О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 470
град Шумен, 12.07.2019г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в.ч.гр.дело № 278 по описа за 2019 година на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ), ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Г.А.Г. – Изпълнителен директор, действащо чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.З. против Определение № 1221/ 18.04.2019 год., постановено по гр.дело №325 по описа за 2019 год. на Шуменски районен съд, V състав., с което ШРС е прекратил производството по делото образувано по искова молба на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ срещу М.Д.А., предвид направено в открито съдебно заседание от процесуалния представител на ответника възражение за наличие на арбитражна клауза и искане по чл. 19, ал. 1 от ГПК.
Частният жалбоподател излага
становище, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Не
отрича, че в сключеното между страните споразумение от 30.05.2013 год. е
уговорена арбитражна клауза, но сочи, че твърдението на ответника за наличието
й е преклудирано, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА,
поради което делото се явява подведомствено на българските съдилища. Твърди, че
съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК всяка клауза в договор, сключен между търговец и
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗПотр, с която страните възлагат
на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно
решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗПотр, е недействителна.
Твърди, че исковете с правно основание чл. 422 от ГПК са обусловени, пряко
зависят от развитието на заповедното производство, поради което са
подведомствени само на гражданските съдилища и тази подведомственост не може да
бъде дерогирана от арбитражна клауза.
Отправя искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна като в законоустановения срок по чл.276, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страната и приложените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. №325/2019г. по описа на РС Ш. е образувано по искова молба подадена от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ срещу М.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника се е позовал на арбитражна клауза от процесното споразумение, сключено на 30.05.2013 год. Шуменски районен съд е приел, че твърдението на ответната страна за недопустимост на иска, поради наличието на арбитражна клауза, е основателно, поради което е прекратил производството по делото.
Шуменски окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното определение е неправилно по следните съображения:
От приложеното заповедно дело № 3393/ 2018 год. на ШРС се установява, че в полза на ищеца по първоинстанционното производство, е издадена Заповед за изпълнение №1686/ 23.11.2018 год., с която съдът е разпоредил длъжникът М.Д.А. да заплати на заявителя „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ) сумата от 453,10 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението на 23.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 138.06 лв. лихва за забава за периода от 22.11.2015г. до 22.11.2018г., както и сторените разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на задължение по сключено между страните Споразумение от 30.05.2013 год. за признаване и разсрочване на дължима сума по Договор за издаване и използване на кредитна карта EUROLINE от 28.07.2004 год., сключен между М.Д.А. и „Българска пощенска банка“ с нова фирма „Юробанк България“ АД, вземането за която е цедирано от „Юробанк България“ АД на заявителя съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 год. и Приложение № 1 към него.
Като съобрази изложеното, настоящият състав счита, че процесното споразумение от 30.05.2013 год. е валидно сключено и обвързва страните по него. Съгласно т. 7 от същото „всеки спор, противоречие или претенция, произтичащи от или свързани с този договор, както и с неговото неизпълнение, прекратяване или недействителност, който не може да бъде уреден по приятелски начин, ще бъде решен по окончателен начин от арбитраж.“ Страните са определили компетентен да бъде Арбитражният съд при БТПП.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК е уредена възможност за страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. След измененията в чл. 19, ал. 1 от ГПК (ДВ бр. 8 от 24.01.2017 год.) недействителни се явяват и арбитражните клаузи в договори, сключени между търговец и потребител. Тук настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че за разлика от материалноправните норми, които действат поначало занапред (ex nunc) и само в изрично посочените случаи имат обратно действие (ex tunc), процесуалните норми, каквато е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ГПК, се прилагат и към факти възникнали и преди тяхното приемане. В настоящия случай допълнената норма на чл. 19, ал. 1 от ГПК има обратно действие и преурежда отношенията между страните, като в този смисъл т. 7 от Споразумение от 30.05.2013 год. се явява недействителна, тъй като процесното споразумение е сключено между жалбоподателя, който безспорно е търговско дружество и осъществява търговска дейност и ответника по въззивната частна жалба, който има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно тази разпоредба "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
На следващо място, основателно жалбоподателят сочи, че твърдението на ответника за наличието на арбитражна клауза е преклудирано.
Тъй като в чл. 8, ал.1 от ЗМТА, изрично е посочен срока, в който страната може да се позове на наличието на арбитражно споразумение, то в случая е неприложима нормата на чл. 15, ал.1 от ГПК, съгласно която съдът следи служебно за подведомствеността при всяко положение на делото. Ето защо, възражението за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, поради наличие на арбитражен договор или на арбитражна клауза в договора, е само относителна, а не абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска пред държавния съд и следва да бъде заявено в срока за отговор на исковата молба.
След като за наличието на арбитражно споразумение, сезираният с иска съд не следи служебно, то може да се разгледа само ако ответникът се позове на него в срока за отговор на исковата молба (арг. чл. 8, ал.1 от ЗМТА). Ако ответникът не се позове на арбитражното споразумение до изтичане на предвидения в закона преклузивен срок или ако съдът констатира, че споразумението не е валидно, то губи значението си на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска и съдът дължи произнасяне по спора, с който е сезиран.
В конкретния случай, ответникът в първоинстанционното производство не се е позовавал на арбитражно споразумение, респ. арбитражна клауза с предмет правния спор, предявен с исковата молба нито в отговора на исковата молба, нито в срока за подаване на отговор, изтекъл на 14.03.2019 г. Възражението за наличието на арбитражна клауза е въведено за пръв път в първото по делото открито съдебно заседание и по аргумент от чл. 8, ал.1 от ЗМТА, след като не е релевирано в срока за отговор на исковата молба, спорът продължава да е подведомствен на държавния съд, който е компетентен да постанови валидно решение по него. Пропускът на ответника да се позове на арбитражната клауза в законоустановения срок е погасил правото му да се позове на нея, поради което първоинстанционният съд е следвало да остави без уважение молбата за прекратяване на делото.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че исковете с правно основание чл. 422 от ГПК са подведомствени единствено на гражданските съдилища, въззивният съд намира следното:
В практиката на Върховния
касационен съд ясно и недвусмислено се приема, че приложното поле на
заповедното производство е очертано лимитивно с нормите на чл. 410
и чл.
417 ГПК, като чрез тях е диференциран предметът му. Предявяването на иска
по чл. 422 от ГПК е процесуално действие,
съставляващо част от заповедното производство, тъй като изрично и императивно
ал.1 на същия текст установява, че искът се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. След като
материалноправните и процесуалноправните последици от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК настъпват от подаването на
заявлението, той следва да бъде разгледан единствено от компетентния съд, а не
от арбитражен съд. Предвид гореизложеното следва да бъдат споделени изцяло
доводите на жалбоподателя относно подведомствеността на спора по чл. 422 от ГПК, основани на принципното
разрешение на този въпрос в Определение № 585 от 21.07.2011 г. по ч.т.д. № 457/
2011 г. на ВКС, ТК, І отделение.
По изложените съображения, атакуваното определение на Шуменски районен съд е неправилно, поради което депозираната частна въззивна жалба следва да бъде уважена.
С оглед разясненията дадени в т.9в от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което се отменя определение на първоинстанционен съд, с което производството е прекратено, поради неподведомственост или неподсъдност и делото се връща на районния съд за продължаване на процесуалните действия, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1221/18.04.2019год., постановено по гр. д. № 325/ 2019г. по описа на РС Ш., V
състав, с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС Ш. за
продължаване на процесуалните действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.