Решение по дело №56465/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6223
Дата: 8 април 2024 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20231110156465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6223
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110156465 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „***“" АД“
срещу ЗАД „***” АД, иск с пр. осн. чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1272,80 лв. – заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за периода
от 13.10.2023 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 07.06.2022г., в гр. ***“ настъпило ПТП, като било
увредено МПС „***“ с рег. № ***. Поддържа, че ПТП-то е настъпило в
следствие на виновното и противоправно поведение на водача МПС „***“,
модел „***“ с рег. № *** С.М., който нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 25, ал.1 ЗДвП. Твърди, че са причинени вреди на
автомобил марка „***“ с рег. № ***. Посочва, че след постигнато съгласие
между водачите на участващите в произшествието МПС-та, бил съставен
двустранен констативен протокол от 07.06.2022 г., в който са описани
механизмът, причината за ПТП и видимите щети по участващите МПС-та.
Твърди, че в протокола за ПТП е посочено, че гражданската отговорност на
виновното лице е застрахована в ЗАД „***“ АД със застрахователна полица
№ BG/11/*** с период на застрахователно покритие 20.03.2022г. -
19.03.2023г., действаща към датата на процесното ПТП. Излага съображения,
че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № ***, като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1699,43 лева. Поддържа, че ответникът е бил
поканен да възстанови заплатената сума, но последният на 19.05.2023г. е
погасил само частично регресното си задължение, като същия е превел сумата
от 441,63 лева. Въз основа на изложените фактически твърдения, моли
1
ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва. Ответникът твърди, че с изплащане на сумата от
441,63 лева, ЗАД „***“ е изпълнило изцяло своите задължения. Твърди, че
липсват данни за по сериозни увреждания на предната броня на лек
автомобил „***“ с рег. № ***. Оспорва претенцията на ищеца като завишена
по размер.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП водачът на МПС „***“,
модел „***“ с рег. № *** е бил със сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника; че относно увреденото МПС „***“,
модел „***“, рег. № ***, в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, сключена с ищеца, е настъпило ПТП,
което съставлява покрит риск, както и че МПС „***“, модел „***“, рег. № ***
е отремонтирано, за сума в размер на 1699,43 лв., която ищецът заплатил; че
ищецът е поканил ответника да възстанови заплатената сума в размер на
1699,43 лв., като последният възстановил частично сума в размер на 441.63
лв.
От приетите за безспорни обстоятелства, съдът стига до извода, че е
осъществен е състава на нормата на чл. 45 ЗЗД, като спорен по делото остава
само въпросът относно размера на причинените вреди.
За установяване на размера на причинените вреди е назначена САТЕ.
От приетата САТЕ изготвено от вещото лице С. С., което съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено, се установява също, че
причинените от процесното ПТП вреди на л.а. „***“, модел „***“, рег. № ***
са следните: предна броня; лайстна предна броня – цяла долна; фар десен;
2
дясна лайстна на предна броня; доп. операции; тониране, като стойността за
възстановяване на вредите към датата на процесното ПТП - 07 юни 2022г. по
средни пазарни цени е 1726,75, а в включени 15 лв. ликвидационни разходи-
1741.75 лв.
Вещото лице посочва, че уврежданията, получени по предната броня
на л.а. „***“, модел „***“, рег. № ***, при настъпилото на 07.06.2022г.
произшествие, налагат нейната подмяна, тъй като не подлежат на ремонт.
По изложените по – горе съображения, предвид обстоятелството, че
причинените на ищеца с ПТП-то имуществени вреди възлизат в размер на
1741,75 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разходи (при посочени от
ищеца 1714,43 лв.), а ответникът е възстановил сумата от 441,63 лв., то за
разликата в размер на 1272,80 лв. (1714,43 лв. колкото е посочената
стойността на щетата от ищеца - 441,63 лв.=1272.80 лв.), до която сума
предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ, се явява основателен и доказан и следва
да се уважи.

По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в
размер на 350,91 лева, представляващи заплатена държавна такса – 50,91
лева, депозит за САТЕ – 200 лева, и юрк. възнаграждение в размер на 100
лева, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД с ЕИК **, с адрес в гр. ***, да плати на
ищеца ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, на осн. чл.411 КЗ
1272,80 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно
със законна лихва от предявяване на исковата молба – 13.10.2023 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „***“ АД с ЕИК **, с
адрес в гр. ***, да плати на ищеца „***“ АД, с ЕИК ***, с адрес в гр. ***,
сумата в размер на 350,91 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4