Р Е Ш Е Н И Е
№ 1080
гр. Пловдив, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева ч. адм. дело № 1270
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „И.-Т.Т.“, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Карлово, бул. „Христо Ботев“ № 19, вх. А, ет. 3, ап. 10, чрез
адв. С., против Решение № 94/26.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
с което е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено
производството по жалба с вх. № 70-00-2920/20.03.2023 г. и уточнение към същата
с вх. № 70-00-2920#3/12.04.2023 г. по регистъра на
ТД на НАП – Пловдив, подадена от ЕТ срещу Разпореждане за прекратяване на
производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. №
С230016-035-0051707/14.03.2023 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се правят оплаквания за нищожност, алтернативно незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна и връщане на
преписката на органа със задължителни указания по прилагането на закона. Претендират
се сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП - Пловдив чрез процесуален
представител намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното
отхвърляне, като подробни съображения са изложени в нарочно писмено становище. Представя
списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК.
Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 94/26.04.2023 г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив е оставена без разглеждане като недопустима и
е прекратено производството по жалба с вх. № 70-00-2920/20.03.2023 г. и
уточнение към същата с вх. № 70-00-2920#3/12.04.2023 г. по регистъра на ТД на
НАП – Пловдив, подадена от ЕТ „И.-Т.Т.“ срещу Разпореждане за прекратяване на
производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. №
С230016-035-0051707/14.03.2023 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
Директорът на ТД на НАП - Пловдив се е произнесъл с оспорения акт в
производство по чл. 266 и сл. от ДОПК по постъпила жалба от ЕТ, с която лицето
се противопоставя на Разпореждане за прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. №
С230016-035-0051707/14.03.2023 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. В жалбата са изложени възражения, че липсва
произнасяне на публичния изпълнител съобразно указания, дадени в Решение № 1975/09.11.2022
г. по адм. дело № 1814/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, както
и че събраните публични задължения, не са били дължими от лицето и не е
следвало да се образува изпълнително дело № *********/2022 г., поради заплащане
на всички публични задължения още през 2016 г. Искането от Директора на ТД на
НАП – Пловдив е било да се отмени разпореждането за прекратяване и преписката
да се върне за произнасяне съобразно, дадените с влязло в сила Решение №
1975/09.11.2022 г. по адм. дело № 1814/2022 г. по описа на Административен съд
– Пловдив, указания.
За да постанови своето решение, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е приел,
че е сезиран с жалба срещу действия на публичен изпълнител, изразяващи се в
издаване на Разпореждане за прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК по изпълнително дело № *********/2022 г.,
тъй като публичните задължения на жалбоподателя са погасени. Мотивирано е в
тази връзка, че разпореждането за прекратяване на производството по изпълнително
дело не представлява подлежащ на обжалване от длъжника акт по смисъла на чл. 21
от АПК, тъй като с него не се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя, напротив – разпореждането слага край на възможната
административна репресия спрямо имуществото на длъжника, като прекратява
възможността на взискателя да се удовлетвори принудително от имуществото на
длъжника при липса на доброволно изпълнение от негова страна, което не само не
накърнява правната сфера на длъжника към момента на издаване на процесното
решение, но и го предпазва от бъдещи подобни действия. С оглед на това, че
липсва акт, с който да се засягат права и законни интереси на длъжника, е
прието, че за него не е налице правен интерес от оспорването, поради което и на
основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК жалбата като недопустима е оставена без
разглеждане и е прекратено производството по нея.
За пълнота и с оглед наведените възражения за недължимост на събраните
публични задължения, ответникът е посочил, че при преглед на
данъчно-осигурителната сметка на ЕТ е констатирано наличие на подадени
декларации обр. 6 с м. 13 като самоосигуряващо се лице за периода от 2012 г. до
2016 г., както следва:
- за 2012 г. е декларирана сума за Държавно обществено осигуряване (ДОО) –
897,12 лв. и Здравно осигурителни вноски (ЗОВ) – 403,20 лв., като посочените
суми са внесени в законовия срок от лицето;
- за 2013 г. е декларирана сума за ДОО – 299,04 лв. и за ЗОВ – 403,20 лв.
Подадени са обаче Декларации обр. 1 за период от м. 01.2013 г. до м. 12.2013
г., а същевременно са платени за ДОО за м. 01.2013 г. до м. 04.2013 г. и за
този период лицето дължи само ЗОВ, които са били внесени;
- на 10.07.2015 г. са направени корекции в декларации обр. 1 за периодите
от м. 05.2013 г. до м. 12.2013 г. в частта на ДОО и за този период лицето дължи
само ЗОВ, които са били внесени. В резултат на това, че корекцията на
декларация обр. 1 е извършена през 2015 г., а сумите са били внасяни през 2013
г. по реда на единната сметка в сметка Банка ДОО, то към момента стоят свободни
123,14 лв., т.е. същите не са обвързани с конкретни задължения;
- от 2014 г. до 2016 г. лицето подава декларация обр. 6 само с декларирани
суми за ЗОВ, които надлежно внася. Поради нарушената последователност на
обвързване на плащанията през периода 2013 г., вследствие на направената
корекция с декларация обр. 1 през 2015 г., оттам остават за ДОО 123,14 лв., а
по сметка на ЗОВ за периода от 2014 г. до 2016 г. се начисляват лихви за
авансови вноски, от които има обвързани суми за 36,83 лв.
В резултат на гореизложеното, като дължима сума е посочено, че остава остатък от 161,41 лв. от декларирането на
ЗОВ за 2016 г., която е погасена на 08.07.2022 г., заедно с генералната
лихва за закъснение, вследствие на действията по принудително изпълнение по
изпълнително дело № *********/2022 г.
В тази връзка е посочено още и че жалбоподателят възприема неправилно
фактическата обстановка и по-точно посочения от същия мълчалив отказ по
възражение с вх. № РД-16-1318/11.03.2022 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив,
доколкото спрямо последното са предприети действия, изразяващи се в издаване на
Разпореждане с изх. № С220016-137-0004221/29.03.2022 г. от публичния
изпълнител, което е връчено на длъжника на 08.04.2022 г., видно от обратна
разписка с баркод № 2100013039205, същото не е обжалвано.
При тази фактическа и правна обстановка е издадено оспореното в настоящото
производство решение.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно чл. 266 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се
обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил, като Директорът на ТД на НАП – Пловдив се явява именно компетентният
решаващ орган в случая - обжалваните действия са на публичен изпълнител при ТД
на НАП - Пловдив. В този смисъл, оспорваното пред съда решение на Директора на
ТД на НАП - Пловдив, издадено на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, не е
нищожно, а е издадено в рамките на законово установената компетентност на
органа. Решението е издадено и в изискуемата от закона писмена форма. При
извършената служебна проверка не се констатираха допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи
незаконосъобразност на оспорения акт, както и
противоречие с материалноправни разпоредби.
Преди всичко следва да се посочи, че предмет на настоящото съдебно
производство, е единствено и само законосъобразността на Решение № 94 от
26.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив (така чл. 268, ал. 1 във връзка
с чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК) и по-конкретно изводът, възприет от този
административен орган, че жалбата против разпореждането за прекратяване на
изпълнителното производство, е недопустима за разглеждане, поради липса на
правен интерес за оспорващия. Всичко останало е извън предмета на спора, с
който е сезиран съдът и в този смисъл е ирелевантно за неговото разрешаване.
Това е така, защото от събраните по делото доказателства, в т.ч.
приложеното за послужване адм. дело № 1814/2022 г. по описа на Административен
съд – Пловдив и извършените служебни справки, се установява, че за събиране на
публични задължения на Т.П.Т., ЕГН **********, в т.ч. и в качеството на ЕТ „И.-Т.Т.“
с ЕИК *********, е образувано изпълнително дело № *********/2022 г.
Задълженията представляват неплатени здравни осигурителни вноски по годишни
декларации образец № 6 за 2016 г., а именно: по декларация вх. №
163581601885686/18.02.2016 г. за периода 04.05.2016 г. – 13.09.2016 г.
задължението е в размер на 3,03 лв. – лихва и по декларация с вх. №
163581701531654/24.02.2017 г. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. задължението
е общо в размер на 239,83 лв., от които 161,41
лв. главница и 78,42 лв. лихви. На жалбоподателката е изпратено Съобщение
за доброволно изпълнение с изх. № С220016-048-0025538/14.02.2022 г., връчено
лично на 02.03.2022 г., с което същата е уведомена за образуваното изпълнително
дело и за размера на дължимите задължения, поканена е да ги изпълни в 7-дневен
срок от съобщаването, като в съобщението са указани правата на лицето, както и
последиците от неизпълнението. Съобщението е получено на 02.03.2022 г. (л.
75-76).
На 11.03.2022 г. в ТД на НАП – Пловдив от страна на ЕТ е входирано
становище, в което се твърди, че всички вноски за 2016 г. са заплатени, в
подкрепа на което представя доказателства (л. 62 и сл.). Прави се и възражение
за изтекла петгодишна давност. Съдът констатира, че въпросното становище не е
приложено по настоящото дело, но е налично по приложеното за послужване адм.
дело № 1814/2022 г. на ПАС на л. 47.
Във връзка с възражението на жалбоподателката е издадено Разпореждане изх.
№ С220016-137-0004221/29.03.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, с което е прекратено поради изтекла погасителна давност, събирането на
задължението по декларация вх. № 163581601885686/18.02.2016 г. за периода
04.05.2016 г. – 13.09.2016 г. в размер на 3,03 лв. – лихва, не са погасени
обаче задълженията по декларация с вх. № 163581701531654/24.02.2017 г. за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., които към тази дата са установени в
размер на 241,76 лв., от които 161,41
лв. главница и 80,35 лв. лихви. По делото няма данни кога това разпореждане
е било връчено на жалбоподателката (л. 60).
От нейна страна обаче е депозирана жалба до Директора на ТД на НАП –
Пловдив против мълчалив отказ на публичен изпълнител да се произнесе по молбата
от 11.03.2022 г. (л. 58-59). С Решение № 181/11.05.2022 г. Директорът на ТД на
НАП – Пловдив е оставил без уважение жалбата на ЕТ срещу действия на публичен
изпълнител, обективирани в мълчалив и изричен отказ за произнасяне по
възражение за отписване на установени публични вземания поради давност с вх. №
РД 16-1318/11.03.2022 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив (л. 56-57). Недоволна
от този резултат, жалбоподателката го е оспорила пред Административен съд –
Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело № 1814/2022 г., приключило с
окончателно Решение № 1975/09.11.2022 г., с което е отменено Решение №
181/11.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и е изпратено делото като
преписка на публичния изпълнител за произнасяне при спазване задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението, които са в насока, че по възражението за недължимост на публично
държавно вземане, поради настъпване на някой от фактите от обхвата на чл. 168
от ДОПК, в т.ч. за погасяването му поради плащане, щом е заявено ред публичния
изпълнител, както е направено в случая, се дължи произнасяне (л. 11-15).
На 10.11.2022 г. с писмо изх. № 4156/2022 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, заверен препис от влязлото в сила Решение № 1975/09.11.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1814/2022 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, е изпратен до публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив за
произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Както вече се посочи и
по-горе, указанията са в насока публичният изпълнител да се произнесе по
дължимостта на процесните задължения. По делото няма данни кога писмото е
стигнало до своя адресат. Независимо от гореизложеното, към датата на
постановяване на окончателното решение – 09.11.2022 г. вече е било налице
погасяване на твърдяното от приходната администрация публично задължение.
На следващо място следва да бъде съобразено, че в диспозитива на Решение №
1975 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1814/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, не е указано на органа в какъв срок следва да се
произнесе по възражението на ЕТ, както предписва правилото на чл. 174 от АПК.
Липсва в тази връзка и направено от жалбоподателката искане за допълване на
решението в сочения смисъл, поради което и приложение следва да намерят
сроковете, регламентирани в ДОПК, респ. в АПК. В случая и доколкото съдът не е
определил срок по чл. 174 от АПК, следва да се приеме, че срокът за произнасяне,
е този по чл. 22 от ДОПК, т.е. 14-дневен. За лицето, което е сезирало
административния орган, въпросът с началния момент на започването на този срок
е изключително важен, тъй като предопределя срочното упражняване на правото му
на оспорване при бездействие, респ. мълчалив отказ. Този начален момент е лесно
установим от длъжника чрез искане на информация за постъпването на решението в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив. След като това не е било сторено и
липсва произнасяне на публичния изпълнител, повече от ясно е, че е формиран
мълчалив отказ по същество, който подлежи на обжалване на самостоятелно правно
основание. А дали този мълчалив отказ е законосъобразен или незаконосъобразен,
може и следва да се разреши по установения за това ред, т.е. с обжалването му
пред по-горестоящия орган, ако ЕТ е бил недоволен. Такова оспорване няма данни
да е било предприето. Ето защо, дори и да е бил формиран мълчалив отказ на
публичния изпълнител да се произнесе по искане, с което е бил сезиран,
доколкото същият не е обжалван в законоустановения срок, следва да се приеме,
че е влязъл в сила. А дали този отказ/бездействие е законосъобразен или не, не
е предмет на разглеждане от Директора на ТД на НАП – Пловдив в производството
по обжалване на разпореждането за прекратяване на производството по
принудително изпълнение на публични вземания, поради което и същият не дължи произнасяне
на наведените в тази връзка възражения.
Независимо от гореизложеното и доколкото Директорът на ТД на НАП – Пловдив
в своето решение е отговорил на всички възражения на ЕТ, в т.ч. и след
извършена служебна проверка е посочил, че публичните задължения, за събирането
на които е образувано коментираното изпълнително дело, са вследствие на
направена корекция с декларация обр. 1 (казано най-общо, с внесените от
жалбоподателка суми са погасени задължения за ДОО, които на по-късен етап са
били коригирани, но за тях не е подадена молба да бъдат прехвърлени за ЗО или
да бъдат възстановени), е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 209, ал. 2,
т. 2 от ДОПК, принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация,
подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски, каквито безспорно се явяват подадените от
лицето декларации обр. 1 и/или обр. 6, а съгласно чл. 266, ал. 3 от ДОПК, определеният
размер на публичното задължение не подлежи на обжалване, т.е. налице е
изпълнително основание, чиято законосъобразност, в т.ч. и определеният размер,
не подлежат на оспорване в производството по принудително изпълнение. Казано по
друг начин, ДОПК не предвижда ред за оспорване на изпълнителните основания в
рамките на образувано производство по принудително изпълнение на публични
държавни вземания, а наличието на предявен изпълнителен титул, какъвто
безспорно са подадените декларации обр. 1 и/или обр. 6, обвързва публичния
изпълнител със задължението да образува изпълнително производство, съответно
след погасяване на задълженията – да прекрати това производство. В този смисъл
и единственият път за защита на длъжника, е да подаде искане за възстановяване
на твърдяната като събрана без основание сума по реда на чл. 128 от ДОПК
(впрочем в тази насока са и дадените на лицето указания с влязло в сила Решение
№ 86/16.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2203/2022 г., образувано по
подадена от ЕТ жалба против Решение № 276/29.07.2022 г. на Директора на ТД на
НАП - Пловдив, с което негова жалба против Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С220016-022-0044122/27.06.2022 г., издадено на
основание чл. 200 във връзка с чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, от Величка Апостолова, на длъжност
главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, е оставена без уважение).
Както вече се посочи и по-горе, предмет на разглеждане в настоящото
производство е Решение № 94/26.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
с което е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено
производството по жалба на ЕТ срещу Разпореждане за прекратяване на
производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. №
С230016-035-0051707/14.03.2023 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че наличието на правен интерес
обуславя активната легитимация за оспорване на административния акт и е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването.
Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният
интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат
отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на
неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Съответно, за да е
непосредствен правният интерес, административният акт трябва да засяга правната
сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или
противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което
уврежда жалбоподателя. И най-сетне, за да е личен правният интерес, следва в
случая да се търси защита на лични интереси на жалбоподателя. В случая с
прекратяването на производството по принудително изпълнение на публични
вземания не се засяга правната сфера на жалбоподателката, а с неговата отмяна
няма да бъдат отстранени и неблагоприятни правни последици, доколкото, както
вече се посочи и по-горе, представянето на изпълнителен титул обвързва публичния
изпълнител със задължението да образува изпълнително производство, без
последният да разполага с възможност за преценка на размера на публичното
вземане. В конкретния случай защитата на длъжника срещу изпълнението е
постигната с прекратяването на производството по принудително изпълнение на
публичните вземания с разпореждането на публичния изпълнител по чл. 225, ал. 1,
т. 1 и т. 7 от ДОПК, поради което и за жалбоподателя липсва правен интерес от
неговото обжалване.
Не води до различен извод и твърдението, че правният интерес е обоснован с
възможността за претендиране на обезщетение за причинени вреди, доколкото,
както вече се посочи, от една страна ЕТ не е обжалвал формиралия се мълчалив
отказ, а от друга - към датата на прекратяване на изпълнителното производство,
публичните задължения, чийто размер е определен с изпълнителния титул от
взискателя, са били погасении, т.е. дори и ответникът да приеме, че е налице
правен интерес от оспорването на публичните действия, крайният резултат би бил
същият – Разпореждане за прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С230016-035-0051707/14.03.2023 г.,
издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив
ще продължи да съществува в правния мир.
С оглед всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че като
е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на ЕТ срещу разпореждането
за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични
вземания и е прекратил производството, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е
постановил правилно решение, поради което жалбата срещу него като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, в полза на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 143,
ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „И.-Т.Т.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Карлово, бул. „Христо Ботев“ № 19, вх. А, ет. 3, ап. 10, против Решение №
94/26.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без
разглеждане като недопустима и е прекратено производството по жалба с вх. №
70-00-2920/20.03.2023 г. и уточнение към същата с вх. № 70-00-2920#3/12.04.2023 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от ЕТ срещу
Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С230016-035-0051707/14.03.2023 г., издадено
от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ „И.-Т.Т.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Карлово, бул. „Христо Ботев“ № 19, вх. А, ет. 3, ап. 10, да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: