г., запис на заповед за сумата от 230 220 лева от 22.10.2020 г. в полза на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД, както и екземпляр от Уведомление за цесия, съгласно която вземането на „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД от „Търговска къща Русе“ ЕООД по фактури, в т.ч. по процесните две фактури е било прехвърлено на „Интерфокс 2020“ ЕООД, като в тази връзка е било представено извлечение от банковата сметка на „Търговска къща Русе“ ЕООД, в което е отразено плащане по цесия към „Интерфокс 2020“ ЕООД в размер на 3 200 лева.    

Съгласно писмени обяснения на РЛ, контактът между двете дружества бил чрез реклама в социалните мрежи и телефон. РЛ е избрало доставчика по ценови критерии и възможност за разсрочено плащане. От доставчика е представено копие на реклама в социалните мрежи с посочен на разпечатката интернет адрес https://m.facebook.com/110962050268326/posts/3759444410436754/?sfnsn=mo. При проверка от страна на ревизиращия екип се установява, че на този адрес излиза съобщение „Съдържанието не е намерено". От разпечатката не ставало ясно кой е рекламодателят и че има възможност за разсрочено плащане, както твърдяло РЛ. В рекламата била записана цена 4.50 лв. за 1 бр. карта без ДДС без софтуер и 19 лв. със софтуер. Записано е още, че за поръчки и информация може да ги потърсят на имейл *************************@*****.***. В рекламата липсвала информация за възможност за поръчка на защитни калъфи за карти, нямало обявена цена за такъв артикул. От „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД не били представени доказателства за платени разходи във връзка с рекламата на защитни калъфи за карти, нито за осъществяване на контакт с РЛ за уговаряне параметрите за бъдещата доставка. Не било доказано, че именно този доставчик е рекламирал защитни калъфи за карти. Не ставало ясно след като в реклама/обява нямало обявена цена за 1 бр. калъф за карта, а РЛ твърдяло, че доставчикът е избран по ценови критерии, защо го е избрало.

Двете издадени фактури били на обща стойност 157 620 лв., т.е. в особено голям размер. Ревизиращият екип и в този случай посочва, че при договаряне на сделки в такива размери било нормално да има срещи, разговори, кореспонденция между страните, но доказателства за такива не били представени нито от РЛ, нито от доставчика. Освен това при доставки на стоки за големи стойности, според органите по приходите, доставчикът би следвало да направи проучване на надеждността на клиента, да изиска гаранция за плащане, аванс, обезпечение, но такива доказателства не били представени от него, въпреки че му били изискани по реда на ДОПК при извършената му насрещна проверка.

И по отношение на тези две доставки ревизиращият екип приел, че е против нормалната търговска практика, доставчикът „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД да изпрати стока на стойност в особено големи размери (за 157 620 лв.) на напълно непознато лице, без да е имал никакви търговски взаимоотношения преди това с него, без проучване на стопанската му надеждност и без купувачът да му е предоставил гаранции, че ще плати стоката.

Съгласно товарителница № 5300246692133/26.11.2020 г. стоката би трябвало да е получена от РЛ, но то не е платило стоката и до момента на ревизията.

Доставчикът е новорегистрирано през м. 06.2020 г. дружество - вписано е в ТР на 18.06.2020 г., с регистриран капитал 2 лв. Според ревизиращия екип не е ясно как без налични пари той може да купува и продава стоки на такава голяма стойност. При насрещната проверка доставчикът е представил банкови извлечения за платени малки суми спрямо задълженията си към SBD SPORT BALANCE. Той също е получил стоката от Германия без да е платил за нея, без предоставени гаранции за плащане, което заедно с факта, че представляващ на германското дружество е български гражданин, според ревизиращият екип води на извод, че между страните са уговорени условия, противоречащи на утвърдената търговска практика за предпазливост и гарантиране на вземанията. Освен това предвид публичния характер на ТР, ако РЛ бе проявило грижата на добър търговец, би могло да узнае, че доставчикът му, който е с 2 лева основен капитал, не би могъл да извършва търговска дейност в такива размери.

От „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД била представена информация за товарителница № 5300246692133/26.11.2020 г., която съвпадала с представената от РЛ - нямала наложен платеж, тегло на пратката 17.800 кг. в един пакета. При тези данни ревизиращият екип е направил извод, че 1 калъф за карта бил с тегло 0.00178 кг. Това тегло се различавало от установеното тегло на един калъф за карта 0.00180 кг, съгласно международната товарителница CMR, с която били превозени калъфите за картите от Германия до гр. София при покупката им от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД.

РЛ е дало писмени обяснения за последваща продажба на закупените калъфи за банкови карти против източване и е изготвило справка за продажбата, видно от които съгласно Договор № 02-02112020 от 02.11.2020 г. „Търговска къща Русе" ЕООД се задължава да продаде на „АУТО КАРБОН" ЕООД 10000 бр. защитни калъфи за банкови карти против източване RFID технология. За продажба на картите е издадена фактура № 79697/30.11.2020 г. на стойност 131 800 лв. и ДДС 26 360 лв. При покупката им, стоките били доставени чрез куриер на адреса на дружеството с товарителница № 5300246692133/26.11.2020 г. При продажбата им с посочената фактура стоката била предадена на представител на „АУТО КАРБОН" ЕООД като е подписан приемо-предавателен протокол от 30.11.2020 г. на адреса на клиента гр. Русе, ул. „Цар Фердинанд" № 32. С Договор № 02-02112020 от 02.11.2020 г. „АУТО КАРБОН" ЕООД се задължавал да заплати по банков път стоката в 60-дневен срок от прехвърляне на собствеността й, но липсвало плащане от „АУТО КАРБОН" ЕООД. В подаденото по РД възражение по отношение на горепосочената доставка като доказателство за уреждане плащанията между дружествата бил представен запис на заповед за сумата от 158 160 лева в полза на „Търговска къща Русе“ ЕООД.

Към ревизионното производство били приобщени доказателства от досието на „АУТО КАРБОН" ЕООД с Протокол № Р-03001821000189-ППД-002/21.05.2021 г. за последващите доставки на защитни калъфи за банкови карти против източване. Установено било, че това дружество е с обща регистрация в ТД на НАП - гр. Варна, офис гр. Русе, извършена на 01.07.2020 г. Регистрация по ДДС, считано от 14.07.2020 г. на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. Собственик на капитала е „АРАПЯ 01" ЕООД. Капиталът на дружеството е в размер на 2 лева. Седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.код 7000, бул. „ЦАР ФЕРДИНАНД“ № 32. За адреса на управление е сключен договор от 10.07.2020 г. за наем на офис № 8, ет.4 на бул. „Цар Освободител“ 32, срещу 300.00 лв. месечен наем, за срок от една година с наемодател „ДЕСКО" ЕООД. Електронен адрес за кореспонденция: ***************@*****.***.

