Решение по дело №5555/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

  гр. София, 13.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Е въззивен състав, в публичното заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                             мл. с-я  ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 5555/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 256867 от 28.10.2019 г.,постановено по гр.д. № 66429/2015 г., по описа на СРС, 25 с-в, ответникът „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД, е осъден да заплати на ищеца - Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „********“, ул. ********на основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ сумата от 12729,91 лв., предтсавляваща стойността на разноски за отстраняване на проявили се в гаранционния срок дефекти на СМР по отношение на жилищна сграда на адрес гр. София, ул. ********в следствие некачествено изпълнена хидроизолация на фуги на покривната плоча на подземните гаражи, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 4109,20 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

С Определение № 21893 от 23.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата от 25.11.2019 г. на „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен и подадена въззивна жалба от „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Ч., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е квалифицирал предявения иск по чл 163, ал. 3 ЗУТ, тъй като предявеният иск за заплащане на разходи, необходими за поправка на появилите се недостатъци в съответните гаранционни срокове следва да бъде предявен по чл. 265 ЗЗД. Сочи , че посочената разпоредба на 163, ал. 3 ЗУТ не регламентира гаранционни права, поради което не може да намери приложения в настоящия спор и така се е стигнало до промяна на търсената защита. Твърди се, че са неправилни изводите на съда относно правните последици на фактите по делото свързани с ангажирането на отговорността на ответното дружество, поради неправилната квлификация, както и че по време на процеса се изследват факти и обстоятелства, които сочат, че претенцията на ищеца е по чл. 265 ЗЗД. Изтъква, че съда не е обсъдил събраните по делото доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Моли съда да обезсили , а при условията на евентуалност на оплакванията, да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият-ищец Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, район „Триадица“,ж.к. „********“, ул. ********в законоустановения срок по чл. 263,  ал. 1 ГПК  е подал отговор на исковата молба, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени в отговора съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира сторените пред СГС разноски.

Подадена е частна жалба от ответното дружество срещу Определение № 21893 от 23.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата от 25.11.2019 г. на „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата са изложени оплаквания за неправилност на същото, поддържайки че има право на разноски за прекратената част от иска съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, както и че ищецът има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, но след като се отчете намаляването на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение и уважи молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбите /въззивна и частна/ са подадена в срока по чл. 259 ГПК, съответно по чл. 248, ал. 3 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение на наведеното оплакване за недопустимост на обжалваното решение следва да се отбележи, че за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът винаги изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и възраженията на ответника /В този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І Г.О. постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV Г.О. постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/, съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдените вземания съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретации за фактите. Съобразно изложеното в исковата молба, ищецът обосновава качеството си на кредитор за вземане за имуществени вреди следствие на гаранционната отговорност на строителя, която се носи от ответното дружество.   Разпоредбата на чл. 163, ал. 3 ЗУТ сочи, че строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои действия или бездействия, която отговорност е във връзка чл. 20, ал.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г., според която за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. При така очертаното спорно материално субективно право следва да се приеме, че предявеният иск намира своето правно основание в нормата на чл. 20, ал.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г., вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Констатираната неточност, изразяващи се в не съвсем прецизната правната квалификация дадена от първоинстанционния съд обаче не води до недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по релевантните за спора факти и в съответствие със заявения от ищеца петитум в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

Предвид оплакванията в жалбата, следва да се отбележи, че е обоснован извода на първоинстанционния съд, че от назначените основна, повторна и допълнителна СТЕ, които съдът намира за компетентно и обективно изготвени и кредитира с доверие, както и от разпита на разпитаните по делото свидетели  - Г.П., И.З.и М.С., чийто показания преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира за обективни, непосредствено възприети и кореспондиращи на събраните писмени доказателства и заключенията на вещите лица, се установява, че е налице увреда на хидроизолацията на покрива на подземните гаражи следствие на некачествено изпълнение на същата.

