Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064/21.12.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 418 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.В.К., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. А. против решение № 260226/29.07.2020г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2614/2018г., с което е отхвърлен предявеният от
въззивника против Р.М.К., ЕГН ********** иск за частично прекратяване на
сключен между страните брачен договор от 18.07.2017г., в частта относно чл.8
ал.2 от същия, касаеща дължимата в полза на ненавършило пълнолетие дете
издръжка след прекратяване на брака, на основание чл.42 ал.1 т.2 СК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила, материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните. Твърди се, че между
страните е било безспорно обстоятелството, че нетния размер на получавания от
въззивника доход към датата на сключване на брачния договор е 8 000 щ.д., а от ангажираните
доказателства по категоричен начин се установявало намаляване размера на
реализираните от него доходи към настоящия момент, обуславящо и промяна в
обстоятелствата, при които е бил сключен процесния договор. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с
който оспорва жалбата като неоснователна. По същество, чрез процесуален
представител се пледира за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Претенендират се разноски за въззивната инстанция.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от въззивника Г.К.
против Р.М.К. иск за прекратяване на сключения между страните на 18.07.2017г. брачен
договор в частта по чл.8 ал.2 от същия, касаеща дължимата издръжка при развод в
полза на ненавършилото пълнолетие дете от неупражняващия родителските права родител,
на основание чл.42 ал.1 т.2 СК.
Изложените в исковата молба фактически твърдения, са че страните са
съпрузи, съгласно сключен граждански брак от 30.04.1995г., като към настоящия
момент е висящо производство за развод. От брака си имат родени две деца – В., р.26.10.1995г. и Ц., р.01.11.2004г. На 18.07.2017г. съпрузите са сключили брачен договор, в
чл.8 ал.2 от който е уговорено, че при прекратяване на брака издръжката на
ненавършилото пълнолетие дете се поема от двамата съпрузи съвместно, като
размерът на дължимата от съпруга, който не упражнява родителските права за
отглеждане и възпитание деца месечна издръжка се определя на 1500 Евро. Твърди,
че сключването на този договор и в частност определянето на размера на
издръжката е било обусловено от негови бизнес намерения към този момент, които
не се реализирали, както и с оглед на получавания от него месечен доход - 8 000
щ.д. по трудов договор от 17.03.2017 г. с Уотърлайн АЙ ТИ Сълюшънс ФЗЕ, със
седалище и адрес на управление Дубай, ОАЕ. Твърди се още, че считано от
01.05.2018г. работи по ново трудово правоотношение с „ARENKIEL STEAMSHIP", Хамбург, а получаваният нов доход е значително по-нисък от този при
сключване на договора. Излагат се твърдения, че са нараснали и разходите му, с
оглед постоянното местоживеене в Германия и заплащането на месечен наем в
размер на 1 500 евро. Счита, че намаляването на дохода му съставлява съществена
промяна на обстоятелствата, както и че даването на издръжка в уговорения размер
сериозно застрашава интересите му, поради което и е сезирал съда с искане за
прекратяване на тази част от брачния договор.
Правният интерес от предявения иск е обоснован с твърдението, че към
настоящия момент ответната страна е подала искова молба за прекратяване на
брака с развод, като самият той счита, че в интерес на непълнолетното дете е
родителските права да бъдат предоставени на майката.
С писмения отговор по чл.131 ГПК искът е оспорен с възражения за неговата
неоснователност. Твърди се, че процесният договор е сключен по инициатива на
въззивника, но не с оглед намерение за създаване на собствена менинг агенция, а
поради това, че от 2016г. поддържал връзка с друга жена, с която заживял на
семейни начала в Германия и целта на договора е била да се уредят имуществените
отношения между съпрузите, вкл. и относно издръжката на непълнолетното дете.
Сочи се, че ищецът е започнал да заплаща уговорената издръжка, предвид
настъпилата фактическа раздяла, но след предявяването на иск за развод от
въззиваемата е отказал даването й. Оспорват се твърденията за съществена
промяна в доходите, като се твърди, че не е налице съществена разлика между
получавания такъв от 8 000 щатски долара към момента на сключване на брачния
договор и реализирания към настоящия момент в размер на 6 780 евро. Оспорва се,
че въззивникът заплаща наем в размер на 1 500 евро, като се твърди, че лицето,
с което е сключен представения с исковата молба договор е жената, с която живее
на семейни начала, както и че разходите за наем се поемали от работодателя му.
Навеждат се твърдения относно размера на разходите, правени за издръжката на
детето Цветинна, в. т.ч. и по сключена в нейна полза застраховка.
Съдът, като взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на
спора, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и това е прието с нарочно определение на
първоинстанционния съд, че същите са съпрузи, чийто брак е сключен на
30.04.1995г. и от който брак имат родени две деца – В., роден на ***г. и Ц., родена на ***г.; че на 18.07.2017г. са сключили брачен договор, с който
са уредили имуществените си отношения по време на брака, както и имуществените
последици при неговото прекратяване с развод; че съгласно чл.8 ал.2 от този
договор е поето задължение при развод издръжката за непълнолетното дете да се
поеме от двамата, като съпругът, който не упражнява родителските права ще
заплаща в полза на детето ежемесечна издръжка в размер на 1 500 евро; че
въззиваемата е подала молба за развод, по която е образувано гр.д. №
10626/2018г. на РС - Варна, производството по което и към настоящия момент е
висящо /за последното са направени изрични изявления и пред настоящата
инстанция/.
Не са спорни и обстоятелствата, установени и от приетите по делото писмени
доказателства, а именно, че към датата на сключване на брачния договор и до
30.04.2018г. въззивникът е работил по трудово правоотношение с Уотърлайн Ай Ти Сълюшънс ФЗЕ - Дубай, ОАЕ на длъжност "административен
инспектор" с уговорено месечно възнаграждение в размер на 8 000 щатски
долара. Видно от представената в превод справка - формуляр за окончателно
уреждане на заплащане, при прекратяване на този трудов договор на въззивника е
изплатена сумата от 23 660.27 щатски долара, включваща следващото се трудово възнаграждение за
м.април 2018г. и различни обезщетения и компенсации вр. прекратяването на
договора. Получаването на тези суми, включително и ежемесечните постъпления с
посочено основание за превода - заплата е видно и от представеното извлечение
от банковата му валутна сметка в Експресбанк /л.431/.
Считано от 01.05.2018г. въззивникът Г.К. е започнал работа по трудов
договор с Аrenkiel Steamship, Хамбург на длъжност „инспектор/ супервайзор“ и с място на
работа Германия, където продължава да работи и към настоящия момент. Уговореното
брутно трудово възнаграждение е в размер на 6 400 евро на месец, плюс 380 евро
месечна сума за транспортни разходи, както и надбавка за отпуск в размер на 650.10
евро на година /видно от трудов договор - л.272 и писмо от работодателя -
л.203/
За доказване на размера на получавания нетен доход по това трудово
правоотношение по делото са приети като доказателства фишове за начислена и
получена заплата, вкл. и допълнителни плащания /за транспорт, 13-та заплата,
обезщетение за отпуск и др./ за периода м.май 2018г. - м.октомври 2019г. От
същите е видно, че след приспадане на направените удръжки за данък общ доход и
осигурителни вноски получения нетен размер на трудовото му възнаграждение за
този период е 80 796.41 евро, или средно на месец по 4 252.44 евро.
Във връзка с твърденията, на които се основава исковата претенция като
доказателство по делото е приет договор за наем от 15.03.2018г., сключен между
въззивника като наемател и Я.Т. като наемодател относно
жилище с площ от 100 кв.м. и гараж, при уговорена наемна цена от 1 500 евро на
месец, включваща и следващите се суми за комунално-битови разходи.
Видно от удостоверение за адресна регистрация от 01.04.2018г. постоянното
местоживеене на К. е на адрес, съвпадащ с адреса на наетия имот.
Твърденията на въззиваемата, че разходите за наем на жилището се покриват
от работодателя не се установяват. Същите се опровергават и от доказателствата
по делото, в частност отразените във фишовете начисления по пера.
Недоказани са и твърденията й, че лицето – наемодател е жената, с която
въззивникът живее на семейни начала.
Видно от извлеченията от банковата сметка на въззивника в Дойче банк,
същият е превеждал в полза на Я.Т. регулярно по 1 500 евро.
Така установеното относно реализираните от въззивника доходи към момента на
сключване на процесния брачен договор и към датата на предявяване на настоящия
иск, безспорно сочат на извод за тяхното намаляване. Това обстоятелство обаче
не е достатъчно да обуслови извод за основателност на исковата претенция.
С брачния договор страните могат да уредят имуществените и личните си
отношения, както и задълженията си по отношение на децата не само по време на
брака, но и по повод неговото прекратяване. С оглед на това брачният договор, съответно
отделни негови клаузи /най-вече тези относно последиците при прекратяване на
брака/ може да действат за значителен период от време, през който период да
настъпят съществени промени било в икономическата конюктура, било в
имущественото или здравословното състояние на някоя от страните или
непълнолетните деца, в резултат на което изпълнението на поето с договора
задължение да не може да бъде изпълнено или изпълнението му сериозно да
застрашава интересите на някой от съпрузите /нарушен е баланса на поетите
задължения/ или същото да застрашава интересите непълнолетните деца. Именно в
тези случаи законодателят е предвил защита на засегнатата страна, която чрез
иска по чл.42 ал.1 т.2 СК може да прекрати изцяло или в отделни негови части
сключеният брачен договор.
Необходимите предпоставки за уважаване на този иск са промяната в
обстоятелствата да е съществена и едновременно с това изпълнението на договора
при така настъпилата съществена промяна сериозно да застрашава интересите на
съпруга-ищец, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството.
В настоящия случай не може да се приеме, че промяната в дохода на
въззивника в посока на неговото намаляване е съществена от гледна точка на
поетото задължение за заплащане на издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие
дете Ц., съгласно чл.8 ал.2 от процесния брачен договор и че даването на издръжка
в уговорения размер при получавания по-нисък доход застрашава сериозно
интересите му.
Действително към момента на сключване на договора средномесечният му доход
е бил в размер на около 8 000 щ.д., което е около 7 070 евро, а към
01.05.2018г. - м.11 2019г. получаваното нетно месечно трудово възнаграждение е
4 252 евро. Следва да се отчете обаче, че при прекратяване на трудовия договор
с работодателя в Дубай са му изплатени и обезщетения в размер на 15 660 щ.д.
Наред с това, към момента на сключване на брачния договор семейството, за което
е имал задължения да полага грижи е било поне тричленно /доколкото синът им към
този момент вече е бил пълнолетен/. Към настоящия момент, с оглед безспорно
настъпилата между страните фактическа раздяла и висящия процес за прекратяване
на брака няма доказателства за направата на разходи по издръжката на
семейството, с изключение на данните от извлечението по банковата му сметка за
преводи в размер на 200 евро.
Що се отнася до твърденията за значителни разходи с оглед стандарта на
живот в Германия, то съдът намира, че освен за заплащания наем, други
доказателства, от които да се направи извод за необходимата му месечна сума за
живот не са ангажирани. Следва да се отбележи и това, че в наемната цена от 1
500 евро се включват и дължимите комунално битови разходи, както и това, че
една от ежемесечните добавки към трудовото му възнаграждение е за покриване на
транспортни разходи. В същото време мястото на работа по предходния трудов
договор е било в Дубай, където ноторно е известно, че стандартът и условията на
живот предпоставят разходи за собствена издръжка в значително по-висок размер
спрямо Германия.
Към настоящия момент детето Ц. е на навършени 16
години, бракът все още не е прекратен, поради което и оспорваната клауза относно
дължимата й се при прекратяване на брака издръжка не е приложима, т.е. периодът
на даване на уговорената издръжка няма да бъде продължителен.
Ето защо и при отчитане обвързващия характер на доброволно възникналата
между страните договорна връзка, даването на издръжка в уговорения с брачния
договор размер за периода до навършването на пълнолетие на детето, не би създало
сериозни затруднения, т.е. не би застрашило сериозно неговия интерес.
Ирелевантно към предмета на предявения иск е дали размерът на издръжката
надвишава нуждите на детето, както и мотивите, поради които съпрузите са решили
да сключат брачния договор с приетото от тях съдържание. По силата на чл.20а ЗЗД поетите с този договор задължения ги обвързва така, както са уговорени.
С оглед на гореизложеното предявеният иск е неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивникът Г.К.
следва да заплати на въззиваемата Р.К. направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 2 000 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260226/29.07.2020г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.
№ 2614/2018г.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2 000
/две хиляди/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна
жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.