Р Е Ш
Е Н И
Е
934/14.12.2017г.
гр.
Шумен
Шуменският районен съд, в публичното заседание на
девети ноември , през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря
А.Пушевска , като разгледа
докладваното от районният
съдия бр.д. №2246 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 ал.1 от СК
Депозирана е искова молба от С.М.М. , ЕГН ********** , адрес *** , адрес
за призоваване : гр.Шумен , ***, адвокат С.Т.срещу В.Ф.М. , ЕГН ********** , адрес
*** , в която посочва , че с ответника сключили граждански брак на 26.06.2004 г.,
който бил първи по ред и за двама им. От
брака си имали родено едно дете – Б. В.Ф. , ЕГН **********,
родена на *** г. Преди да сключат официално граждански брак живели на семейни начала около 5 години и още
тогава имали периоди на раздели. След
брака заживели в къщата на ответника, находяща се по административен адрес в с.
Изгрев, общ. Венец, обл. Шумен, ***. Излага, че ответникът често оставал без работа, докато
тя имала безсрочен трудов договор и предпочитах домашния уют, което него го
дразнело и го провокирало да се държи с нея арогантно и деспотично. След
раждането на дъщеричката им за няколко месена нещата помежду им потръгнали,
след което ответникът продължил да живее по обичайния си начин. Ищцата твърди,
че от три години живеели като съквартиранти като ответникът, въпреки че не го
притеснявала за нищо, пред детето им я обиждал. От м. февруари 2017г.
ответникът заминал за чужбина, като от
тогава до настоящия момент същият не е
подпомагал ищцата при отглеждане
на дъщеря им, която посещава детска градина в съседното с. Венец, не изпращал
средства нито за месечните такси на детето, нито за нейните лични празници,
нито за покриване на месечните такси за
консумативи. Ищцата твърди, че при завръщането на ответника
в края на м. юли 2017г. я
принудил да напусне къщата му с детето, и да се пренесе при нейните родители.
Ищцата претендира присъждане на родителските права, определяне режим на лични контакти на бащата
с детето, осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за детето си в
размер на 130 лв. и възстановяване на
предбрачното си фамилно име, присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор , не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по иска .
След като се запозна със събраните в хода на
процеса писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:
От
представеното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак , издаден въз основа на
Акт за граждански брак №***. на Община Венец , се доказва , че страните са съпрузи от
26.06.2004г. Видно от Удостоверение за раждане от ***г*** , от
брака имат родено едно дете Б. В.Ф.
, ЕГН **********, което към
момента е малолетно . непълнолетно.
По
молба на ищцата са разпитани като
свидетели С.И.и Ю.М. , които заявяват , че страните са във фактическа раздяла от около месец юни 2017г. Единодушно твърдят , че и преди раздялата
имали семейни проблеми . Никой от двамата съпрузи не желаел да заздрави
брачната връзка , нещо повече , посочват , че ответникът вече има връзка с
друга жена .
Събраните и обсъдени по-горе
доказателства , според съда разкриват
липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната
връзка , а именно между страните липсва физическа и морална близост , напротив
налице е отчужденост , няма възможност
за заздравяване на брака , което налага
изводът , че същият е дълбоко и
непоправимо разстроен , т.е. е налице основание за прекратяването му.
Никоя от страните не е направила
искане за произнасяне на съда относно
вината за разстройството на брака
, поради и което на основание чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да
обсъжда този въпрос .
Касателно упражняването на родителските права по
отношение на роденото
от брака дете Б. В.Ф. , ЕГН ********** между страните не е налице спор
и предвид , доказателствата за
родителския капацитет на страните , установен от показанията на посочените
по-горе свидетели , както и от изготвения Социален доклад , намира , че следва
да бъдат предоставени на майката , с местоживеене при нея . На бащата следва да бъде определен режим на
лични контакти с детето както следва : всяка
първа и трета събота и неделя от месеца
от 10,00 часа в събота до 18,00
часа в неделя , с преспиване , както и 15 дни през лятото , когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 130 лева , считано от датата на подаване на
исковата молба . Детето е на 6 години ,
т.е. скоро навлиза в училищна възраст ,
което обуславя и необходимостта от средства за всички обичайни нужди за дете на
неговата възраст – храна , облекло , отопление , ав скоро време и училищни пособия и др. От друга страна липсват
доказателства за конкретните доходи на ответника , но доколкото същият е
трудоспособна възраст , липсват данни , които да доВ.до извода , че обективно е
възпрепятстван да полага труд , както и твърдения и доказателства за други
алиментни задължения , съдът счита , че следва да се приеме , че е в състояние
да реализира поне минималната за
страната работна заплата . При това
положение , с оглед нуждите на детето и доходите на бащата , счита , че
претенцията за осъждането му да заплаща издръжка в размер на 130 лева се явява
изцяло основателна .
Не
е налице спор за ползването на семейното жилище , находящо се в с.Изгрев ,
община Венец , ул.*** , т.к. ищцата заявява , че не е нейна собственост ,
напуснала го е ши няма претенции за ползването му .
На основание чл.53 от СК след прекратяване на
брака ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име – Ю. .
Съобразно
доходите на страните , съдът намира , че следва да бъде определена окончателна
държавна такса за водене на делото в размер на 40 лева , от които предварително
от ищцата са внесени 25 лева , разликата
от 15 лева подлежи на доплащане от ответника .
На
осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
дължи държавна такса върху
размера на определената издръжка за детето в размер на 187,20 лева .
Водим от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА сключеният
на 26.06.2004г. , с Акт №***. на Община Венец , ГРАЖДАНСКИ БРАК между С.М.М.
, ЕГН ********** , адрес *** и В.Ф.М. , ЕГН ********** , адрес *** , КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН БЕЗ ПРОИЗНАСЯНЕ ОТНОСНО ВИНАТА .
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Б. В.Ф.
, ЕГН ********** на майката С.М.М. , ЕГН ********** , с
МЕСТОЖИВЕЕНЕ *** .
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата В.Ф.М. , ЕГН ********** и детето Б. В.Ф. , ЕГН **********
, както следва :
всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя , с
преспиване , както и 15 дни през лятото
, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
бащата В.Ф.М. , ЕГН ********** , да заплаща на малолетното си дете Б. В.Ф.
, ЕГН ********** , чрез неговата
майка и законен представител С.М.М. , ЕГН ********** , месечна издръжка в размер на 130 ( сто и тридесет
) лева , считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.08.2017г. , до настъпване
на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска – с падеж пето число
на месеца, за който се дължи
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в с.Изгрев , община Венец , ул.***
, на мъжа В.Ф.М. , ЕГН ********** .
СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА съпругата С.М.М. , ЕГН ********** , ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Ю .
ОСЪЖДА В. Ф.М. , ЕГН **********, да заплати
в полза на ВСС , по сметка на Районен
съд гр.Шумен сума в размер на 202,20 ( двеста и два
лева и двадесет ст.)лева , от които
15 лева , представляваща остатъка от
държавната такса за водене на делото и 187,20 лева –
държавна такса върху уважения размер на издръжката .
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: