№ 16876
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110130252 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К. П. Ц, ЕГН **********, с
адрес: гр. С и съдебен адрес - С против „У” АД /универсален правоприемник на „........“ АД/,
ЕИК ....., адрес: гр. С, представлявано от ..........
Ищецът твърди, че на 13.11.2006 г. между ищцата и „........“ АД, чийто правоприемник е
„У” АД е бил сключен договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г. към който не били
подписвани анекси, както и нямало подписан погасителен план. Уговорено било кредитът да
се предостави в швейцарски франкове, като с него бил закупен недвижим имот, а кредитът
се погасявал също във франкове. Твърди, че с решение № 77712/28.04.2020 г. на Софийски
районен съд, постановено по гр.д. № 25154/2019 г. е била прогласена за нищожна като
противоречаща на закона - чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и по иск с
правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл. 10, ал. 9 от Договор за ипотечен кредит
№ 58/13.11.2006 г. Сочи, че Решението на СРС е било потвърдено с решение от 14.10.2021 г.
по в.гр.дело № 6708/20 г., СГС, II-ри Д, въззивен състав.
Твърди, че платеното на основание нищожни клаузи е било платено без основание и за
следващия период от 09.05.2019 г. до 06.05.2022 г. и курсовата разлика между предварително
договорените анюитетни вноски и заплатените 37 бр. завишени такива възлизат общо в
размер на 12339,00 лв. Сочи, че е отправила покана за доброволно уреждане на отношения
на 30.05.2022 г., но отговор липсвал.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „У” АД
/универсален правоприемник на „........“ АД/, ЕИК ....., адрес: гр. С, представлявано от .........
1
да заплати на К. П. Ц, ЕГН **********, с адрес: гр. С и съдебен адрес - С като възстанови
надвзетите суми за периода от 09.05.2019 г. до 7.06.2022 г. в размер на 4 000 лв.,
представляващи курсовата разлика за швейцарски франк спрямо лева въз основа на
обявената за нищожна клауза на чл. 10, ал. 9 от договора за ипотечен кредит № 58/13.11.2006
г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 7.6.2022 година до окончателно
плащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между ищцата К. П. Ц и ответника, като
правоприемник на "........" АД, съществува облигационна връзка по силата на сочения от нея
договор за ипотечен кредит. На 13.11.2006 г. между "........" АД и ищцата е бил сключен
Договор за ипотечен кредит №58 (договора за кредит), в изпълнение на който банката е
предоставила на ищцата кредит в размер на 80 000 CHF с краен срок за погасяването му
05.11.2031 г. Не се оспорва и факта, че между страните по процесния кредит е постановено
влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 77712/28.04.2020 г. по гр.д. №
25154/2019 г., по описа на СРС, 120-ти с-в, потвърдено с Решение от 14.10.2021 г. по гр.д. №
6708/2020 г. по описа на СГС, с което е призната за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 9 от
договора за кредит. По силата на цитираното съдебно решение на ищцата били възстановени
присъдените с него надвнесени суми по кредита за периода от 08.05.2014 г. до 08.05.2019 г.
Оспорва твърденията, че ищцата не била подписвала погасителен план към договора за
кредит, както и че не бил сключван анекс към договора. Сочи, че погасителният план бил
обективиран в самия договор за кредит. Сочи, че страните се уговорили, че погасяването му
следва да се извършва с равни месечни погасителни вноски - 300 на брой, дължими на 5 - то
число на месеца, като за първите 12 месеца от действието на договора за кредит вноските са
в размер от 375 CHF, останалите 287 вноски - в размер на 522 CFH и една последна
изравнителна вноска, дължима на датата на крайния падеж. Твърди, че на 28.10.2016 г.
между банката и К. Ц е бил подписан анекс № 1 към договора за кредит.
Ответникът твърди, че за сочения в исковата молба процесен период от 09.05.2019 г. до
07.06.2022 г. не дължи на ищцата възстановяване на надплатени суми нито на посоченото
основание, нито в претендирания размер, тъй като всички платени в повече суми поради
превалутиране на националната валута в швейцарски франка при погасяване на дължимите
вноски за процесния период са били възстановени на К. Ц на 24.10.2022 г. Не оспорва, че на
30.05.2022 г. е получил покана от К. П. Ц, с която е отправила искане към банката за
възстановяване на сума в размер от 12 339,95 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г.
Твърди, че след проверка на всички дължими вноски, всички извършени погашения по
кредита за този период и след преизчисление при прилагане на валутен курс на лева за
швейцарския франк - 1,22753, така както е било прието в Решение № 77712/28.04.2022 г. на
СРС, ответникът установил, че в действителност са налице платени в повече суми поради
превалутирането. За това, че е била извършена сочената проверка ищцата е била уведомена
с писмо от дата 30.06.2022 г. с изх.рег. № 0813-16-002037, получено лично от нея на
11.07.2022 г. Твърди, че общата стойност на надплатеното е било в размер от 993,26 лв.,
2
поради което и тази сума следвало да се върне на К. П. Ц, а не сума в размер от 12 339,95
лв., съгласно твърденията й в поканата. Твърди, че на 24.10.2022 г. по посочената в поканата
сметка, открита в П......, с платежно нареждане с реф. № 601MSCC222970001 е възстановил
на К. П. Ц за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г. сума в размер от 993,26 лв., като
платена в повече поради превалутиране на националната валута в швейцарски франкове по
актуалния към датата на погашението курс, за което ищцата е била уведомена с писмо с
изх.peг. № 0813-16-003336/24.10.2022 г., което тя е получила лично на 03.11.2022 г. Твърди,
че всички останали плащания по кредита за процесния период са били извършвани от
обслужващата кредита сметка на К. П. Ц с IBAN BG.........., която сметка е в швейцарски
франкове, поради което и не се е налагало и не е извършвано превалутиране при тяхното
осъществяване. По тази причина не било налице и надплащане за тези вноски през
процесния период. Ето защо счита иска за неоснователен и молим да за отхвърляне на
исковите претенции, като неоснователни и недоказани.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, както и са допуснати и
приети заключенията по допуснатата основна и допълнителни седъбно - счетоводни
експертизи, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да
стори следните фактически констатации:
Между страните не се спори, че на 13.11.2006 г. между "........" АД и ищцата е бил
сключен Договор за ипотечен кредит № 58 - процесният договор.
Не се спори, че с решение № 77712/28.04.2020 г. на Софийски районен съд, 120-ти с-в,
постановено по гр.дело № 25154/19 г. е била прогласена за нищожна като противоречаща на
закона - чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и по иск с правно основание чл.
26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл. 10, ал. 9 от Договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г.
Доказва се и не се спори между страните, че на 30.05.2022 г. ответникът е получил
изпратена от ищцата покана с искане към банката за възстановяване на сума в размер от 12
339,95 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г., начислена по обявената за нищожна
клауза.
Установява се, че с писмо от 24.10.2022 година ответникът е уведомил ищцата, че след
проверка на всички дължими вноски, всички извършени погашения по кредита за този
период и след преизчисление при прилагане на валутен курс на лева за швейцарския франк -
1,22753, така както е било прието в Решение № 77712/28.04.2022 г. на СРС, ответникът е
приел, че в действителност са налице платени в повече суми поради превалутирането - така
видно от писмо от дата 30.06.2022 г. с изх.рег. № 0813-16-002037 - лист 83 от делото, което се
установява, че е получено от ищцата на 11.07.2022 г. - обратна разписка лист 84 от делото.
Спори се между страните относно размера на надплатеното, като ищцата твърди, че за
процесния период това е сума в размер на претендираната от 4000,00 лева, а ответникът
твърди, че общата стойност на надплатеното е било в размер от 993,26 лв.
Доказва се, че на 24.10.2022 г. по посочената от ищцата банкова сметка, открита в
П......, с платежно нареждане с реф. № 601MSCC222970001 е постъпила от ответника за
3
периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г. сума в размер от 993,26 лв., като платена в повече
поради превалутиране на националната валута в швейцарски франкове по актуалния към
датата на погашението курс, за което ищцата е била уведомена с писмо с изх.peг. № 0813-16-
003336/24.10.2022 г., което тя е получила лично на 03.11.2022 г.
От заключенията по съдебно - счетоводните експертизи и анализа на писмените
доказателства се установява, че усвояването на процесния кредит по сключения между "Е" Б
АД и К. П. Ц - договор за банков кредит в размер на 80 000 (осемдесет хиляди франка и 0
сантима) се е извършвало по кредитна сметка с номер ********* с титуляр К. Ц.
Доказва се, че по данни на статистиката на БНБ за 21.11.2006 г. валутният курс на лева
за швейцарския франк е бил - 1,22753 лв.
Установява се от фактическа страна, че в процесния период - 9.5.2019 година до
7.6.2022 година са извършвани плащания както в лева, така и в швейцарски франкове, които
са реализирани като плащане на каса с цел захранване на кредитната сметка, от която е било
извършвано погасяване на месечните дължими анюитетни вноски по договора за кредит.
Вещото лице е категорично и съдът приема този извод за правилен, че в периода
претендиран от ищцата, на 09.05.2019 г. не е имало погасителна вноска. Доказва се, че е
имало погасителна вноска на 02.05.2019 г. - извън процесния период и следващата
погасителна вноска е на 04.06.2019 г., в претендирания период.
Съдът приема за доказано, че ищцата е извършила плащания по договора за кредит в
общ размер на 20 821,81 CHF, които при превалутиране, изчислено по курса на БНБ (за
съответния ден) е с левова равностойност в размер на 37 971,37 лева.
От платената в периода сума, се доказва, че на каса са внесени 17 160,00 във CHF,
изчислено по курс на БНБ с левова равностойност от 35 434,69 лв.
Съдът приема за доказано, че част от плащания, извършени от ищцата на каса в
банката са платени във валутата на кредита - швейцарски франкове, а друга част е направена
като плащане в лева. Съдът приема за доказано, че на каса са внесени 3697,00 лв., които са
превалутирани от банката по курс на банката, а не по курса на БНБ с равностойност от
2018,48 CHF. При превалутиране по курса на БНБ тази стойност дава разлика от 993,27
лева., които ищцата е платила повече, отколкото ако при плащането извършено в лева от
нейна страна - левовата сума е превалутирана по курса на БНБ, посочен в Решение №
77712/28.04.2022 г. на Софийски районен съд, като ищцата би платила именно 993,27 лева
по-малко, ако банката ответник закупи от нея франковете по курс на лева за швейцарския
франк от 1,22753.
Съдът приема за вярно заключението на вещото лице и въз основа на него приема за
доказано, че за процесния период от 09.05.2019 г. до 07.06.2022 г. има внесени на каса за
периода 4.6.2019 до 6.6.2022 по кредита и са погасени 20 821,81 швейцарски франкове, което
в левове е 37 971,37 лв. по курса на "У "АД, а същата сума по курса на БНБ е с левова
равностойност 25 559,40 лева, при което се получава разлика от различното прилагане на
валутните курсове в размер на 12 411,97 лева. Тази разлика от фактическа страна показва и
4
мотивира съда да направи извода, че ако платените франкове на каса в банката - ответник са
конвертирани в левове и изплатени на ищцата на каса в банката по нейния курс, а не по
курса на БНБ, приет в съдебното решение - Решение № 77712/28.04.2022 г. на Софийски
районен съд, ищцата би получила с 12411,97 лева повече, отколкото, ако банката ответник
закупи от нея франковете по курс на лева за швейцарския франк от 1,22753.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са
без противоречиви и взаимнодопълващи се.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство e предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55,
ал.1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите.
По допустимостта
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник, като се доказва твърдения правен интерес и претенцията е заявена
пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността
Безспорно се установи наличието на облигационно заемно правоотношение между
страните, по което ищецът като кредитор е изпълнил задължението си и реално е предал на
ответника, кредитополучател заемната сума, която последния се е задължил да върне по
уговорения между страните начин в договора за кредит.
Доказа се от фактическа страна, че въз основа на влязло в сила съдебно решение -
задължително за настоящия съдебен състав по аргумент от чл.297 от ГПК, в
правоотношенията между страните е установено със сила на пресъдено нещо и е прогласена
за нищожна като противоречаща на закона - чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите и по иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл. 10, ал. 9 от
Договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г.
По смисъла на обявената за нищожна клауза - така видно от нейното съдържание,
кредитополучателят се съгласява да носи риска от промяна на на валутния риск и
превалутирането, което може да има за последица повишаване на месечните погасителни
вноски при издължаването му в български лева. Тази клауза не коментира плащането на
кредита във валута на кредита - швейцарски франкове. Съдилищата са приели, че такава
уговорка противоречи на закона и са я обявили за нищожна, поради и което същата следва да
не бъде прилагана в правоотношенията между страните не само за напред, а изначално и
всичко дадено като дължимо по договора за кредит въз основа на тази нищожна клауза
подлежи на връщане като дадено без основание - по смисъла на чл. 55, ал. 1, предложение
първо от Закона за задълженията и договорите.
За съда от фактическа страна се доказа, че ищцата в процесния период е извършила
5
плащания за погасяване на месечните анюитетни вноски, като само част от тях са били
извършени в лева и съответно платените на каса на банката в лева суми са били
превалутирани. Тази сума платена в лева е на стойност внесена на каса на банката в размер
на 3697,00 лв., относно вноските по кредита за месец 7, м. 8, м. 9. 2019 година, м. 2, м. 5 и м.
10. 2020 година и вноските за м. 7 и м. 11. 2021 година, които са превалутирани от банката
по курс на банката, а не по курса на БНБ с равностойност от 2018,48 CHF. Именно при
превалутиране по курса на БНБ тази стойност дава разлика от 993,27 лева., които ищцата е
платила повече, отколкото ако при плащането извършено в лева от нейна страна - левовата
сума е превалутирана по курса на БНБ, посочен в Решение № 77712/28.04.2022 г. на
Софийски районен съд, като ищцата би платила именно 993,27 лева по-малко, ако банката
ответник закупи от нея франковете по курс на лева за швейцарския франк от 1,22753.
Съдът сне може да възприеме за правилни и основателни твърденията на ищцата, от
една страна поради тяхната недоказаност от фактическа страна, от друга срана поради
липсата на основание за същите, че извършвайки плащания на задължението по кредита -
месечните анюитетни вноски във валутата на кредита е платила повече на банката -
кредитор. Това твърдение щеше да е вярно, ако ищцата беше внасяла по кредитната сметка,
открита във валутата на кредите - швейцарски франкове - левове, които на датата на
съответното плащане банката е превалутирала по курса на банката, а не по курса на БНБ,
съгласно съдебното решение. В казуса не се доказа от фактическа страна ищцата да е
извършвала левови плащания на по валутния кредит извън доказаните 3697,00 лева.
На следващо място недоказани останаха в хода на съдебното дирене твърденията на
ищцата, че е закупувала валута от чейндж бюра за да извършва плащанията по кредита. В
тази част твърденията на ищцата не доказват платено без основание в претендирания размер
- увеличен по реда на чл. 214 от ГПК на 12411,97 лева. Дори ищцата да е закупувала валута
извън касите на банката по валутен курс различен от установения в съдебното решение -
това не е факт, който да е относим към правоотношенията между страните по договора за
банков кредит и предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от
Закона за задълженията и договорите.
За основателността на кондикционния иск в тежест на ищцата е да установи в условята
на пълно главно доказване, че е платила сумата - както твърди 12411,97 лева, а за ответника
е тежестта да докаже, че я е получил на годно основание, пораждащо задължението за
плащане на тази сума.
С оглед на горното ищцата не успя да докаже до приключване на съдебното дирене, че
е платила на ответника сума за погасяване на месечните анюитетни вноски по кредита, с
повече от 12411,97 лева, която е била неправилно превалутирана в швейцарски франкове от
което ищцата да е платила на банката по нищожната клауза именно 12411,97 лева.
В хода на процеса се доказа, че ищцата е платила месечните си анюитетни вноски на
каса, че част от плащанията са извършени директно в швейцарски франкове, а част от
плащанията са извършени в левове, които на каса на банката са били превалутирани и при
това превалутиране не е било съобразено съдебното решение, което е довело да плащането
6
на 993,27 лева повече.
Доколкото от фактическа страна се доказа и не се спори между страните, че банката е
възстановила на ищцата сумата от 993,26 лева - съдът следва да отхвърли исковата
претенция изцяло като неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ответника в претендирания и доказан размер от 1250,00 лева, платими от
ищцата, на която не ес дължат разноски с оглед изхода на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради недоказаност предявения от К. П. Ц, ЕГН
**********, с адрес: гр. С и съдебен адрес - С против „У” АД /универсален правоприемник
на „........“ АД/, ЕИК ....., адрес: гр. С, представлявано от ......... - осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1 , предложение първо от Закона за задълженията и договорите, с
който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „У” АД /универсален
правоприемник на „........“ АД/, ЕИК ....., адрес: гр. С, представлявано от ......... да заплати на
К. П. Ц, ЕГН **********, с адрес: гр. С и съдебен адрес - С, като възстанови надвзетите
суми за периода от 09.05.2019 г. до 7.06.2022 г. в размер на 12411,97 лева, представляващи
курсовата разлика за швейцарски франк спрямо лева въз основа на обявената за нищожна
клауза на чл. 10, ал. 9 от договора за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба - 7.6.2022 година до окончателно плащане, както и
отхвърля с оглед изхода на спора искането за присъждане на сторените разноски по гр.дело
№ 30252/2022 година по описа на Софийски районен съд в размер на 2946,48 лева.
ОСЪЖДА К. П. Ц, ЕГН **********, с адрес: гр. С и съдебен адрес - С да заплати на
„У” АД /универсален правоприемник на „........“ АД/, ЕИК ....., адрес: гр. С, представлявано
от ......... - сумата от 1250,00 лева, представляваща, съобразно отхвърления размер на иска,
дължимите разноски по гр.дело № 30252/2022 година по описа на Софийски районен съд,
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7