№ 701
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900826 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Национална здравноосигурителна каса, представлявана от управителя д-р
П.С., против „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ХИПОТАЛАМУС“ООД, ЕИК
*********, гр.Пловдив, бул.“Константин Величков“ №2, ет.5, офис 1,
представлявано от С.В.Н., с която е предявен иск за установяване на
вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.1 ГПК по ч.гр.д.№12574/2019 г. на РС
Пловдив, ІV бр.с.
При извършена от съда проверка за редовност на исковата молба и
допустимост на предявените искове, съдът намира, че същите са недопустими
по следните съображения:
Заповедта за изпълнение по горното ч.гр.дело на РС Пловдив е издадена
за сумата 44 498,34 лв., ведно с мораторна лихва, считано от 14.05.2019 г. до
29.07.2019 г., в размер 951,85 лв., законна лихва, считано от датата на
заявлението 29.07.2019 г. до окончателното плащане, и деловодни разноски за
заповедното производство, в т.ч. 909 лв. – държавна такса, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Като основание за издаването и акт по
чл.417, т.1 ГПК е посочена писмена покана от 20.08.2016 г. на директора на
РЗОК Пловдив, издадена на основание чл.76а, ал.3 и ал.1 ЗЗО (Закон за
здравното осигуряване), с която длъжникът в качеството му на изпълнител на
медицинска помощ и договорен партньор на НЗОК е поканен да върне на
заявителя платената от последния сума в размер 44 498,34 лв.,
1
представляваща надвишен регулативен стандарт за първото тримесечие на
2015 г. Посочено е, че писмената покана е индивидуален административен
акт, който е стабилизиран – потвърден с решение на Административен съд
Пловдив, влязло в сила на 14.05.2019 г.
Съгласно чл.417, т.1 ГПК заявителят може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение, когато вземането, независимо от неговата
цена, се основава на акт на административен орган, по който допускането на
изпълнението е възложено на гражданските съдилища. Конкретният
административен акт – покана, е издаден на основание чл.76а от Закона за
здравното осигуряване. Там е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят
на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание,
които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и
това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2,
изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Директорът на РЗОК издава
писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание,
която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ и
подлежи на обжалване по реда на АПК. В специалният Закон за здравното
осигуряване не е предвиден ред, по който въпросната покана подлежи на
изпълнение, по-специално допускането на изпълнението не е възложено на
гражданските съдилища чрез препращане към чл.417, т.1 ГПК или друг
гражданскоправен ред. В дял V АПК, озаглавен „Изпълнение на
административните актове и съдебните решения“ влезлият в сила
административен акт е визиран като изпълнително основание. В чл.269 АПК е
предвидено, че публичните вземания, породени от изпълнителни основания
по чл.268, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от
незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение
и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от
изпълнителни основания по чл.268, както и вземанията за разноски, свързани
с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс. В
аспекта на цитираните норми административен акт по смисъла на чл.417, т.1
ГПК е само този акт на административен орган, който установява частно
държавно или общинско вземане.
В практиката на Върховния административен съд е обсъждан въпроса
относно характера на индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и
2
изпълнителите на медицинска помощ, като безпротиворечиво се приема, че
договорите не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се
сключват по взаимно съгласие между равнопоставени лица. С подписването
на индивидуалния договор с НЗОК лечебното заведение придобива статут на
изпълнител на медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица
с присъщите на този статут взаимосвързани права и задължения. Създаденото
правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически
правомощия, и лечебното заведение със самостоятелен правен статут се
регулира от административното право. Вземанията на НЗОК, произхождащи
от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради
нарушение на договорното задължение на изпълнителя за спазване на
регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не подлежат на
събиране по граждански ред. Събирането на задълженията към бюджета на
НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт
(писмена покана по чл.76а ЗЗО), която създава задължения за адресата за
плащане и едностранно определя способа на изпълнението. (В този смисъл
Решение №6694/19.05.2014 г. на ВАС по адм.д.№13395/2013 г., VІ о.)
В подкрепа на горното е и нормата на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК, според
която публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени
и надплатени суми, които възникват въз основа на административен акт,
включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано
финансиране. В конкретния случай предмет на исковата молба е вземане за
недължимо платени суми, което възниква от административен акт – покана
по чл.76а ЗЗД. Това вземане според съда не е частноправно, а публично
държавно вземане и не подлежи на изпълнение по реда на ГПК, съответно
допускането на изпълнението му не е възложено на гражданските съдилища.
Ето защо е недопустимо вземането да бъде заявявано по реда на чл.417, т.1
ГПК и за него да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение по чл.418
ГПК. Съответно искът за установяване на такова вземане, основан на реда по
чл.422 ГПК, е недопустим.
Издаденият и влязъл в сила административен акт – покана по чл.76а
ЗЗО, съставлява изпълнително основание, въз основа на което
административният орган следва да предприеме изпълнение по реда на
3
ДОПК, в който е уредено изпълнението на публични вземания. Въпросът
относно това дали процесната сума е платена със или без основание е
разрешен с влязло в сила съдебно решение на административен съд при
участието на двете страни в процеса. Това е видно от приложеното по делото
решение на Административен съд Пловдив по адм.д.№1790/2016 г. Видно от
съдържанието на решението, в административния процес е разглеждан и
разрешен въпросът дали има основание за процесното плащане и дали са
спазени т.нар регулативните стандарти от страна на изпълнителя на болнична
помощ. Този въпрос не може да бъде разрешаван отново в съдебно
производство по реда на ГПК, вкл. и такова по реда на чл.417 и чл.422 ГПК. В
това производство ответникът не може да навежда възражения по
съществуването на вземането, тъй като вземането е установено с влязъл в
сила административен акт. А предмет на спорното производство по реда на
чл.422 ГПК е именно да се установи съществуването на вземането. В
конкретния случай производството по чл.422 ГПК е лишено от предмет, тъй
като спорът за съществуване на вземането е вече разрешен в
административното производство. Ето защо съдът намира, че исковото
производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената
заповед за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с
изключение на случаите при сключена съдебна спогодба или ако исковият
съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417
ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422
ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Ето защо следва да бъдат обезсилени издадените по ч.гр.д.
№12574/2019 г. по описа на ПРС, ІV бр.с., заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№826/2021 г. по описа на ОС
4
Пловдив, ХVІ гр.с.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ №7830 от 02.09.2019 г., издадена по ч.гр.д.№12574/2019 г. по
описа на ПРС, ІV бр.с., както и издадения въз основа на същата заповед
изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред АС Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5