„АУТО КАРБОН" ЕООД е издало фактура № **********/30.11.2020 г. за продажба на 10000 бр. защитни калъфи за банкови карти против източване RFID технология с единична цена 6.75 € и обща фактурна стойност 67 500 €. Получателят на стоката било румънското дружество "PREDA INTERMED FOREST S.R.L." с RO33154553, който е с валиден ДДС-номер към 30.11.2020 г. Пратката била успешно доставена на получателя на 07.12.2020 г. От куриер е получена информация, че пратките с изпращач „АУТО КАРБОН" ЕООД се приемат на рецепция в офис Русе. Всяка пратка се опаковала в кашон на клиента, но отворена, за да бъде извършена проверка на съдържанието от приемащия служител. Проверката, която се извършвала била относно съдържанието - допустимо ли е за превоз по мрежата на този куриер. Не се извършвала проверка на количеството на стоката. След проверката, пратката се запечатвала и се поставял стикер „Security chek" и се подписвала от изпращача. Теглото на пратката, записано върху товарителницата според изпращача било 17 кг. След измерване в офиса актуалното тегло на пратката било 18 кг, което е фактурирано на клиента с фактура № **********/14.12.2020 г. От получения отговор от „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД ревизиращият екип направил извод, че 1 калъф за карта е с тегло 0.0018 кг., установеното тегло на 1 калъф за карта, съгласно товарителница № 5300246692133.

По линия на административното сътрудничество с румънската данъчна администрация бил получена информация, касаеща румънското дружество - получател на защитни калъфи за банкови карти, че според тяхната база данни RO компанията "PREDA INTERMED FOREST S.R.L." не е декларирала вътреобщностни придобивания от въпросното българско дружество. Освен това румънското дружество не било регистрирано в базата им данни на „Трафик контрол". През декември 2020 г. "PREDA INTERMED FOREST S.R.L." декларирало вътреобщностни доставки на стоки на обща стойност 753 114 леи за компании от Обединеното кралство: към DPS 2020 LTD, GB361100160 в размер на 590 312 леи (GB361100160 не е валиден ДДС-номер) на TEHNOFAKTOR LTD, GB ********* в размер на 159 802. В съответствие с информацията, достъпна на сайта https://opencprporates.com, управителят на БГ трейдър, Димитър Пламенов Стефанов, бил и управител на TEHNOFAKTOR LTD, GB ********* и DPS 2020 LTD, GB361100160. Според новата база данни RO компанията била регистрирана с външни плащания към AUTO KARBON LTD и от DPS 2020 LTD.

Цената, по която „АУТО КАРБОН" ЕООД закупува 10000 бр. защитни калъфи е 131 800 лв. без ДДС, а ги фактурира на "PREDA INTERMED FOREST S.R.L." с RO33154553 на цена с левова равностойност 132 018.53 лв. Ревизиращият екип установява, че след като стоките са били в „АУТО КАРБОН" ЕООД с управител Димитър Пламенов Стефанов, същите на по-висока цена от покупната им цена преминават през румънско дружество, което ги препродава на двете дружества от Обединеното кралство DPS 2020 LTD и TEHNOFAKTOR LTD, на които директор е същото лице Димитър Пламенов Стефанов. В тази връзка е и посочено, че нормалната търговска практика е икономическите субекти да се стремят към намаляване на разходите и след като едно лице е управител на две дружества, като второто желае да закупи определена стока, било логично да има директна доставка между тези две дружества, а не да се препродава на трето лице, което да я продаде на крайния получател TEHNOFAKTOR LTD.

Ревизиращият екип счита, че поредицата от доставки на защитни калъфи имали за цел заобикаляне на закона и симулиране на търговска дейност, като стоката се прехвърляла през няколко търговски дружества и след това се декларирала вътреобщностна доставка, за която не бил дължим ДДС в страната. По този начин в „АУТО КАРБОН" ЕООД се генерирал ДДС за възстановяване от фактурите за покупка и се ощетявал бюджетът на страната. Доказано било, че „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД нямало нито материална база/складове за съхранение на стоката, нито персонал, нито парични средства да плати стоката на доставчика си. Освен това не било доказано, че префактурираните защитни калъфи за карти били платени от участниците в цялата верига купувач и последващ продавач. Всички договори били с отложено плащане, на което срокът се продължавал със споразумения към договорите.

С оглед така установените факти, ревизиращият екип направил извод, че липсват категорични доказателства за реална доставка и закупени от „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД 10 000 бр. защитни калъфи за безконтактни карти по фактура № № **********/26.11.2020 г. и **********/27.11.2020 г., издадени от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД.

При тези фактически установявания, е формиран правен извод за това, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 12 от ППЗДДС, за ревизираното лице в д. п. 11.2020 г. не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 150.00 лв. по фактура № **********/26.11.2020 г., и 13 120.00 лв. по фактура №**********/27.11.2020 г., издадени от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД. Данъкът по двете фактури е дължим от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД на основание чл. 85 от ЗДДС.

II.          ОТНОСНО ФАКТУРИ ЗА КАРТИ БЕЗНАЛИЧНО ПЛАЩАНЕ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА ГОРИВО, ИЗДАДЕНИ ОТ „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД

РЛ е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактури, издадени от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД с предмет на доставката право на собственост върху стоки чрез лимит за зареждане на горива и стоки по картова система „card-oil.com" от търговски вериги бензиностанции, както следва:   

Във връзка с издадените фактури, от РЛ са дадени обяснения, че документите във връзка с доставките от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД са подписвани от управителя на дружеството. Той е осъществил контакт с доставчика.

По фактурите, получени от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД, плащанията били както следва:

Ф-ра № **********/31.01.2020 - 6 000.00 лв. по банков път на 13.02.2020 г.;

Ф-ра № **********/28.02.2020 и ф-ра № **********/31.03.2020 - 76 000.00 лв. по банков път на 04.05.2020 г.;

Ф-ра № **********/30.04.2020 - 24 000 лв. по банков път на 05.05.2020 г.;

Ф-ра № **********/29.05.2020, ф-ра № **********/30.06.2020, ф-ра № **********/31.07.2020, ф-ра № **********/31.08.2020, ф-ра № **********/30.09.2020 - 88 400.00 лв. по банков път на 19.11.2020 г.

Преводите били извършени по нареждане на управителя. С банковата сметка оперирал управителят на дружеството.

Нямало извършване на транспорт около тези сделки поради естеството им. Сделките с „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ АД по посочените фактури обективирали прехвърляне на права за ползване/зареждане на горива, чрез картова система „card-oil.com" от веригите бензиностанции „Ромпетрол" и „Газпром", картите били собственост на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД и били дадени на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД съгласно приложения договор. Правото на ползване съгласно договора можело да се упражни до 36 месеца. Заредените горива след упражняване на това право щели да бъдат обективирани в приключвателна фактура с конкретните литри по стойност, с която се намалявал лимитът по фактурите за лимит. Неизползваният лимит в края на договора се анулирал чрез кредитно известие за неизползваната част и с възстановяване на платените суми. Срокът за използване на лимитите за гориво във връзка с договора с "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД бил 36 месеца от сключването. Получените дебитни карти били раздадени по автомобили, зачислени на служителите, назначени на длъжност „Шофьор" и други длъжностни лица, които ползвали служебни автомобили, както и на управителя на дружеството за служебни цели. Служителите имали право, съгласно указания на управителя, да зареждат от други бензиностанции, които се намирали без отклонения от маршрута на превозното средство с цел зареждане на гориво, като се разплащали в брой от наличния оборот, ако била налице по-добра цена на горивото. Поради тази причина не били осъществявани зареждания с картите. До момента не били получавани поръчки от клиенти, които зарежда „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД, които да са били в близост до бензиностанциите, определени в договора с "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД. Посочено било, че до края на договора с "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД прехвърленото право за зареждане щяло да бъде използвано при по-добро ниво на цените спрямо малките бензиностанции, които предлагали по-конкурентна цена. За текущия отчетен период - м. 05.2021 г. имало направени зареждания на гориво и по договора с "Рекавъри Инвест" АД, които щели да се отчетат към 31.05.2021 г. От РЛ не били представени доказателства за заредено гориво, въпреки твърденията му, че е заредено такова през м. 05.2021 г. Ревизиращият екип установил, че стойността на всички фактури е дебитно салдо на счетоводна сметка 404 „Доставчици при доставки при определени условия".

РЛ е представило Договор от 31.08.2019 г., сключен в гр. Русе. Съгласно чл. 1, ал. 1 от него, “РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ” АД - „Доставчик оператор", прехвърля на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД - „Клиент", възможността за срок от 36 месеца да зарежда горива чрез системата за отчитане „card-oil.com", предлагани на вериги бензиностанции „РОМПЕТРОЛ" и „ГАЗПРОМ", без заплащане в брой при представяне на „РОМПЕТРОЛ" или „ГАЗПРОМ" дебитни карти с предоставен от доставчик-оператора лимит, зареден за ползване в системата за управление „card-oil.com". При сключване на договора “РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ” АД следва да предостави на клиента ДЕБИТНИ КАРТИ за безналично плащане, чрез които да се осъществява зареждането на горива по предварително предадения му с приемо-предавателен протокол лимит (стоки за определена стойност) за ползване, с който протокол се обективира прехвърленото право на ползване.

От РЛ е представен Приемо-предавателен протокол (ППП) от 31.08.2019 г., с който “РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ” АД предава на РЛ карти съгласно сключения Договор от 31.08.2019 г.: 9 броя карти за обекти „Ромпетрол" и 9 бр. карти за обекти „Газпром". В ППП са изброени единствено серийните номера на картите. Липсвала информация за предварително предадения на РЛ лимит (стоки за определена стойност) за ползване. Поради липса на такава информация, в ППП от 31.08.2019 г. ревизиращият екип приел, че право на ползване не е прехвърлено от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД на РЛ.

Чл. 4 от Договора уреждал отношенията между страните във връзка със заплащането на зареденото гориво: ал. 1 - Доставчик операторът изпраща на Клиента подробни фактури за заредени горива и съпровождаща справка за всяко 30-31 число на месеца, заедно с фактура с точните количества и цени на заредените горива, издадена в срок от 5 работни дни след приключване на горепосочения отчетен период; ал. 2 - Плащането се прихваща от вече предоставения лимит по предходната фактура; ал. 3 - Собствеността и рискът от погиването и повреждането на горивата преминават върху клиента от момента на преминаване на горивото от наливното устройство в съответната резервоарна вместимост - собственост на Клиента.

На ревизиращия екип не били представени доказателства за заредено количество гориво, нито Справки за заредените количества гориво от „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД за периода 31.08.2019 г. до момента на ревизията във връзка с чл. 4 от Договор за зареждане чрез системата "card-oil.com" с карти за безналично плащане, сключен с „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД. Не били представени отделни справки за бензиностанциите на „Ромпетрол" и „Газпром", които да съдържат информация за датата на зареждане, вида и количеството и единична цена на заредено гориво; стойността на зареденото гориво; регистрационен номер на автомобила, който е заредил горивото; номер на картата, с която е заредено горивото; адрес на бензиностанцията, от която е заредено горивото (град, улица, номер) и т.н. Не са представени и доказателства за зареждането (пътни листи и др. документи).

При тези данни ревизиращият екип приел, че липсва прехвърляне на собственост върху гориво по фактурите, издадени от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД.

Извършена била насрещна проверка на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“ АД, приключила с ПИНП № П-22221021057401-141-001/14.05.2021 г., при която било установено, че „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД е регистрирано по ЗДДС, считано от 02.05.2019 г. Дружеството представило Договор от 31.08.2019 г. за зареждане чрез системата „card-oil.com" с карти за безналично плащане, сключен с „Търговска Къща Русе"; Приемо-предавателен протокол от 31.08.2019 г. за предаване на карти на „Търговска Къща Русе"; множество фактури с приемо-предавателни протоколи, Договор № СС1861/08.07.2019 г. за продажба на горива с авансово плащане, сключен с „Ромпетрол България" в качеството му на продавач и „Рекавъри Инвест" АД в качеството му на купувач; Договор от 25.06.2019 г. за продажба на нефтопродукти чрез дебитни карти, сключен с „Нис Петрол" в качеството му на продавач и „Рекавъри Инвест" АД в качеството му на купувач.

На 14.05.2021 г., в ИС Контрол били подадени три броя текстови файла за извършени плащания, които не са нито банкови извлечения, нито платежни нареждания.

В хода на проверката дружеството не е представило писмени обяснения относно поставените въпроси в искането, платежни и счетоводни документи.

От извършена проверка в ИС на НАП се установило, че дружеството е декларирало фактурите, издадени на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД.

Била извършена проверка в информационните системи, която установила, че дружеството има установени и непогасени задължения за ЗОВ и ДДС, за които имало образувано ИД.

Установено било, че за периодите на проверяваните фактури, резултатите по подадените СД бил ДДС за внасяне, който към момента не бил внесен.

Констатирано било също, че за периода на проверяваните фактури в дружеството имало едно лице на трудов договор, назначено за периода 03-06/2020 г., за което били подадени декларации обр.1 и обр.6, но не били внесени ЗОВ.