От заключението на изслушаните и неоспорени от страните по делото СТЕ се установява безспорно наличието на течове през хидроизолацията върху подземните гаражи и паркоместа. Така вещото лице Я. сочи, че на места поставянето на изолацията не е изпълнена съгласно технологичните изисквания на материалите и начина на полагане. Счита, че цялостна подмяна на хидроизолацията на покрива на гаражите не е необходима, а увредените участъци следва да се отремонтират. Сочи още, че има следи от извършени от фирмата ремонтни дейности, които са по – скоро козметични. Вещото лице М.сочи, че проникването на вода през бетонната покривна плоча и ако не бъде отстранено би довело до нарушаване на якостните характеристики на бетона и армировката, положени по конструкцията на подземните гаражи. Съгласно заключението на вещото лицеМ.по извършената повторна СТЕ, стойността на необходимите СМР за отстраняване на констатираните недостатъци, следствие на некачественото изпълнение на строителните работи по процесната сграда, възлизат на 12729,91 лв.

От показанията на свидетелите – Г.П., И.З.и М.С. –собственици и живущи в сградата, се установява, че са налице течове особено след снеговалеж или дъжд. Посочват, че гаражите не могат да се ползват в пълен обем с оглед наличието на течове и съответно локви, предвид на което е било взето решение от събрание на етажната собственост за предприемане на мерки срещу течовете.

Страните не спорят, че именно „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД е строител на процесната сграда, находяща се в гр. София, ул. ********както и че същата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване №  ДК-07-691 от 23.12.2009 г., издадена от СРДНСК.

Гаранционната отговорност в строителството е регулирана по общ начин от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоражения и строителни обекти. Разпоредбата на чл. 160 и сл. от ЗУТ и чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. уреждат гаранционна отговорност на строителя за недостатъци на извършено от него строителство. Тази гаранционна отговорност е уредена с императивни норми на закона като същата обезпечава нирмалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация – чл. 160, ал. 3 ЗУТ и при проява на недостатъци в гаранционния срок се дължи отстраняването им за сметка на строителя ( какъвто е настоящият случай) и обезщетение за причинените вреди – чл. 163, ал. 3 ЗУТ.

За да възникне гаранционна отговорност е необходимо в гаранционния срок да са установени недостатъци, които са свързани с качеството на работата, извършени по договора или в съответствие със законоустановените технически изисквания и правила, попадащи в обхвата на гаранционната отговорност. При гаранционна отговорност дружеството изпълнител отговаря не само за съществуващите недостатъци по време на прехвърляне собствеността и риска върху купувача, но и за недостатъците, които са се появили след това до края на гаранционния срок, щом купувачът е спазил изискванията за ползуване и съхраняване на вещта. В случая срока за уведомяване на ответното дружество за съществуващите недостатъци, а именно неправилно положена хидроизолация на фугите на покривната плоча на подземните гаражи и паркоместа е 5 години – чл. 20, ал. 4, т. 3 за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в агресивна среда - 5 години; и т. 4. за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 - 5 години от Наредба № 2/31.07.2003 г. Гаранционната отговорност на строителя. за разлика от общата отговорност за недостатъци, при гаранционната отговорност не съществува задължение за незабавно уведомяване за отриването на недостатъка; неуведомяването веднага след откриването му не води до преклудиране на правата, а релевантно е всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок. /в подобен смисъл са Определние № 385/15.06.2017 г. по гр.д. № 764/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о, Решение № 256 от 10.11.2016г. по в.т.д.№ 461/2016г., ТР №54 от 23.06.1986 г. по гр.д. №21/1986 г.

Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че неправилно изпълнената хидроизолация на фугите на покривната плоча на подземните гаражи на жилищната сграда, попада в обхвата на отговорността на строителя регламентирана в чл. 163, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба №2/31.07.2003 г., като от заключението на вещото лице по изслушаната повторна СТЕ се установява, че стойността на необходимите СМР за отстраняване на констатираните недостатъци, следствие на некачественото изпълнение на строителните работи по процесната сграда, възлизат на 12729,91 лв.

Тъй като крайните правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.

С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия - Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв., като с оглед фактическата правна сложност на делото, съдът намира за основателно своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, но намира че същото не следва да се намалява до минималния размер от 919,80 лв. по чл. 7, ал. 2 , т. 4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. 

По частната жалба Определение № 21893 от 23.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК:

Основателно е оплакването в жалбата, че в нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК СРС е присъдил пълния размер на направените от ищеца разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай искането за съдебна защита по предявения от Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ********е съдържало искане за осъждането на ответника да заплати сумата от 100 000,00 лв. Независимо, че в определение от 15.10.2015 г., постановено по гр.д. № 17185/2012 г. по описа на СГС, с което съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал намаление на иска до сумата от 12729,91 лв., не е прекратил с нарочен диспозитив производството по делото за разликата над останалата за разглеждане сума от 12729,91 лв. до предявения размер от 100 000,00 лв., то същото се съдържа имплицитно в постановения акт. Извод в тази насока е обстоятелството, че с обжалаваното решение съдът се е произнесъл именно в останалата за разглеждане част от предявения иск. Ето защо в случая без съмнение налице десезиране на съда с част от въведеното от ищеца спорно право, поради което същото следва да се съобрази при определяне размера на разноските. Имайки предвид, че по представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски в общ размер на 7,300 лв., и с оглед обстоятелството, че искът е уважен за сумата от 12729,91 лв. от предявената част от 100000,00 лв., то по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на сумата от 929,28 лв.

По отношение оплакването, че с обжалваното определение в полза на жалбоподателя не са присъдени разноски за прекратената част по делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се отбележи,че недопустимо първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата на „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД в тази й част. В тази връзка следва да се отбележи, че Определението от 15.10.2015 г. по чл. 214, ал. 1 ГПК, с което се прекратява производството за част от вземането, въведено като предмет на делото, поради намаление на размера на иска, се явява акт по см. на чл. 81 ГПК относно частта от вземането, с която съдът се десезира. Ето защо, защитата при непресъждане на направените разноски във връзка с прекратената част от спорното право, е посредством молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението за прекратяване по чл. 214, ал. 1 ГПК. Посочените разноски не могат да бъдат предмет на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на съдебен акт, с който не се разглежда тази част от спорното право, във връзка с която са направени разноските. С оглед на изложеното по тази молба е бил компетентен да се произнесе  е съдът постановил Определението от 15.10.2015 г, а не СРС.

Ето защо Определение № 21893 от 23.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата от 25.11.2019 г. на „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските присъдени в полза на ищеца следва да се отмени, като Решение № 256867 от 28.10.2019 г.,постановено по гр.д. № 66429/2015 г., по описа на СРС, 25 с-в. следва да се измени в частта, за разноските и същото се отмени, в частта, с която в полза на Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ********са присъдени разноски сумата от 929,28 лв. В частта, с която е оставена без уважение молбата на „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД по искането за присъжадане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, обжалваното определение следва да се обезсили.

С оглед на цената на иска въззивното решение по процесното търговско дело –арг. чл. 286 ТЗ не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване и решението, с характер на определение, с което съдът се е произнесъл по частната жалба срещу  Определение № 21893 от 23.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Определение № 21893 от 23.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата от 25.11.2019 г. на  С.Д. Т.-Т.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** – офис, за изменение на Решение № 256867 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 66429/2015 г., по описа на СРС, 25 с-в., в частта, с която в полза на ищеца - Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, Район „Триадица“, ж.к. „********“, ул. ********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, са присъдени разноски над сумата от 929,28 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ като ОТМЕНЯ Решение № 256867 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 66429/2015 г., по описа на СРС, 25 с-в., в частта за разноските, имащо характер на определение, с която С.Д. Т.-Т.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** – офис е осъдено да заплати на - Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, Район „Триадица“, ж.к. „********“, ул. ********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски над сумата от 929,28 лв. до присъдения размер от 4109,20 лв.

 

ОБЕЗСИЛВА Определение № 21893 от 23.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата от 25.11.2019 г. на  С.Д. Т.-Т.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** – офис, за изменение на Решение № 256867 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 66429/2015 г., по описа на СРС, 25 с-в., в частта, искането за присъжадане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 256867 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 66429/2015 г., по описа на СРС, 25 с-в. в останалата част, с която „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД, е осъден да заплати на ищеца - Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „********“, ул. ********на основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ сумата от 12729,91 лв., предтсавляваща стойността на разноски за отстраняване на проявили се в гаранционния срок дефекти на СМР по отношение на жилищна сграда на адрес гр. София, ул. ********в следствие некачествено изпълнена хидроизолация на фуги на покривната плоча на подземните гаражи, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 929,28 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД, ЕИК********, представлявано от управителя Н.Т.Г., със адрес на управление *** - офис да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, Район „Триадица“, ж.к. „********“, ул. „********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК разноски за процесуално представителство в размер на сумата от 1000,00 лв. за производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

ЧЛЕНОВЕ: