№ 488
гр. Благоевград, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Милена Каменова
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20231200500571 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано
по въззивнa жалбa, подадена от В. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.
Благоевград, ул. „адрес“ № 5, чрез адв. В. Д., със съдебен адрес гр. София, ул.
„адрес“ № 2, ет. 1, офис 2 против Решение № 183/05.04.2023 г., постановено
по гр. д. № 983/2022 г. по описа на РС – Благоевград в частта по предявения
насрещен осъдителен иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС на ответницата Ц. Б. Г. срещу
ищеца В. И. И..
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното в производството решение, постановено
при неправилно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и
в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се моли
въззивният съд да отмени в атакуваната част и да постанови друго такова, с
което да отхвърля предявения насрещен иск.
Подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат
съображения за неоснователност на последната. Иска се от съда да отхвърли
депозираната жалба и да остави в сила решението на РС – Благоевград в
атакуваната част.
1
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на
11.07.2023г., въззивникът чрез адв. Д. в молба поддържа депозираната
въззивна жалба, оспорва отговора на въззивната жалба. Въззиваемият в
същото открито по делото съдебно заседание се представлява от
упълномощения му процесуален представител адв. П., който оспорва
въззивната жалба, като поддържа изложените в писмения отговор на същата
правни и фактически доводи.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба,
подадена от В. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул.
„адрес“ 32А против Ц. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Благоевград, ул. „адрес“ № 3.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е
бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 907850/08.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 800/2020г. на Районен съд – Благоевград. Сочи, че с
ответницата са родители на родените от прекратения брак деца Д. и И. И.и.
Заявява, че по силата на това утвърдено от съда споразумение по чл. 51 СК
ползването на семейно жилище, находящо се в гр. Благоевград, ул. „адрес“ №
14, ет. 4, ап. 3, ведно с прилежащото му мазе, което било съпружеска
имуществена общност, придобита по време на брака, било предоставено за
ползване на бившата му съпруга и родените от брака деца Д. и И. И.и до
навършване на пълнолетие на децата. Поддържа, че от датата на
постановяване на решението за прекратяване на брака му с ответницата
/08.10.2020г./ до настоящия момент ответницата изцяло ползвала жилището и
мазето към него. Иска ответницата да му заплати наем за собствената на
ищеца 1/2 ид.част от жилището, находящо се в гр. Благоевград, ул. „адрес“ №
14, ет. 4, ап. 3, ведно с прилежащото му мазе за периода от 08.10.2020г. до
01.03.2022г. в размер на сумата от 4 800 лв.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, в който отговор се оспорва предявеният иск. Не се оспорва
обстоятелството, че със споразумение по чл. 51 СК, утвърдено с Решение №
2
907850/08.10.2020г., постановено по гр. д. № 800/2020г. на Районен съд –
Благоевград бил прекратен по взаимно съгласие бракът й с ищеца. Не оспорва
и обстоятелството, че процесното жилище й е било предоставено за ползване
заедно с децата Д. и И. И.и след прекратяване на брака, както и че жилището
е било придобито по време на брака в режим съпружеска имуществена
общност. Оспорва всички останали фактически твърдения, изложени в
исковата молба.
С определение от 11.07.2022г. първоинстанционият съд е констатирал,
че в срока за отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск за
осъждане на ищеца по първоначалния иск В. И. И. да заплати на ответника Ц.
Б. Г. сума в размер на 1 020 лв., представляваща стойността на извършени
разходи за поддръжка и ремонт на жилището, находящо се в гр. Благоевград,
ул. „адрес № 14“, което е самостоятелен обект в сграда с предназначение
„жилище, апартамент”, идентификатор ********** по КК на гр. Благоевград
и приел за съвместно разглеждане в настоящето производство предявения от
ответника Ц. Б. Г. срещу ищеца В. И. И. насрещен осъдителен иск.
Ответникът по насрещния иск излага становище за неговата
неоснователност. В тази връзка сочи, че претендираните разноски не
попадали в понятието необходими разноски, а били разноски по текущо
поддържане на вещта, с цел да се осигури непосредственото служене с нея от
страна само и единствено на ползвателя й, отговарящо на неговите лични
предпочитания и удобство.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: 1/ че сключеният
между страните на 04.09.1999г. граждански брак е бил прекратен по взаимно
съгласие със споразумение по чл. 51 СК, утвърдено с Решение №
907850/08.10.2020г., постановено по гр. д. № 800/2020г. на Районен съд – гр.
Благоевград; 2/ че страните са родители на децата Д. И. и И. И.; 3/ че съгласно
утвърденото споразумение по чл. 51 СК ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Благоевград, „адрес“ № 14, ет. 4, ап. 3, придобито по време
на брака в режим съпружеска имуществена общност е било предоставено на
ответницата Ц. Б. Г. и двете малолетни деца на страните до навършване на
пълнолетие на децата.
Приети са писмени доказателства по делото - решение № 907850 от
08.10.2020 г. по гр. дело № 800/2020 г. по описа на Районен съд - Благоевград,
3
ведно с одобреното споразумение по чл. 51 от СК; нотариален акт за покупко-
продажба №112,том III, рег.№ 7159, дело № 446 от 2014 г. по описа на
Нотариус Искра Кутева - с район на действие района на PC - Благоевград,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 241; нотариална покана от
01.03.2022 г.; отговор по отправената нотариална покана, които писмени
доказателства касаещи претенцията по първоначалния иск и Фактура №
**********/24.05.2022г„ издадена от „КЛИМА 16“ ЕООД; Вносна бележка с
уникален per. №*********/ 25.05.2022г.; Акт за завършени натурални видове
строителни и монтажни №00000005/10.04.2022г., касаещи претенцията по
насрещния такъв. От последните, касаещи претенцията по насрещния иск се
установяват твърденията в насрещната искова молба на ищцата по насрещния
иск, че през месец април 2022г. направила разноски, които били необходими
за спешна смяна на компресора на термопомпата и на вентилатора на
термопомпата, за което заплатила общата сума от 2 040 лв.
Прието е заключението на назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Х.Г. и от уточненията на вещото
лице, направени при изслушването му, се установява, че за периода от
08.10.2020г. до 01.03.2022г., месечният наем за ползване на процесния имот,
възлиза на сумата от 550 лв. Установява се също така, че средният пазарен
наем за ползване на 43 % идеални части от процесния апартамент, равняващи
се на 46,50 кв.м. от същия, за целия процесен период от 08.10.2020г. до
01.03.2022г., възлиза на сумата от 3600 лв. Става ясно, че пазарната стойност
на месечния наем на целия имот за процесния период от 08.10.2020г. до
01.03.2022г. възлиза на сумата от 8385 лв.
Събраните са по делото гласни доказателствени средства /показанията
на свидетелката Ф.Г. Г./, от които се установява, че за исковия период
ответницата е обитавала семейното жилище, заедно с малолетните деца Д. И.
и И. И.. Ищецът и съсобственик на семейното жилище В. И. е ходил до
същото, за да взема и съответно връща децата съгласно определения му
режим на лични отношения.
При горната правилно установено от районния съд фактическа
обстановка, съдът е уважил частично предявения първоначален иск като е
осъдил ответницата по него да заплати на ищеца по него на основание чл. 57,
ал. 2 СК сумата от 1 397, 50 лв. /хиляда триста деветдесет и седем лева и
4
петдесет стотинки/, представляваща наем за собствената на ищеца 1/2 ид. част
от семейното жилище, находящо се в гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 14, което
е самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище, апартамент”,
идентификатор ********** по КК на гр. Благоевград за периода от 08.10.2020
г. до 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване исковата молба в съда – 21.04.2022г., до окончателното
погасяване и уважил насрещния иск, като е осъдил ответника по него да
заплати на ищеца по него сумата от 1 020 лева, представляваща стойността на
извършени необходими разходи за поддръжка и ремонт на жилището,
находящо се в гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 14, което е самостоятелен обект
в сграда с предназначение „жилище, апартамент”, идентификатор **********
по КК на гр. Благоевград, изразяващи се в спешна смяна на компресора на
термопомпата и на вентилатора на термопомпата, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба –
20.06.2022г. до окончателното погасяване.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно и е допустимо в проверяваната част.
По доводите във въззивната жалба:
Уважаването на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС предполага
установяване от страна на ищеца, че е извършил по отношение на процесното
съсобствено жилище описаните в насрещната искова молба строително-
5
монтажни работи; размера на разходите (разноските) за тяхното извършване;
дължимата се от ответника част от тези разходи (разноски) за извършвването
им.
В настоящия казус няма спор по делото, а и се установява от приетите
по делото писмени доказателства, че страните са съсобственици на процесния
апартамент, при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, както и че
ищцата по насрещния иск през месец април 2022г. е заплатила сумата в
размер 2 040 лв. за спешна смяна на компресора на термопомпата и на
вентилатора на термопомпата. Няма твърдения и данни по делото ищцата да е
била уведомила ответника за направения от нея ремонт в жилището.
Въззивникът сочи във въззивната жалба, обосновавайки твърдението си
за неправилност на обжалваното решение в атакуваната част допуснати от
съда съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост, тъй като с изготвения доклад по чл. 140
от ГПК, обективиран в Определение № 1537/04.11.2022г. по делото, по-
конкретно точка 5.2 от същия, първоинстанционният съд неправилно е
разпределил и указал на страните доказателствената тежест, която носи всяка
една от тях в производството по насрещния иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС. В
проведеното по делото пред въззивния съд открито съдебно заседание на
11.07.2023г., съставът на съда се е произнесъл по направеното искане за нов
доклад в тази връзка в частта на разпределената доказателствена тежест към
страните и в частност към ищеца по насрещния иск, като въззивният съд не е
намерил такъв процесуален пропуск, който да е направен при разглеждането
на производството от първоинстанционния съд, видно от постановеното
определение № 1537/04.11.2022 година, както и от протокол № 140/27.01.2023
година. Въззивният съд е счел, че са дадени нужните указания и е
разпределена доказателствената тежест към страните, доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 30, ал 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ако някой
от съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ той дължи на
съсобствениците си съответно част от нея, ако макар и да е използвал вещта,
той не е извлякъл никаква полза не дължи нищо на съсобствениците, защото
има право да си служи с общата вещ наред с тях.
На следващо място въззивникът намира, че първоинстанционният съд
6
неправилно е приел, че претендираните от ищцата разходи за ремонт за
термопомпа в жилището имат характера на необходими разноски, тъй като
същите са били насочени към обезпечаване на нормалното ползване на
процесното жилище и че извършения от ищцата по насрещния иск ремонт на
термопомпа се е наложил, за да се обезпечи възможността за запазване на
процесния апартамент, според обичайното му предназначение, а именно –
жилище, като въззивникът счита, че разноските, които ищцата твърди да са
направени във връзка с ползването на процесния имот, не са били необходими
за запазване на вещта от увреждане, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.
30, ал. 3 от ЗС.
Въззивният съд намира, че претенцията по предявения насрещен иск
като правилно квалифицирана от районния съд следва да бъде уважена -
налице предпоставките за уважаване на насрещния иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, по
следните съображения:
Ответникът по този иск е извлякъл полза от общата вещ и дължи
стойността от направените разноски съобразно правата му в съсобствеността
от реализирането на всеки доход, без да е необходима покана, тъй като всеки
съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно
и в разноските по поддържането й. Необходимите разноски по поддържането
на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те
дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се
доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали
са увеличили нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът,
извършител на необходимите поправка, сам си служи с цялата обща вещ, тъй
като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението на
неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици /макар и
да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди/.
Вземанията имат облигационен характер и могат да се упражняват само
спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по
времето на направата на разноските. Не е потребно разходите за необходими
поправки да са увеличили стойността на имота или неговата полезност или
доходност. Достатъчно е да са били действително необходими и да са
употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин.
Консумативните разноските за ток, вода, отопление, осветление не спадат
към необходимите разноски – те остават в тежест на съсобственика или
7
съсобствениците, които лично ползват имота. В случая обаче не се касае за
консумативни разходи, а за действително необходими поправки за
съхраняване на стойността на общата на страните вещ и то с грижата на добър
стопанин. При изложеното и предвид предмета на претенцията по насрещния
иск – разноски за спешен ремонт на компресора на термопомпата и на
вентилатора на термопомпата, съдът намира, че е неоснователно твърдението
на въззивника, че в случая се касае за консумативни, а не необходими
разноски.
Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и
полезни разноски е еднопосочна в смисъл, че необходимите разноски са
свързаните с неотложни аварийни /ремонтни дейности за поддържането и/или
възстановяване на общи части, или предизвикани от непредвидено,
неочаквано събитие (наводнение, пожар и др.). В Решение на ВКС-I ГО №
242/21.12.2015г по гр.д.№ 3664/2015, постановено по реда на чл.290 ГПК е
прието, че задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на
претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват
необходими разноски за вещта и кои подобрения/, да определи в качеството
на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и
дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки
противопоставянето им. Така общата идея на законодателя е да не бъде
допускано неоснователно обогатяване чрез отхвърлянето на иска на
посоченото от ищеца основание, щом като по делото са налице доказателства,
че неоснователно обогатяване е налице, макар и на друга сходна разпоредба
на закона.
Така в решение на ВКС -III ГО № 193/30.11.2016г по гр.д.№ 842/2016г.,
е направено ясно разграничение между необходимите и полезните разноски,
възприето както в доктрината, така и в практиката:
Необходимите разноски са свързани с неотложни /аварийни/ ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на общите
части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение,
пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като
чрез тях се цели привеждане на общите части ( в случая общо жилище) в
8
състояние, годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези,
които увеличават стойността на сградата (жилище) и имат характера на
подобрения. За извършването на последните е необходимо вземането на
решение от общото събрание на съсобствениците. Отговорът дали извършени
от единия от
собствениците ремонтни дейности съставляват необходими или полезни
разходи, свързани с общите части на сградата, зависи от фактическия
проблем на конкретното състояние на подменените инсталации и/или
елементи на общите части преди подмяната им, както и от
причината, наложила тази подмяна.
В контекста на изложеното по – горе относно това, че разноските,
направени от ищцата по насрещния иск са необходими разноски и не се
нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, съответно те дължат
възстановяване на направените разноски. Неоснователно се явява и
оплакването във въззивника, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, доколкото не е установено по делото, че разноските са направени
със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик – ответника
по насрещния иск.
При изложеното, въззивният съд споделя извода на
първоинстанционният такъв за доказване на предпоставките за уважаване от
страна на ищеца по насрещния иск по чл. 30, ал. 3 ЗС и доколкото ответникът
по него нито твърди, нито доказва плащане дължи сумата в размер на 1 020
лева, представлява стойността на извършената поправка на общата вещ от
страна на ищцата по насрещния иск съобразно правата му в съсобствеността,
атакуваното решение в настоящото производство следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
В останалата част то е влязло в сила.
При този изход от делото пред въззивната инстанция, на въззиваемия се
следват претендираните от него разноски в размер на 400, 00 лева за
адвокатски хонорар.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
На основание гореизложеното и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/05.04.2023 г., постановено по гр. д.
№ 983/2022 г. по описа на РС – Благоевград в обжалваната част - по
предявения насрещен осъдителен иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, с което В. И. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. "адрес“ 32А е осъден
да заплати на Ц. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ул.
„адрес“ № 3, на основание чл. 30, ал. ЗС, сумата от 1 020 лв. /хиляда и
двадесет лева/, представляваща стойността на извършени необходими разходи
за поддръжка и ремонт на жилището, находящо се в гр. Благоевград, ул.
„адрес № 14“, което е самостоятелен обект в сграда с предназначение
„жилище, апартамент”, идентификатор ********** по КК на гр. Благоевград,
изразяващи се в спешна смяна на компресора на термопомпата и на
вентилатора на термопомпата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда –
20.06.2022г. до окончателното погасяване.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. И. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес“ 32А да заплати на Ц. Б. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 3 сторените
разноски във въззивното производството в размер на 400, 00 лв. за
адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11