От „Рекавъри Инвест" АД били дадени обяснения, според които правото на ползване на дебитните карти с предоставен от него лимит за покупка на горива, които карти били предадени на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД, е на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД съгласно приложените договори с "Ромпетрол" и "Газпром". С тези договори било предоставено правото на ползване, което право за определени карти се прехвърля на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД. Това било допустимо и незабранено от клаузи на договорите с предходните доставчици. Собствеността на предоставените дебитни карти била на търговските вериги "Ромпетрол" и "Газпром", предадени с протокол-приложение на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД към договорите с "Ромпетрол" и "Газпром". Размерът на лимита бил общ за групата карти, предадени на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД. Всяка една карта от тази група можела да черпи от общия за групата лимит до изчерпването му. Към текущия момент общият лимит за ползване от „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД бил 194 400 лв. Срокът за упражняване правото на зареждане на гориво бил 36 месеца от подписването на договора с „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД, съответно до 31.08.2022 г. Лимитът се отразявал в системата "card-oil.com" от Димитър Пламенов Стефанов - директор на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД чрез въвеждане на стойност в акаунта на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД. Отразяването на лимит в системата било лесно действие, следвайки менюто и не се изисквала квалификационна възможност и професионален опит на лицето, за да се зареждат лимити по картите, това можело да се извърши от всеки с необходимото ниво на достъп. Лимитът се определял на база заявено, фактурирано и платено право на ползване на лимит. Размерът на лимита се определял от клиента, прехвърленото му право и от получени банкови преводи, като съответно след заявяване и след сделка по прехвърляне на право се отразявало в "card-oil.com" лимит в размер на съответното прехвърляне след получаването на превод - получената сума била размера, с който се увеличавал лимита. Отразявайки лимита в акаунта на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД същият се ползвал от всички техни карти. Не се извършвало разпределение по конкретна карта, на практика това ставало автоматично като всяка карта от групата можела да ползва лимит до изчерпването му. Изчерпването на лимита се следяло също напълно автоматично от системата. Системата правела постоянно запитване към същите такива на търговските вериги бензиностанции. При осъществяване на зареждане системата "card-oil.com" автоматично намалявала лимита на указаната група карти. При изчерпването на лимита групата карти се блокирала от системата "card-oil.com", която от своя страна мигновено извършвала и блокиране при търговските вериги. Датата на зареждането на лимита в системата "card-oil.com" била датата на всяка сделка, фактура за прехвърляне на права, сключена спрямо финансовата възможност на клиента да плати съответната стойност. При зареждането на лимита в системата "card-oil.com" не било необходимо да присъстват физически картите. Същите били необходими единствено при осъществяване на зареждане от обект. Обратната информация за заредени горива била автоматична и се отразявала мигновено в системата "card-oil.com" след отразяване в системата на съответната верига бензиностанции. По всяко време била достъпна справка за зарежданията чрез системата.

В дадените обяснения се посочвало също, че софтуерът с име "card-oil" бил създаден за собствени нужди, ползвал се за обмен на данни с търговските вериги бензиностанции и бил разработен от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД чрез подизпълнител. Като разработчик „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД бил носител на правата върху този софтуер и можел да го ползва. До момента на искането „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД не била извършила зареждания. Договореното възнаграждение било различно спрямо количеството заредени горива. Изразявало се в определена стойност в стотинки на литър спрямо големината на количеството на месечна база. „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не издавало фактури към търговските вериги бензиностанции. Получавало комисионната си чрез префактуриране по съответната договорена цена - по-висока от доставната. За същото гориво „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД получавало фактура с цена намалена със съответната комисионна по договора със съответната верига. На този принцип работели и по-големи картови оператори, като например "DKV", "UTA" и др. Към писмените обяснения „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД било приложило единствено банкови извлечения за платени суми по издадените фактури и Рамков договор за софтуерни услуги от 01.08.2019 г. С чл. 1 от Договора „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД - Възложител, възлага на Изпълнителя (Стилиян Пламенов Стилиянов) да разработва и внедрява, срещу възнаграждение приложни софтуерни продукти и системи по предварително изготвени технически задания, в сферата на дейност на възложителя. С чл.5, т. 1 от Договора Възложителят се задължава да изготвя и предоставя на Изпълнителя техническо задание за всеки софтуерен продукт/система, както и информация или други материали, свързани с изпълнение на посоченото в чл. 1 от настоящия договор. С чл. 3 (1) от Рамковия договор Изпълнителят се задължава да разработва приложни софтуерни продукти/системи според изискванията за качество и в сроковете, предвидени в съответното техническо задание.

От събраните при ревизията доказателства, ревизиращият екип направил извод, че е налице противоречива информация относно заредените към 17.05.2021 г. количества гориво. С писмени обяснения, входирани в ТД НАП Варна на 11.05.2021 г., управителят на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД твърдял, че за текущия отчетен период м. 05.2021 г. имало направени зареждания на гориво по договора с „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, които ще бъдат отчетени към 31.05.2021 г. РЛ обаче не е представило доказателства в подкрепа на обясненията си, че е заредило горива с картите, предоставени от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, въпреки че по реда на ДОПК с връченото ИПДПОЗЛ били изискани доказателства за раздадени карти на работниците, за зареждането на горива с тези карти, включително пътни листи и др. На по-късна дата 17.05.2021 г. управителят на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД е дал писмено обяснение, че към текущия момент общият лимит за ползване от „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД е 194 400 лв., който бил равен на стойността на издадените фактури, т.е. лимитът не бил изчерпан към 17.05.2021 г. и нямало заредени горива. Дадени били обяснения, че лимитът се отразява в системата "card-oil.com" от Димитър Пламенов Стефанов - директор на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД чрез въвеждане на стойност в акаунта на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД. Изчерпването на лимита се следяло напълно автоматично от системата. При осъществяване на зареждане системата "card-oil.com" автоматично намалявала лимита на указаната група карти. Обратната информация за заредени горива била автоматична и се отразявала мигновено в системата "card-oil.com" след отразяване в системата на съответната верига бензиностанции. По всяко време била достъпна справка за зарежданията чрез системата.

Органите по приходите направили извод, че ако е имало заредени горива към 11.05.2021 г. от „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД, на 17.05.2021 г. Димитър Пламенов Стефанов би знаел този факт и би следвало са посочи размер на лимита 194 400 лв., намален със стойността на зареденото гориво. Ревизиращият екип приел, че до 17.05.2021 г. е нямало зареждано гориво с картите, т.е. нямало прехвърляне на собственост върху стока по Договор от 31.08.2019 г.

От „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не било представено извлечение от софтуер "card- oil.com", установяващо, че е зареден лимит за ползване на гориво по партида на „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД.

Към момента на ревизията не били представени доказателства за заявен лимит от РЛ.

От „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не бил представен платежен документ за изплатена сума по Договор от 01.08.2019 г. за софтуерна услуга, въпреки че такъв бил изискан по реда на ДОПК. На основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК, ревизиращият екип приел, че няма плащане за извършена софтуерна услуга.

Във връзка с правото на ползване на софтуер "card-oil.com" от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД било представено единствено обяснение, че софтуерът е разработен чрез подизпълнител, като е бил приложен Рамков договор за софтуерни услуги от 01.08.2019 г. При извършената насрещна проверка, както и след изтичането й, от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не е представено техническо задание за разработване на софтуер "card-oil.com", съгласно клаузите на договора, поради което на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК ревизиращият екип приел, че техническо задание не е имало и такъв софтуер не е разработен за „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД.

В чл. 11 (1) от Рамковия договор за софтуерни услуги от 01.08.2019 г. било уговорено, че Изпълнителят има право на възнаграждение в размер на 9 500 лв. за всеки шест месеца от датата на сключване на този договор с първо плащане на 03.02.2020 г. Доказателства за плащане не били представени.

Липсвали доказателства за предаване на софтуера от Изпълнителя на Възложителя.

На 25.05.2021 г. ревизиращият екип извършил проверка в ИС „Контрол" при НАП за подадени Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, при която се установило, че за 2019 г. и 2020 г. нямало подадени такива.

Направен е извод, че това дружество не е изплащало суми на Изпълнителя във връзка с разработване на софтуер "card-oil.com".

Извършена е проверка в ПП СУП за подадени Уведомления по чл. 62 от КТ за Стилиян Пламенов Стилиянов, при която се установило, че лицето е назначено на нискоквалифицирана длъжност общ работник от 27.11.2020 г. с основна заплата 153 лв. От последния били представени обяснение, Договор от 01.08.2019 г., сключен с „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД за софтуерни услуги, Задание № 1 към Рамков договор, Квитанция към разходен касов ордер № 100009/03.02.2020 г. за изплатена сума от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД по Договор от 01.08.2019 г. в размер на 9 500 лв. Ревизиращият екип счел квитанцията към РКО за съставена във връзка с процесното ревизионно производство, тъй като при извършената насрещна проверка на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД от дружеството не бил представен платежен документ - РКО за сумата 9 500 лв., нито счетоводни записи за осчетоводено плащане, а също и предвид, че „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не е подало ДД по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на Стилиян Пламенов Стилиянов.

На 08.06.2021 г. от органа по приходите била извършена проверка в ПП „Система за управление на приходите" при ТД НАП - Варна, при която се установило, че Стилиян Пламенов Стилиянов не е подал данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да декларира получена от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД сума в размер на 9 500 лв. Законовият срок за подаване на декларацията изтичал на 30.04.2021 г.

Стилиян Пламенов Стилиянов е представил още Диплома, рег. № 5170/2000 г., издадена от РУ „Ангел Кънчев", за висше образование по специалност Компютърна техника, като твърдял, че притежава необходимия опит и квалификация и е създавал продукти и приложения за собствени нужди в дружествата му „СПЕД ОЙЛ" ЕООД и „АУТОМАКС-03" ЕООД, които по финансови затруднения били спрели работа. Не е представил доказателства за разработени продукти и приложения, както и трудови книжки, сключени договори за изработване на софтуерни поръчки, документи за платени суми за изпълнение на договори с други възложители и др., доказващи професионален опит в областта на софтуерното инженерство. На основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК, органите по приходите приели, че Стилиян Пламенов Стилиянов е нямал професионален опит в областта на софтуерното инженерство и не би могъл да изпълни заданието на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД.

Ревизиращият екип не кредитирал и представеното задание с мотиви, че в него липсвала дата като бил посочен само краен срок за изпълнение - 31.12.2019 г. и при извършената насрещна проверка на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД от дружеството не било представено такова задание.

Стилиян Пламенов Стилиянов представил и разпечатана на 18.05.2021 г. информация от програма CARD MANAGEMENT за периода 06.08.2020 г. - 06.09.2020 г., от която било видно, че нямало зареждано гориво. С чл. 10 от Договор от 01.08.2019 г. Стилиян Пламенов Стилиянов дава гаранция за изправност на съответния софтуерен продукт от датата на предаването му. Представил е Приемо-предавателен протокол от 29.11.2019 г., с който предава на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД софтуерна система-продукт "card-oN''-тестова версия в изпълнение на свое задължение съгласно Договора от 01.08.2019 г. Към 18.05.2021 г. е изтекъл 6-месечният срок за гаранционна поддръжка. Стилиян Пламенов Стилиянов не е в договорни взаимоотношения с „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД и няма ангажимент за гаранционна поддръжка на софтуерния продукт след изтичане на 6 месеца от предаването. Установено е обаче, че Стилиян Пламенов Стилиянов имал достъп до автоматичните картови системи за контрол и отчитане на зареждания на стоки и горива на търговските вериги „Газпром" и „Ромпетрол".

При тези фактически установявания ревизиращият екип формирал извод, че разработването от Стилиян Пламенов Стилиянов на софтуер "card-oil.com" и правото на ползване на такъв софтуер от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не е доказано в проведеното ревизионно производство.

При извършената насрещна проверка на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД по реда на ДОПК дружеството не е доказало, че е получавало фактури за гориво с цена, намалена със съответната комисионна по договора със съответната верига за търговия на горива. При тези данни органите по приходите приели, че не би могло да се приеме, че това дружество има дейност като посредник в търговията с горива.

При това положение е прието, че издадените фактури към РЛ се явяват безстокови, липсва данъчно събитие и изискуемост на данъка, който обаче се явява дължим на основание чл. 85 от ЗДДС от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД.

Установено е неколкократно плащане на големи суми от РЛ в полза на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, в общ размер 194 400 лв., без да е налице насрещна престация.

„РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не е представило доказателства, от които да се установява, че притежава права върху софтуер "card-oil.com", че е заредил лимит в картите, които е предал на РЛ, както и че извършва реална търговска дейност.

За периода на проверяваните фактури в дружеството е имало едно лице на трудов договор, назначено за периода 03-06/2020 г., за което били подадени декларации обр.1 и обр.6, но не били внесени ЗОВ. Не са били представени и счетоводни документи при извършената насрещна проверка. Дружеството има установени и непогасени задължения за ЗОВ и ДДС, за които има образувано ИД. За периодите на проверяваните фактури, резултатите по подадените СД е ДДС за внасяне, който към момента не е внесен. Така „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, чрез издадените от него фактури формира задължения за внасяне на ДДС, но не внася данъка.

Установено е, че получателят по фактурите „ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ" ЕООД претендира право на данъчен кредит без да е доказало, че е получило стоки, които използва за облагаеми доставки.

При ревизията РЛ не е доказало, че е проявило грижата на добрия търговец да направи проучване на надеждността на доставчика и неговия търговски опит, след като преди това дружествата не са имали търговски взаимоотношения. Доставчикът не е представил гаранции, че ще достави гориво на РЛ и че изобщо има такава възможност.

При извършената ревизия „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не е представило доказателства за платени суми на доставчиците на гориво, което би могло да се зарежда от неговите клиенти с карти с осигурен лимит за зареждане. „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не е доказало и че е платило предварително на доставчиците си. При тези данни ревизиращият екип е счел, че „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не е посредник и комисионер в доставки на горива. От РЛ не е водена кореспонденция за възстановяване на парите, платени на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, след като не е осигурена възможност за зареждане на горива. РЛ не е посочило точно на кои работници и служители е предало картите, не са представени и счетоводни документи за отразяване на разчети с работниците във връзка с раздадените карти.

Ревизиращият екип е извършил и проверка на декларираните в публикуваните от РЛ в Търговския регистър годишни финансови отчети, при която се установило, че са декларирани разходи за материали, в т.ч. за горива по години, както следва: 2015 г. - 15 х. лв.; 2016 - 16 х. лв.; 2017 г. - 16 х. лв.; 2018 г. - 20 х. лв.; 2019 г. 14 х. лв. Т.е. разходите за материали на РЛ са в диапазона 14-20 х. лв. за предходните 5 години, а се твърдяло, че е платено авансово 194 400 лв. за горива в т.ч. стойност 162 000 лв. и ДДС 32 400.00 лв., които съгласно договора с „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД ще се зареждат в следващите 36 месеца. На база отчетите за предходните 2015 г. - 2019 г. за РЛ се установявало, че за 3 години би закупило горива за не повече от 72 000 лв. с ДДС (20 х. лв.*3 години*1.2 за ДДС). Т.е. в случая РЛ е платило в пъти повече пари за бъдещи доставки на гориво.

С оглед гореизложеното, е прието, че за РЛ не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД в съответните данъчни периоди на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 12 от ППЗДДС.

От извършена проверка в информационните масиви на НАП, за която е съставен Протокол № 0531600/18.06.2021 г., били установени както зависимости между дружествата-доставчици и свързани с тях физически лица, така и други факти, от значение за процесното ревизионно производство.

Така например „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД за периода 01.09.2019 г. - 31.10.2020 г. е ползвало данъчен кредит за разнообразни стоки и услуги като: гориво и наем в многократно по-големи размери от стойността на издадените фактури за продажба от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и „ПРОМОСЕЙЛ" ЕООД, право на собственост и дизел - лимит от „ВИА ПЕТРОЛ" ЕООД, оранжерии от „ПРО ГРИЙН-М" ЕООД и „ФАКТОР ГРУП" ЕООД, операторски услуги от „ИНВЕСТИЦИИ 2015" ЕООД, който е включен в БДРС от 14.02.2020 г. и е префактурирал тези услуги от доставчик „БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ" ЕООД /включен в БДРС, считано от 01.02.2020 г. и дерегистриран по чл. 176 от ЗДДС от 05.11.2020 г/. Дружеството „Рекавъри Инвест" АД и посочените доставчици на услуги и оранжерии и/или техни предходни доставчици нямат техническа, кадрова и материална обезпеченост за извършване на декларираните доставки. „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД декларирало счетоводни услуги от „ОМНИА КОНСУЛТ" ЕООД. „РЕКАВЪРИ ИВЕСТ" АД префактурирало закупените стоки и услуги, като включвало кредитни известия със силно завишени стойности, спрямо декларираните данни в дневниците за покупки от неговите клиенти. По данни на ПП МИТНИЦИ за периода м. 09.2019 г. - м. 10.2020 г., „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД е извършило внос на електронни устройства и компоненти за тях с ниска единична стойност, които продава на силно завишени стойности.

„Виа Петрол" ЕООД е с деклариран основен предмет на дейност: внос и реализация на периферни устройства, консумативи, карти за търговски вериги и охранителни системи и комисионерство при търговия с горива, чрез карти за безналично плащане на горива и стоки/електронни карти за зареждане на гориво и стоки от верига обекти бензиностанции/. Получатели на стоките са клиенти на веригата бензиностанции /„Ромпетрол" и „Газпром"/, които две дружества са подсигурили чрез предоставен стоков лимит. Зареждането на горивата става чрез карти - пластики, обработени от картова система „FillandGo" на Ромпетрол.

В хода на ПУФО на „Рекавъри Инвест" АД, приключило с Протокол № П-22221520023391-073-001/14.05.20 г., е била извършена насрещна проверка на „Виа Петрол" ЕООД, приключила с Протокол № П-22221520057899-141-002/30.04.2020 г. и на „Рекавъри Инвест" АД, приключила с Протокол № П-22221020101032-141-001/11.08.2020 г., като е  представен Договор № CC1861 от 08.07.2019 г. между „Ромпетрол България" ЕАД като продавач и „Рекавъри Инвест" АД като купувач с предмет на същия продажба на горива от бензиностанциите, опериращи под марката Ромпетрол на територията на Р България, като същата ще става чрез зареждане на автомобилите, собственост на купувача, направо на бензиностанциите, чрез използване на карти и устройства на продавача. С цел консолидиране на количествата, необходимо условие за ползване на по-големи отстъпки по директните договори с веригите обекти, „Рекавъри Инвест" АД е декларирало, че е разработило собствена картова система „card-oil.com", която можела да управлява карти на различни търговски вериги в една обща среда. За целта на консолидирането „Виа Петрол" ЕООД закупило 30% от правата върху системата „card-oil.com", която била в тестови режим и била разработена от „Рекавъри Инвест" АД чрез договор за поръчка с подизпълнител сключен на 01.08.2019 г. за разработка и внедряване на приложни софтуерни продукти/системи според технически задания в сферата на дейността на възложителя. Този подизпълнител имал сключен трудов договор от 27.11.2020 г. с новоучредено дружество „АУТО КАРБОН" ЕООД, собственост на „АРАПЯ 01" ЕООД /свързано лице на „Рекавъри Инвест" АД относно Димитър Пламенов Стефанов, който се явявал собственик на капитала/управител на същите/, с който е назначен на ниско квалифицирана длъжност: общ работник с основно трудово възнаграждение 153,00 лв., което не кореспондирало с посочената професионална квалификация „инженер по компютърна техника" и реализацията на трудовия пазар на подобни специалисти. За Стилиян Пламенов Стилиянов нямало данни за осигуряване на длъжност, съответстваща на представената от него диплома.

При справка в информационните системи на НАП било установено, че „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД притежавало само едно транспортно средство-товарен автомобил марка/модел „Сантана ПС 10" с рег.№ СВ 2103КВ от 26.08.2019 г., продадено на 11.11.2020 г. на „АУТО КАРБОН" ЕООД /свързано лице - дружеството е създадено на 01.07.2020 г. с дата на регистрация по ДДС от 14.07.2020г./; нямало регистрирана електрона система с фискална памет/ЕСФП/; нямало деклариран търговски обект за търговия с горива, не е представило обезпечение и не е вписано в регистъра по реда на чл. 176в от ЗДДС в т.ч. и по ал. 15 за освобождаване от задължението за предоставяне на обезпечение. Същото не подава информация чрез системата „Контрол на горивата" ЕДД и ЕДП за доставени и продадени количества горива. Упражнило е право на данъчен кредит по фактури от „Ромпетрол България" ЕАД и „Промосейл" ЕООД в размери многократно превишаващи декларираните стойности на ДДС по фактурите в дневниците за продажби на посочените доставчици.

„Виа Петрол" ЕООД било клиент и доставчик на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД и също нямало регистрирана електрона система с фискална памет, както и деклариран търговски обект за търговия с горива, не е представило обезпечение и не е вписано в регистъра по реда на чл. 176в от ЗДДС в т.ч. и по ал. 15 за освобождаване от задължението за предоставяне на обезпечение. Не подава информация чрез системата „Контрол на горивата" ЕДД и ЕДП за доставени и продадени количества горива.

Според органите по приходите всичко изложено води до извода, че с посочените действия се цели създаване на достоверност за произход на стоките, предмет на последваща продажба под формата на аванс срещу лимит чрез картова система „card-oil" чрез акумулиране на големи размери на неследващ се данъчен кредит срещу декларирани големи размери на продажби на горива, под формата на аванс срещу лимит, за които е видно, че липсват потвърждаващи се доставки.

Към възражението по РД „Търговска къща Русе“ ЕООД представя множество допълнителни доказателства, които органите по приходите преценили съобразявайки събраните писмени доказателства и отразени факти и обстоятелства в РА, издаден след извършена ревизия на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД. Според данните, имащи отношение към процесните доставки, удостоверени с фактурите, издадени от посоченото дружество, „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД не представя първични счетоводни документи, регистри, търговски и банкови документи и други, доказващи извършване на декларирани облагаеми доставки от това дружество. Нямало доказателства за наличие на реално извършени доставки към дружествата, посочени като получатели по доставките в подадените регистри „Дневник на продажбите“ за ревизираните периоди по ЗДДС 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г., съгласно фактурите, отразени в регистри „Дневник на продажните“. В тази връзка в РА, издаден след извършена ревизия на „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, е посочено, че не са налице реално извършени продажби от това дружество към клиентите, фигуриращи в дневниците за продажби, поради което начисленият ДДС към всички фактури, издадени през ревизирания период от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД се явява неправомерно начислен и за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит за посочения получател по тези фактури.

В заключение е направен извод, че за „Търговска къща Русе“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД в съответните данъчни периоди поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 12 от ППЗДДС, поради което по процесните фактури за „Търговска къща Русе“ ЕООД на основание чл. 70 , ал. 5 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не се следва данъчен кредит.

Съвкупната преценка на установените при ревизията и в хода на съдебното производство факти обуславя следните правни изводи относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт:

Спорът в настоящото производство се свежда до въпроса налице ли са осъществени доставки на 10 000 бр. безконтактни карти RFID технология с допълнителен код и 10 000 бр. защитни калъфи за банкови карти против източване RFID технология по фактури, издадени от „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД и доставки по прехвърляне на права за ползване/зареждане на горива чрез картова система „card-oil.com" от веригите бензиностанции „Ромпетрол“ и „Газпром“ по фактури, издадени от „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна.

Националният закон следва да се тълкува съгласно легалната дефиниция на понятието "доставки на стоки/ услуги" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Реалността на доставката по процесните фактури следва да бъде установена с надлежни доказателства без значение какъв е механизмът, по който е осъществена доставката – пряко между доставчик или получател, или чрез трето лице– Решение от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, т.33. Според точка 34 от същото решение, при преценката за настъпване на данъчно събитие, националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик.

За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя/ решение от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл/.  В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба, т.е националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка /Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11,  т. 44/.

Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Според ал.2 на с.р., правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал.2 и 3 ЗДДС – арг. чл.25, ал.6 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал.3 ЗДДС.

Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – В този смисъл Решение от 13 февруари 2014г. по дело  С-18/13, точки 23 и 25 .

Спорът се концентрира не върху формалните, а върху материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит

Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, от т.37 и т.38 на решението по дело С-78/12 следва, че лицето, което иска да приспадне ДДС, трябва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в съответствие с националните правила за доказването съдът дължи извършването на обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките.

Следователно, осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последният да се разпорежда със стоката като собственик, е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката.

ОТНОСНО ФАКТУРИТЕ ЗА БЕЗКОНТАКТНИТЕ КАРТИ И ЗАЩИТНИТЕ КАЛЪФИ ЗА БАНКОВИ КАРТИ ПРОТИВ ИЗТОЧВАНЕ RFID ТЕХНОЛОГИЯ, ИЗДАДЕНИ ОТ „БЪЛГЕРИЪН РЕКРУТМЪНТ ИНТЕРНЕШЪНАЛ" ЕООД:

Субект на изпълнението /пряко или чрез други лица/ следва да бъде доставчикът. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно обичайната търговска практика, за да защити собствените си икономически интереси, добронамереният търговец би предприел всякакви законосъобразни действия за осъществяване на контакт с контрагентите си и представяне на необходимите доказателства.

На първо място съдът следва да посочи, че с определение от 30.05.2022 г. е указал доказателствената тежест на страните, вкл. и на жалбоподателя за доказване на неговите възражения спрямо обжалвания РА, но такива не са представени.

Досежно доставчика „Бългериън Рекрутмънт Интърнешънал“ ЕООД и трите данъчни фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит, е свързано с доставката на стоки, които не са в обичайния предмет на дейност на РЛ. Основната дейност на „Търговска къща Русе“ ЕООД касае търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюнева дейност. В тази връзка по делото са приобщени множество фактури за покупка на меса, колбаси, зеленчуци и др., касаещи основната дейност на търговеца. Предмет на трите фактури с доставчик „Бългериън Рекрутмънт Интърнешънал“ ЕООД са безконтактни карти RFID технология с допълнителен код и  защитни калъфи за банкови карти против източване със същата технология. Тези артикули са закупени на особено висока стойност е на са обичайният предмет на търговия на РЛ.

Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собствеността върху вещите се осъществява с индивидуализирането им като вид, количество и брой при предаването им, т.е. е необходимо да бъде съставен и съответния приемо-предавателен протокол. Наличието на няколко съпътстващи факта опровергават тезата на жалбоподотеля за наличието на реално прехвърляне на собствеността върху тези стоки - на първо място това е липсата на заплащане на стоките, включително и към момента на извършване на ревизията.

На следващо място съдът намира, че стоките не са индивидуализирани както във фактурите, така и в подписаните договори между търговците. Посочено е единствено, че се касае за „безконтактни карти RFID технология с допълнителен код; защитни калъфи за банкови карти против източване RFID технология (л. 244-245). Липсва обаче всякаква друга идентификация на стоката – производствена марка, модел, размери, материал на изработка, каталожен номер и пр.

С 4.1.2. от предварителния договор за покупко-продажба е предвидено, че при приемане на стоката купувачът е длъжен да я прегледа веднага и на място и да уведоми продавача за евентуални недостатъци. С т. 3.2. на договора страните се споразумяват, че всички рискове за стоката преминават върху купувача в момента, в който я получи. Видно от товарителниците обаче при приемането й купувачът не е разполагал с опция „преглед“, т.е. е приел стока без да знае действителното съдържание на колета, от своя страна пък продавачът твърди, че е прехвърлил собствеността върху стоката без да е получил продажната цена и без да има предишни трайни търговски взаимоотношения с РЛ, което противоречи на обичайната търговска практика. Вярно е, че транспортирането на стока със сходен обем е била транспортирана от спедитора „Еконт“, но фактът, че дадена стока е получена със сходен обем и е наименована по сходен начин не означава автоматично, че колетът съдържа посочената стока по вид. Ноторно е, че при изпращане на пратка отбелязването на съдържанието се посочва от изпращача, а не се изследва щателно от спедитора.

Не без значение е и липсата на всякаква търговска логика в клаузата за отложено плащане с 2 месеца между контрагенти, които нямат трайни търговски отношения.

Също така не са ангажирани доказателства, че именно „Бългериън Рекрутмънт Интърнешънал“ ЕООД е разполагало със стоките, предмет на доставките, за да може да ги прехвърли надлежно на жалбоподателя. Съдът преценява фактите, че не са представени писмени обяснения и доказателства от управителя на доставчика кое лице е осъществило контакт с жалбоподателя; по какъв начин е осъществен контактът - с кое лице от страна на клиента е осъществен контактът (на кой адрес, телефон, факс, писмена кореспонденция, електронна кореспонденция); била ли е предложена писмена ценова оферта; какъв начин на доставка е предложен; по какви критерии е избран този клиент, къде и как е открит той; изследван ли е търговският риск, какви са били мотивите за избор на този клиент. Липсва и информация за начина на осъществяване на покупката на стоката от предходния доставчик - от къде е натоварена, има ли извършени услуги за товарене, претегляне на стоката на кантар - представени фактури за тези услуги, плащания по тях.

Доставчикът е новорегистрирано през м. 06.2020 г. дружество - вписано е в ТР на 18.06.2020 г., с регистриран капитал 2 лв., поради което основателно ревизиращият екип е обсъдил въпроса как без налични пари той може да купува и продава стоки на такава голяма стойност.

Префактурираните защитни калъфи за карти очевидно не са платени от участниците в цялата верига - купувач и последващ продавач. Всички договори са с отложено плащане, на което срокът се продължавал със споразумения към договорите.

Предвид изложеното съдът намира жалбата в тази й част за неоснователна.

ОТНОСНО ФАКТУРИТЕ ЗА КАРТИ БЕЗНАЛИЧНО ПЛАЩАНЕ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА ГОРИВО, ИЗДАДЕНИ ОТ „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД

В ревизионното производство е приобщен сключен договор от 25.06.2019 г. между „НИС Петрол“ ЕООД (Газпром) и „Рекавъри инвест“ АД. Според клаузите на договора продавачът се задължава да продава горива и други стоки на продавача в бензиностанциите на продавача на територията на страната като купувачът може да се разплаща с предоставени му карти (т. 1.2.) Според т. 1.3. купувачът се задължава да предаде на продавача надлежно подписан и подпечатан  списък на своите моторни превозни средства с регистрационните им номера, име и длъжност на ползвателя и видовете горива, като списъкът представлява неразделна част от договора. Според т.4.2. картите се издават на купувача. Този договор не съдържа клаузи с възможност за препродаване на услугата, нито към него е приложен списък на конкретни автомобили с техните номера – нито на купувача по договора, нито на ревизираното дружество. Същевременно съдът отчита обстоятелството че предметът на договора е именно продажбата на горива (т.1.1.), а не единствено за обезпечение на гарантирана цена, както твърди жалбоподателят.

„Рекавъри инвест“ АД е сключил сходен договор от 08.07.2019 г. с „Ромпетрол България“ ЕАД за покупка на горива (чл. 1). Чл. 5 предвижда, че за закупеното по договора гориво купувачът заплаща цената в бензиностанцията в момента на зареждането, а в последствие се генерира отстъпка, респ. чл. 6 предвижда, че данъчната фактура се издава в полза на купувача, а не на трето лице.

Договорите са за зареждане на горива чрез карти, издадени от „Нис Петрол“ ЕООД (Газпром) и „Ромпетрол България“ ЕАД на собствени автомобили на „Рекавъри Инвест“ АД, а не за дистрибуция на карти за отстъпки. Тези обстоятелства макар и от значение за правата на жалбоподателя като трето лице по см на чл.329 ТЗ , не могат да не бъдат съпоставени с установения от органите по приходите  безспорен факт: наличието само на 4 бр. МПС в собственост на жалбоподателя и очевидно значителната стойност на посочените във фактурите гориво и лимити, предвид дейността на дружеството и притежаваните МПС,още повече, че за жалбоподателя е установено ,че е включил в дневниците си за покупки фактури гориво през предходните 5 години, които са на значително по-малки стойности за съответните периоди - 2015 г. - 15 000 лв.; 2016 - 16 000 лв.; 2017 г. - 16 000 лв.; 2018 г. - 20 000 лв.; 2019 г. 14 000 лв. Т.е. разходите за материали на РЛ са в диапазона 14-20 000 лв. Незнайно защо на РЛ са депозирани общо 18 бр. Карти, при положение че разполага само с 4 бр. автомобили.

Макар и с оглед приложението на закона да е без значение дали стойността по фактурите е заплатена, все пак представените договори не сочат на т.н. транзитна продажба или на дистрибуция на отстъпки. Твърдението на РЛ, че е получател по уговорения начин на доставка, макар и да не оспорва реално, че не е получило такива, а да се позовава на бъдещи извън ревизирания период ненастъпили данъчни събития, не дерогират задължението му да установи реалност на тази доставка. След като правото на данъчен кредит се претендира по фактурите издадени от посоченото дружество е следвало да бъде установено, че чрез именно това дружество е осъществена доставката по посочените процесни фактури, което не е сторено.

Настоящият съдебен състав преценява като обоснован извода на органите по приходите, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства обосноваващи правото му на приспадане по процесните фактури, издадени от „Рекавъри Инвест“ АД . Представянето на самите договори  не е доказателство за реализация на правата и изпълнението на задълженията по него, тъй като липсват други изискуеми документи - списъци на МПС, описание на картите за намаления, вида гориво и др. при надлежно установеното, че ревизираното дружество е закупувало горива от трето лице на значително по-ниски стойности. Съвкупността на тези удостоверени обстоятелства се явяват и  „обективни данни“ по смисъла на практиката на СЕС, които установяват наличие на злоупотреба, състояща се в избягване заплащане на ДДС, съответно неправомерно ползване на данъчен кредит

След като Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери, въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства по случая, дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка (т. 53 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 ), то установяването на липса на изпълнение от издателя на фактурата в съчетание с визираното по-горе съставяне и от двете страни по сделките на документи, които не отразяват реални събития от обективната действителност, навежда на категоричен и несъмнен извод за липса на реална доставка на стоки и слуги по спорните фактури, като материалноправно изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит.

С оглед на изложеното дотук, съдът намира жалбата за неоснователна.

При този изход на спора в полза на ответната страна следва на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно обжалвания материален интерес, общо в размер на 2811,31 лв. Тези разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъдат възложени в полза на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП

         По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Търговска къща Русе“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, против Ревизионен акт (РА) № Р-03001821000189-091-001 от 22.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, потвърдена при административното обжалване с Решение № 39 от 07.04.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна, ЦУ на НАП, в която са установени задължения на „Търговска къща Русе“ ЕООД за ДДС по ЗДДС, произтичащи от отказано право на данъчен кредит за доставки, обективирани във фактури, издадени от доставчици „Бългериън рекрутмънт интернешънал“ ЕООД и „Рекавъри инвест“ АД с  главница 66 936,78 лв. и лихви – 9 106,88 лв.

ОСЪЖДА „Търговска къща Русе“ ЕООД  ЕИК *********, седалище гр. Русе, ул. „Михаил Арнаудов“ № 2, представлявано от управителя Д.И.Н., да заплати на НАП гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 2811,31 лв

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                

                                                                               СЪДИЯ: