РЕШЕНИЕ  № 107

 

гр. Троян, 20.04.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1144 по описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:      

         “Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, р-н „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представители: Неделчо Неделчев и Васил Христов е предявило срещу В.Д.М. *** установителен иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 4 323,24 евро, от която: 2 130 евро - неизпълнение на парично задължение по договор за банков кредит от 01.06.2011 г., договорна лихва в размер на 1 110,42 евро и наказателна лихва в размер на 1 082,82 евро. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител. Представено е писмено становище по същество.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника В.М. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, същия е представила писмен отговор в предвидения месечен срок, с който е направено възражение за изтекла погасителна давност за част от дължимите суми. М. е редовно призован, в с. з. се явява неговия пълномощник адв. Красимир Немски от ЛАК, който поддържа и развива изложените аргументи в писмения отговор и моли съда да отхвърли предявените искове частично до размера на погасеното по давност.

От приложените към делото писмени доказателства: копие от Договор № 025LD – R- 000396 от 01.06.2011 г. за банков кредит, копие от Извлечение от счетоводните книги на банката, заповед № 342 от 13.07.2017 г.  по ч.гр.д. № 665 от 2017 г. и ч.гр. д № 665 от 2017 г. по описа на ТРС и допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва факта, че ответника В.М. е сключил на 01.06.2011 г. с “Първа инвестиционна банка” АД Договор № 010LD-R-000396 за банков кредит, въз основа на който ищцовата банката е предоставила на В.М. банков кредит в размер на 2 130,00 евро. Установява се, че отпуснатия кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя на 13.06.2011 г.

Така усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихва на следните дати: 20.07.2011 г., 22.05.2012 г., 13.06.2012 г., 13.07.2012 г., 13.08.2012 г., 14.09.2012 г., 15.10.2012 г., 14.11.2012 г., 15.12.2012 г., 21.01.2013 г., 11.02.2013 г., 15.05.2013 г., 23.08.2013 г., 02.10.2013 г., 15.10.2013 г., 18.11.2013 г., 14.12.2013 г., 12.02.2014 г., 08.05.2014 г., 18.06.2014 г., 21.07.2014 г., 21.08.2014 г., 18.09.2014 г., 15.10.2014 г., 25.11.2014 г., 16.12.2014 г., 14.01.2015 г., 19.03.2015 г.

Не се оспорва и факта, че въпреки поетите задължения, съгласно подписания договор за банков кредит, кредитополучателят В.М. не е погасил задълженията си. Считано от 02.07.2011 г. кредитът е в просрочие спрямо договорения погасителен план към договора. Съгласно т. 3 от крайният срок за погасяване на кредита е 01.06.2017 г.

Със заявление по реда на чл. 417 и извлечение от счетоводните книги на "Първа инвестиционна банка" АД, банката е сезирала съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца. Предвид гореизложеното и бездействието на кредитополучателя по кредита и въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на банката, в Районен съд - гр. Троян е образумано ч. гр. д. № 665/2017 г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на "Първа инвестиционна банка" АД, с които е осъдил ответника - длъжник да заплати на кредитора дължимите суми, както следва: 2 130,00 евро - главница; 266,91 евро -просрочена договорна лихва за периода от 01.03.2012 г. до 01.06.2016 г., 1 082,82 евро -просрочена наказателна лихва, за периода от 02.07.2011 г. до 11.07.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата за периода от 11.07.2017 г. до изплащане на вземането, държавна такса -169,11 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100.00 лева.

След връчване на ПДИ от съдия-изпълнителя, ответника М. е направил възражение, че не дължи процесните суми и съответно съда е дал, указание на кредитора да заведе искова претенция за доказване съществуване на вземането си.

В.М. възразява с отговора си, че не дължи подробно описаните суми, тъй като същите са погасени по давност.

Съда е изслушал и приел съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Н. Р. е установила в заключението си, че кредита в размер на 2 130 лева е изцяло усвоен от М. на 13.06.2011 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК ответника дължими и неизвършени плащания за целия размер на главницата и за договорна лихва от 01.03.2012 г. до крайния срок на договора. Р. е констатирала като дължими процесните суми по исковата молба – главница договорна и наказателна лихва.

С оглед на изложеното съда счита, че така предявените искове са частично основателни.

С отговора си ответника М. е направил възражение за изтекла погасителна тригодишна давност по отношение на претендираните лихви и петгодишна погасителна давност по отношение на част от главницата.

Възражението е основателно. Съгласно чл. 111 б. в от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, поради което вземането на банката за периода 01.06.2011 г. до 01.07.2014 г. е погасено. В тази връзка е и цитираната от пълномощника на ответнка – адв. Немски съдебна практика /Решение № 24 от 17.02.2009 г., по т. д. № 574/2008 г. на I т. о. на ВКС/, според която щом лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всичките, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.

Погасителната давност относно главницата е 5 години, тъй като вземането е неделимо. Спорния въпрос по делото е от кога започва да тече погасителната давност-дали от датата, на която е дължима определена вноска по погасителния план, или от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/респективно крайния срок за издължаване. В случая не се твърди предсрочна изискуемост. Задължителната съдебна практика обаче не установява някакъв различен момент от този, установен в закона - чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, от който да започва да тече давностният срок. В този смисъл щом връщането на главницата на кредита е уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на задължението по всяка вноска настъпва отделно, респ. давностният срок за всяка от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Следователно в случая са погасени по давност всички главници с падеж повече от 5 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение

         Предвид изложените съображения, съдът намира предявените искове за частично основателни, предвид погасяването на част от сумите поради изтекла давност, а именно ще следва да се приеме за установено между страните съществуването на вземането в полза на ищеца за сумата 1 347 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит № 010LD-R-000396 от 01.06.2011 година, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане, за сумата 773,40 евро, договорна лихва за периода 11.07.2014 г. – 11.07.2017 г. и за сумата 850,74 евро, наказателна лихва за периода 11.07.2014 г. – 11.07.2017 г. До пълния си размер така предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 103,46 лева, по заповедното производство и 279,40 лева /от 419,11 лева/ – по исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

Ще следва на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца да заплати на ответника 243,33 лева /от 730 лева/ сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

         ПРИЗНАВА съществуване на вземането на “Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, р-н „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представители: Васил Христов и Неделчо Неделчев, а именно, че В.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата 1 347,84 – хиляда триста и седем евро и 84 евроцента, представляваща главница по Договор за банков кредит № 010LD-R-000396 от 01.06.2011 година, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния му размер от 2 130 евро ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, сумата 773,40 – седемстотин седемдесет и три евро и 40 евроцента, договорна лихва за периода 11.07.2014 г. – 11.07.2017 г., като иска до пълния му размер от 1 110,42 евро ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ и сумата 850,74 – осемстотин и петдесет евро и 74 евроцента, наказателна лихва за периода 11.07.2014 г. – 11.07.2017 г., като иска до пълния му размер от 1 082,82 евро ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на  „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, р-н „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представител: Васил Христов и Неделчо Неделчев сумата 103,46 – сто и три лева и 46 ст. – съдебно-деловодни разноски по заповедното производство, както и 279,40 – двеста седемдесет и девет лева и 40 ст. съдебно-деловодни разноски по настоящето исково производство, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, р-н „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представител: Васил Христов и Неделчо Неделчев да заплати на В.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата 243,33 – двеста четиридесет и три лева и 33 ст., съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 Районен съдия: